Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Pride of Lions, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 37 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Марша Кенъм. Сърце в опасност

ИК „Ирис“, 2000

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА СЕДМА

— Деймиън! — Катрин бе толкова изненадана да види брат си застанал на прага, че го гледаше, като да бе призрак.

— Какво… какво правиш ти тук?

— Ами, първо, искам да те отведа у дома и второ… — той не можа да довърши изречението, защото сестра му се хвърли, хълцайки, на врата. — Е, стига де, какво ти е? Случило ли се е нещо?

Задавена от сълзи, тя можеше само нечленоразделно да пелтечи. Деймиън я побутна леко да седне на леглото и потърси под наметалото си носна кърпа. — Така, а сега си изсекни като добро момиче носа и ми разкажи какво е станало. От какво си се уплашила толкова?

— О, Деймиън… Катрин вдигна към него насълзени очи. — Деймиън, слава на бога, че си тук.

— Рифър не ти ли каза, че ще дойда?

— Той… той е знаел?

— Естествено. Миналата нощ, или по-точно тази заран, се разбрахме с него, че ще ви последвам и ще ви намеря тук, в странноприемницата, за да стана рано сутринта свидетел при анулирането на брака, а после да те отведа в Роузууд Хол.

— Той… той се е уговорил с теб да се намерите тук?

Деймиън й взе носната кърпичка от ръката и избърса сълзите от бузите й.

— Рифър е наистина твърде непредсказуем, но не може да му се отрече здрав разум. Беше му ясно, че щом преспи и изтрезнее, баща ни ще съжали за стореното, но беше, разбира се, немислимо и да те отпратят да се прибереш сама, а той не би могъл естествено да те придружи.

— Той наистина ли искаше да анулира брака?

— Ами да! Доколкото зная, Рифър не мечтае за уютен семеен живот. — Деймиън свъси смаяно чело. — Ти наистина ли повярва… господи, искаше да се прекачиш през прозореца, за да избягаш от съпружеските си задължения, нали? Не, честна дума, Кати…

— Деймиън, ти наистина ли познаваш добре този Рифър Монтгомъри?

— Защо питаш?

Познаваш ли го добре? Какво знаеш за него?

— Достатъчно, за да му имам доверие. Запознахме се преди три или четири години в Брюксел, и оттогава той е мой доходен клиент.

— За какви случаи прибягва към твоите съвети?

— Внос, износ… Нали е търговец. Катрин, какво искаш да ми кажеш? Защо ми задаваш тези въпроси?

Тя прегърна ръцете му и мъчително преглътна.

— Деймиън, този тип се представя за друг, за човек, който не е. Името му не е Рифър Монтгомъри, той не е лондонски търговец и дори не е англичанин.

— Какво? Катрин, какво значи всичко това?

— Говоря ти за него — прошепна заговорнически Катрин. — Той е шпионин, той е убиец! С ушите си го чух да казва, че можело да избухне война, ако някой разбере, че е тук.

— Война? Кати, зная, че си преуморена и познавам буйната ти фантазия, но…

— Видя ли хората, които го придружават?

— Да, на масата в кръчмата с него седяха двама мъже — потвърди бавно Деймиън.

— Те са негови приятели или съучастници, или и аз не зная какво. Зная само, че са го чакали тук и че искат да продължат заедно на Север. — След драматична пауза добави: — Желанието им е да се приберат у дома си… В Шотландия! Те са шпиони, яковистки шпиони!

Деймиън я гледаше така загрижено, сякаш се боеше, че е изгубила разсъдъка си.

— Кати, разбирам, че не можеш да понасяш този мъж, но Рифър не е нито…

— Името му не е Рифър, а Аликзандър, Аликзандър Камерън и в някакво селище на име Орчбъри или нещо подобно е издирван заради убийството на двама мъже. Ако имахме повече време, навярно би могъл да провериш.

— И сигурно щеше да има някакво логично обяснение. Хората си сменят името по най-различни причини, но не е задължително заради това да са шпиони или убийци.

— Госпожица Катрин казва истината — намеси се спокойно Диърдри. — И аз го чух да казва, че по пътя към родната Шотландия трябва да се пазят от граничарите и от Черната стража.

Очите на Катрин заблестяха победоносно.

