Аристофан
Женският празник (7)

Трети епизод

МНЕЗИЛОХ

Очите си изгледах, а пък няма го!

Какво ли ще му пречи? О, срамува се

от своя бледен Паламед, безспорно е!

С коя ли драма да го привлека сега?

А, знам! С „Елена“, с новата трагедия!

Освен това съм в женско одеяние!

 

ВТОРАТА ЖЕНА

Какво тъкмиш? Какво се блещиш толкова?

Елена ще ти загорчи! Прилично стой,

додето дойде някой от пританите.

 

МНЕЗИЛОХ (имитира Елена)

Това е Нил с девойките си хубави —

той вместо божи дъжд залива белият

Египет зарад чернорепоядците^[1].

 

ВТОРАТА ЖЕНА

Кълна се в светлата Хеката! Шмекер си!

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

Родина ми е Спарта, многославната,

родител ми е Тиндарей!

 

ВТОРАТА ЖЕНА

                                                Нещастнико!

На тебе? Той? Фринонд ти е родителят!

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

Елена зовях.

 

ВТОРАТА ЖЕНА

                        Как? Пак жена ли си?

Не си платил за първото превръщане!

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

Безброй души заради мене паднаха

край струйния Скамандър.

 

ВТОРАТА ЖЕНА

                                                Как и ти не бе

сред тях!

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

                И аз съм тук. А моят клет съпруг,

а Менелай не се вестява никъде!

Защо живея?

 

ВТОРАТА ЖЕНА

                        По вина на гаргите.

 

МНЕЗИЛОХ (забелязва Еврипид)

Но сякаш нещо приласка сърцето ми!

Не ме лишавай, Зевсе, от надеждата!

 

ЕВРИПИД (подражава на Менелай)

Кой в тези укрепени двори властвува?

Дано приеме странниците, минали

през буря и през корабокрушение!

 

МНЕЗИЛОХ (продължава да имитира Елена)

Протей владее в този дом.

 

ВТОРАТА ЖЕНА

                                                Какъв Протей,

нещастнико? Заклевам се, лъжец е той!

Умря Протей! Години десет минаха!

 

ЕВРИПИД (продължава)

В коя земя закотвили сме кораба?

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

В Египет.

 

ЕВРИПИД (продължава)

                Беден аз, къде сме стигнали!

 

ВТОРАТА ЖЕНА

Ти вярваш ли на тоя непрокопсаник?

Той дрънка! Тук е храмът на богините!

 

ЕВРИПИД (продължава)

Ами Протей? Той вътре ли е, вън ли е?

 

ВТОРАТА ЖЕНА

Не, теб те мъчи морска болест, страннико!

Че след като ти казахме „Умря Протей“,

отново питаш: „Вътре ли е, вън ли е?“

 

ЕВРИПИД (продължава)

Уви, умрял! Къде са го погребали?

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

Ей гроба — дето ние сме приседнали.

 

ВТОРАТА ЖЕНА

Дано да пукнеш, и ще пукнеш сигурно,

че дръзваш да наричаш гроб олтарите!

 

ЕВРИПИД (продължава)

Защо седиш на таз могила гробищна

с глава покрита, страннице?

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

                                                        Насилват ме

на син Протеев да споделям ложето.

 

ВТОРАТА ЖЕНА

Какво тъй лъжеш чужденеца, клетнико?

Той, страннико, дойде при нас измамнишки,

за да краде от златните ни накити!

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

Да, лай връз мен, отрупай ме с ругателства!

 

ЕВРИПИД (продължава)

Ей, жено,

коя е тази хлевоуста бабичка?

 

МНЕЗИЛОХ

 

Протеевата Теоноя.

 

ВТОРАТА ЖЕНА (към Еврипид)

                                        Бога ми,

Критила съм, на Антитей, гаргетеца^[2].

 

А ти си шмекер!

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

                                оля ти — приказвай си!

Но с твоя брат не ще се свържа никога,

изменяйки на Менелай, съпруга си!

 

ЕВРИПИД (продължава)

Що думаш? Извърни зеници бляскави!

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

Свеня се след позора връз челото ми.

 

ЕВРИПИД (продължава)

Това какво е? Смаян съм, безмълвен съм!

Чий лик съзирам, богове? Коя си ти?

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

А кой си ти? Еднакъв е въпросът ни.

 

ЕВРИПИД (продължава)

Ти елинка ли си или тъдявашна?

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

Да, елинка. Кажи и ти за себе си.

 

ЕВРИПИД (продължава)

Приличаш на Елена изумително!

