Робърт Б. Паркър
Версия „Торнадо“ (33)

33

Корд се беше съвзел. Присъедини се към нас изкъпан, избръснат, ухаещ на дискретен парфюм, спортно облечен. Имаше вид на преуспяващ брокер, отмарящ в свободния си ден. Настани се в сепарето до мен и се усмихна любезно.

— Съжалявам, че се разкиснах преди малко. Напоследък ми е доста притеснено.

Келнерката се появи, наля кафе в чашите ни и попита Корд дали иска нещо за ядене.

— Има ли пшеничени ядки?

Русокосата поклати глава.

— Вече сервираме обедното меню. Минава единайсет.

— Тогава препечени филийки, ако обичаш, и чаша чай.

— Чай ли?

— С лимон, ако обичаш.

Момичето се отправи към кухнята. Корд ни се усмихна бодро.

— Вие, момчета, изяснихте ли нещата?

— И още как — отвърнах. — Я кажи, според теб защо й е хрумнало на жена ти внезапно да сложи край на брака ви?

— Наистина ли е необходимо?

— Наистина.

— Сигурно сте чули версията на Пъд. Колкото и грубиянски да звучи, бракът ни в известен смисъл беше… измамен… Все пак можех… — Замълча, търсейки подходящите думи — Да й служа. Но по един нетрадиционен начин.

— Ясно, сексуално не сте си подхождали. Но сигурно това и на двама ви е било известно доста отдавна.

— Така е. Когато се оженихме, се надявах, че мога да опитам, но…

— Но не успяваше да го вдигнеш натърти Пъд.

Корд сякаш се смути. Предположих, че по-скоро от изречените думи, отколкото от самия факт.

— Да приемем, че си опитал. От колко години сте женени?

— От осем.

— Имало ли е хубави моменти?

— Като се изключи сексът, да. Бяхме много добри приятели.

— Не бих казал, че сексът може да се изключи току-така, но това не е важно в случая. Въпросът е, защо точно сега?

— Защо се разделихме ли?

— Именно.

Момичето донесе чаша гореща вода, пликче чай, намазани с масло препечени филийки и сладко от грозде. Пъд поднесе чашата си за още кафе, аз отказах.

— Какъв плодов сладкиш имате? — попита Пъд.

— С праскови — гласеше лаконичният отговор.

— Донеси едно парче. Какъв е смисълът да изпиеш толкова кафе, ако не хапнеш нещо сладко.

Момичето се усмихна по навик и отиде да изпълни поръчката. Корд потопи пликчето чай в чашата и внимателно го натисна с лъжичката.

— И сам съм си задавал същия въпрос — рече той. — И неизменно стигам до Пени.

Изчаках. Наблюдавах го как побутва пликчето, докато получи желания цвят. Момичето се върна и постави прибори и чинията със сладкиша пред Пъд, пъхна отстрани сметката и пак ни остави. Взех листчето.

— Пени реши, че трябва да си отидем — продължи мисълта си Корд.

— И защо?

— Нямам представа. А ти, Пъд?

— Ами тя никога не ни е харесвала, нито мен, нито него.

— Не мисля така — възрази Корд. — Може да не е одобрявала теб, Пъд. Заради пиенето и хулиганското ти поведение. Но мисля, че мен ме харесваше.

— Боя се, че грешиш — отвърна Пъд.

— А какво знаете за Делрой? — намесих се аз.

— Бива си го — рече Пъд.

— Гаден фашист — отсече Корд.

— Откога работи за семейството?

— Аз го заварих — отвърна Пъд.

— Аз също — додаде Корд. — Когато ние със Стоуни се оженихме, той си беше тук.

— Винаги ли се е грижил за охраната?

— Така изглежда — сви рамене Корд.

— Мен ме е измъквал от разни пиянски истории — рече Пъд. — Отървавал е и Корд, като изперка и го удари хормонът.

— Какви истории? — настоях аз.

Пъд налапа последната хапка сладкиш.

— За мен ли питаш? Непристойно поведение в пияно състояние. Веднъж пък бях погнал някаква мацка, а тя се оказа полицайка под прикритие. Такива неща.

— И какво правеше той, за да те измъкне?

— Знам ли. Просто се появяваше в ареста или където там ме бяха прибрали, връщаше ме у дома и ме съветваше да се държа прилично. И с това се слагаше край на предявените обвинения.

— Ами ти? — попитах Корд.

— И за мен е правил същото.

— Заради малките момчета?

— Бяха по-скоро недоразумения. Имаше обаче и един гаф, в Огъста явно ми бяха заложили капан.

— Сигурно е било доста гадно. Делрой ли оправи нещата?

— Е. да. Предполагам, че е действал по нареждане на Уолтър.

— С подкуп? Или със заплахи?

— И двете, струва ми се.

— А защо не го харесваш?

— Все на много важен се прави. И се държи нагло. Класическият хомофоб.

— О, по дяволите, много хора не харесват хомосексуалистите — намеси се Пъд. — Което не значи, че са фашисти, за бога.

Корд отчупваше малки парченца от препечената филийка.

— Нещо друго да ми кажете за Делрой?

— Мене ако питаш, той чука Пени — отвърна Пъд, Надигналият се гняв ми подейства като шок. Не толкова силен, както ако бях чул някой да каже нещо обидно по адрес на Сюзан, но все пак.

— За бога, Пъд, на теб все това ти се привижда, кой кого чука.

Пъд не каза нищо повече, просто сви рамене.

— Ще се прибираш ли скоро? — попита той Корд.

— Не — отвърна Корд.

— Добре тогава. Отивам да се поизлъскам, че ще ходя на интервю за работа.

— Къде? — поиска да знае Корд.

— Фирма за доставки по домовете. Все някой от нас трябва да работи.

— Успех — пожела му Корд.

— Ако ме вземат, може и да успеем да се измъкнем от оная проклета телефонна кабина.

— Дано — рече Корд.

— До скоро — махна той към мен. — Дано ти провърви.

Дадох му визитната си картичка.

— Ако се сетиш нещо, отседнал съм в „Холидей Ин“ — качах аз. — Можеш и в кантората ми в Бостън да позвъниш. Всеки ден си проверявам телефонния секретар.

Пъд взе картичката, пожела ми успех с вдигнат палец и излезе.

— Знаеш ти, че спря да пие? — изненада ме Корд.

— Не, не знаех.

— Капка не е сложил в уста, откакто се случи… това.

— Удивително наистина.

— Грубиян е, ужасно е некоректен, пък и, боя се, че не е много умен, но се чудя какво щях да правя без него.

— Повечето хора са далеч по-свестни, когато са трезвени — казах аз. — Смяташ ли, че Делрой чука Пени?

— Не бях се замислял всъщност, но пък те се познават от толкова отдавна… Ами трябва да е била петнайсетгодишна, когато той се е появил.

Изчаках Корд да си състави мнение за версията на Пъд. Виждах, че не му е лесно Без съмнение винаги досега бе мислил най-вече за себе си и много рядко за живота извън неговия собствен.

— Не знам — рече накрая. — Не е изключено. Ако се докаже, че е истина, няма да се изненадам.

— Ами Стоуни? — попитах го. — Смяташ ли, че ти е изневерявала?

Знаех отговора, макар че оралният секс, предлаган по магистралите, едва ли покриваше понятието изневяра. Просто исках да разбера какво знае Корд.

— Бих проявил разбиране — рече той — и бих й простил, като се има предвид как стоят нещата… Възможно е да е вършила неща, за които не знам. Но не, не ми се вярва много.

Трудно е да си го представи човек — отвърнах аз.