Дон Келъндър
Огнегадателят (8)

Глава осма

Магьосникът Флеърмън Огнегадателя, известен в по-мирни времена като Флоуърстолк, се завърна в дома си късно през лятото.

Дъглас се прибра късно тази вечер в гимназията, тъй като бе ходил на посещение при Посумтейл. Като наближаваше вратата с натежали от умора крака, Дъглас видя Бронзовия Бухал да виси от своя пирон сякаш нищо не се е случило.

— Върнахте се!

— Очевидно — отвърна весело Бухалът. — Да разбирам ли, че съм ти липсвал?

— И то много! Къде беше? Аз предположих…

— Че сме последвали Флеърмън ли? Всъщност да. Черният Пламък предположи, че ще бъдем повече от полза за Магьосника, ако се мотаем около него по време на пътуванията му. Без той да го знае, нали се сещаш? И освен това Черният Пламък не смята, че трябва да се пречка докато има ново котило. Всъщност, неговите дами му казаха да се махне на някъде. И ние тръгнахме.

Дъглас бе толкова щастлив, че за момент забрави умората си.

— А какво каза Учителят, когато откри, че сте го последвали?

— А, момчето ми, доколкото знам той въобще не е усетил, че ние сме наблизо. За щастие, имаше само една-две неразбории, от които той успя да се отърве без да има нужда от нашата помощ. Ние тръгнахме преди него снощи и пристигнахме днес следобед, преди около два часа.

— Значи и той е тук, така ли? — извика Чиракът с облекчение.

— Да, да, веднага отиде да си легне. Вероятно е доста уморен. Черният Пламък също беше доста изтощен. Едва се довлякохме, като аз трябваше почти да го влача. Спеше вече дълбоко, когато Магьосникът пристигна. Той пита за теб и каза да го събудиш като се върнеш.

Дъглас се качи по стълбите, като отново усети колко е уморен. Вратата на стаята на Магьосника беше затворена, но под нея се прокрадваше тънък лъч светлинка, който показваше, че Учителят му наистина се е прибрал.

Когато почука на вратата, Чиракът не получи никакъв отговор. Отвори вратата и погледна вътре. Магьосникът с прашна роба и смачкана островърха шапка лежеше по гръб в огромното си легло и шумно хъркаше. Дъглас угаси лампата и го остави да спи.

Въпреки всичката си умора, Магьосникът стана преди Чирака си на следващата сутрин. Закуската цвъртеше на огъня когато Дъглас слезе долу с огромна прозявка на уста няколко минути преди да изгрее слънцето.

— Е, така ли се биеш ти с нашия Неприятел? Спейки цяла сутрин и оставяйки учителя ти да се бори за жалки хапки след дълго пътуване! Срамота, Дъглас Брайтглед!

Дъглас дълго прегръща Учителя си преди и той да се нахвърли върху огромната закуска от кифлички, мед, бекон и яйца, която Синият Чайник им беше приготвил.

— Някак си оцеляхме през твоето отсъствие — каза той на Магьосника през залъците си. — Езерцата са пълни и напоителните канали вече работят в много части на Долината. Реколтата ще бъде добра, като се има предвид, че не сме видели капка дъжд с изключение на градушки и гръмотевици през последната седмица. А колко беше горещо! Това е първата прохладна сутрин, която съм видял откак ти замина.

— Хъммм! Нима не мислиш, че този хлад е случаен? Донесох го в задния си джоб от север. Предчувствах, че тук ще бъде много горещо. И в Хайлендорм взе да става горещо.

— Така чух и аз от Кримай. Той е по-добър вестоносец, отколкото шпионин.

— Вестоносец и боец. Значи съм го пропуснал някъде по южния път. Но това можеше да се очаква. И двамата избираме все потайни пътища. Армията на Юнисед се е раздвижила. Тези зверове с кожените камшици са им набили малко дисциплина в главите най-накрая, бедните момчета! Сега се държат като войници, макар че имат навика да изпълняват дословно заповедите, без да се замислят за съдържанието и същността им. А това според мен е лошо качество при воденето на война.

Той си избърса брадата с една салфетка.

— Хайлендормците на Тет ще ги премажат като каменна лавина, струва ми се. От каква ли полза ще са им заповедите тогава? Но, разбира се, аз не съм войник.