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

А ти на Менелай… по зеленчуците!

 

ЕВРИПИД (продължава)

Да, ти позна последния окаяник!

 

МНЕЗИЛОХ (продължава)

Дойде най-сетне в моите обятия.

Вземи ме, дръж ме в своите обятия!

Целувам те. Води, води, води ме ти,

вземи ме, бързо!

 

ВТОРАТА ЖЕНА

                                Ще се кае, бога ми,

водачът ти — ще го пречукам с факлата!

 

ЕВРИПИД (Към Втората жена)

Ти пречиш да откарам в Спарта своята

съпруга, дъщерята Тиндареева?

 

ВТОРАТА ЖЕНА

Аха, и ти си, мисля, непрокопсаник

и негов съучастник! Не току-така

дрънчахте за Египет!

 

                                        Наказание

го чака! Ей притана и стражарина!

 

ЕВРИПИД

Зле стана! Кротко трябва да отстъпваме!

 

МНЕЗИЛОХ

Какво да правя, беден аз?

 

ЕВРИПИД

                                                Спокойствие!

Додето дишам, с тебе ще съм винаги,

щом с мене са безчетните ми хитрости!

 

МНЕЗИЛОХ

На тая пръчка се не хвана рибица!

 

ПРИТАНЪТ

Клистен за този хитрец ли говореше?

 

Хей, ти, какво се гушиш? Я, стражарино,

в дъската го стегни и после тук ей на̀

сложи го и пази! Не пускай никого

да доближи до него! Дръж камшика си,

удри, ако пристъпи някой!

 

ВТОРАТА ЖЕНА

                                                Правилно!

Едва не ми го грабна дени никаквец!

 

МНЕЗИЛОХ

Притане, умолявам те с десницата,

която, в шепа сгъната, пред подкупа

протягаш, окажи ми милост мъничка,

макар че трябва да умра.

 

ПРИТАНЪТ

                                                Каква е тя?

 

МНЕЗИЛОХ

Поискай да ме съблече стражаринът

и гол към стълба да ме върже. Иначе,

с повезка и в шафранено, аз, старецът,

ще стана за посмешище на гаргите,

които ще гостя.

 

ПРИТАНЪТ

                                Реши Съветът ни

да бъдеш вързан в тези одеяния,

за да личи за всички, че си никаквец!

 

МНЕЗИЛОХ

Какво ми стори, ти, шафране! Олеле!

И никаква надежда за спасение!

 

ХОР

Ха сега да започваме нашите игри, обичайни у нас за жените

в часовете свещени на тайния култ на двете богини. И Па̀взон

тези обреди тачи и пости през тях

и той често се моли заедно с нас

от година до друга да може все тъй

да прекарва в по-дълги пости.

Ха напред, пристъпвай леко и кръг извивай,

ха сплети ръка в ръка и в ритъма танцов

нека всяка се носи! С чевръсти нозе пристъпвай. Но хорът ще трябва,

докато във кръг се движи, всичко с поглед да следи.

Първа строфа

Също тъй

олимпийския божи род

всяка с песен да прославя и да тачи с бесен танц.

Първа антистрофа

Който пък

чака — в този кът свещен —

аз, жената, да злословя за мъжете, — той греши!

Епод

Трябва, да,

както си му е редът,

най-напред със кръшна стъпка да започнем кръгов танц.

Втора строфа

Прославяй бога звънколирен^[3]

и лъконосната девица,

девствената Артемида.

Поздрав, о далнострелни,

молим, дай ни победа!

И Хера всемогъща,

достойно да възпеем,

която има дял във всички хорове

и пази ключа брачен.

Втора антистрофа

И Хермес, бога на стадата,

и Пан, и нимфите любезни

моля да ни се усмихнат

благо, нека със радост

в тоя танец да участват!

И тъй, започвай с радост

прекрасен двоен танец!

Напред в игра, жени, по обичая ни,

в деня, когато постим!

Епод

Но, хоп, ритмично промени посоката!

Извивай песен ясна!

Хайде, сам води ни,

Бакхе, господарю

бръшланоносни! Аз пък

ще те възпявам с буйни песни!

Трета строфа

Ти, Дионисе-Бромий,

сине на Зевс и Семела,

бродиш в планинските дебри,

и те пленяват

нимфите с мили песни,

Ѐвие, Ѐвие, боже,

в твоите всенощни танци!

Трета антистрофа

Гръмва наоколо екот

от китеро̀нските^[4] дебри,

ридове с тъмно листе

в мрачните сенки,

скални долини тътнат.

Около тебе с буйна

шума бръшлян се вие.