Нора Робъртс
Тайна звезда (7)

СЕДМА ГЛАВА

Когато я внесе в спалнята, запали лампата. Този път искаше да я гледа, да знае кога очите й се замъгляват или потъмняват, да вижда проблясъците на удоволствие или изненада.

Този път щеше да помни предимството на човека над животното, щеше да помни, че умът и сърцето също могат да участват.

Грейс доби представа за средна по размер стая, с прости бежови завеси на прозорците, мебели без цвят с чистя линии, голямо легло с морскосиня покривка, старателно, по военному изпъната.

На стените висяха картини, които си каза, че ще разгледа по-късно, когато сърцето й не прескача. И градски, и селски пейзажи, нарисувани с мечтателни акварелни тонове, контрастиращи на практичната стая.

Ала всички мисли за изкуство и обзавеждане отлетяха, когато Сет я остави да стъпи до леглото. Тя протегна ръце и разкопча последните копчета на ризата му, докато той смъкваше сакото си. Вдигна вежди, като видя кобура на рамото му.

— Дори на коктейл?

— Навик — обясни Сет простичко, свали го и го окачи на стола. Улови погледа в очите й. — Това притеснява ли те?

— Не. Просто си мислех колко ти отива. И се чудех дали изглеждаш също толкова секси, когато го слагаш, както когато го сваляш. — Обърна се и отметна косата зад рамото си. — Би ли ми помогнал? — Погледът му се плъзна по гърба й. Но вместо да посегне към ципа, я привлече към себе си и спусна устни към голото й рамо. Грейс въздъхна и оброни глава назад. — Така е още по-добре.

— След първия рунд сме по-спокойни — прошепна той, плъзна ръце около кръста й, после нагоре, докато стигна до гърдите й. — Искам те скимтяща, молеща, безсилна.

Палците му обрисуваха извивките точно над яркосинята коприна. Отдадена на усещането, тя вдигна ръце назад и ги обви около врата му. Тялото й започна да се движи в ритъм с неговите движения, ала когато понечи да се обърне, Сет я задържа.

Грейс простена, размърда се неспокойно, когато пръстите му се плъзнаха под корсажа и направиха зърната на гърдите горещи и болезнени.

— Искам да те докосна.

— Скимтяща — повтори той и спусна ръце по роклята й, после под нея. — Молеща. — Улови я. — Безсилна.

Върху нея се стовари дълга бавна вълна, която заля всичките й сетива. Тя треперливо изскимтя, както бе искал.

Сет изрита обувките си и започна да смъква ципа й, сантиметър по сантиметър. Пръстите му едва докосваха кожата, докато разтваряха плата. Когато роклята се свлече в краката й, той я обърна и отстъпи назад.

Бе само по жартиери, със същия яркосин цвят като роклята, с толкова тънки чорапи, че изглеждаха само като сянка. Тялото й бе фантазия от пищни форми и кадифена кожа. Косите й падаха върху раменете като бурен черен дъжд.

— Толкова много мъже са ти казвали, че си красива, за да има смисъл да ти го кажа и аз.

— Просто ми кажи, че ме искаш. Това има значение.

— Искам те, Грейс. — Сет отново пристъпи към нея и я взе в прегръдките си, но вместо алчната целувка, която очакваше, й даде една, в която бавно да потъне. Ръцете й се впиха в него, после безсилно се отпуснаха.

— Целуни ме пак — промълви тя, когато устните му се спуснаха по шията й. — Просто така. Пак.

И устните му срещнаха нейните и й позволиха отново да потъне. Грейс измърка от удоволствие, разтвори ризата му и остави дланите си да го изследват. Бе прекрасно да бъде вкусвана, да получава дара на бавния разпалващ се огън, да чувства как контролът се изплъзва от нейните ръце в неговите. И да се довери.

Той изучаваше тялото й сантиметър по сантиметър.

Достави удоволствие и на двама им, като погали големите твърди гърди, първо с ръце, после с устни. Разкопча един по един жартиерите и я чу как затаява дъх при всяко щракване. После плъзна ръце под ефирната тъкан, за да стигне до плътта.

