Робърт Шекли
Обмен на разуми ^[0] (7)

Глава 7

Заглавие в „Марсиански новини“ (излиза на три планети):

СКАНДАЛ ПРИ ОБМЕНА

Днес полициите на Марс и Земята бяха известени за скандала, избухнал във връзка с Обмена на Разуми. Издирва се някой си Зе Крагаш (не е ясно от коя планета е), за когото твърдят, че е продал, разменил или по друг начин изтъргувал тялото си с дванадесет същества едновременно. Издадена е заповед за арестуването на Зе Крагаш и полицията на трите планети не се съмнява, че в най-скоро време престъпникът ще бъде задържан. Случаят напомня за знаменития скандал с Двуглавия Еди от началото на деветдесетте, при който…

Марвин хвърли вестника в канавката. Гледаше как течният пясък го отнася. Тъжната ефимерност на напечатаните думи му се струваше като символ на собственото му доста условното съществуване. Започна втренчено да гледа в ръцете си. Главата му клюмна.

— Виж ти, виж ти, к’во си провесил нос бе, пич?

Флин видя пред себе си добродушното синьозелено лице на един ерланец.

— Имам си неприятности.

— Я да чуем — ерланецът седна на бордюра до Марвин.

Като всички от неговата раса, ерланецът беше съчетание на съчувствие и безцеремонност. На всички е известно, че те са груби, остроумни, весели и закачливи същества. Ненадминати пътешественици и търговци, религията на жителите на Ерлан II им забраняваше да пътуват по друг начин, освен in corpore^[1].

Марвин му разказа историята си до този злополучен, мимолетен миг, наречен „сега“ — това жестоко и неумолимо „сега“, това ненаситно „сега“, което яде от мижавия му запас от минути и секунди и приближава времето, когато ще изтекат контролните шест часа и Марвин, лишен от тяло, ще бъде захвърлен в неведомата галактика, наречена от хората „смърт“.

— Виж ти! — изкоментира ерланецът. — Случайно не съжаляваш ли за себе си?

— По дяволите, разбира се, че съжалявам за себе си — избухна Марвин. — Бих съжалявал за всеки, който трябва да умре след шест часа. Как тогава да не съжалявам себе си?

— Нагласи тигана както ти е удобно, готвачо. Някои биха нарекли това неприличен тон и нещо подобно, но аз съм последовател на учението на Гуахуай, а той казва: „Смъртта ли се лигави срещу теб? Разбий й носа!“

Марвин уважаваше всички религии и разбира се, не изпитваше никакви предразсъдъци към широко разпространената секта на антимелодистите. Въпреки това не му беше ясно с какво биха му помогнали думите на Гуахуай и затова попита.

— Я по-бодро! Останал ти е разумът и шестте часа, нали?

— Пет.

— Видя ли? Стъпвай на задните си лапи и докажи, че не си някакъв лигльо. Ако продължиш да бродиш като сомнамбул няма да има полза, нали?

— Май не. Но какво да правя? Нямам собствено тяло, а чуждите са скъпи.

— Прав си, за съжаление. Не ти ли е минавало през ума да опиташ на Свободния пазар, а?

— Сигурно е опасно — възрази Марвин и се втресе като се сети колко нелепи думи изрече.

Ерланецът се усмихна широко.

— Май се усети, а? Виж сега, не е толкова лошо, колкото си мислиш, само не оклюмай. Свободният пазар не е толкова страшен. Какви ли не глупости говорят за него, най-вече големите агенции за Обмен, които искат да запазят високите си цени. Познавам един пич, двайсет години върти краткосрочни сделки и както казва, почти всички търговци са изключително честни. Така че горе главата, не си губи нагръдника и си избери добър посредник. Бъди щастлив, малкия!

— Чакайте! — извика Марвин като видя, че ерланецът става. — Как се казва приятелят ви?

— Джеймс Макхонъри Добродетелния. Той е печен, невъзприемчив, глупав негодник, много обича ферментирало грозде и е много буен, когато е махмурлия. Но винаги е честен и няма да те изиграе, а повече от това не би искал и от свети Ксал. Кажи му, че те праща Пенгъл Фишека. Желая ти успех.

Флин благодари горещо на Фишека — този недодялан, но сърдечен джентълмен се смути. След това стана и закрачи първо бавно, а после все по-бързо към кулите на Куейн, в чиято северозападна част се намираха павилионите и откритите сергии на Свободния пазар. В артериите на очакването, до преди малко близки до максималната ентропия, скромно, но твърдо заби пулса на надеждата.

До него в канавката пясъчния поток отнасяше късове от вестници към вечната и тайнствена пустиня.

— Ей! Ей! Нови тела за стари! Елате и се обслужете! Нови тела за стари!

