Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La psychologie des foules, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 24 гласа)

Информация

Корекция
novinia (2009)
Сканиране
Петър Копанов

Издание:

Гюстав Льо Бон. Психология на тълпите

Жарава, 2002

История

  1. — Добавяне

Книга трета
Класификация и описание на различните категории тълпи

Първа глава
Класификация на тълпите

В тази книга посочихме главните общовалидни за тълпите признаци. Остава ни да разгледаме самостоятелните признаци, добавени към основните, в зависимост от различните категории общности.

Да започнем с кратка класификация на тълпите.

Ще вземем за отправна точка обикновеното множество. То се проявява в най-ниската си форма, когато е съставено от принадлежащи на различни народности индивиди. В този случай единствената обща черта се оказва зачитаната повече или по-малко воля на някой водач. Като типични такива множества могат да се посочат разнородните варвари, завладели в продължение на дълги векове Римската империя.

Над тези несвързани множества се появяват такива, които, под влияние на редица фактори, са придобили общи признаци и накрая са образували племе. Те ще представляват според случая специалните характеристики на тълпите, но винаги съдържащи се в тези на племето.

Различните категории тълпи, наблюдавани у всеки народ, могат да се разпределят по следния начин:

А) Хетерогенни тълпи

1. Анонимни (напр. уличните тълпи)

2. Неанонимни (съдебни заседатели, парламенти и т.н.)

Б) Хомогенни тълпи

1. Секти (политически секти, религиозни секти и т.н.)

2. Касти (военна каста, жреческа каста, работническа каста и т.н.)

3. Класи (буржоазна класа, селска класа и т.н.).

Да посочим с няколко думи отличителните признаци на различните категории тълпи[1].

1. Хетерогенни тълпи

Това са общностите, чиито характерни признаци изследвахме в предишните глави. Те се състоят от някакви индивиди, независимо от професията или интелигентността им.

В тази книга доказахме, че психологията на събраните в тълпа хора се различава съществено от личната им психология и че интелигентността не освобождава от това различие. В такъв случай могат да действат само несъзнавани чувства.

Един основен фактор, народността, позволява различните хетерогенни групи да бъдат достатъчно отчетливо разграничени.

На няколко пъти вече подчертахме нейната роля, показвайки, че тя е най-мощният фактор, в състояние да определя човешките действия. Влиянието й се проявява и върху характерните черти на тълпите. Множество, съставено от някакви отделни хора, но всички англичани или китайци, подчертано ще се различава от друго, също включващо неизвестни индивиди, но от различни народности: руснаци, французи, испанци и т.н.

Дълбоките отлики, породени от наследствения душевен строй в начина хората да чувстват и мислят, се изявяват с пълна сила, щом редица обстоятелства, впрочем твърде рядко срещащи се, съберат в една и съща тълпа и в почти еднакво съотношение представители на различни нации, колкото и да са привидно сходни събиращите ги интереси. Стремежите на социалистите да сплотяват в големи конгреси трудови хора от всяка страна неизменно са водели до най-остри раздори. Една латинска тълпа, колкото и революционна или консервативна да се предполага, че е, задължително ще отправи призив, за да осъществи исканията си за намеса на държавата. Тя винаги е централистка и повече или по-малко диктаторска. И обратно, една английска или американска тълпа не знае що е държава и прибягва единствено до частната инициатива. Ако е френска, тълпата държи преди всичко на равенството, ако е английска — на свободата. От тези народностни разлики възникват почти толкова вида тълпи, колкото са нациите.

Така че душата на племето владее изцяло душата на тълпата. Тя с могъщият субстрат, ограничаващ колебанията. Характерните признаци на тълпите са толкова по-притъпени, колкото по-силна е душата на племето. Това с основен закон в случая. Наличието на тълпа и господството на тълпите са съставни части на варварството или връщане към него. Придобие ли устойчива душевност, народността убягва все повече и повече на несъзнаваната мощ на тълпите и излиза от варварството.

Извън народността единствената важна класификация, която трябва да се направи на хетерогенните тълпи, е те да бъдат разделени на анонимни тълпи, каквито са уличните, и неанонимни, каквито са например обсъждащите събрания и съдебните заседатели. Чувството за отговорност, никакво при първите и развито при вторите, придава на действията им често различни насоки.

2. Хомогенни тълпи

Хомогенните тълпи включват: 1. секти; 2. касти; 3. класи.

Сектата бележи първата степен в организацията на хомогенните тълпи. Тук влизат личности, чието образование, професия, среда понякога сериозно се различават, а единствената им обща връзка са вярванията. Такива са например религиозните и политическите секти.

Кастата представлява най-високата степен на организация, на която е способна тълпата. Докато сектата се състои от хора често с разнородни професии, образование, среда и свързани само от общи вярвания, то кастата обхваща лица само от една професия и съответно с почти еднакво образование и обкръжение. Такива са военната и свещеническата каста.

Класата се състои от личности с различен произход, обединени не от общността на вярванията, както е при членовете на сектата, нито от общи професионални занимания, както е при членовете на кастата, а благодарение на някои сходни интереси, житейски навици и образование. Такива са буржоазната класа, земеделската класа и други.

Тъй като цел на този труд са единствено хетерогенните тълпи, ще се спра само на няколко категории от тази разновидност на тълпите, избрани като типични.

Бележки

[1] Подробности по въпроса за различните категории тълпи могат да се намерят в последните ми трудове („Политическа психология“, „Схващания и вярвания“, „Психология на революциите“).