Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Θεσμοφοριάζουσες, 411 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- NomaD (2009 г.)
- Източник
- theseus.proclassics.org
Електронна обработка: Марта Ивайлова, 2007
Издание: Аристофан. Комедии. С., 1985. Издателство „Народна култура“.
История
- — Добавяне
Пролог
Сцената представлява къщата на поета Агатон и храма на Тесмофорите.
Влизат Еврипид и Мнезилох.
МНЕЗИЛОХ (на себе си)
Ще съмне ли за мен, о Зевсе, някога?
Ще ме осмърти, от зори сме хукнали!
Кажи, преди да изхвърчи далакът ми,
къде ме водиш, Еврипиде, моля те!
ЕВРИПИД
Ненужно е да слушаш — със очите си
ще видиш!
МНЕЗИЛОХ
Как? Кажи го пак. Не трябвало
да слушам?
ЕВРИПИД
Да, което сам, с очите си
ще видиш!
МНЕЗИЛОХ
А да гледам?
ЕВРИПИД
Не, което е
потребно да се долови с ушите ти.
МНЕЗИЛОХ
Какъв съвет ми даваш! Много умен е!
Не трябва ни да гледам, ни да слушам, а?
ЕВРИПИД
Природно туй са две различни дейности.
МНЕЗИЛОХ
Кое, слухът и гледането?
ЕВРИПИД
точно тъй.
МНЕЗИЛОХ
Как тъй различни?
ЕВРИПИД
На, разграничили се:
от Хаоса се отделил пръв Етерът,
и той създал животните във себе си;
измайстори око, с което трябвало
да гледат, според сферата на слънцето;
за слух пробил фунийка във ушите им.
МНЕЗИЛОХ
Фунийка? Да не виждам и не чувам, а?
О, радвам се, че го научих, бога ми!
Прекрасна вещ е ученият разговор!
ЕВРИПИД
Таквиз от мен ще чуеш много.
МНЕЗИЛОХ
Я кажи,
при всички тези добрини ще мога ли
да усвоя двукракото куцукане[1]?
ЕВРИПИД
Ела насам и слушай.
МНЕЗИЛОХ
Ей ме.
ЕВРИПИД
Виждаш ли
вратичката, хей тази?
МНЕЗИЛОХ
Мисля, виждам я,
о боже!
ЕВРИПИД
Млъквай!
МНЕЗИЛОХ
Млъквам за вратичката.
ЕВРИПИД
И слушай!
МНЕЗИЛОХ
Да, и млъквам за вратичката.
ЕВРИПИД
Тук обитава Агатон, прочутият,
трагикът.
МНЕЗИЛОХ
Агатон? По-точно кой е той?
Аз знам един… А, черният, борецът ли?
ЕВРИПИД
Не, друг един…
МНЕЗИЛОХ
Не съм го виждал никога.
Брадатият?
ЕВРИПИД
Не си го виждал никога?
МНЕЗИЛОХ
Не, мисля, че не съм го виждал, бога ми!
ЕВРИПИД
Прекарал си го, но не знаеш, сигурно.
Вратата на Агатон се отваря.
Но я да се отдръпнем, че слугата му
излиза. Носи огън, клонки миртови —
във жертва на поезията, види се.
Скриват се.
СЛУГАТА (от прага на къщата, тържествено)
В благочестие нека народът мълчи,
като сключи уста. В господарския дом
се намира на Музите сонмът, и той
в този миг съчинява поема.
Нека сдържа дихание кротък ефир,
нека тъмнозелена морска вълна
не звучи…
МНЕЗИЛОХ (тихо)
Барабам[2]!
ЕВРИПИД (тихо)
Ей, какво вика той?
СЛУГАТА
… и хвъркати породи нека заспят,
зверовете, които търчат из леса,
да останат в покой!
МНЕЗИЛОХ (тихо)
Барабам, барабам!
СЛУГАТА
Агатон сладкогласният, нашият вожд,
е отново готов…
МНЕЗИЛОХ (високо)
Да се клати ли, а?