Топла, гладка. Положи я на леглото и почувства как тялото й поддава под нейното. Меко, искащо. Устните й отвърнаха на неговите. Нетърпеливо, щедро.

Гледаха се под светлината. Движеха се заедно. Първо въздишка, после стон. Тя намери мускули, грубата кожа на стара рана, вкуса на мъж. Смъкна панталоните му и пак сложи ръце на раменете му. Когато Сет отново обхвана гърдите й и я привлече по-близо, за да ги вкуси, ръцете й трепнаха, косите й се люшнаха и ги покриха и двамата.

Чувстваше как в нея се надига топлина, как пълзи в кръвта й като треска, докато дишането й стана накъсано. Чуваше се как повтаря името му, отново и отново, докато той търпеливо я издигаше към върха.

Очите й станаха кобалтовосини и го очароваха. Меките й устни трепереха, божественото й тяло потръпваше. Сет продължаваше да ги вкусва, въпреки че нуждата от освобождаване го разкъсваше. Най-накрая я обърна по гръб и, без да откъсва очи от нейните, потъна в нея.

Грейс се изви нагоре в потресено удоволствие, впила юмруци в чаршафите.

— Сет… — Дъхът изгори дробовете й. — Никога… Не така… Сет…

Преди да бе успяла да каже още нещо, той затвори устни върху нейните и я взе.

Когато сънят дойде, Грейс сънува, че е в своята градина в планината, оградена от гори, гъсти, зелени и прохладни. Ружите бяха станали по-високи от нея и цъфтяха в яркочервено и блестящо бяло. Едно ярко колибри пиеше сок от татул. Пъстра весела вълна от петунии и божури, гергини и цинии. Теменугите бяха обърнали екзотичните си лица към слънцето и се усмихваха.

Тук тя бе щастлива, в мир със себе си. Сама, ала никога самотна. Не се чуваше никакъв звук, освен песента на ветреца през листата, жуженето на пчелите, музиката на поточето, бълбукащо по камъните.

Видя как от гората тихо излязоха сърни, за да пият от бавната рекичка. Копитата им бяха скрити в мъглата, обгърнала земята. Светлината на изгрева блестеше като сребро, отразяваше се от росата и улавяше дъгата на омарата.

Грейс доволна тръгна през цветята, като ги докосваше и вдъхваше аромата им. Видя между цветовете нещо да блести, яркосиньо, което сякаш я извика. Спря и вдигна камъка от земята.

В дланта й запулсира сила. Това бе ясно усещане, чисто като вода, силно като вино. Диамантът в ръката й танцуваше под утринната светлина.

Трябваше да го запази, помисли тя. Да го защити. И да го даде.

Когато чу шумоленето в храсталака, се обърна усмихната. Това трябваше да е той, беше сигурна. Цял живот го бе чакала, така бе копняла да го посрещне, да се хвърли в ръцете му и да знае, че те ще се обвият около нея.

Пристъпи напред, а камъкът стопляше дланта й, леките му вибрации се разпространяваха като музика нагоре по ръката и към сърцето й. Щеше да го даде на него, помисли Грейс. Щеше да му даде всичко, което имаше, всичко, което беше. Защото любовта няма граници.

Изведнъж светлината се промени, замъгли се. Въздухът стана студен, прониза го вятър. Сърните до поточето разтревожено вдигнаха глави и като една изчезнаха в гъсталака. Жуженето на пчелите отмря в тътена на гръмотевици, светкавици раздраха натежалото оловносиво небе.

А там, в притъмнялата гора, много близо до мястото, където цъфтяха нейните цветя, нещо се раздвижи крадешком. Пръстите й инстинктивно се свиха около камъка. А през листата тя видя очи, блестящи, алчни. Те я гледаха. Сенките се разтвориха и откриха пътя към нея.

— Не! — Грейс трескаво блъсна ръцете, които я държаха. — Няма да ти го дам. Той не е за теб.

