Катлийн Удиуиз
Шана (12)

Глава дванадесета

В края на август островът преживя един ужасно горещ ден. Под безпощадното слънце на Карибите пясъкът на плажа бе станал така нажежен, че вече не можеше да се стъпва по него. Децата, които иначе по цял ден играеха навън, се бяха скрили в сенчестата прохлада на бащиния дом, животът на острова замря, обитателите му потънаха в апатията на една прекалено дълга сиеста. Жегата нажежаваше покривите и в яркия блясък на слънцето хоризонтът бе станал невидим. Морето унило се плискаше в брега и това беше единственото движение надлъж и шир. Ни полъх на вятър, който би могъл да придаде искрица живот на някое листо или тревичка. Ни облаче на небето, което бе изгубило синия си цвят и се извиваше като купол от нажежен до бяло метал над Лос Камелос.

Шана с въздишка влезе от верандата в стаята си и пусна на килима дрехата, която — макар и от рехав плат — не можеше да се носи в жегата. Пот проблясваше по стегнатото й младо тяло, тежката й златна коса лежеше влажна на тила и по раменете. Известно време тя ши неохотно гоблена си, който бе започнала да бродира още преди години, но все не довършваше. За нея това забавление беше мъчително, поради това го ненавиждаше. Като ученичка го намираше за още по-тягостно, достойно за презрение, защото беше задължителен предмет за девойки от висшето общество. Не че й липсваше художествен усет — тя с удоволствие би станала ученичка в академията на Сент Мартин Лейн в Лондон, където работеше великият — но и оспорван, наистина — Хогарт. Но за този копнеж учителите й не биваше да научат. „Хогарт. Колко противно! — навярно биха се развикали те. — Нима не знаете, че младите хора правят скици на живи модели. Голи!“ На Шана и сега й беше смешно. Благопристойните й учители едва ли подозираха, че някои от „невинните деца“ на които те се мъчеха да предадат своята гледна точка за света, се опитваха да станат модели на безобразния мистър Хогарт. „Във всеки случай това, че се научих да бродирам, си има и добра страна — помисли си Шана, — сега поне ме отвлича да не мисля непрестанно за дракона Рурк.“ И трябваше още в следващия миг да си признае, че дори тези мисли я бяха отвели отново при Рурк.

Тя отпусна гергефа и се хвърли в прохладните копринени чаршафи на леглото си. Опряла брадичка на скръстените си ръце, затворила очи в блажени спомени, тя си представи образа на Рурк. Той се бе превърнал в постоянна съставна част от живота в господарския дом на Трейхърн. Участваше в почти всяко хранене, придружаваше господаря на острова при всичките му пътувания. Тя се виждаше да слиза по широката, извита стълба и знаеше, че почти всеки път го среща, знаеше, че — например сутрин — той почти винаги седи долу и й изпраща своите поглъщащи я погледи, погледи, пълни с такова безсрамие, че дори само те бяха достатъчни да я възбудят до мозъка на костите й. Но тя междувременно се бе научила да им устоява, отдавна вече бе започнала да извлича наслада за себе си от тези жарки милувки на очите му. И когато след това, като сега, останеше сама и мислите й забродеха на воля, тогава всичко преживяно се събуждаше в нея: възбуждащото докосване на ръцете му, горещата му уста върху нейните устни, страстният шепот, когато внимателно я учеше на тайните на любовта, а после отново жарката му уста на върховете на гърдите й, възбуждаща и поглъщаща…

— О, боже мой! — прошепна Шана с ужасено разтворени очи. — Собствените ми сетива ме предават!

Ето я отново, под фината тъкан на нощницата й, онази проклета възбуда в гърдите й, онази болка на празнота в скута й. И тя разбираше, че ако сега Рурк би влязъл през вратата, тя би го посрещнала с добре дошъл с цялата готовност на зрялото женско тяло. Зелените й очи се изпълниха със сълзи на яд. Тя страстно го желаеше и се самопрезираше заради тази си слабост. Дълбоко в нея гореше желание, което само и единствено Рурк можеше да утоли, и отчаяно усилие й костваше да успее да запази — заради собственото си себеуважение — поне малко яд към него. Но съществуваше и страхът. Капитан Бошан ги бе вече изненадал, но следващия път можеше да ги изненада някой, който нямаше толкова добри маниери или не би им съчувствал толкова много, може би дори самият Орлан Трейхърн. Мислите на Шана кръжаха в безкрайни спирали, търсейки някакъв изход от неблагоприятното положение. Но когато дрямката най-сетне я налегна, бремето на нейната мъка бе станало също така непоносимо, както и потискащата жега на августовския следобед.

Нощта се спусна над острова, а заедно с нея и едно предчувствие за прохлада, сега поне отново можеха да се носят дрехи. Предния ден, на път за колониите, в пристанището на Лос Камелос бе влязла една английска фрегата. Както винаги, господарят на острова се бе възползвал от случая да даде малък вечерен прием. Освен капитана тази вечер към гостите се числеше и един благородник на име Гейлърд Билингсхъм, който бе сключил сделки с Новия свят. От острова Орлан Трейхърн бе поканил някои от своите надзиратели с жените им, а освен това и Питни, Ралстон и Рурк.

