Джули Гарууд
Танц в сенките (33)

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

— Не мога да повярвам, че ти го казвам, но Серенити наистина ще ми липсва.

Ноа и Джордан минаваха с колата покрай заведението на Джафи, когато тя направи коментара. Небето бе започнало да изсветлява, озарено от меко златисто сияние. В ресторанта беше тъмно. Щяха да изминат часове, преди Джафи да отвори.

— И какво точно ще ти липсва? — поинтересува се спътникът й.

— Преживях нещо, което промени живота ми.

— Сексът беше добър, нали? — не можа да устои Ноа.

Думите му я подразниха и тя поклати глава.

— Нямах предвид това. Но като заговорихме за секс…

— Миналата нощ си струваше, нали? Ти направо ме изцеди.

Не беше само добър, помисли си младата жена. Беше изключителен, невероятен и прекрасен, но ако му кажеше, арогантността на Ноа нямаше да има граници.

— Престани да се опитваш да ме засрамиш. Няма да се получи — предупреди го тя.

Той не възрази, макар че тя грешеше. Получи се: Джордан се бе изчервила.

— И кое е това, което толкова е променило живота ти? — попита той.

— По-скоро става дума за решение, което ще го промени. Осъзнах, че съм се превърнала в роб на технологиите, но вече няма да е така. В живота има нещо много повече от това да проектираш нови и по-мощни компютри. — Младата жена изпусна дълбока въздишка. — Искам нещо повече.

Той й демонстрира една от неустоимите си усмивки.

— Хубаво е, че си го разбрала.

— След като се прибера у дома, първото нещо, с което ще се заема, ще е да си съставя списък с нещата, които искам да направя. Готвенето ще е на първо място — заяви тя и кимна. — Ще се запиша на курс по готварство. Повече никакви поръчки от ресторанти и полуготови храни.

— Списък, а?

— Точно така.

Пътуването до летището в Остин беше доста дълго и двамата имаха възможност да поговорят на различни теми. Една от тях бе разликата в произхода им. Ноа беше единствено дете, докато Джордан бе заобиколена от шумна тълпа роднини, както тя нарече братята и сестра си. Ноа не осъзнаваше необходимостта от лично пространство, защото винаги го бе имал. Джордан му сподели колко копнее за малко уединение. Най-голямото й оплакване беше, че братята й постоянно я дразнят. Ноа се засмя, припомняйки си някои закачки, които си бе правил с нея и със сестра й, докато бяха по-малки. Той смяташе, че да израснеш в голямо семейство е благословия — един безкраен празник.

От време на време разговорът замираше, но Джордан се чувстваше толкова удобно с него, че не изпитваше нужда да запълва паузите с безсмислени думи. Пътуваха в колата повече от два часа, когато тя най-сетне се осмели да го помоли да й обясни по-ранната забележка, която бе направил и която я тормозеше.

— Спомняш ли си, че ми каза, че знаеш защо е всичко това. Какво имаше предвид?

Той я погледна.

— Сигурна ли си, че искаш да знаеш? Нима беше толкова лошо?

— Сигурна съм.

— Познавам те от доста време и знам как работи умът ти, особено що се касае до мъжете. Обичаш контрола. Обичаш да контролираш всички и всичко.

— Не е вярно.

Той подмина възражението й.

— Особено искаш да контролираш мъжете, с които излизаш. Познавам се с някои от тях, сладурче и знам какво говоря. Ти предпочиташ слабите мъже. Но след като ги завладееш, вече не ги искаш. Обзалагам се, че не си спала с никого от тях. Може би тъкмо затова си ги избираш такива, защото не желаеш да се обвързваш. Прав съм, нали?

— Не, грешиш — настоя тя. — Аз харесвам чувствителните мъже.

— Но си легна с мен. А аз определено не съм чувствителен мъж.

— Като те слуша човек, придобива впечатлението, че съм ужасна.

— Не си ужасна, ти си сладурче. Едно властно сладурче — прибави с усмивка Ноа.

— Не искам да контролирам никого! — разпалено заяви тя.

— Това не ме плаши. Ти никога не можеш да ме контролираш.

Джордан скръсти ръце.

— И защо си мислиш, че имам желание да го направя? И не смей да ми казваш, че това е по-силно от мен.

— Не се разстройвай.

— Ха!

— А що се отнася до секса… — поде тя.

— Какво за него?

— Познат ли ти е изразът: Случилото се във Вегас… си остава там?

— Да — кимна Ноа. — Виждал съм рекламите.

— Добре. Предлагам това, което се случи помежду ни в Серенити, да си остане в Серенити. Така или иначе ще ни се наложи да се срещаме в Нейтънс Бей. Ти ще дойдеш, за да половиш риба с някого от братята ми, а в същото време аз ще съм на гости при семейството си и не бих искала да се чувстваш неудобно… — Джордан млъкна, осъзнавайки какво е казала. — Добре, ти сигурно няма да се чувстваш неудобно, но не искам да се тревожиш дали аз няма да се притеснявам. — Дрънкаше глупости. — Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

— Да. Защо се тревожиш за…

— Просто съм такава — прекъсна го тя. — Въпросът ми е: сключихме ли сделка?

— Ако това ще те направи щастлива…

— Сключихме ли сделка?

— Да.

Помисли си, че ще е прекалено, ако предложи да си стиснат ръцете, но беше доволна, че всичко се уреди. Нямаше да й е толкова трудно да се преструва, че нищо необичайно не се е случило. Тя беше професионалистка. Дори би могла да се преструва, че не е влюбена в него… би могла, нали?