— За залавянето му е обявена награда от десет хиляди крони! А вчера вечерта е бил в Роузууд Хол, за да се срещне с някакъв полковник — боже милостиви, нали е невъзможно това да е бил чичо Лорънс? Всеки случай този полковник му е дал секретни сведения за движението на войските. Деймиън, трябва да проумееш, че той само те е използвал, използвал е приятелството ти и твоите връзки, за да прикрие по-добре истинската си дейност.

Деймиън беше пребледнял, а в очите му се четеше борба между скептицизма и пълното доверие.

— Кога чу всичко това?

Катрин посочи цепнатината в стената.

— Можех всичко да чуя и видя. Онези явно не бяха съобразили колко тънки са тук стените. — Брат й гледа толкова дълго втренчено процепа, че тя изгуби търпение. — Но какво ще правим сега?

Той най-сетне я погледна пак.

— Какво да правим?

— Те са шпиони и предатели! Не можем да ги оставим чисто и просто да си отпътуват.

— Имаме ли друг избор?

Тя се замисли за миг и хвана развълнувана ръцете му.

— Ако той наистина има намерение утре заран да анулира в Уейкфийлд брака ни, достатъчно ще е да кажем истината на мировия съдия, а той ще се погрижи този бандит да бъде веднага арестуван и да отиде в затвора, където му е мястото.

Горда с плана си, свидетелстващ за съобразителност, тя вдигна глава. Вече не беше паникьосана, а сигурна в себе си, струваше й се освен това много възбуждащо да допринесе за залавянето на опасни престъпници. Държанието й на празненството по случай рождения й ден щеше веднага да бъде забравено и щяха да я честват като героиня. Хамилтън щеше да е толкова горд с нея, че щеше тутакси да поиска ръката й. Планът й беше безукорен и далеч не толкова рискован, колкото едно катерене в тъмното.

— Е, какво ще кажеш? В Уейкфийлд сигурно има военен гарнизон, нали?

— Ако не се лъжа, цял полк — измърмори Деймиън. — Но рискът…

Катрин се ухили отмъстително.

— Можеш ли да си представиш! През целия дълъг път той ни даде само веднъж почивка, колкото да хапнем и пийнем нещо и да се поразтъпчем. Едва при този кратък отдих следобед господинът благоволи да ми съобщи, че желаел бракът ни да бъде анулиран. Представяш ли си какви мъчения трябваше да изтърпя дотогава? Но най-лошото бе, че не му стигна почтеност да каже, че ти ще ни последваш! Толкова съм бясна, че ми иде направо да се разкрещя за помощ та ако ще и на какъвто ще риск да се изложа!

— От подобна глупост категорично бих те възпрял — побърза да каже Деймиън. — Единственият ни шанс да успеем, е да се престориш, че нищо не си чула и видяла.

— Сто пъти бих предпочела да почна да крещя.

Деймиън си разтри челото.

— Сега трябва да сляза пак долу. Ако се забавя тук прекалено дълго, могат да заподозрат нещо.

Катрин се вкопчи в ръката му.

— Нали не искаш да ни оставиш сами?

Той отметна една златна къдрица от лицето й.

— Ще вляза в кръчмата така, както бих го сторил, ако нищо не ми е направило особено впечатление. Ще ям и ще пия заедно с тях, а след като вече зная кои са, много ще внимавам какво си говорят. Може да науча нещо, което да ни е от полза. А ти се опитай да поспиш. Утре ще имаш нужда от всичките си сили и цялата си смелост. Но бъди сигурна, че косъм няма да падне от главата ти, ако правиш всичко, което те очакват от теб.

Устните на Катрин бяха пребледнели, очите й отново изпълнени със страх.

— Диърдри е с теб — успокои я нежно Деймиън. — Те никога не биха посмели да убият и трима ни, а освен нас и двамата кочияши, които впрочем са се разположили удобно в конюшнята и си убиват времето с игра на зарове. Все пак, за по-сигурно ще спомена, че съм казал поне на дузина хора къде и защо ще ходя.

— Но ще внимаваш, нали? — прошепна тя.

— Такъв виртуозен танц ще им изтанцувам! Жалко, на мен младежът ми се струваше доста симпатичен. Но собствената ми кожа, разбира се, е по-скъпа. — Той целуна сестра си по челото и тръгна към вратата. — Не забравяй, че трябва да хапнеш, а после и да поспиш. И много те моля, никакви катерачески изпълнения и никаква истерика. Искам утре да бъдеш силна.