След като се нахраниха, гостите се преместиха в салона, където жените се събраха в единия край, а мъжете заеха място в другия край, за да натъпчат лулите си и да си изпушат цигарите. Жените извадиха донесените ръкоделия и започнаха да си разменят клюки и рецепти, докато бродираха или плетяха. Шана си мълчеше, освен когато се обръщаха към нея. Но тайно — тя се правеше, че е изцяло погълната от ръкоделието си — непрекъснато наблюдаваше как Рурк спокойно си смуква от лулата, как поддържаше разговора с гостите. Той носеше кафяв жакет над светлокафявия панталон и жилетка, а към тях бяла риза с набори. Състоянието му продължаваше да нараства, а скоро след отпътуването на капитан Бошан той по всяка вероятност бе изразходвал доста пари за дрехи, които бяха малко по-семпли и не така официални като онези, които му бе подарил Орлан Трейхърн, но неговият собствен избор не му стоеше по-лошо, а подчертаваше лицето и фигурата му.

Шана бързо премести погледа си отново върху ръкоделието, щом съседката й се наведе към нея.

— Шана, не намирате ли, че младият мистър Рурк е изключително красив мъж? — пошепна й дамата над плетивото си.

— Наистина — измърмори Шана, — много е хубав.

Тя тайно се засмя в себе си. Въпреки цялата неприязън, която демонстрираше по отношение на Рурк, сърцето й винаги се сгряваше от тайна гордост, когато чуеше да се говорят за него похвални неща.

Слушайки клюките с половин ухо, Шана узна малко по-късно, че и сър Гейлърд Билингсхъм бил неженен, необвързан и „добра партия“. Щял да търси в колониите инвестиции за малката корабна компания в Портсмут, която семейството му наскоро било наследило.

Странна птица — размишляваше Шана и му хвърли един бегъл поглед. Малко по-висок от Рурк и с малко едър кокал, той се движеше с непохватна грация, която граничеше почти с неловкост, но която по някакъв странен начин подхождаше на издължената му фигура. Дългото му лице бе в рамка от светлокестеняви къдрици, които будеха подозрението, че са навити много грижливо и умело на съответното си място. На врата косата бе сплетена на плитка, очите му бяха бледи, сивкавосини, широките му устни бяха във всеки случай прекалено пълни и изразителни за мъж. Поведението му варираше от надута арогантност до самонадеяна тривиалност, но той, изглежда, бе в състояние да се засмее снизходително на пикантния завършек на някой анекдот. Недодяланият хумор на надзирателите, изглежда, особено го забавляваше. Че е избухлив, той се издаде преди малко, когато му разкриха, че съседът му по маса е роб. Наистина той бързо се овладя, но от тогава отряза Рурк. Странно, че Шана намери това за непристойно.

Сега, додето Шана го наблюдаваше, той тъкмо се канеше да обяви за неприлично пушенето на тютюн, което било „мръсен навик“. Той извади от джоба на жилетката си цезилирана сребърна кутийка, сложи щипка най-фин прах на ръката си и след това с наслаждение вдиша първо с едната, а после с другата ноздра, за да кихне веднага след това в кърпата си. После отметна глава назад и въздъхна:

— Да, това е истинско мъжко удоволствие. — Подканен от погледите на околните, той добави: — Преди насладата трябва първо да изтърпиш бодежа.

Шумно дишайки, той отправи следващата си забележка към капитана на фрегатата.

— Въпреки това трябва да призная, че от мен явно никога няма да стане истински моряк. Намирам теснотията на каютата в бурното море за ужасна, а в спокойно пристанище не мога да понасям наблъсканите един до друг кораби. — А с един жест към Трейхърн той продължи, навирил нависоко нос: — Драги ми господине, въобще не мога да разбера как е възможно на острова да няма добра странноприемница или хан, където да мога да намеря подходящ подслон по време на моя престой. Или може би някой от любезните присъстващи разполага с достатъчно място в дома си? — Той повдигна вежди и въпросът му увисна в пространството.

Трейхърн се усмихна.

— Това не е проблем, сър Гейлърд. За мен ще е удоволствие да ви предложа подслон.

— Много мило, сър! — Благородникът се наслаждаваше на хитростта си с тъповата усмивка. — Веднага ще изпратя за багажа си.

Трейхърн повдигна ръце в израз на отказ.

— Погрижил съм се за най-необходимото, сър, а ако ви потрябва нещо друго, утре ще има достатъчно време, за да се достави. Останете наш гост, докато желаете.

Трейхърн естествено разбираше, че го водят за носа, но го ласкаеше мисълта да бъде домакин на джентълмен с такова име и ранг.

Шана, която бе проследила разговора, повика с жест една прислужница, заповядвайки й да приготви стая за гости в господарското крило. Трейхърн й кимна утвърдително. Той отново бе истински горд с прилежната си дъщеря.

Шана отново отправи поглед към бродерията си, но усетила, че някой я гледа, тя затърси с поглед Рурк. За нейна изненада той изобщо не гледаше към нея, а по-скоро — намръщил унило чело — някъде из салона. Шана проследи погледа му и срещна очите на сър Гейлърд Билингсхъм. Широката уста в миг се изкриви в усмивка, която представляваше по-скоро ухилена гримаса. Шана се направи, че не го забелязва. След това очите й се спряха на Ралстон. И той от своя страна тайно наблюдаваше благородника. Усмивката, която играеше по тънките му устни, накара Шана да се замисли.

Преди края на вечерта Орлан Трейхърн покани всички присъстващи на празничното откриване на новата мелница. Тъй като утре на мястото на празненството щяло да дойде цялото население на острова, и бездруго не можело да се прави нищо друго, освен да се празнува.

Шана лежа дълго будна тази нощ. Тя се въртеше неспокойно в леглото си, бореше се с образа на Рурк и с настойчивостта на сетивата си, които искаха да я поведат по пътеката към неговата къща. Но тя устоя и накрая заспа. Но и в съня си отново и отново бе измъчвана от похотливи представи, от които се събуждаше, треперейки цялата, между плувналите в пот чаршафи.