— Спокойно. — Сет я прегърна и я погали по косите. — Това е само кошмар. Отърси се от него.

— Гледа ме… — простена тя, притисна лице в силното му голо рамо, вдъхна аромата му и се успокои. — Той ме гледа. В гората е и ме гледа.

— Не, ти си тук с мен. — Сърцето й биеше толкова силно, че Сет наистина се разтревожи. Прегърна я по-здраво, сякаш да забави пулса и да спре треперенето, което я разтърсваше. — Това е сън. Тук няма никой друг, освен мен. Ти си с мен.

— Не му позволявай да ме докосва. Ако ме докосне, ще умра.

— Няма. Ти си с мен — повтори той и стопли треперещите й ръце.

— Сет… — Грейс се вкопчи в него и в тялото й се разля успокоение. — Аз те чаках. Бях в градината и те чаках.

— Добре. Сега съм тук. — За да я пази, помисли той. За да я обича. Разтърсен от дълбочината на чувствата, отметна разрошените коси от лицето й. — Сигурно е било лош сън. Често ли сънуваш кошмари?

— Какво? — Тя само се вторачи в него, объркана, уловена между съня и реалността.

— Искаш ли да запаля лампата? — Без да чака отговор, Сет се протегна и включи нощната лампа. Грейс се извърна от блясъка и притисна свитата си в юмрук ръка към сърцето си. — Хайде, успокой се. — Сет улови дланта й и се опита да разтвори пръстите.

— Не. — Тя отскочи назад. — Той я иска.

— Какво иска?

— Звездата. Идва за нея и за мен.

— Кой?

— Аз не… Не знам. — Объркано погледна към ръката си и бавно я разтвори. — Държах диаманта. — Още чувстваше топлината му, тежестта му. — Беше у мен. Аз го намерих.

— Това е сън. Диамантите са заключени в хранилището. Те са в безопасност. — Повдигна с пръст брадичката й, за да я погледне в очите. — Ти си в безопасност.

— Било е сън. — Като го каза на глас, изпита и облекчение, и неудобство. — Извинявай.

— Всичко е наред. — Сет се вгледа в нея, видя, че лицето й бе пребледняло, а очите влажни. Нещо се раздвижи в него и го накара да протегне ръка и да я погали по бузата. — Тежки дни преживя, нали?

Точно от това тихо разбиране сълзите изпълниха очите й. Грейс ги стисна и внимателно пое дъх. Тежестта в гърдите й бе непоносима.

— Ще отида да пийна малко вода.

Сет просто протегна ръка и я привлече към себе си. Бе скривала много добре всичкия този страх, скръбта и умората си, помисли той. Досега.

— Защо просто не си го изкараш?

— Само трябва да… — Гласът й прекъсна.

— Изкарай го — повтори Сет и намести главата й на рамото си.

Тя потрепери и се вкопчи в него. И заплака. Той не говореше. Просто я прегръщаше.

 

 

В осем на следващата сутрин Сет я остави у Кейд. Грейс се възмути от часа, в който я измъкна от леглото, опита се да се свие под одеялото. Той просто я взе на ръце, отнесе я в банята и пусна водата от душа. Студената.

Даде й точно тридесет минути да се приготви, после я качи в колата си.

— Гестапо може да е вземало уроци от теб — укори го тя, когато спряха зад колата на Емджей. — Косата ми още е мокра.

— Не можех цял час да чакам да изсушиш всичко това.

— Нямах време дори да се гримирам.

— Не ти трябва.

— Предполагам, че това е твоята представа за комплимент.

— Не, просто факт.

Грейс се обърна към него. Изглеждаше възбуждаща, разрошена и еротична в роклята без презрамки.

— Ти, от друга страна, си съвсем изгладен и спретнат.

— Аз не седях двадесет минути в банята. — И бе пяла под душа, спомни си Сет с усмивка. Невероятно фалшиво. — Върви. Имам да върша работа.

Тя се нацупи и посегна да си вземе чантата.

