Николай Ракитин
Дъб

Цъфнала поляна,

стар сред нея дъб —

не с една е рана,

не с една е скръб.

 

Със другари расъл

някога в тоз край,

от смърт не се плашел

и сега нехай.

 

Сам се бори с бури;

пролет щом изгрей,

връх побил в лазури,

горд се зеленей.

 

Радва се на всичко

и разгръща пак

зарад всяка птичка

своя гъст шумак.