СЛУГАТА
Кой продума това?
МНЕЗИЛОХ (тихо)
Този кротък ефир.
СЛУГАТА
… да постави на драма подпори добри.
Нови сводове свива от кръшни слова,
и едни изчегъртва, а други лепи,
метонимии, речи крилати кове,
лее восъчни форми, закръгля кълба,
прави плавен обрат…
МНЕЗИЛОХ (високо)
И се дави в разврат[3]!
СЛУГАТА
Кой простак доближава до тия стени?
МНЕЗИЛОХ (тръгва към къщата)
Този, който и тебе, и твоя поет
сладкогласен готов е сред тия стени
с тоя грездей закръглен, и надебелен,
и изправен да ви оправи!
СЛУГАТА
От млад ще да си бил ти, старче, никаквец!
ЕВРИПИД (също тръгва към къщата; към Мнезилох)
Любезни, я пусни човека!
(Към Слугата.)
Моля те,
викни ми Агатона обезателно.
СЛУГАТА
Недей ме моли. Ще излезе ей сега.
Започва той една поема. Зима е,
та да се вият стихове е трудничко,
ако не дойде тук, отвън, на слънцето.
ЕВРИПИД
Какво да правя?
СЛУГАТА
Ще излезе, чакай го.
ЕВРИПИД (отчаяно)
О, Зевсе,
какво решаваш да ми сториш този ден?
МНЕЗИЛОХ (към Еврипид)
Заклевам те, каква е тази работа?
Кажи да зная. Гледам, пъшкаш, мрачен си…
Не крий от мене, че нали сме сродници!
ЕВРИПИД
Едно голямо зло ми е замесено!
МНЕЗИЛОХ
Какво?
ЕВРИПИД
Ще се решава днеска жив ли е
все още Еврипид, или е мъртъв.
МНЕЗИЛОХ
Но днес не съдят никакви съдилища,
нито Съветът има заседание!
Че днес са Тесмофориите — втори ден!
ЕВРИПИД
Затуй очаквам своето погубване.
Жените правят срещу мене заговор,
и днес ще заседават за смъртта ми те
във храма на богините.
МНЕЗИЛОХ
Причината?
ЕВРИПИД
Че ги очерням своите трагедии.
МНЕЗИЛОХ
Тогава с право ще пострадаш, бога ми!
Но ти какво измисли срещу плана им?
ЕВРИПИД
Да убедя поета Агатон, та той
да дойде в храма.
МНЕЗИЛОХ
Все пак за какво ти е?
ЕВРИПИД
Участвувайки в женското събрание,
да каже нещо в моя полза.
МНЕЗИЛОХ
Явно ли,
или пък тайно?
ЕВРИПИД
Тайно, чрез предрешване.
МНЕЗИЛОХ
Отличен ти е планът, съответствува
на нрава ти. В лъжи сме ненадминати.
ЕВРИПИД
Мълчи!
МНЕЗИЛОХ
Защо, бе?
ЕВРИПИД
Агатон! Задава се!
МНЕЗИЛОХ
Къде е той?
ЕВРИПИД
Къде? Върху машината.
Явява се върху театрална машина Агатон, облечен по женски и с женски украшения.
МНЕЗИЛОХ
Но сляп ли съм? Че мъж не виждам никъде
тъдява, виждам аз Кирена, курвата.
ЕВРИПИД
Мълчи сега! Подготвя рецитация.
МНЕЗИЛОХ
Пътеки мравчи[4] или цъмъникане?
АГАТОН (ту декламира като корифей, ту пее като хор)
„Вземете, девойки, свещената факла
на двете подземни богини и с волна
мисъл виком извийте танц!“
(Подражава на хор.)
„Кое божество да възпеем?
Назови го. Аз лесно скланям
божества да възпявам.“
„Призовавайте вие, Музи,
Стрелеца със златния лък,
Феб, който вдигна стените
на симоентската[5] земя!“
(Подражава на хор.)