 

 

Още рано на следващата сутрин, далеч преди останалите, Рурк пристигна при мелницата. Той внимателно завърза мулето си на сигурно място по-настрани, защото старото, заядливо животно притежаваше фаталната склонност да се боричка с наистина по-хубавите, но и по-неопитни и наивни коне и да ги хапе по тялото и по ушите. Често се стигаше до истинска битка, в която старият уличен разбойник Олд Блу побеждаваше. За да не се кара с надзирателите и кочияшите, Рурк трябваше да връзва ездитното си животно отдалечено на сигурно разстояние.

Рурк отвори вратата към помещението с фунията и се наслади на мириса на прясно отсечено дърво, докато очите му привикваха с тъмнината. Трупите още носеха следи от брадвите и въжетата. На места, отразявайки слънчевите лъчи, те излъчваха тайнствена златистокафява светлина. Навсякъде тегнеше атмосфера, изпълнена с очакване.

Тъмна сянка премина по лицето на Рурк: дали Шана би сметнала и мелницата за опит от негова страна да се подмаже на Орлан Трейхърн.

Рурк тръгна към помещението с бойлера, премина между двете редици огромни железни казани и удари с пръчката си всеки от тях. Тези казани като гигантски слонове, издули дебели кореми над тухлените печки, сякаш чакаха в тях най-сетне да се размесят добре соковете, превръщайки се в гъста кафява меласа.

След това Рурк хвърли последен изпитателен поглед на пивоварното крило. Почти половината от пространството заемаха, от стена до стена, големите съдове, в които младите, зелени сокове, с добре подбрани добавки, щяха да ферментират, превръщайки се в пресен ром. Змии от тръби, боядисани в червено, се извиваха по стените и по тавана, докато накрая отвеждаха надолу, където осемдесетлитрови съдове щяха да поемат изстудения алкохол. Това беше бъдещото царство на майстора пивовар, който щеше да докаже изкуството си чрез магическото превъплъщение на захарната тръстика.

Местоположението на мелницата бе грижливо подбрано. Там, където бе разположена сега и чакаше да бъде пусната в действие, тя бе на достатъчно отдалечено място от селото, така че миризмата на ферментиращата меласа да не безпокои дори най-чувствителните носове. От друга страна, тя бе разположена на централно място сред платата, където растеше захарната тръстика. А под носещия под бяха избите, в които ромът щеше да отлежава. От близките извори бе докарана вода, горите наоколо предоставяха достатъчно дърва за горене. Всичко бе добре обмислено предварително.

Възбуждащото чувство за успех, което разтуптяваше сърцето му, наистина малко се поусмири, когато Рурк се сети колко много неща биха могли да попречат на работата на едно такова голямо и сложно съоръжение.

— Сега няма да мисля за това — каза си той. — Днешният ден ще подложи всичко на изпитание.

Тясна стълба водеше към помещенията под покрива. Рурк се изкачи нагоре и скоро се озова в един малък купол, където беше най-високата точка на мелницата. В разгара на реколтата оттук трябваше да наблюдават пристигащите и отпътуващи товари и да се ръководят кочияшите, така че да се избягват задръствания при пренасянето. От тази наблюдателница Рурк реши да изчака пристигането на екипажа на Трейхърн.

Към мелницата вече се движеше една дълга колона от карети, двуколки и каруци откъм селото и пристанището. Няколко от тях бяха предоставени на екипажа на фрегатата и бяха изпълнени от пъстрите им униформи. Откъм полята наближаваха пет товарни каруци, натоварени догоре със захарна тръстика. А близо до мелницата бе спряла друга кола, от която изскочиха двадесет работника, които трябваше за пръв път да задвижат мелницата. Надзирателят махна с ръка и извика на Рурк, Рурк отвърна на поздрава му, а после отново отправи поглед към пътя, който водеше към селото.

Между дърветата се появи откритата карета на Трейхърн. Рурк се спусна бързо по стълбата надолу, от купола през складовите помещения към входната врата. Когато разпозна до господаря на острова пъстро облечената фигура на Шана, той се изпълни с гордост, но лицето му помръкна, когато откри на седалката срещу нея английския благородник сър Гейлърд Билингсхъм. Рурк всъщност бе имал намерение да избърза към тях, за да ги поздрави с добре дошли, но сега се оттегли мълчалив и ядосан в сянката и наблюдаваше как длъгнестото конте помага с тъповата елегантност на неговата — на Рурк! — съпруга да слезе от колата. Ядът му се усили още повече, когато видя как сър Гейлърд забравя да отдръпне ръката си от тази на Шана. Това бе за него два пъти по-нетърпимо, понеже той самият нямаше право да я докосва на обществено място. Рурк нахлупи още по-ниско бялата си шапка и с кисела физиономия се облегна на стената на мелницата.

Тълпата вече бе значително нараснала, скупчена около каретата на Трейхърн, и сега господарят на острова със задоволство представяше на английския благородник арендаторите и другите първенци на малкото си владение. Шана приглаждаше тоалета си и търсеше с поглед Рурк. Най-сетне го видя в сянката на мелницата, усамотен, облегнат сърдито на стената. Шапката закриваше лицето, но едрата, стройна, мускулеста фигура й бе твърде добре позната. Бялата риза, отворена на врата, с набори по ръкавите, ярко се открояваше на почернялата му кожа. Кожата му бе вече потъмняла като на испанец, а тясноскроените му панталони само подчертаваха мускулестата му фигура. Шана се усмихна, потънала в мисли, и си представи радостта на шивача да може най-сетне да облече едно толкова красиво тяло, защото повечето мъже на острова, които имаха необходимите средства да си поръчат по-фини облекла по последна мода, бяха отдавна в тъй наречената зряла възраст. А Рурк притежаваше фигура и външност, които придаваха елегантен вид и на най-обикновената дреха, дори на прословутите къси панталони. И въпреки това Шана се подразни, че панталоните, които Рурк бе облякъл днес, бяха толкова тясноскроени и че той разхождаше така нехайно мъжествеността си пред кикотещото се и намигащо множество от влюбени до уши селски девойки.