— Е, благодаря, че ме докара, лейтенант. — После се засмя, когато той притисна гърба й към седалката и й подари дългата целувка, на която се бе надявала. — Това почти компенсира нещастната чашка кафе, която ми позволи тази сутрин. — Прехапа устни и очите й светнаха срещу неговите. — Искам да те видя довечера.

— Ще мина. Ако мога.

— Ще бъда тук. — Грейс отвори вратата и му хвърли един поглед през рамо. — Ако мога.

Сет не можа да откъсне поглед от нея. В момента, в който тя влезе в къщата, затвори очи. Господи, помисли той, беше влюбен в нея. А това бе напълно невъзможно.

Вътре Грейс само дето не затанцува в коридора. Бе влюбена. Чувството бе ново, свежо и прекрасно. И първо. Това бе чакала през целия си живот. С грейнало лице влезе в кухнята и завари Бейли и Кейд, които пиеха кафе.

— Добро утро, компания! — почти изпя тя и се запъти към кафеварката.

— Добро утро — отзова се Кейд и едва сдържа усмивката си. — Харесва ми твоята нощница.

Грейс се засмя, донесе чашата си на масата, после се наведе и силно го целуна по устата.

— Направо те обожавам. Бейли, аз направо обожавам този мъж. Бързо го хвани, преди да са ми дошли разни идеи.

Бейли се усмихна мечтателно и вдигна светналите си очи.

— След две седмици ще се оженим.

— Какво? — Грейс едва не разля кафето. — Какво? — повтори тя и тежко седна.

— Той не иска да чака.

— Защо трябва да чакам? — Кейд се протегна и хвана ръката на Бейли. — Аз те обичам.

— Ще се ожените. — Грейс погледна съединените им ръце. Идеална двойка, помисли тя и въздъхна треперливо. — Това е прекрасно. Това е невероятно прекрасно. — Сложи ръка върху техните и се взря в очите на Кейд. И видя точно това, което имаше нужда да види. — Ти ще си добър за нея. — Това не бе въпрос, а одобрение. — Стисна бързо ръката му и се облегна назад. — Е, значи трябва да планираме сватба и имаме цели две седмици, за да я подготвим. Всички ще се побъркаме.

— Ще бъде съвсем скромна церемония — започна Бейли. — Тук, в къщата.

— Ще кажа само една дума — обади се Кейд с умолителни нотки в гласа си. — Ще ми пристанеш.

— Не — тръсна глава Бейли и взе чашата си. — Няма да започна съвместния ни живот, като обидя семейството ти.

— Те не са хора. Не можеш да обидиш животни. Мъфи ще доведе зверовете си.

— Не наричай племенниците си зверове.

— Чакай малко — вдигна ръка Грейс и се намръщи. — Мъфи? Това да не е Мъфи Парис Уестлейк? Тя ти е сестра?

— Виновен съм.

Грейс почти успя да потуши смеха си.

— В такъв случай Доро Парис Лорънс е другата ти сестра. — Завъртя очи, като си представи двете непоносимо надути жени, у които бе ходила на приеми. — Бейли, бягай колкото ти държат краката. Идете във Вегас. Може да ви ожени някой съдия, който се прави на Елвис Пресли, и да живеете тихо и щастливо в пустинята. Сменете си имената. Никога не се връщайте.

— Видя ли? — Кейд зарадвано плесна с ръка по масата. — Тя ги познава.

— Престанете и двамата! — Бейли се мъчеше да сдържи смеха, който трептеше в гласа й. — Ще направим една малка приятна церемония. Със семейството на Кейд. — Усмихна се на Грейс — И с моето.

— Продължавай да я обработваш. — Кейд стана. — Трябва да свърша още едно-две неща, преди да отида на работа.

Грейс отново взе кафето си.

— Аз не познавам добре семейството му — каза тя на Бейли. — Успявала съм да избегна това малко удоволствие, но доколкото ги познавам, мога да ти кажа, че си получила върха на сладоледа.