Катрин успя леко да се усмихне.

— Няма да те разочаровам, ако ми обещаеш да разкажеш на татко и на всичките ни приятели колко смела и безстрашна съм била при толкова тежка ситуация. Позволявам ти да преувеличаваш колкото си щеш.

— Ще те представям навсякъде като втора Орлеанска дева — ухили се Деймиън.

Усмивката му изчезна още щом затвори вратата зад себе си, а в кръчмата влезе със свити юмруци и загрижено намръщено чело.

 

Тримата мъже седяха до камината. Рифър Монтгомъри беше облегнал гръб на стената и изпружил дългите си крака. Без да вдига очи, отрони между две глътки бира:

— Е, какво ти казах? Тя е жива, здрава и непокътната, въпреки че заслужаваше да й нашибам задника с камшик. Вземи си стол и се стопли с бира или с вино. След дългото препускане трябва да си доста премръзнал.

— Премръзнал съм до мозъка на костите, но не от препускането. — Деймиън изгледа двамата мъже, седнали срещу приятеля му. Младият го гледаше недоверчиво, но другият приятелски му се усмихваше. — Сестра ми разказа току-що една интересна история. Стените между спалните са, изглежда, много тънки, толкова тънки, че тя и камериерката й са могли да чуят всяка дума, която вие тримата сте си казали. Вече знае кои сте и какви сте.

Аликзандър Камерън беше единственият, който не се сви, когато Деймиън удари с юмрук по масата.

— По дяволите, защо не си бил по-предпазлив? Нали те предупредих… нали те умолявах да внимаваш какво приказваш в нейно присъствие! Всемогъщи боже, не беше ли достатъчно неразумно да се ожениш за нея и да я доведеш тук!

— Да се ожени ли? Кой се е оженил? — вдигна вежди Маккейл.

— Нима не ви е разказал? — изсумтя пренебрежително Деймиън. — То и какво ли толкова има за разказване? Тъй или иначе заслужавало си е да спомене, че се появи най-арогантно в дома ми, с приказките си настрои срещу себе си половин полк драгуни, после се би на дуел, на който ставаше дума за честта на сестра ми, в резултат на което беше принуден да се ожени за нея, а тежко раненият й възлюбен се закле рано или късно да му отмъсти. Прекарали сте немного скучна вечер и все пак очевидно не толкова вълнуваща, колкото предполагах, след като очевидно не сте го попитали дори откъде са му пресните рани на слепоочието и бедрото?

Камерън извади от джоба на гърдите си пура.

— Не преувеличаваш ли малко нещо?

— Да преувеличавам? Ти се появяваш без предупреждение в Роузууд Хол и така излагаш на опасност и двама ни. Шокираш повечето от гостите, като защищаваш политиката на една бунтовна страна, но сякаш и това не ти стига, отвличаш сестра ми, годеница на офицер от кралския драгунски полк, на терасата и я целуваш пред очите на Гарнър, за да го извикаш на дуел. А след като баща ми те принуждава да сключиш този абсурден брак, я водиш тук и я плашиш до смърт с разкази за шпиони и убийци! Сега учудваш ли се, че след всички тези събития аз съм твърде изнервен.

Олуин и Иън гледаха втренчено Аликзандър Камерън, който си палеше преспокойно пурата.

— Първо на първо — каза той, след като пое с удоволствие първия дим, — не ми оставаше друго, освен да се появя без предупреждение в Дерби, след като те изтървахме само за половин ден в Лондон. И второ, не съм провокирал нарочно гостите ти, въпреки че повечето бяха нафукани глупаци. Трето, твоята сестра много искаше да накара възлюбения си да ревнува и ако аз не бях използвал ситуацията, всеки друг мъж щеше да й е добре дошъл за примамка. Освен това много добре знаеш, че направих всичко възможно, за да избегна дуела, но онзи празноглавец, старши лейтенантът, настоя. А що се отнася до легалността на този брак, то…

— Вярно е, значи? — ухили се най-безсрамно Иън. — Ти наистина си женен за тази фукла, така ли?

— Тази тъй наречена фукла е по една случайност моя сестра, единствената ми сестра, която много обичам. Та за в бъдеще ще трябва да си държиш езика зад зъбите, момчето ми — изрече с мрачен поглед Деймиън.

Аликзандър дръпна отново от пурата.