Марвин потрепери, като чу древния уличен вик — сам по себе си невинен, но предизвикващ асоциации с мрачни готически романи. Нерешително пристъпи в заплетения лабиринт от дворове и глухи улички, който представляваше района на Свободния пазар. Докато крачеше, поне дванайсет звънки предложения проглушиха ушите му.

— Търсят се работници за прибирането на реколтата от полята на Дрогхеда! Предлагаме тяло без дефекти с телепатични способности! Всичко е уредено, плащаме петдесет кредита месечно и най-важното — удоволствието е клас С-3! Днес сключваме особено изгодни двугодишни договори! Елате да приберете реколтата на Дрогхеда!

— Вербувайте се в армията на Нейгуин! Разполагаме с двайсет тела на сержанти и няколко парчета с по-висок ранг, например младши офицери. Всички тела са минали военна подготовка!

— А заплатата каква е? — обърна се някакъв човек към продавача.

— Пълна застраховка и един кредит на месец.

Човекът подсвирна и се обърна.

— Освен това — повиши глас продавачът, — неограничени права за грабеж и мародерство!

— Е, това поне е нещо — промърмори човекът. — Но вече от десет години Нейгуин търпи поражение в тази война. Загубите са повече, а телесната част на войската остава непопълнена.

— Можем коренно да променим всичко. Явно сте опитен купувач.

— Така е. Аз съм Шон фон Ардин и съм участвал в почти всички големи войни в Галактиката, без да се броят дребните побоища.

— Последното ви звание?

— Дживардър в армията на граф Ганимедски — израпортува фон Ардин. — Преди това имах чин Пълен Ктузис.

— Айде бе! — продавачът явно беше впечатлен. — Пълен Ктузис, а? Запазихте ли си документите? О’кей, вижте сега какво ще направим. Предлагам ви на Нейгуин длъжността Манатий, Втори клас.

Фон Ардин свъси вежди и се зае да брои нещо на пръсти.

— Чакайте да видим. Манатий Втори клас е еквивалентен на Циклопската Полудолина, което е малко по-малко от Цар на Знамето на Анаксорея и почти половин звание по-ниско Старец на Дорея. Значи… Ако приема, за мен това е силно понижение!

— Така е, но не ме изслушахте до край. Като такъв ще се задържите за двайсет и пет дена, за да докажете своите Чисти Намерения, на които политическите лидери на Нейгуин много държат. След това веднага ще ви повишим с три звания и ще ви направим Меланой, което ви дава реална възможност да станете временно Копие-Джумбая или може би дори (нищо не обещавам, но мисля, че неофициално ще се разберем) ще успея да ви уредя длъжността грабежмайстор, когато се дели плячката от Еридсвърг.

— Ами… — фон Ардин явно бе впечатлен от обещанията, макар че всячески се опитваше да им устои. — Сделката е доста изгодна, ако нямате намерение да протакате.

— Да влезем вътре. Веднага ще се обадя по телефона.

Марвин продължаваше да върви и слуша как представители на поне половин дузина раси се пазарят с продавачите, представители на друга половин дузина раси. Проглушиха го със стотици призиви. От пазарното оживление настроението му се подобри. Имаше и отблъскващи предложения, но повечето бяха примамливи.

— Търси се афидар за рояка Сентис. Добро заплащане, отзивчива дружба.

— Нужен е преписвач за работа по „Мръсната Книга на Кавенджи“. Необходимо е да възприема по телепатичен път сексуалните желания на Мидридарската раса.

— Търсим градинари-плановици за Арктур. Елате на почивка при единствената в Галактиката раса от разумни дървета!

— Търси се опитен оковничар за Вега IV! Приемат се и полуквалифицирани желаещи. Неограничени привилегии!

Колко много перспективи открива Галактиката! Марвин започна да мисли, че нещастието му не е нещастие, а замаскиран успех. Винаги се е стремял към истински пътешествия, но по-рано от скромност си е позволявал да бъде само жалък турист. Колко по-добре и по-плодотворно е да се пътешества с ясна цел! Да служиш в армията на Нейгуин, да живееш като афидар, да разбереш какво е да си оковничар… Дори и да преписваш „Мръсната Книга на Кавенджи“.

Точно пред себе си забеляза табела с надпис: „Джеймс Макхонъри Добродетелния — брокер по краткосрочни сделки, с разрешение от властите. Успехът е гарантиран“.

Зад сергията седеше и пушеше пура загладен, изтупан, надут дребосък с пронизителни кобалтовосини очи. По всичко личеше, че това е самият Джеймс Макхонъри Добродетелния. Мълчалив и високомерен, без да се унижава да вика, дребосъкът седеше със скръстени ръце, докато Флин се приближаваше към палатката му.