— Толкова го обичам, Грейс. Знам, че всичко стана много бързо, но…

— Какво общо има времето с това? — Знаеше, че и двете бяха настроени сълзливо, затова се наведе напред. — Трябва да обсъдим жизненоважните страни на тази ситуация, Бейли. — Пое дълбоко въздух. — Кога ще ходим да пазаруваме?

Емджей се спря, като чу избухналия смях, и им се намръщи.

— Мразя весели хора рано сутрин. — Сипа си кафе, подуши го и се обърна да огледа Грейс. — Я виж ти — отбеляза сухо. — Очевидно снощи добре сте се опознали с полицая.

— Достатъчно добре, за да знам, че е нещо повече от полицай. — Грейс раздразнено избута настрани чашата си.

— Какво имаш против него?

— Освен това, че е студен, арогантен, високомерен и дървеняк? Абсолютно нищо. Джек казва, че му викат Машината. Едно малко чудо.

— Винаги намирам за интересно — заяви студено Грейс. — когато хората се плъзгат само по повърхността и си позволяват да съдят друго човешко същество. Всички тези черти, които изброи, описват човек, когото не познаваш.

— Емджей, пий си кафето. — Бейли стана да донесе сметаната. — Знаеш, че не си човек, докато не изпиеш поне литър.

Емджей поклати глава и сви юмрук на кръста си върху опърпаната тениска и също толкова опърпаните шорти.

— Само това, че си спала с него, не значи, че ти го познаваш. Обикновено си много по-предпазлива. Някой може да си мисли, че скачаш в леглото всяка нощ с някой нов, ала ние знаем, че не е така. За какво мислеше?

— Мислех за мен! — сопна й се Грейс. — Исках го. Имах нужда от него. Той е първият мъж, който наистина е докоснал сърцето ми. И няма да ти позволя да стоиш тук и да превръщаш нещо красиво в нещо евтино.

За момент се възцари мълчание. Бейли стоеше до масата със сметаната в ръка. Емджей бавно се изправи и въздъхна.

— Затъваш. — Смутено прокара ръка през косата си. — Наистина затъваш.

— Вече съм стигнала до дъното. И какво от това?

— Извинявай. — Емджей се мъчеше да се приспособи към новата ситуация. Нямаше нужда да го харесва, каза си тя. Трябваше просто да обича Грейс. — Сигурно има нещо в него, след като е стигнал до сърцето ти. Сигурна ли си, че това не те притеснява?

— Не, не съм сигурна, че не ме притеснява. — Гневът й се бе уталожил и на негово място дойде съмнението. — Не знам защо се случи, не знам за какво е всичко това. Не е просто секс. — Спомни си как Сет я прегръщаше, докато тя плачеше. Как бе оставил лампата запалена, без дори да бе трябвало да го помоли. — Цял живот съм го чакала.

— Знам какво значи това. — Бейли остави каничката със сметана и хвана ръката на Грейс. — Много добре знам.

— Аз също. — Емджей с въздишка пристъпи напред. — Какво става с нас? Ние сме три разумни жени и изведнъж се оказва, че пазим древни митични диаманти, бягаме от лошите и се влюбваме безумно в мъже, които току-що сме срещнали. Това е лудост.

— Но е правилно — възрази Бейли тихо. — Знаеш, че е правилно.

— Да. — Емджей сложи ръката си върху техните. — Предполагам.

 

 

За Грейс не бе лесно да се върне в къщата си. Ала този път не беше сама. От двете й страни бяха Емджей и Джек.

— Леле! — ахна Емджей, докато оглеждаше пораженията в хола. — Аз пък си мислех, че у нас са надминали себе си. Разбира се, ти имаш повече играчки, с които да се занимават. — После погледът й попадна върху разцепения парапет. И върху силуета долу. — Няма нужда сега да се занимаваш с това, Грейс.

— Полицията разчисти местопрестъплението. Все някога трябва да започна.

Емджей поклати глава.

— От къде?

— Ще започна от спалнята. — Грейс успя да се усмихне. — Ще направя собственика на ателието за химическо чистене милионер.

— Аз ще видя какво може да се направи с този парапет — каза Джек. — Ще го закрепя някак, за да е безопасно, докато поръчаш нов.