— Това, че ни е подслушала е наистина…много неприятно.

— Неприятно щеше да е, ако се бяхме разболели точно сега от сипаница. — Деймиън въздъхна и си наля бира. — Но решението на Катрин да ви предаде час по-скоро на английското правосъдие е по-опасно от епидемия на сипаница.

— В момента наистина нямаме нужда от допълнителни усложнения — установи Аликзандър спокойно. — Трябва да й попречим да осведоми когото и да било, преди да сме стигнали Шотландия.

— Напълно съм съгласен с теб — каза Деймиън. — Проблемът е само как да го направим? По-лесно е да опитомиш кобра, отколкото Катрин, ако си е наумила нещо.

— Би могъл да й откриеш, че си от нашите, полковник — захили се зловещо Иън. — Тогава може би и тя ще се присъедини към нас.

Светлосините очи на Деймиън станаха ледени, но макар и с мъка, той успя да се овладее.

— Осмелявам се силно да се усъмня. Най-вероятно е след такова признание тя да се разкрещи още по-силно за помощ.

— Искаш да кажеш, че не би могъл да й попречиш да ни издаде? — попита Камерън.

— Катрин е по природа по-упорита от десет мулета, а освен това от вчера и ужасно разстроена. Щом се види свободна, никой и нищо няма да я спре да насъска глутница английски псета срещу вас, пък ако знаеше, че ви помагам, щеше да нареди безмилостно да преследват и мен.

Камерън си пое дълбоко дъх и стана.

— Ами ако й представим живо какви биха били последиците от подобна постъпка?

Деймиън се взираше угрижен в навъсеното лице на приятеля си.

— Не бих желал да се уплаши още повече, отколкото е сега.

— Ех, заплахите не са нещо, което се обвива в захарен памук.

— Ще се опитам може би да поговоря с нея още веднъж…

Камерън хвърли пурата си в огъня.

— Не бива да рискуваме, тя може просто да си запуши ушите.

Той се качи по стълбата. Деймиън понечи да го последва, но му препречи пътя.

— Когато иска, Алекс може да бъде много дипломатичен… и много убедителен.

 

Без да чука, Камерън блъсна така силно с ботуша вратата на стаята на Катрин, че изтръгна желязното резе от стената. Диърдри, която тъкмо решеше господарката си, изтърва от уплаха няколко фиби, а Катрин скочи от табуретката и бузите й пламнаха от гняв.

— Това пък какво значи? Как се осмелявате да влизате непоканен и да се държите при това като същински дивак?

Стори й се, че черните очи останаха цяла вечност приковани в нея, преди да се обърнат към Диърдри.

— Оставете ни за малко сами.

— Стой тук! — Катрин посегна към ръката на камериерката. — Каквото и да имате да ми казвате, сър, Диърдри спокойно може да го чуе.

— От мен да мине — изръмжа той. — Клетото момиче ще трябва, тъй или иначе, да сподели вашата съдба.

— Какво искате да кажете?

— Тъкмо това с удоволствие ще ви обясня, мила ми госпожо Монтгомъри. Вие сте ме подслушвали, а подслушващи край стените често чуват неща, които не са били предназначени за техните уши, което на свой ред може да има твърде лоши последици за вашето благополучие.

— Деймиън! — потрепери гласът на Катрин. — Какво сте му сторили?

— Нищо. Още нищо.

— Аз искам да го видя. Искам веднага да видя брат си!

Камерън кръстоса мускулестите си ръце на гърдите.

— Във вашето не твърде изгодно положение не би трябвало да поставяте никакви изисквания, госпожо.

— Какви планове кроите, мистър Камерън! Искате да ни убиете до един? Деймиън е казал на баща ни, че ще ме вземе оттук, но ако нещо ни се случи, ще бъдете преследван от всеки английски войник и в цялата страна. Ще ви заловят и ще ви изправят пред военен съд, ще ви осъдят на бавна и мъчителна смърт като предател и убиец, а после ще насекат трупа ви на парчета и ще го хвърлят на псетата.

— Имате невероятна фантазия! Но как би могъл баща ви или който и да било друг да ви намери?

— Арогантността ви е неуместна, сър. Сериозно подценявате влиянието на баща ми върху армията.

— Нищо подобно. Не се съмнявам, че цяла глутница двуноги псета ще хукнат във всички посоки и ще вдигнат цял Лондон на крак, за да открият беглеца Рифър Монтгомъри. Но как мислите, колко време ще им трябва, преди да открият, че такъв господин Монтгомъри изобщо не съществува?