Рурк видя Шана да остава за миг сама и прецени, че има шанс — той вече се опитваше да си пробие път през множеството към нея. Но бързината и навалицата се оказаха пагубни, защото той внезапно усети в ръцете си мекото тяло на жена, която едва не го събори.

— О, боже мой, мистър Рурк! — изхихика пискливият глас на Мили Хоукинс. — Вие наистина сте твърде необуздан за такова крехко създание като мен.

Рурк измърмори небрежно някакво извинение.

— Ах, Мили. Моля да ме извиниш, но бързам.

Мили обаче само засили хватката си и плътно го притисна към малките си гърди.

— Да, наистина виждам, скъпи ми Джон! — Раздразни го това, че така спокойно се разполага с малкото му име. И изведнъж гласът й му се стори така висок, сякаш я чуваше целият остров. — Изглежда, в последно време все бързате. Независимо коя е, оставете я да почака. Мога да ви предложа нещо не по-лошо! Ах, Джон, трябва само да ме погледнете и малко момиче като мен е вече напълно безпомощно и слабо!

Рурк се опита да отстрани пръстите на Мили от ризата си.

— Стига вече, Мили. Наистина нямам време.

— О — проплака тя и се облегна с цялата си тежест на него. — Сега пък си изкълчих и крака. Няма ли да ме заведете до колата ни, съкровище?

До тях се появи една едра сянка и се изправи насреща им — беше самата мисис Хоукинс с ръце на хълбоците.

— Ха — изпъхтя рибарската жена, — крака си изкълчила, виж ти! Ела, порочно създание! Да се хвърляш така на врата на мистър Рурк! Засрами се!

Рурк се позасмя, като видя жената на рибаря да повлича с яка ръка вироглавата си дъщеря, а само след няколко крачки Мили се отказа от куцукането. Но тогава той срещна ироничния поглед на Шана, отправен към него. Рурк много добре изтълкува изражението на лицето й и разпозна признаците на надвиснала буря. Той искаше веднага да избърза към нея, но за съжаление и този път не му се удаде, защото с поздрав на уста сега към него се бе насочил Орлан Трейхърн. Силната ръка на господаря на острова се отпусна на рамото му и го поведе обратно към мелницата.

С последен поглед през рамо Рурк тъкмо успя да зърне как сър Гейлърд отново ухажва Шана — хвана я за ръка, облегна се на рамото й и се зазяпа в корсажа й, като май дори пошепна нещо в ухото й.

— Е, мистър Рурк — подхвана Орлан Трейхърн, — настана време. Сега ще видим как функционира вашето чудо. Освен това не бива да оставяме всички тези добри хора, които са се събрали тук, да чакат прекалено дълго началото на празненството. Дъщеря ми сега ще пререже лентата и аз бих желал да споделите с нас този миг.

Рурк не можа да чуе какво още каза господарят на острова, защото зад него прозвуча сребърният смях на Шана, а това подейства на сърцето му като оцет в гърлото на умиращ от жажда.

Освещаването на мелницата започна с поздрав към крал Джордж, чашите хвръкнаха във въздуха, последваха нови наздравици, вече изглеждаше, че халбите с бира едва ли щяха да бъдат оставени на мира, когато Шана най-сетне бе доведена до високите порти, които заемаха фасадата на мелницата. Празничното настроение кипеше навсякъде. Общата радост в никакъв случай не бе отминала и в душата на Шана, но доброто й настроение имаше и съвсем други причини, макар в началото дори тя самата да не бе съвсем наясно с тях. Но когато видя Рурк да стои до баща й, тя вече знаеше със сигурност. Тази мелница бе негово дело и тя изпитваше почти екзалтирана гордост от неговото постижение. Изведнъж в очите й проблесна влага и тя започна да се усмихва, за да прогони сълзите. Радостно смеейки се, тя преряза лентата, която придържаше огромното платно, и от платформата се изля пъстър водопад.

Ръцете на Рурк се оказаха до нейните, двамата заедно задвижиха тежката ключалка на портите, но заради огромното множество хора наоколо те с усилие избягваха съблазънта да докосват ръцете си. Погледите им се срещнаха за малко, после Рурк отстъпи назад, за да отвори масивните порти, и Шана знаеше, че се изчерви не само заради празничността на мига.

Когато портите вече бяха отворени, тълпата благоговейно втренчи поглед във високото складово помещение, което, както бе празно, напомняше почти катедрала. Гласовете стихнаха до почтително шушукане, когато един вик от мелничната порта прикова вниманието им. Два товарни впряга вече бяха разположени така, че задната им част надвисваше над фунията, през която захарната тръстика трябваше да падне надолу. Нов вик проряза въздуха, друг волски впряг се задвижи в кръг и задейства голямото зъбчато колело, което бе провесено над тях. То от своя страна задвижи огромно колело със спици, което завъртя една водоравна ос, стърчаща от сградата. Мъжът, който водеше воловете, даде знак на друг, който стоеше до съда под фунията, той се наведе напред и натисна един лост, последва глухо търкане и после валовете започнаха да се въртят с бавна, отмерена величавост. Последва шумен грохот и Шана усети, че в нея се надига чувство на радостно облекчение. Сърцето й щеше да се пръсне от блаженство и тя хем ликуваше, хем й се плачеше. Гласовете се усилиха, когато валовете поеха първата захарна тръстика. Сега любопитните зачакаха напрегнато да се задвижи отново лостът, който да спре движението. Грохотът и тътнежът замряха, валовете задържаха ход. На Шана й се стори, че настъпилата тишина трае цяла вечност. Тогава от мелницата прозвуча тропот и четири съда, пълни със сок, бяха извадени от съоръжението, за да могат да ги видят всички и да се дивят. Успехът беше страхотен. Това, което иначе отнемаше на двадесет мъже половин ден, сега бе осъществено за времето, за което човек изпива чаша чай. Викове „да живее“ излетяха от множеството, то заръкопляска, а сега се усмихна дори Рурк.

