Робърт Б. Паркър
Версия „Торнадо“ (45)

45

Папките бяха заключени, но реших, че все някъде ще открия ключа. Който оставя ключа от офиса на пирон в склада, едва ли би скрил ключа от тоя шкаф. Може би не се намираше много нависоко, Пени сигурно го държеше някъде подръка. В същото време не ми се вярваше мястото да е много отдалечено, защото никой не обича затрудненията. След пет минути го открих, провесен на кукичка в тоалетната точно под кърпата за лице.

Доста време не попаднах на нищо интересно. Все пак не се затрудних. Папките бяха безупречно подредени, което много ми помогна. Всяка носеше съответния надпис по азбучен ред, а най-отзад открих папка без надпис. Извадих я. Тя съдържаше доклади на „Секюрити Саут“, чиито дати обхващаха период от над десет години. Тук се съдържаше информация за Стоуни и авантюрите й по магистралите, за проблемите на Корд с малките момчета, за изневерите на Сю, за арестуването на Пъд по обвинение в пиянство и побой. Изложението по всеки инцидент включваше подробности около предприетите действия и сумите, изразходвани от „Секюрити Саут“, за да се реши проблемът. Повечето от докладите в първите години бяха подписани с инициалите У. К. а напоследък все по-често с П. К.

Открих също и напечатан на пишеща машина доклад от три страници, неадресиран и неподписан, в който в крайна сметка се излагаше становището, че е напълно възможно Уолгър Клайв да е имал авантюра с Доли Хартман по време на брака си с Шери. А също и че е възможно Джейсън Хартман да е син на Уолтър. Мярнах копирна машина върху дългата маса зад бюрото. Направих си копие от доклада, пъхнах го в задния си джоб, а оригинала върнах на място в папката. Предположих, че докладът е изготвен от Делрой и е бил предназначен за Пени, Инициали не бяха поставени, но пък едва ли Уолтър Клайв сам би поръчал подобно разследване. По-добре от всеки друг той би трябвало да знае дали съществува вероятност да е бащата на Джейсън.

Рових се из документите още час, но не открих нищо интересно. Светкавичната ми проверка показа, че Пени управлява бизнеса и че фирмата процъфтява. Заключих шкафа, оставих ключа на мястото му, загасих лампата, заключих офиса и върнах ключа в склада.

Мики бе привършила с кобилката, която вече бе настанена в отделението си и бе подала глава, за да ме разгледа. С половин морков щях да я спечеля завинаги. Мики бе седнала върху обърната наопаки щайга за мляко и четеше списание „Космополитън“.

Да имаш някъде моркови? — попитах я аз.

— В торбата рече Мики и посочи с глава черна брезентова торба до левия й крак.

Вътре открих найлонова торба с моркови, спортен екип и гримове. Избрах един морков.

— Поднеси го с отворена длан и я остави да го поеме с език. Така няма да сбърка пръстите ти с моркова.

— Ей, малката, да знаеш, че съм роден в Ларами, Уайоминг. Да не мислиш, че не разбирам от коне?

— Сериозно? А на колко години си бил, когато си заминал оттам?

На десет-дванайсет.

Мики се усмихна.

— Поднеси го с отворена длан и я остави сама да си го поеме — повтори тя.

Така и направих. Дорестата кобилка си взе моркова и пръстите ми останаха невредими.

— Откри ли нещо? — попита Мики.

— Нищо особено. Ти какво ще кажеш за Делрой?

— И той като мен е наемен работник.

— Това ми е известно. Все пак ми се струва, че който не се плаши да тренира Джимбо, би трябвало да има известна свобода.

Мики ми се усмихна. Имаше широка уста. А големите й очи гледаха умно.

— Делрой е гадняр — рече тя. — Косите ми настръхват всеки път, като ме заговори.

— Сериозно? Аз пък се чувствам така, като се срещна очи в очи с Джимбо.

— Той поне е честен. Ако си науми, ще те убие, стига да му позволиш. А Делрой е плужек.

— Недей да увърташ, говори направо.

— Казвам каквото ме питате — усмихна се Мики.

— Защо го нарече влечуго?

— Винаги е лъснат до блясък и адски вежлив. Такъв и на плажно увеселение да го поканиш, ще ти се яви с официален костюм. Нещо отвътре обаче ти подсказва, че си пада по детското порно в Интернет.

— В буквален смисъл ли? — опитах се да уточня.

— Знам ли, по дяволите. Просто чувствам, че не е такъв, на какъвто се прави.

— Как така?

— Женска интуиция — усмихна се тя.

— Пени обаче го харесва.

— Дума да няма.

— А има ли нещо повече между тях?

— Не знам — сви рамене Мики. — Някой път си мисля, че се чукат. Друг път ми се струва, че тя просто го използва.

— Едното не изключва другото.

Мики потръпна.

— Ама че гадно! Да го пуснеш тоя в леглото си… Брррр!

— Опитвал ли се е да те сваля?

— А, не. Прави се на тузар. Ама обича да зяпа. Понякога, когато за пръв път се занимаваш с коня, се налага да легнеш по корем върху седлото, за да свикне с тежестта ти. И в тая поза дупето ти е щръкнало нагоре. Ако е наблизо, Делрой няма как да не се вторачи.

Докато си приказвахме, вече бе притъмняло. Намирахме се в малкото светло петно, образувано от лампата в конюшнята, а наоколо се спускаше топлата нощ на Джорджия — не беше черна, а кобалтовосиня. От джоба на ризата си извадих визитна картичка и я подадох на Мики.

— Ако ти хрумне нещо интересно за Делрой или за каквото и да било друго, засега съм в „Холидей Ин“. А и по всяко време можеш да оставиш съобщение на телефонния ми секретар в Бостън.

— Бих предпочела разговорът ни да си остане между нас.

— Аз също — отвърнах. — Значи се разбрахме.