Думите му смазаха Катрин, сякаш я удариха с чук. Извън тази странноприемница никой не знаеше, че Рифър Монтгомъри е просто фантом. Дори Хамилтън ще я търси само по пътищата за Лондон! Докато някой прозре лъжливата маневра, техните насечени трупове отдавна ще са покрити с буренак.

— Какво сте решили да правите с нас?

— Зависи единствено от това, дали ще стигнем до споразумение, госпожо, или не.

— Споразумение?

— Трябва ми седмица време — обясни спокойно Камерън. — Трябва ми време, за да пресека границата със Шотландия и да стигна до планините, без да се боя, че всеки миг мога да получа куршум в гърба.

— Би било твърде лека смърт за шпиони. Тях ги връзват за четири коня, които ги разкъсват, после набождат главите им на копия и ги разнасят, за да ги видят всички, а после ги оставят да изсъхнат като смокини и да почернеят.

Камерън направи гримаса.

— Чели сте май прекалено много романи на ужасите.

— А вие, сър, сте човек без съвест и душа. За такива като вас и най-ужасното наказание е заслужено.

— Свободна сте да си представяте всички възможни начини за екзекутиране, стига да ни дадете една седмица време.

— Не, никога няма да се съглася да го сторя — при никакви обстоятелства.

— Съвсем сигурна ли сте?

— Сто на сто.

Погледът му се плъзгаше от святкащите й теменуженосини очи към лебедовата шия и гърдите, които се подаваха до половина съблазнително от корсажа.

— Забравихте ли, госпожо, че миналата нощ ми дадохте съгласието си да станете моя съпруга? Като съпруг се радвам на известни права и привилегии.

Студена пот обля гърба на Катрин, но тя не можа да се сдържи и продължи да го предизвиква.

— При този специален случай съдът би го определил като изнасилване, освен това не можете да купите по този начин моето мълчание. Тъкмо обратното — ще присъствам с огромно удоволствие на вашата екзекуция.

Най-голямото желание на Камерън беше да удуши тази безсрамница със собствените си ръце.

— Ами, ако вместо това ви заплаша, че не проявите ли повече разум, вече няма да видите брат си жив?

Катрин очакваше да се опитат и така да я изнудват, тя само с огромно усилие успя да запази привидно спокойствие.

— Не вярвам, че ей така, чисто и просто ще го убиете. Деймиън все пак е ваш приятел.

— Човек с моята професия е принуден да завързва много приятелства.

Катрин притисна ръце към корсажа, където беше скрит кинжалът на Диърдри.

— Той… той ви покани в дома ни. Той ви защити срещу Хамилтън и всички останали.

— Деймиън си печели хляба с това, че защищава клиентите си.

— Наистина ли можете да го убиете без угризения на съвестта?

— Нали вие самата казахте, че нямам нито съвест, нито душа. Едно убийство повече или по-малко за разбойник като мен не е от значение. И три убийства няма да ми докарат безсънни нощи.

Сигурна, че с изненада ще успее, Катрин извади кинжала и се прицели в лицето му, но той се дръпна мълниеносно, хвана я за китката, изви й ръката назад. Тя извика от болка, а кинжалът падна със звън на дървения под.

Диърдри се наведе бързо да го вдигне, готова да се притече на помощ на господарката си, но беше грабната ненадейно от две яки ръце и дръпната назад. Маккейл изруга високо, когато камериерката го ритна няколко пъти право в пищяла. Той я отблъсна встрани и посегна на свой ред към кинжала, но сърцатата ирландка отново го нападна и той вдигна високо ръка, за да запази лицето си от ноктите й. Юмрукът му улучи по погрешка слепоочието на Диърдри, главата й се отметна встрани, тя се строполи в безсъзнание на пода и повече не помръдна.

Катрин, която дотогава напразно се опитваше да се освободи от хватката на Камерън, сега се отказа от борбата.

— Убихте я. О, боже, убихте я!

Олуин коленичи до камериерката и сложи пръсти на шията й. Въздъхна облекчено, когато усети пулса й.