— Много ще ти бъда благодарна.

— Качвай се горе — предложи й Емджей. — Аз ще взема една метла. И булдозер. — Изчака я да се качи и се обърна към Джек: — Аз ще оправя тук долу. Ще разчистя някои… Неща. — Погледът й се насочи към силуета. — Не би трябвало тя да прави това.

Той се наведе и я целуна по челото.

— Ти си кораво момиче.

— Да, такава съм. — Емджей рязко пое въздух. — Да видим дали ще можем да изровим от този хаос уредбата или телевизора. Бих пуснала музика.

Мина почти целият следобед, преди Грейс да реши, че къщата е разчистена достатъчно, за да извика фирмата по почистването. Тя искаше всяка стая да бъде изтъркана до основи, преди да започне отново да живее тук.

А бе решила да направи точно това. Да живее, да се чувства у дома си, независимо какви духове населяваха този дом. За да докаже пред самата себе си, че може, тя се отдели от Емджей и Джек и отиде да купува най-необходимите за къщата неща. А след това, понеже през целия ден се чувстваше зле, се отби в „Салвини“.

Имаше нужда да види Бейли.

И имаше нужда да види Звездите.

Пуснаха я вътре и намери Бейли на телефона в нейния кабинет. Тя й се усмихна и й направи знак да влезе.

— Да, доктор Линструм, изпращам ви доклада по факса, а до пет часа лично ще ви донеса оригинала. Утре мога да довърша последните изследвания, които поръчахте. — Докато слушаше отговора му, погали с пръст гипсовото слонче върху бюрото. — Не, аз съм добре. Благодаря ви за разбирането и загрижеността. Звездите са моят приоритет. До петък ще изготвя пълни копия на всички доклади за вашата застрахователна компания. Да, благодаря ви. Дочуване.

— Бързо работиш — похвали я Грейс.

— Въпреки всичко, което се случи, не се загуби почти никакво време. А и всички ще се чувстват по-спокойни, когато изпратя диамантите отново в музея.

— Искам да ги видя, Бейли. — Грейс се позасмя. — Глупаво е, но наистина имам нужда. Снощи сънувах сън… Всъщност, кошмар.

— Какъв сън?

Грейс приседна на ъгъла на бюрото и разказа. Въпреки че гласът й бе спокоен, пръстите й нервно потропваха.

— И аз сънувах — промълви Бейли. — И още сънувам. Емджей също.

Грейс се размърда неспокойно.

— Като моите сънища?

— Толкова подобни, че не може да е само съвпадение. — Бейли стана и й подаде ръка. — Да отидем да ги погледнем.

— Нали не нарушаваш никакви закони?

Бейли й се усмихна развеселено:

— Мисля, че след всичко, което вече съм направила, това е съвсем дребно нарушение. — Опита се да се овладее, ала докато слизаха по стълбите, под които само преди дни се бе крила от убиец, потрепери.

— Добре ли си тук? — Грейс инстинктивно обви ръка около раменете й. — Не ми се мисли какво се е случило и как се чувстваш, като работиш тук и си го спомняш.

— Оправям се. Грейс, уредих да кремират доведените ми братя. Всъщност Кейд уреди всичко. Изобщо не пожела да ме остави да се занимавам с това.

— Добре е постъпил. Ти нищо не им дължиш, Бейли. Никога не си им дължала. Твоето семейство сме ние и винаги ще бъдем.

— Знам.

Влязоха в хранилището и Бейли се приближи към металната врата. Охранителната система бе сложна и объркана, и въпреки опита си Бейли цели три минути се занимава с нея, докато я изключи.

— Може би трябва да инсталирам нещо такова вкъщи — отбеляза весело Грейс. — Това копеле е разбило сейфа в библиотеката ми, сякаш е детска играчка. Сигурно набързо е продал бижутата. Много ме е яд за нещата, които ти ми беше направила.

— Ще ти направя други. Всъщност… — Бейли взе една квадратна кадифена кутийка. — Да почнем още сега.