Но наистина не за дълго. Сър Гейлърд пристъпи напред, намести се между Рурк и Шана и хвана ръката й.

Тъй като мелницата беше нещо напълно ново за острова, на обитателите беше разрешено след първата демонстрация на начина й на действие да посетят вътрешността на съоръжението. Седмици наред населението на острова се бе питало за какво ще служи това чудовище, което растеше между хълмовете над тяхното селище. Но сега ги изпълни почтително изумление от мъдрата направа на това огромно начинание. Не малко от тях с подигравателен смях се тупаха по бедрата, когато им обясняваха, че само скоростта на подаване на захарната тръстика ограничава производителността на мелницата и че за в бъдеще мъчителното бъхтене, което продължаваше с месеци, ще приключва за две седмици.

— Ще ми разрешите ли да ви съпроводя при посещението във вътрешността, Ваше Високоблагородие? — попита сър Гейлърд. — Аз самият изпитвам любопитство да огледам това нещо. Ако то наистина е така гениално, както твърдят всички, този, който го е измислил, сигурно е англичанин.

Шана се усмихна развеселено. Това отново бе типично по английски. Щом нещо е хубаво, то непременно трябва да е английско.

— Нашият роб вече два пъти ми е показвал съоръжението, сър Гейлърд, но вашето предположение сигурно ще заинтересува добрия мистър Рурк. Защото той всъщност е от колониите, а не англичанин, както предположихте.

— Боже мой! Да не искате да кажете, че той е, който… — изумлението на сър Гейлърд бе истинско. Той арогантно се изсекна в носната си кърпа. — Е, да, но ако ме питате мен, пред това гадно питие винаги ще предпочета чаша хубаво вино. Това, което вашият роб тук е стъкмил, не може да достави удоволствие на един истински джентълмен.

Сър Гейлърд скръсти широките си ръце на гърба си и си придаде вид като да размишлява. Шана се усмихна учтиво.

— Баща ми ще се съобрази с вашето мнение. Но той от своя страна намира питието за изключително пивко.

— Може би господин баща ви ще прояви интерес към някоя по-добра инвестиция, мадам Бошан. По една случайност наскоро моето семейство наследи една корабна компания в Портсмут, много обещаваща наистина, между впрочем, със състоянието на баща ви…

И на това място галантният благородник допусна груба грешка и загуби благоволението на Шана като много други преди него. Естествено сър Гейлърд в този момент ни най-малко не подозираше какво крие презрителният ироничен поглед на Шана. Защото той току-що се бе възползвал от предимството на своя значителен ръст, за да надникне в корсажа й.

Но междувременно и Рурк бе забелязал къде благородникът непрекъснато разхожда погледите си и мигновено загуби проявяваната досега общителност. Побеснял от яд, той се опита да удави гнева си в една халба, пълна догоре, която изпразни на един дъх. Шана наблюдаваше това с почуда и му отправи въпросителен поглед, но сър Гейлърд отново застана между двамата и на всичкото отгоре я хвана за ръка, за да я отведе.

А на Рурк отново — в буквалния смисъл на думата — му вързаха ръцете, защото тъкмо в този момент Трейхърн здраво ги стисна и въодушевен порой от думи се изля върху Рурк, който естествено разбра само първото изречение.

— Е, захарната преса вече работи, скъпи ми мистър Рурк, затова сега ще обърнем мислите си към нашата дъскорезница. Кога мислите, че…

Самият Рурк по-късно вече не знаеше какво бе отговорил, в спомена му думите на Трейхърн се удавиха в гнева към сър Гейлърд, от когото вече се виждаше само гърбът.

Трейхърн го остави, едва когато откъм господарската къща пристигна една колона конски впрягове, които караха няколко души от домашната прислуга, както и маси, съдове и кошници с най-подбрани ястия. Набързо бе подредена дълга трапеза, която скоро бе отрупана със съдове с бира и вино, изпускаща пара агнешки плешки, печено свинско, риба и всякакви птици, последвани от множество пикантни сосове. Междувременно островитянките сложиха на масите и каквото сами бяха приготвили. Шана насочи сър Гейлърд до масата, а той повдигна ръце, сякаш се предаваше.

— О, боже, какво изобилие на този малък остров! — изрече той. — Това почти достига количеството, което моето семейство обикновено има навика да взима със себе си за пикник у нас в Англия!

Сър Гейлърд погрешно изтълкува усмивката на Шана и изумените погледи на някои островитянки като потвърждение на думите си. Но във всеки случай Орлан Трейхърн, който тъкмо пристъпваше към тях, не пропусна да разпръсне с недвусмислени слова заблудата му.

— Но, скъпи ми сър Гейлърд! Та вие още нищо не сте опитали от това изящно пиршество. Защото иначе щяхте да се присъедините към мнението, че никъде по света един пикник не може да се сравни с това, което виждате тук.

Рурк бе последвал господаря и остави да му напълнят отново чашата, макар и без желание. Той наблюдаваше как гордо крачещият благородник непрекъснато си потупва челото с кърпичката и се надяваше, че няма да е далеч мигът, когато слънцето ще повали това конте. Във всеки случай сър Гейлърд насочи погледа си към други апетитни неща извън корсажа на Шана, тъй като господарят на острова бе наблизо.