— Само е изгубила съзнание. Съжалявам, наистина не исках…

Убиец! — изсъска Катрин. — Предатели! Шпиони! Ще ви окача и двамата на въжето! Ще се погрижа да бъдете обесени, а после конете да ви разкъсат и…

— Бихте могла да си спестите тези повторения! — Камерън награби Катрин през кръста и я хвърли като чувал с брашно през рамото си. Въпреки че тя крещеше и риташе, той я свали по стълбата и вече в кръчмата я сложи грубо да седне на един стол пред камината.

Очите на Деймиън хвърляха мълнии към Камерън, докато се опита да прегърне и утеши сестра си, но тя се отскубна от него и заудря шотландеца с юмруци, като го наричаше с всички възможни обидни имена, които някога беше чувала.

— Пусни ме! — изкрещя тя, когато Деймиън я хвана здраво.

— Катрин, моля те…

— Пусни ме! Каквото и да кажем, каквото и да направим, те все едно ще ни убият! Диърдри вече тежи на съвестта им.

Деймиън хвърли над главата й питащ поглед към приятеля си.

— Какво говори тя? Какво сте сторили на Диърдри?

— Нищо. Милата ти сестра ме нападна с кинжал, а камериерката се опита да я подкрепи, затова, без да искаме, я ударихме така, че тя падна на пода.

— Убиец! — изсумтя Катрин. — Предател! Шпионин!

Олуин Маккейл слезе с мрачно лице по стълбата.

— Ще остане навярно няколко часа в безсъзнание, но иначе изобщо не е наранена.

— Какво стана? — искаше да разбере Деймиън.

— Прелестната ти сестричка не желае да се вразуми. — Камерън свъси заплашително вежди, когато Катрин се опита да му възрази. — Ако чуя още една-единствена дума от вас, госпожо, не ще мога да гарантирам за вашия многоуважаван брат. — После се обърна отново към Деймиън. — Можеш ли да предложиш нещо? Трябва ни време, най-малко три или четири дни.

— Освободете Катрин и Диърдри и вземете мен за заложник, за да ги накарате да мълчат.

Катрин се обърна ужасена.

— Не, Деймиън, не!

— Това е единственият изход, Кати. Необходима им е известна сигурност.

— Или лопата, за да изкопаем гробове — вметна сухо Иън.

Катрин вкопчи пръсти в наметалото на брат си.

— Но как можеш да си сигурен, че ще те пуснат, щом се усетят в безопасност?

— Ще му дам честната си дума — заяви спокойно Камерън.

— Честната ви дума като Рифър Монтгомъри или като Аликзандър Камерън? — Очите на Катрин хвърляха мълнии. — Честната ви дума на шпионин и убиец?

— Не зная дали е убивал досега, или не — натърти Деймиън, който наистина не знаеше нищо, — но съм сигурен, че тук и сега би могъл да извърши три убийства, без някой да го привлече някога към отговорност.

— Значи според теб трябва да му окажем доверие, въпреки че не е нито приятелят, нито джентълменът, за който си го вземал?

— Един мъж може да промени името и външността си, но не и характера си. Щом казва, че ще ни освободи, ако си държим няколко дни езиците зад зъбите, вярвам на честната му дума.

Катрин наблюдаваше трите враждебни лица и погледът й спря сега на Камерън, който също внимателно я наблюдаваше, и проумя с горчивина, че би вдигнала тревога в най-близкия гарнизон дори след като му се е заклела най-тържествено да запази мълчание.

— Иън, как мислиш, за колко време ще стигнем границата?

Младежът сви рамене.

— Ами четири дни, може и повече, а може и по-малко. Зависи от това, колко силно ще пришпорваме конете и колко патрула ще трябва да избегнем.

— Като идваше насам, много ли бяха?

— О, да! Направо гъмжи от тях.

— А в какво състояние са пътищата?

— Пътищата ли? — Иън хвърли на Олуин объркан кос поглед, но се беше втренчил смаяно в Аликзандър. — Пътищата са в отлично състояние, войската се грижи, за да може бързо да прехвърля частите си.

— Следователно една карета би могла да се предвижва бързо?

— Да, но… Нали не ти минава абсурдната мисъл да пътуваш в карета до Шотландия?

Олуин въздъхна и отговори вместо приятеля си.

— Идеята на Аликзандър не е толкова абсурдна, колкото изглежда на пръв поглед. Трима или четирима конници, които пътуват най-вече през нощта и избягват пътищата, са много по-подозрителни от една благопристойна английска каляска, с която един английски джентълмен и съпругата му пътуват, придружени от неколцина слуги. Правилно ли изтълкувах святкащите ти очи, Алекс?