„Привет с най-хубавите песни
на тебе, Фебе, че със чест ни[6]
покрива твоят дар свещен!“
„И възпейте Девицата сред дъбородните
планини, Артемида, горянката!“
(Подражава на хор.)
„Следвам, като призовавам
и облажавам свещения плод Латонин,
девствената Артемида!“
„Латона и звуците цитрени азийски,
и стройните вихрени танци
на фригийските Харити!“
(Подражава на хор.)
„Славя царицата Латона
и китарата, майка на химни,
възвестени от мъжки глас!
Бляска в очите божествени
светлина и премина мигом през нашия
поглед. Та затова
прославяй царя Феб.“
(Подражава на хор.)
„Привет, честити сине Латонин!“
МНЕЗИЛОХ
Какъв напев, Генетилиди[7]царствени!
Тъй женствен и като целувка сладостен!
Тъй сладострастен беше той, че, слушайки,
усетих гъделичкане във задника.
Но, момко — ако ти си момък, — питам те
подобно на Есхил във „Ликургѝята“[8],
отде си, женчо? Где ти е родината?
Каква е тази дреха? Туй смешение?
Хем лира, хем одежда жълта! Панделка
и кожа! Сутиен, шишенце с олио[9]!
Това са толкова несходни работи!
Какво сближава меча с огледалото?
И ти самият как се водиш, мъж ли си?
Къде у тебе грездей, плащ и кундури?
Жена ли си? Че циците къде ти са?
Кажи! Мълчиш? Но щом не даваш отговор,
тогаз да те определя по песните?
АГАТОН
О старче, старче, твоите язвителни
слова дочух, но те не ме засегнаха.
Костюмът ми е съответен с мислите.
Поетът, като пише драми, нужно е
към тях да се пригажда по държание.
Ако създава женски драми, редно е
телесно в женски нрави да участвува.
МНЕЗИЛОХ (тихо)
Ами, когато пишеш „Федра“, яздиш ли[10]?
АГАТОН
Ако създава мъжки, в организма му
това е налице. Каквото нямаме,
добиваме посредством подражание.
МНЕЗИЛОХ (тихо)
А пишеш ли за са̀тири[11], повикай ме,
с навирен член отзад ще ти съдействувам.
АГАТОН
Но впрочем гледка твърде неприятна е
поет космат и селяндурин. Знай все пак,
че оня Ибик, Анакрѐон теоски[12],
Алкей, които вляха сок във песните —
със панделки, по женски, са се носили.
И Фрѝних — ти си чувал, без съмнение —
бил хубав, но и се обличал хубаво.
И драмите му затова са хубави.
Човек твори съгласно естеството си.
МНЕЗИЛОХ
Фило̀къл е грозник и с грозно творчество,
Ксено̀къл е злобник — със злобно творчество,
а Теогнид безлик — с безлико творчество.
АГАТОН
Естествено. Разбрах аз тези работи
и сам поправих себе си.
МНЕЗИЛОХ
Как моля те?
ЕВРИПИД
Ха стига лая. Като почнах работа
на неговата връст, и аз бях същият.
МНЕЗИЛОХ
Блазе ти за такова възпитание!
ЕВРИПИД
Но да река защо съм тука.
АГАТОН
Слушам те.
ЕВРИПИД
„Мъдрецът, Агатоне, може в малка реч
да изрази красиво много работи[13]“.
И аз, ударен от внезапно бедствие,
дойдох при тебе със молба.
АГАТОН
С каква молба?
ЕВРИПИД
Жените днес, в деня на Тесмофорите,
ще ме погубят, че ги черня в драмите.
АГАТОН
С какво ще ти помогнем следователно?
ЕВРИПИД
Ти всичко можеш. Седнеш ли инкогнито
между жените, както имаш женски вид,
и реч за мене издържиш, избавен съм.
Ти само би говорил по достойния
за мене начин.
АГАТОН
Защо не си поемеш сам защитата?