— Ах, ето ви и вас, Джон Рурк!

Ралстон му направи знак с камшика си за езда и се изправи пред него. Рурк хвърли още един поглед към розовото петно — роклята на Шана — която проблясваше сред навалицата, и едва тогава обърна очи към проницателния поглед на Ралстон.

— Считам, че е препоръчително да пообуздаете малко желанията си, мистър Рурк, макар много добре да разбирам причината. — Ралстон повдигна острата си брадичка в посока към Шана. — Не забравяйте, че сте роб и не мислете, че ще можете да се издигнете над положението си, докато аз съм наблизо. Задачата ми винаги се е състояла в това, да връщам от прага на Трейхърн сганта. Освен това ми се струва, че ви липсват занимания. Предлагам ви да се заемете отново със съоръжението за дестилация. Не намирате ли, че ще е голям позор, ако младите сокове попаднат в неподходящи ръце? А първата капка трябва наистина да е благородна.

— С ваше разрешение, сър — Рурк с усилие можа да се овладее, — майсторът пивовар контролираше полагането на всеки отделен камък и доказа прилежанието си. С оскъдните си познания в тази област не би ми подхождало да се поставям над неговата работа.

— Непрекъснато ми прави впечатление, мистър Рурк — начинът, по който произнесе обръщението, беше жива подигравка, — че в последно време много си позволявате. Подчинете се най-сетне на заповедта и да не ви виждам да се мотаете без работа, преди да сте свършили тази.

Една безкрайно дълга секунда погледите им бяха втренчени един в друг, после Рурк се отдалечи.

Когато гостите заеха местата на трапезата, Шана се озова до английския джентълмен. Тя се огледа учудено — чинията на Рурк бе изместена в края на масата, далеч от обичайното му място близо до Трейхърн, а блюдото му стоеше непокътнато. Не й убягна и самодоволната усмивка на устните на Ралстон.

Ралстон седна в средата на масата и хвърли доволен поглед към незаетото място на Рурк. Поне веднъж — помисли си той — Рурк се намира там, където му е мястото, и си върши работата, за да могат тези, които стоят над него, да са спокойни. Когато вдигна очи, срещна мрачния поглед на Шана, вперен в него.

Той бързо се зае пак с ястията си и дори не забеляза, че това в никакъв случай не беше обикновената английска храна, която той в друг случай предпочиташе.

 

 

Странно бе преминал денят на Рурк. Той бе изживял триумфа си по време на увенчаното с успех освещаване на мелницата, за да се устреми после в поредица от зашеметяващи скокове към дъното. Но тази най-ниска точка бе достигната едва по-късно вечерта, когато Рурк стана свидетел на един разговор между госпожа Хоукинс и мистър Маклерд, в който двамата добродушни хорица обсъждаха предимствата на една женитба на Шана с английския благородник. Рурк се заслуша за известно време, преди да се отвърне отвратен — но само, за да стане малко по-късно неволен слушател на това, как Трейхърн се изказваше за преимуществата на евентуален зет с аристократично потекло. Сър Гейлърд междувременно бе заповядал част от багажа, с който пътуваше, да бъде внесен в господарския дом, докато останалата част трябваше да отплува с фрегатата за Ричмънд и да чака там неговото пристигане — заедно с Трейхърнови.

Рурк стана неспокоен: бяха създадени предпоставките за предложение за женитба от тъповатия благородник. Когато Рурк изпразни дванадесетата си халба, беше стигнал дотам, че си втълпи унило, че дори самата Шана не е зле настроена към благородника, щом през целия следобед му бе засвидетелствала благосклонността си.

Без да се сбогува, Рурк взе една пълна бутилка от масата, потърси си мулето и го яхна надолу по хълма.

Шана бе и остана в центъра на вниманието на всичко. Корабните офицери непрекъснато й правеха комплименти и — напълно разбираемо след дългите седмици в морето — не можеха да се откъснат от благоуханната й близост. Музиканти се качиха на подиума и засвириха. Един офицер отведе Шана да танцува, другите я канеха един след друг. И тъй като Шана винаги много бе обичала танците, вечерта наистина я развесели… И въпреки това странният дисонанс в душата й не изчезваше, и учудена от собственото си лошо настроение, тя започна постепенно да намира вечерта за непоносима скучна. Грациозната усмивка не слезе от лицето й, но тя се почувства почти облекчена, когато баща й най-сетне предложи да оставят жителите на острова да се веселят необезпокоявано и да се върнат вкъщи. Щом пристигнаха, Шана се извини на сър Гейлърд и по най-бързия начин си отиде в покоите.

 

 

Седнал в креслото с чаша в ръка, Рурк изведнъж се събуди. Той напразно търсеше причината за това. Нямаше нищо — само мазния черен ром или пък нещо друго бе оставило горчив вкус в устата му.

С един-единствен удар часовникът зад гърба му обяви началото на първия час сред полунощ. Рурк пристъпи към прозореца и се втренчи в поляната пред къщата. Олд Блу, старото муле, си спеше мирно под навеса. Рурк си съблече ризата през глава, изплакна си лошия вкус от устата и тъй като не му хрумна нищо друго, изми потта от празничния ден, който бе завършил за него така не празнично, и накрая си избръсна и брадата. Тогава обу старите къси панталони и излезе на верандата, за да се понаслаждава на хладината на нощта. Беше му малко замаяна главата наистина, сякаш ромът все още действаше в него, но той се чувстваше добре в кожата си.