— Винаги го правиш — кимна Камерън.

— А съобрази ли, че с карета можем да изминем този път за не по-малко от седмица, а при лошо време дори за десет дни?

— Ако можеш да предложиш по-добър план, с удоволствие ще го приема. Но трябва да имаш предвид, че неочакваното изчезване на Деймиън несъмнено ще бъде забелязано, докато, що се отнася до младоженката госпожа Монтгомъри, всеки ще реши, че се наслаждава на медения си месец в някоя идилична местност.

Деймиън направо се вцепени.

— Нали не мислиш сериозно да отведеш Катрин?

— Да ме отведе? — възкликна тя възбудено. — Но къде?

— Можете да го приемете като ваканция — обясни сухо Камерън. — През юли Шотландия е прекрасна.

— Шотландия! Вие наистина сте луд! Нямам никакво намерение да ходя в Шотландия, а с вас изобщо никъде не отивам! Кажи му, Деймиън! Кажи му, че е побъркан.

Деймиън имаше огромно желание да награби сестра си през раменете и така яко да я разтърси, та зъбите й да затракат. Всичко беше станало толкова бързо — дуелът, сватбата… Събитията бяха толкова много, а сега се очертаваше нова катастрофа… Каква полза, ако каже на Катрин истината? Какво ли ще направи, ако чуе, че той работи от няколко години за яковистите? През изминалите няколко месеца често беше на път да го разкрие пред нея и всички останали и може би трябваше да го стори. Недоволни от господството на Хановерската династия бяха мнозина англичани и те подготвяха, открито или тайно, скорошен преврат. Възпря го вероятността да се окаже отблъснат от семейство и приятели, ако им каже чистата истина. Още по-лошо беше, че с това щеше да лиши съмишлениците си от важни контакти, защото лондонската му кантора се беше превърнала с течение на времето в информационна централа. Не, не биваше да издава тайната си, дори и сега не, когато собствената му сестра се беше превърнала в топка за игра.

— Деймиън? — тя го гледаше, свъсила чело. — Хайде, кажи му го!

— Не мога да го допусна — измърмори той отпуснато. — Ще трябва да измислиш нещо друго.

— Това е единствената възможност — възрази спокойно Камерън. — Освен ако не искаме да я вържем, да й запушим устата и да я затворим някъде за една седмица. Повярвай, и аз бих предпочел всеки друг изход.

— Но тя ми е сестра.

— Обещавам ти да се държа с нея като със собствена сестра. Две седмици, най-много три, и тя ще си е отново у дома, без междувременно косъм да е паднал от главата й. — Аликзандър се усмихна. — Тя ще донесе смъртния акт на съпруга си заедно с щедро парично обезщетение и тогава цялото злощастно произшествие ще бъде много скоро забравено.

— Дори да ми обещаете всичкото злато на света, няма да купите с него мълчанието ми — упорстваше Катрин. — Деймиън, кажи му го! Кажи му, че не може и дума да става!

Когато и най-яростният протест, на който беше разчитала, остана безуспешен, самоувереността й се спука като сапунен мехур.

— Деймиън? — прошепна тя отмаляла. — Нали не искаш… не искаш да се съгласиш с този човек?

— Ти не си му оставила друг изход.

— Да, но… — Катрин се обърна рязко и впи поглед в Камерън, но студените му черни очи бяха безмилостни. Зави й се свят и тя явно всеки миг можеше да изгуби самообладание.

Аликзандър го забеляза, но се обърна не към нея, а към брат й.

— Имаш думата ми — докато сестра ти се държи разумно и не ни слага прътове в колелата, ще се държим с нея най-любезно.

— Закълни се, Аликзандър — помоли Деймиън толкова тихо, че Катрин едва можа, поради шума в ушите си, да разбере думите му. — Закълни се в живота си.

— Давам ти честната си дума — гласеше спокойният отговор.

— Ами… ако въпреки това откажа? — изсъска Катрин.

— Ако откажете — възкликна нетърпеливо Иън, — ще ви фраснем яко по тиквата и ще ви изкопаем гроб в някоя канавка.

За Деймиън това вече преля чашата. Той изруга, дръпна Катрин встрани и налетя като див бик върху Иън. Юмрукът му се стовари върху брадичката на младежа, а следващият як удар му счупи носа.