ЕВРИПИД
Ще ти обадя. Най-напред: познават ме,
па съм и стар, и побелял, с брадище съм,
а ти си краснолик и бял, избръснат си,
гласът ти — женски, нежен си, приятен си.
АГАТОН
Чуй, Еврипиде…
ЕВРИПИД
Да?
АГАТОН
и писа някога:
„Ти с радост гледаш светлината, смяташ ли,
че татко ти не й се радва?“[14]
ЕВРИПИД
Мое е.
АГАТОН
Тогава не очаквай, че бедата ти
ще носим ние. То ще е безумие.
Каквото си е твое зло, носи си го.
Че трябва да понасяме теглата си
съвсем не с хитрост, ами чрез търпение.
МНЕЗИЛОХ (тихо)
Ти, педеро, си си разтегнал задника
съвсем не с думи, ами чрез търпение.
ЕВРИПИД
Защо се плашиш да вървиш на празника?
АГАТОН
По-зле то тебе ще умра.
ЕВРИПИД
Но как?
АГАТОН
Е как!
Като крадец на нощните им тайнства
и похитител на Киприда — женската.
МНЕЗИЛОХ (тихо)
Я, ти крадец! По-скоро са те минали.
Но все пак твоят предлог е внушителен.
ЕВРИПИД
Какво ще го направиш ли?
АГАТОН
Не ме моли.
ЕВРИПИД
О, триж нещастен аз! Умрях!
МНЕЗИЛОХ
Приятелю,
роднино, Еврипиде, не губи кураж!
ЕВРИПИД
Добре, какво да сторя?
МНЕЗИЛОХ
Него поврага
прати, а мен използувай за нужното.
ЕВРИПИД
Понеже само ми се предлагаш, ха сега,
свали си тая дрешка.
МНЕЗИЛОХ
На земята е.
Сега какво?
ЕВРИПИД (посочва брадата на Мнезилох)
Това, ей тук, обръсваме,
а долното ще обгорим.
МНЕЗИЛОХ
Съгласен съм.
Не бих ти правил инак предложение.
ЕВРИПИД
Бръснач ти носиш, Агатоне, винаги,
я дай един за малко.
АГАТОН
От кутийката,
ей там, вземи самичък.
ЕВРИПИД
(Към Мнезилох)
Благороден си.
Седни. Надуй едната буза, дясната.
МНЕЗИЛОХ
Ох, ох!
ЕВРИПИД
Какво крещиш? Млъкни, че иначе
ти бутвам тапа!
МНЕЗИЛОХ (хуква)
Олеле, ох, олеле!
ЕВРИПИД
Ей, ти, къде тъй?
МНЕЗИЛОХ
В храма на богините.
Кълна се, не оставам тука повече
да бъда клан!
ЕВРИПИД
Ще ти се смеят хората,
тъй както си, с лице полуобръснато!
МНЕЗИЛОХ
Не ме е грижа!
ЕВРИПИД
В никой случай, бога ми,
ела, не ме оставяй!
МНЕЗИЛОХ (връща се пряко воля)
Аз нещастният!
ЕВРИПИД
Спокойно! Наведи глава! Не се върти!
МНЕЗИЛОХ
Му-му!
ЕВРИПИД
Какво мучиш? Приключи хубаво.
МНЕЗИЛОХ
Ох, аз, нещастен! Новобранка истинска!
ЕВРИПИД
Не се грижи! Видът ти ще е прелестен!
(Подава му огледало.)
Какво, ще се огледаш ли?
МНЕЗИЛОХ
Дай, моля те!
ЕВРИПИД
Видя ли се?
МНЕЗИЛОХ
Видях Клистен, не себе си[15].
ЕВРИПИД
Стани, сведи се, да опърля космите.
МНЕЗИЛОХ
Ох, ох, прасе ще стана, аз, нещастният!
ЕВРИПИД
Я донесете факла или лампичка.
(Към Мнезилох.)
Навеждай се сега, пази стърчишката.