Там, където луната проникваше през короните на дърветата, светлината й хвърляше призрачен отблясък в хладната, но заредена със странно напрежение нощ. Рурк слезе от верандата, тревата под краката му беше влажна. Господарският дом, чиято огромна тъмна сянка се виждаше между по-тъничките дървета, го привличаше като магия. Там отдавна вече бяха изгасени всички светлини.

Изведнъж пред него в нощта се изпречи една широка сянка, която му се стори някак позната. Рурк попипа с ръка дънера и разпозна дървото, което растеше под балкона на Шана. Облегнат на старото дърво, Рурк се загледа в отворените прозорци горе и сетивата му се впуснаха в пътешествие, докато стигнаха до една сцена, в която Шана спеше до безформения английски благородник. Тази представа бе изключително противна, Рурк бързо я отпъди от съзнанието си. Фантазията му потърси спомена от една нощ, в която Рурк бе наблюдавал с много обич спящата Шана. Златно-медната й коса се изливаше във весели струи по копринените възглавници и обрамчваше така благородно лицето й, че вече не можеше да се каже дали портретът или рамката му предизвикват по-голямо удоволствие. Последва споменът за една картина в неговата къща, когато тя коленичи гола над него и гърдите й галеха гръдта му, докато той почти умираше от блаженство. Огънят в хълбоците му лумваше все по-нависоко — а той стоеше под балкона на Шана с вдигнати към решетката ръце.

 

 

Шана се бе оставила да я носи едно леко вълнуващо се море, изпълнено със спомени, ръцете й без усилие разделяха с широк размах проблясващата в тюркоазни отблясъци вода. Страх нарастваше в нея, защото никъде не се виждаше суша, дори не обагрени в зелено облаци, които биха предвещавали ивица бряг. Но после страхът й изчезна. Златните, потъмнели от слънцето ръце на един мъж се движеха до нея със същия ритъм като нейните. Тогава мъжът вдигна глава над вълните, бели зъби блеснаха в една усмивка, която омагьоса плувкинята. Устните му се движеха, за да изрекат едно заклинание, за което не достигаха думи, после той се изправи от водата, мускулите на гърба му се напрегнаха и той потъна във вълните. Приемайки радостно играта му, тя го последва в дълбините, където светлината се превърна в наситенозелено и безкрайни нишки от морска трева се обвиха около тях, когато се срещнаха за една целувка, която не искаше да свърши. Нищо не я принуждаваше да диша. Бяха две морски същества в нирваната на океана и потъваха все по-надолу и по-надълбоко. Тя изведнъж се озова сама.

В гигантски размери над нея отново се появи ликът на Рурк, той се приближаваше все повече, но тя не можеше да го докосне. Шана примигна, тръсна глава, опита се да прогони представата. И изведнъж осъзна, че беше будна и че той действително беше тук, ръцете му, опрени отляво и отдясно на нея, трепереха под собственото му тегло, устните му бяха над нейните и гласът му, тих и мек, произнасяше като малко момче, което моли за подарък: „Шана… обичайте ме… Шана!“.

С потиснат вик на радостен поздрав тя обгърна ръце около него, привлече го надолу към себе си, а сърцето й изтласкваше по всички нишки на съществото й горещо блаженство. Бе сякаш хиляди трепкащи звезди се претапяха в едно-едничко слънце. И голият глад ги тласкаше към сладкия, див вихър на ураган. Шана се изви срещу му, разтвори бедра, посрещна дълбоките му тласъци с цялата енергия на тръпнещото си тяло, вече нищо не я задържаше. Те бяха едно цяло, принадлежаха си, притежаваха се, подаряваха и взимаха.

Лежаха още дълго, плътно притиснати един към друг. Шана се чувстваше на топло и сигурно в обятията му, познаваше вече тайнствения мир, който не съществуваше никъде другаде. Нямаше срам, нямаше чувство за вина, ни най-малка следа от съжаление, че отново е била слаба. В спомените й лек ветрец открехваше листовете, които — отдавна, много отдавна — един свещеник бе изписал в малка селска църквица. Дълъг и траен брак, беше произнесъл той. Кой знае защо, тези думи вече не й внушаваха страх.

Шана въздъхна ощастливена и целуна Рурк по шията там, където преди това бе сгушила лицето си. Бавните удари на сърцето му приспаха дори и най-спокойните й мисли и тя постепенно потъна в съня, намерила заслон в обятията му.

Едва когато Рурк се опита да се освободи от нея, вече в абаносовочерната тъмнина, която предхожда зазоряването, тя се събуди отново.

— Мислех, че спите — прошепна той.

— И наистина спях, преди да помръднете — каза тя, въздъхна меланхолично. — Толкова бързо идва утрото.

— Да, сърце мое, прекалено бързо. — Като ранимо птиче тя бе примряла в топлината му, а от страх, че би могла да му избяга, той не смееше да помръдне.

Шана запали свещта на нощната масичка, след това клекна и му се усмихна, като див планински поток вълните на косата й се спускаха по прелестното й голо тяло.

— Боже мой! — простена Рурк. — Каква вещица сте! Приказно хубава, приказно сладка вещица!

Ръката му отмести къдриците, които лежаха на розовата й гръд. Тя се засмя, изправи се на колене, щастливи искри просветнаха в очите й. Обхвана с ръце врата му и се остави да падне върху му с игриво безгрижие.

— Вещица съм била? Сър, първо взимате най-скъпото ми и после ме оскърбявате! Така ли сте запазили монетите си, разхождайки вашата мъжественост по къщите за развлечение, викайки после: „Измамиха ме! Измама! Измама!“.

Малките й бели ръце галеха ушите му, обърна го по гръб и вдигна ръка, сякаш го заплашваше.

— Милост, господарке — умоляваше я Рурк, правейки се на ужасен, — милост, вече бях жестоко използван тази нощ!

