Чудомир
Капни де!

Застанал пред царските двери със сребърна чаша в едната си ръка и с лъжичка в другата, поп Миладин усърдно сипваше светата Христова кръв в зиналите под брадата му уста на богомолците, скарваше се на някоя жена и разтикваше от време на време с коляно натрупалите се в краката му дечурлига. Всеки бързаше да възприеме от божествената възкисела течност, да се освободи от сторените волни и неволни погрешения, за да почне отново пак да греши. До попа клисарят Петко Петъкът с велико изкуство бършеше устата на благочестивите бабички, като на булките изтриваше цялото лице до ушите. В пояса му стърчеше дръжката на алуминиевата лъжица, с която разтваряше насилствено устата на някое упорито дете.

Навалицата се виеше като смок от владишкия трон, минаваше край лявата страна на олтара, край восъчните образи на св. Георги Победоносеца и Йоана Кръстителя, които, смръщени, гледаха от иконостаса, блъскаше се, люлееше се и се сбиваше на топка около светиня му.

Дядо Цвятко Ма̀ндалът, малко по-отстрани, крепеше с лявата си ръка дискоса с нафората, а с дясната дробеше по-едрите парчета на по-малки, боейки се, че няма да стигнат за всички.

Обичайната църковна тишина отдавна бе нарушена. Чуваше се тропот от подковани обувки, детски плач или пък някоя бабичка се провикваше:

— А бре, Дечо! А бре, луданчо, какво се вреш като шугав! Ами че смаза ми краката! Боже, прости ми!…

Залисан в изпълнение на великото тайнство, поп Миладин дигаше понякога глава, изсъскваше като усойница: „Сссст!“ — и пак се навеждаше да причестява.

Дечо Буйната, висок и едър като млад дъб козар, разтикваше с железните си лакти тълпата, риташе децата и бързаше да мине напред. Тежки кичури наплъстена коса покриваше челото му, а грамадното му тяло излъчваше острата миризма на пръч. Тъкмо беше наближил попа и се канеше да стъпи на първото стъпало и да подложи уста, остро козарско изсвирване разцепи настъпилата за миг тишина, прокънтя в олтара, завъртя се, завъртя около големия полилей и отлетя, та се сви като паяжина чак горе в кубето. Дечо се стъписа и изви глава. Откъм опашката на навалицата се обади тънкият и писклив гласец на Чакъровото козарче Кольо:

— Кратунката, кратунката, бате Дечоо! Да не я забравиш!

— Ахаа… — обади се Буйната. — Добре, че ме смисли!

Поп Миладин го изгледа свирепо, но Дечо не забеляза. Разкрачи се, зина с голямата си уста и прие светото причастие. След това не отиде да го бърше клисарят, а си излиза мустаците и без да мърда от мястото си, почна да рови из гънките на грамадния си пояс.

— Хайде! Поемай! Поемай нататък, че няма време! — сгълча го попът. — Тръгвай към нафората!

— Чакай малко, дядо попе! Не бързай толкова! Не е само до мене. Аз съм дошъл за пет души работа да върша — отвърна Дечо и пак се залута из безбройните гънки на пояса. Най-после, забутана чак отзад на кръста му, намери една мъничка кратунка, поднесе му я под носа и рече:

— Сипи тук за още пет души!

Поп Миладин дигна глава и брадата му настръхна застрашително.

— Капни де! Сипни още пет лъжички за дяда Рача, за Стояна чичов и за другите там горе в гората. Козите ни пазят хората. Не можем всички да дойдем. Нафората пък ще я увия в ей това чевре. То е прано. Чисто е. Ха капни! Аз ще я запуша хубаво, ще им я занеса и ще им я разделя поравно.

Смутен от неочакваното предложение, попът се съгна крачка назад и го загледа вторачено.

— Ако ще сипваш — сипвай, ако не — да си вървя, че път ме чака. Христиени са хората, не са цигани. Целия пост са си изпостили с мене заедно. Голяма работа, че щял си да капнеш пет-шест капки в кратунката.

И като почака-почака, вгледан в разтрепераната брада на попа, и разбра, че няма да го огрее, тръсна глава, разтласка навалицата и без да си вземе нафора, закрачи сърдит с мечешките си крачуни към изхода, мърморейки:

— Наредба! Управия! Чунким толкоз артък вече!… Откога толкова сте я измодили пък, холан!…

Поп Миладин все още стоеше като втрещен. Един пъргав лъч танцуваше по поръсеното му с едри капки пот чело. Подскачайки на един крак, той ту кацваше на голямата брадавица на върха на носа му, ту се връщаше отново и заиграваше върху широкия му лоб.