МНЕЗИЛОХ
Да, да, ще гледам, бога ми, но пари ми.
Ох, беден аз! Вода, вода, съседи, бре!
Вода, преди да ми е пламнал задникът!
ЕВРИПИД
Спокойно!
МНЕЗИЛОХ
Как спокойно, бре! Запали ме!
ЕВРИПИД
Но вече няма да боли. Най-мъчното
премина вече.
МНЕЗИЛОХ
Тю, каква пушилка, бе!
Аз цял съм обгорен около задника!
ЕВРИПИД
Не се грижи! Ще те отмият с гъбичка.
МНЕЗИЛОХ
Ще плаче, който ще ми мие задника.
ЕВРИПИД
Ти, Агатоне, отклони молбата ми,
тогава дай му сутиен и някаква
наметка. Няма да речеш, че нямате.
АГАТОН
Вземете, послужете си.
МНЕЗИЛОХ
Какво сега?
ЕВРИПИД
Какво? Най-първо облечи шафранката.
МНЕЗИЛОХ
Ох, Афродито! Сладък дъх на пишчица!
По-бързо сутиен и пояс!
ЕВРИПИД
На̀ ти ги!
МНЕЗИЛОХ
Пооправи ми край нозете дрехата.
ЕВРИПИД
Кордела за коса ми трябва.
АГАТОН
Ето ти,
аз сам я нося нощем на главата си.
ЕВРИПИД
За бога, точно то ни беше нужното!
МНЕЗИЛОХ
Отива ли ми?
ЕВРИПИД
А, великолепно е!
(Към Агатон.)
Наметка дай ми.
АГАТОН
Вземай от кушетката.
ЕВРИПИД
Обувки трябват!
АГАТОН
Ето, вземай моите!
МНЕЗИЛОХ
Прилягат ли ми? Ти ги носиш теснички.
АГАТОН
Ще видиш сам. Но вече имаш нужното,
(към персонала на театралната машина)
така че бързо вътре ме отнасяйте!
Машината прави полукръг, Агатон изчезва.
ЕВРИПИД
Макар и външно, все пак се превърна той
в жена. Но заприказваш ли, то нека е
по женски, убедително!
МНЕЗИЛОХ
ще гледаме.
ЕВРИПИД
Върви сега.
МНЕЗИЛОХ
Не, не, кълна се по-напред
дай клетва…
ЕВРИПИД
За какво?
МНЕЗИЛОХ
По всички начини
да ме подкрепяш в случай на нещастие.
ЕВРИПИД
Заклевам се в дома на Зевса, в Етера[16]!
МНЕЗИЛОХ
В потомството на Хипократ, по-хубаво…
ЕВРИПИД
Добре, във всички богове! Заклевам се!
МНЕЗИЛОХ
Помни това: заклева се душата ми,
а не езикът, той не знае клетвата.
ЕВРИПИД
Добре, върви. На храма на богините
се вижда знак, той вика на събрание.
А аз си тръгвам.
Излизат.
Сцената се променя: сега тя представя вътрешността на храма на Тесмофорите. Там са се насъбрали Жените, които образуват Хора.
МНЕЗИЛОХ
(Влиза, облечен като жена; дава си вид, че говори на робиня, която го съпровожда.)
Тук, тракийко, следвай ме.
Я виж, тракийко, как свелеят факлите,
що нещо сажди литнали из въздуха!
Прекрасни Тесмофори, допуснете ме
с добро и пак с добро дома върнете ме.
Снеми, тракийко, кошника, вземи оттам
колача, да го жертвам на богините.
Деметро мила, господарко тачена!
Ти, Персефоно! Дай да мога винаги
да те дарувам! Запази ми тайната!
Дано намери дъщеря ми путеста
богат съпруг, макар и тъп, и тиквеник!
Да бъде с ум, момчето ми, пишлето ми!
Къде, къде да седна по-удобничко,
че речите да слушам? Ти отивай си,
тракийко, тука роби не присъствуват.
(Сяда между жените.)