— Жестоко използван! — възкликна Шана. — О, какъв шегобиец! Скоро ще разберете какво значи да се претрепеш от работа! Ще ви изтръгна непостоянното сърце от гърдите — тя подръпна космите по гърдите му, така че той изкриви лице — и ще нахраня с него морските раци. Мен наричате вещица, а малката Мили е сладка и дашна, нали? Как смеете! Давам ви дума, че скоро ще тъгувате не само по сърцето си!

Странна, сериозна нотка прозвуча в шеговитите й думи. Рурк я погледна въпросително, но тя само се изкикоти и се взря в него така всепоглъщащо, че в спящия му досега член лумнаха нови пламъци. От този нечут, но не и незабелязан отговор Шана бе напълно задоволена и отново клекна.

— Вие сте дързък звяр, Шана Бошан. Достатъчно дързък, за да можете да опитомите един дракон!

Рурк протегна към нея пръст и описа с него една линия по пълните, издути заоблености на гърдите й, опита се да чете в очите й, видя ги да потъмняват и да се овлажняват като две бездънни езера. Меката уста на Шана се отвори сластно, тя легна върху му, целуна чакащите му устни, пробуди езика му със своя.

Изправена на ръцете, с които бе обвила шията му, тя плъзна копринената си плът върху неговата и отново времето спря, макар на хоризонта небето вече да започваше да просветва в тъмносиньо.

 

 

С игрива мелодия на уста Шана почти хвърчеше надолу по стълбите към партера за закуска. Берта, старата икономка, дълго гледа втренчено след нея, клатейки глава. Доста рядко се случваше дъщерята да е станала преди бащата, а така благоразположена не бяха я виждали отдавна. От думите й бликаше сребърен смях, когато помоли Джейсън да отвори на роба Джон Рурк вратите на дома. Лъчист като слънцето на утринното небе се смееше ликът й и преливаща от любезност, тя поздрави Джон Рурк с реверанс.

— Ловът на вещици, изглежда, не ви се е отразил зле, мистър Рурк — възкликна тя. — Никакви белези? Никакви рани? Казват, че вещиците имали остри нокти!

— Нищо не се вижда — засмя се Рурк и внимателно заоглежда ноктите на пръстите й. — Мисля, че само едно парченце кожа е останало под ноктите й.

Шана отдръпна ръка.

— Говорите нелепости, сър. Не мога да си спомня…

— Трябва ли да ви издам какво нашепвахте в тъмното? — промълви той, наведен над ухото й.

— Нищо не съм казала — започна тя да се отбранява. Но бе обезпокоена. Бяха ли я издали мислите й? Беше ли изрекла нежелани думи?

— Въздишахте в съня си: Рурк! Рурк…

Изведнъж Шана повиши глас.

— Елате насам, мистър Рурк! Мисля, че чувам вече татко да минава през салона. А и мистър Ралстон трябва да се появи всеки момент. Няма да се налага да чакате дълго.

Сър Гейлърд ставаше късно и се появи едва когато Рурк и господарят на острова вече бяха тръгнали към предвидената за дъскорезница строителна площадка. И тъй като и Шана се отдалечи веднага с хладен поздрав, на благородника му остана само компанията на Ралстон.

— Приятен ден е днес — забеляза сър Гейлърд, взимайки щипка емфие и кихайки веднага след това в кърпичката си. — Би трябвало да поканя вдовицата Бошан на малък излет. Мога да си представя, че добрата дама би оценила компанията на един джентълмен, след дългите месеци на вдовство. Между впрочем, изключително чаровна жена. Трябва да призная, че съм напълно пленен от сладкото личице.

Ралстон затвори книгата си и погледна замислено благородника. Тогава в тъмното му око светна един пронизителен поглед.

— С ваше разрешение, сър, бих си позволил да ви предложа да проявите малко повече предпазливост. Имам удоволствието да познавам мадам Бошан още от детските й години. Тя, изглежда, изпитва вродено отвращение към мъже, които я ухажват. Наистина и аз самият се числя към тези, към които тя питае неприязън, но мога да ви предупредя.

Гейлърд потупваше оросената си от пот горна устна.

— Как си въобразявате, че бихте могли да ми помогнете, добри ми човече, в нещо, в което сам не можете да си помогнете?

На тънките устни на Ралстон почти им се отдаде да се усмихнат.

— Ако приемем, че благодарение на моите съвети ви се отдаде да заведете вдовицата в брачното пристанище — ще сте готов ли да разделите с мен зестрата й?

Ралстон бе отгатнал правилно. Гейлърд бе извънредно заинтересован от сделка, която би могла да възвърне на него и на обеднялото му семейство благополучието. Благородникът много добре бе запознат с размера на състоянието на Трейхърн и бе твърдо решен да опита да улови част от него — било посредством женитба с красивата вдовица, било чрез сделки с господаря на острова. Наследената компания бе изцяло на червено и бе необходимо внушително състояние, за да бъде изправена отново на крака. Ако успееше да накара Трейхърн да си развърже кесията, спокойно можеше да подели зестрата с посредника.

— Джентълменска дума — каза сър Гейлърд и подаде ръка.

Ралстон я пое.

— Първо трябва да убедите господаря на острова, колко важно е вашето положение в двора и въобще да му направите впечатление с доброто си име — напътстваше Ралстон кандидат-жениха. — Но ви предупреждавам, че дори само да се усъмни мадам Бошан, че аз ви съветвам, всичко е загубено. Тогава няма да ви помогне дори това да успеете да убедите господаря на острова в достойнствата си. Значи внимавайте, приятелю. Изисква се крайна предпазливост, за да се ухажва вдовицата Бошан.