— Пусни ме! — изрева той, като се опита да го задържи. — По дяволите, той отиде наистина прекалено далеч!

Иън, който се беше олюлял и ударил с гръб в стената, избърса кръвта от лицето си и извади кинжала.

— Махни го веднага! — избоботи Камерън.

— Никога не съм му имал доверие — изсъска Иън. — Казах ви да се пазите от него, ама кой да ме чуе.

Махни този кинжал, ти казах!

— Добре, но само след като му разпоря корема!

Преди той да успее да помръдне, Камерън го сграбчи за ръката. Стоманената му хватка изтръгна от Иън силен вик, а кинжалът издрънча на пода. Въпреки това той вдигна ляв юмрук да удари братовчед си в лицето, но Аликзандър лесно се дръпна и този път неговата дясна ръка срещна вече и без туй окървавената брадичка на младежа, който се просна с изцъклени очи в безсъзнание на пода.

Камерън се взря, явно отвратен, в окървавената си ръка, потресен от новия изблик на насилие, и изгледа Деймиън със студен, укоризнен поглед.

Катрин се уплаши да не би той да повали и брат й и побърза да застане между тях.

— Да не сте посмели да го докоснете! Ще направя каквото кажете… само пуснете Деймиън да си иде! Позволете му още сега да яхне коня си и да се махне оттук.

— Кати! — Деймиън я хвана ужасен за раменете, но тя го отблъсна.

— Искам да го видя как се отдалечава в галоп оттук, а ако някой се опита да го преследва, тогава…тогава по ръцете ви ще има много повече кръв, защото ще ви се наложи да убиете и мен, и камериерката ми.

— Катрин! — Деймиън я завъртя около себе си. — Наясно ли си какво искаш да сториш?

— Да, готова съм да се поставя на разположение като заложничка — каза тя спокойно — и съм готова да повярвам на обещанието ви, че ще останем живи след всичко това.

— Но Кати…

— Деймиън, моля те! Ако ме принудиш да разсъждавам прекалено дълго върху възможните последици, няма да издържа. Изобщо не желая да се замислям, а просто да се държа така, сякаш наистина ще е само една ваканция, като онова лято, когато татко ни замъкна в Плимут, въпреки че нямахме никакво желание. Спомняш ли си го още?

— Катрин, това не е игра…

Тя го изгледа изпитателно със светнали от възбуда очи. Игра! Той едва сега разбра какво се опитваше да му подскаже тя. През онова далечно лято двамата си бяха играли сред развалините на един замък недалеч от Плимут, и тя беше принцеса, която благородни рицари трябваше да освободят, защото нейният престъпен чичо, кралят, я държеше в затвор. Деймиън се бе престорил тогава, че иска да препусне с коня си, за да донесе искания откуп, но после се беше върнал тайно и беше победил пазачите в неочаквано нападение.

Онова, което тогава бе увлекателна игра, трябваше да се превърне сега в действителност. Катрин очакваше от него да се съгласи привидно с условията на похитителите, за да препусне после на всяка цена към гарнизона в Уейкфийлд и да доведе помощ. На Деймиън му идеше дълбоко да въздъхне, защото сестра му продължаваше да живее в измислен свят, вместо да погледне суровата реалност в очите.

— Кати, наистина не зная дали…

— Ще се оправя — побърза да го увери тя. — Всичко ще си дойде на мястото. Моля те, тръгвай, докато имаш тази възможност. Тези джентълмени — тя хвърли отровен поглед към Камерън — могат да променят внезапно решението си.

— Но…

— Деймиън, само ще влошиш нещата, ако се колебаеш. Моля те, хайде, върви!

Той я прегърна и я притисна силно към себе си. Не му оставеше друг изход, освен да изпълни желанието й. Да, ще си тръгне… Той размени над главата й красноречив поглед с Алекс.

Камерън разбра неизречената закана и се обърна към Олуин.

— Кажи на двамата кочияши в конюшнята, че ги освобождаваш и те могат да се върнат в Дерби заедно с господин Ашбрук.

Той се усмихна подигравателно на Катрин.

— Това ще поразсее може би опасенията ви относно вашия брат, госпожо.

— Може би… Но си остава непроменено, че ще очаквам с нетърпение деня, в който ще изкачите стъпалата към бесилото!