Дъглас поиска пълен отчет от Магьосника. Той бе отсъствал повече от два месеца.

— Естествено, нямаше да ми отнеме толкова време, ако не беше през военно време — каза Флеърмън Флоуърстолк, като си протягаше чашата за доливане от Синия Чайник. — Нощното пътуване не е моята представа за приятна разходка. Така или иначе, първо видях Тет. Кримай беше ходил там и точно си беше тръгнал. Бил е доста добре посрещнат. Тет високо цени информацията, която Кримай му носи.

— Тет няма да поеме офанзивата докато не е сигурен, че корабите на Торнууд са наблизо, за да го предпазват откъм морето. Когато двамата се срещнат, Юнисед без съмнение ще си получи заслуженото, а Армията му ще се заточи насам, за да ни досажда на нас. Ако въобще познавам Юнисед и този миризлив злобен глупак наречен Блейдър, те ще се насочат право към нас, когато се връщат, и ще се опитат да ни отмъстят.

— Забеляза ли наблюдателния пост навръх Гимназията?

— Не, трябва да си призная, че почти припадах от умора, когато се катерех по пътеката край Потока. Направо допълзях, но сега се чувствам тип-топ след един дълъг сън в старото си легло.

Той се заговори за посещението си при Джуджето Брайърмот и странния старец Фракет от Пясъчната Земя. Беше се срещнал и за малко с Огурян, Господаря на Дълбините.

— Огурян смята, че ще има Морска Битка. Той е убеден, че Фриджън възнамерява да поведе на юг огромна армада, заедно със своя студ. За Морските Кралства, а и за целия Свят, ще бъде голямо нещастие, ако Фриджън успее да вземе контрола над Моретата.

— Поговорихте ли… за това, което скрихме?

— Пораснал си на ум, както и на височина! Да, поговорихме. Решихме, че засега ще е най-добре, ако продължи да бъде скрита. Вече сме близко до разрешението на загадката обаче. Много близо.

Дъглас спомена, че Кралицата на Феите е оставила вест за Флеърмън. Флеърмън извика Дека, за да изпрати послание до Кралица Маргет. Трябваха само няколко минути, за да се появи самата тя.

Накрая Флеърмън каза:

— Ние можем да направим твърде малко, за да помогнем на Тет. Аз му дадох няколко ценни съвета и полезна информация. И няколко амулета, които да го предпазват по време на боевете. Той не е от тези водачи, които се бият в задните редици.

— Така — размишляваше Кралицата на Феите. — Историята и съдбата в момента са върху плещите на Тет и неговите бойци.

— И върху тези на Торнууд и неговите моряци — добави Дъглас.

— Да, една много обикновена и немагическа война — съгласи се Магьосникът. — Ние не трябва да се намесваме, защото точно това очаква Фриджън от нас — да си загубим тука времето, което би могло да бъде използвано за изучаване на Перлата и на неговите планове за нападение по Море.

— А какво ще направи врагът? Защото трябва да сме реалисти, нали?

Магьосникът се усмихна на мъничката Фея, след което отговори:

— Е, и при поражение, и при победа Фриджън ще направи едно и също, защото какво значи Юнисед за него? Войната в Хайлендорм е само за отвличане на вниманието.

— Искаш да кажеш тогава, че е по-добре ние да продължим приготовленията си за оказване на помощ на Огурян, вместо да се притечем на помощ на Тет?

— Точно така, скъпа моя! Морската Битка ще бъде нашето истинско изпитание срещу Фриджън.

— Аз го очаквах. Моят Принц Консорт и неговите Нереиди са вече на път към Господаря на водите в Уотъранд. Колко време мислиш, че ни остава, Магистър?

— Предполагам, че войната в Хайлендорм ще е свършила до октомври. Фриджън ще е заел позиция около средата на ноември, струва ми се. Ще бъде ли готово твоето кралство до тогава?

— Разбира се! Ние ще бъдем в стройни редици до Огурян по това време, с доволно много време да подготвим и някои изненади за войските на Фриджън. Изненадата ще бъде важно нещо.

Флеърмън каза:

— Изненадата е винаги важна в боя.

— Аз говорих с всяка Нереида поотделно и те се заклеха да изпълняват заповедите на Хората. Този път няма да има повторение на ужасната Последна Битка, Магьоснико.

Гласът й бе станал изведнъж твърд и уверен.