Робърт Шекли
Обмен на разуми ^[0] (4)

Глава 4

Марсианецът ходи на два крака, но въпреки това е едно от най-странните създания в галактиката. Честно казано, ако сравняваме органите за възприятие, ние сме много по-близо до алдебаранските квии, макар че те имат две глави и доста излишни крайници с особено предназначение. А когато влезеш в тялото на марсианец, направо ти прилошава.

Марвин Флин се събуди в уютно обзаведена стая с прозорец, през който виждаше с марсианските си очи марсиански пейзаж.

Притвори очи, защото не усещаше нищо, освен страхотно объркване. Независимо от пренастройката го заливаха неприятните вълни на културния шок и затова се наложи да постои неподвижен, докато му мине. След това внимателно отвори очи и се огледа.

Видя ниски, плоски пясъчни дюни, преливащи в стотици оттенъци на сивото. На хоризонта духаше сребристо-син вятър, срещу който като кутре се нахвърляше охрено-жълт насрещен вятър. Небето беше червено, а в инфрачервения диапазон се забелязваха безброй неописуеми цветове.

Флин навсякъде виждаше цветови паяжини. Повърхността и небето му подариха десетки различни палитри — понякога в убити тонове, но повечето бяха ярки. На природните цветове тук определено не им достигаше хармония.

Марвин забеляза в ръцете си очила и ги сложи на носа си. Крещящите цветове веднага се омекотиха. Объркването, предизвикано от шока, премина и той започна да възприема обкръжаващата го среда.

Над всичко се открояваше тежко свистене и бързо тупуркане — почти като ударите на тамтам. Огледа се да види откъде идва целият този шум, но освен земята и небето не забеляза нищо друго. Заслуша се по-внимателно и установи, че звуците идват от собствените му гърди. Просто сърцето и дробовете му работеха — подобни звуци съпътстват всеки марсианец през живота му.

Реши, че е време да се опознае по-добре. Погледна краката си — тънки и вретеновидни. Колянната става липсваше, затова пък краката можеха да се свиват на глезена, пищяла, средната и горната част на бедрото. Ръцете бяха съвсем малко по-дебели от краката. Китките имаха две стави и пет пръста — три обикновени и два срещуположни, по-големи, които се свиваха в най-невероятни положения.

Беше облечен с черни гащета и бял пуловер. Акуратно сгънатия нагръдник се подаваше от украсен кожен калъф. Марвин остана направо потресен от това колко естествено му се виждаше всичко.

А и наистина нямаше на какво да се чуди — нали точно способността на разумните същества да се нагаждат към нова среда направи възможен Обмена на Разуми.

Флин се бе задълбочил върху тази тема когато чу, че зад него се отваря врата. Обърна се и видя марсианец, облечен в раирана сиво-зелена правителствена униформа, който го поздрави, като обърна краката си на сто и осемдесет градуса. Марвин побърза да отвърне със същото.

При Обмена има една забележителна особеност — „автоматичното обучение“. Професионалистите го формулират така: „Щом стъпите в къщата, получавате право да използвате мебелите“. В случая под „мебели“ се разбира елементарните умения, които съхранява мозъка на приемника. Сведенията като език, обичаи, нрави, етика, обща информация за обкръжаващата среда са полезен справочник, но не винаги са надеждни. С малки изключения личните спомени, наклонности и антипатии остават недостъпни за посетителя или изплуват на повърхността само след изключително напрежение на мисълта. Играе роля и нещо като имунна реакция — между две несравними същества може са се осъществи само повърхностен контакт.

— Нека вятърът е слаб — произнесе марсианеца традиционното приветствие.

— И небето без облаци — допълни Марвин. С досада откри, че приемникът му леко пелтечи.

— Аз съм Мийнглоу Оричичич от Туристическото Бюро. Добре дошли на Марс, мистър Флин.

— Благодаря. Страшно се радвам, че се озовах тук. Това е първият ми Обмен.

— Знам — Оричичич се изплю (сигурен признак на нервност) и завъртя големите си пръсти. От коридора се чуваха нечии възбудени гласове. — Та така, за вашето пребиваване на Марс…

— Бих искал да видя Дупката на Пясъчния Цар. И, разбира се, Говорещият Океан.

— И двете идеи са превъзходни — съгласи се чиновникът. — Но преди това се налага да уредим две-три формалности.

— Пак ли формалности?

— Нищо особено — Оричичич изви носа си наляво в марсианска усмивка. — Моля ви да хвърлите един поглед на тези документи и да удостоверите автентичността им.

Марвин взе листовете и бегло ги разгледа. Оказа се, че са копия на бланките, които беше попълнил на Земята. Прочете ги внимателно и се убеди, че сведенията са напълно достоверни.

— Подписах тези документи на Земята — заяви той.

Шумът в коридора де усили и Марвин дочу нечий глас:

— Преварено яйце от син на измръзнал дървеняк! Чакълолюбив дегенерат!

Това бяха невероятно оскърбителни ругатни. Флин въпросително повдигна нос, а чиновникът побърза да каже:

— Недоразумение някакво. Подобни нелепости стават дори и в най-образцовите държавни туристически агенции. Но съм абсолютно убеден, че ще уредим всичко, преди жадния да изпие и пет глътки рапа, ако не и по-рано. Ако позволите да попитам, вие не сте ли…

От коридора се чу адски шум, след което в стаята влетя още един марсианец, а след него и трети — чиновник с по-нисък ранг, който хвана другия за ръката и се опита да го удържи.

Влезлият беше невероятно стар, за което свидетелстваше слабото фосфоресциране на кожата му. Ръцете му трепереха, когато ги протегна към Марвин.

— Ето го! — изкрещя стареца. — Това е и, кълна се, то ми трябва веднага!

— Сър! Не съм свикнал да се обръщат към мен в среден род.

— Не говоря за вас — отвърна престарелия марсианец. — Не ви познавам, пък и не ми е работа кой сте. Става дума за тялото, което обитавате и което не ви принадлежи.

— Как така?

— Този джентълмен твърди — намеси се първият чиновник, — че заемате тяло, което му принадлежи. — Той се изплю два пъти на пода. — Това, разбира се, е някакво недоразумение, което бързо ще оправим.

— Недоразумение! — избухна престарелият марсианец. — Това е върло мошеничество!

— Сър! — възрази Марвин с достойнство. — Определено се заблуждавате. Това тяло ми бе дадено за ползване по всички правила и в съответствие със законите.

— Крастава жаба! — изкрещя стареца. — Пуснете ме! — И започна бясно да се дърпа от хватката на чиновника.

Внезапно на вратата се появи внушителна фигура, облечена изцяло в бяло. Всички присъстващи млъкнаха веднага след като видяха уважаваният представител на полицията на Южномарсианската пустиня.

— Джентълмени — обърна се полицаят към тях — взаимните нападки са излишни. Ще отидем в участъка и чрез фулзаймския телепат ще стигнем до истината и ще разберем мотивите.

Полицаят направи ефектна пауза, изгледа присъстващите един по един, преглътна слюнката си, демонстрирайки по този начин абсолютното си спокойствие, и добави:

— Това ви го обещавам.

Без протакане чиновникът, старецът и Марвин последваха полицаят в участъка. Вървяха мълчаливо, всеки със своите тревоги.

В цялата галактика е разпространено мнението, че когато отиваш към полицейски участък, неприятностите ти тепърва започват.