Грейс любопитно отвори кутийката и видя вътре тежки златни обици, инкрустирани с изумруди, рубини и сапфири.

— Бейли, прекрасни са!

— Бях ги направила точно преди… Ами, преди. Още щом ги довърших, разбрах, че са за теб.

— Аз нямам рожден ден.

— Мислех, че си умряла. — Гласът на Бейли потрепери, ала отново укрепна, когато Грейс вдигна поглед. — Мислех, че никога вече няма да те видя. Затова нека го приемем като отпразнуване на остатъка от живота ни.

Грейс свали семплите клипсове и на тяхно място си сложи подаръка на Бейли.

— Когато не ги нося, ще ги пазя при бижутата на майка ми. При нещата, които имат най-голямо значение.

— Стоят ти идеално. Знаех си. — Бейли се обърна, взе тежката кутия от лавицата в хранилището и я отвори.

Грейс въздъхна треперливо.

— Наистина си мислех, че единият ще го няма. Че ще отида в планината и ще го намеря в моята градина, на земята между цветята. Беше толкова реално, Бейли. — Протегна ръка и взе диаманта. Нейния диамант. — Почувствах го в ръката си, точно както го чувствам сега. — Засмя се, но смехът й прозвуча кухо. — Моето сърце. На това ми приличаше. Досега не го бях осъзнала. Беше сякаш държах собственото си сърце.

— Има връзка. — Малко пребледняла, Бейли взе от кутията друг диамант. — Не го разбирам, ала знам, че е така. Това е Звездата, която беше у мен. Ако Емджей беше тук, тя щеше да вземе своята.

— Никога не към мислила, че вярвам в такива неща. — Грейс обърна камъка в дланта си. — Не съм била права. Толкова невероятно лесно е да повярваш. Да го знаеш. Ние ли ги пазим, Бейли, или те пазят нас?

— Приятно ми е да мисля, че и двете. Те ми доведоха Кейд, — Бейли внимателно остави диаманта и докосна с върха на пръста си втората Звезда. — Доведоха Джек при Емджей. — Изражението й се смекчи. — Преди малко отворих изложбената зала заради тях. Джек я домъкна тук и й купи пръстен.

— Пръстен? — Грейс притисна ръка към сърцето си. — Годежен пръстен?

— Годежен пръстен. Тя през цялото време спореше и все му говореше да не става простак. Той просто не й обърна внимание и посочи този прекрасен зелен турмалин, с квадратно остеняване и диамантени багети. Бях го направила преди няколко месеца. Тогава мислех, че това би бил един прекрасен нетрадиционен годежен пръстен за подходящата жена. Джек разбра, че Емджей е подходящата жена.

— Той е идеален за нея. — Грейс избърса една сълза и се усмихна. — Разбрах го, още щом ги видях заедно.

— Да беше ги видяла днес. Тя през цялото време мърмореше, въртеше очи и настояваше, че това е загуба на време и усилия. И тогава Джек сложи на пръста й пръстена и на лицето й разцъфна онази широка сантиментална усмивка. Нали я знаеш.

— Да. — И напълно можеше да си я представи. — Толкова съм щастлива за нея, за теб. Сякаш цялата тази любов я е имало, чакала е, а диамантите… — Грейс отново ги погледна. — Те са отворили вратата към нея.

— А ти, Грейс? За теб отвориха ли вратата?

— Аз не знам дали съм готова за това. — Върховете на пръстите й изведнъж затрепериха нервно. Тя остави диаманта в гнездото му, — Сет със сигурност не е готов. Едва ли би повярвал в каквато и да било магия. А колкото до любовта… Дори ако вратата е широко отворена и възможността е там, той не е мъж, който лесно би се влюбил.

— Лесно или не… — Бейли затвори капака и остави кутията на мястото й. — Когато ти е писано да се влюбиш, се влюбваш. Той е твой, Грейс. Видях го в очите ти тази сутрин.

— Е… — Грейс преглътна нервно. — Мисля, че мога да почакам малко, преди да му разкрия тази тайна.