Алън Фолсъм
Денят след утре (92)

92.

Фон Холден напусна гранд хотел „Берлин“ в 7:50. В 10:20 частният реактивен самолет вече се спускаше над летище Клотен край Цюрих.

В 10:52 лимузината му прекоси входа на Анлегеплац, а точно в 11:00 Фон Холден чукаше на вратата на Джоана. Трябваше да я гали, да я утешава, да стори всичко необходимо, за да й възвърне предишното настроение на отзивчивост и неуморни грижи за Елтон Либаргер. Тъкмо затова носеше малкото черно санбернарче, което бе наредил да осигурят до пристигането му.

— Джоана — високо изрече той, след като не получи отговор. — Аз съм, Паскал. Знам, че си разстроена. Трябва да поговорим.

— Нямам за какво да говоря с теб или с когото и да било! — кресна тя иззад вратата.

— Моля те…

— Не, дявол да го вземе! Махай се!

Фон Холден посегна към дръжката на вратата.

— Заключено е — дрезгаво се обади дежурната Фрида Фослер.

Фон Холден се завъртя към нея. Беше сурова и властна, с масивна челюст и също тъй масивна фигура. За да предизвика в който и да било мъж нещо повече от погнуса, би трябвало да поне да се усмихне и да стане малко по-женствена, ако изобщо бе способна на това.

— Можете да си вървите — каза Фон Холден.

— Имам заповед да…

Погледът му стана суров.

— Можете да си вървите.

— Да, хер Фон Холден.

Фрида Фослер изключи радиостанцията на колана си, изгледа го накриво и се отдалечи. Фон Холден се навъси. Ако не беше жена и ако бяха в Спецназ, би я застрелял на място за този поглед.

Кученцето в ръцете му заскимтя и той пак се обърна към вратата.

— Джоана. Имам подарък за теб. Всъщност за Хенри…

— Какво е станало с Хенри?

Вратата изведнъж се разтвори и Джоана застана на прага боса, по джинси и тениска. Беше ужасена от мисълта, че някой може да е сторил зло на кучето й в Таос. После видя какво държи Фон Холден.

Пет минути по-късно Фон Холден вече бе пресушил сълзите й с целувки и я остави да си играе на пода с невръстния санбернар. Обясни, че видеозаписът на унизителната сексуална игра с нейно участие всъщност е бил жестока проверка, срещу която той енергично протестирал, но с нищо не можел да промени заповедта на управителния съвет, издадена поради сериозни съмнения дали Либаргер ще бъде в състояние отново да поеме ръководството на своята международна корпорация с капитал петдесет милиарда долара. Застрахователните им партньори се страхували от нов удар и настоявали за недвусмислена проверка на физическата му издръжливост при максимално натоварване. Обичайните тестове не ги удовлетворявали, тъй че партньорите настояли техният главен лекар и доктор Залетл да организират ново изпитание.

Залетл отлично знаел, че в момента Либаргер няма нито съпруга, нито приятелка, но за сметка на това изпитва дълбока обич и доверие към Джоана. Очевидно единствено с нея можел да се почувства спокоен и уверен. Тъй като се боял, че едно откровено предложение ще бъде отхвърлено, Залетл наредил двамата тайно да бъдат упоени. Експериментът бил извършен, записан на видеолента и докладван пред управителния съвет. След това единствената касета била унищожена. На изпитанието не присъствал никой друг, камерите се управлявали от разстояние.

— Джоана, за тях това беше бизнес и нищо повече. Опитах да се боря, докато накрая ми препоръчаха да напусна компанията. Не можех да напусна заради господин Либаргер. И заради теб. Защото знаех, че поне ще съм аз, а не някой непознат. Съжалявам… — Той нежно избърса от бузите й бликналите сълзи. — Моля те, Джоана, само още един ден. Заради господин Либаргер. Само това пътуване до Берлин и оттам отлиташ право за Ню Мексико. — Фон Холден седна на пода до нея и почеса кученцето по корема. — Бих те разбрал, ако желаеш да си заминеш още сега. Дори ще ти дам кола до аерогарата. Ще намерим отнякъде друг рехабилитатор и криво-ляво ще изкараме до утре.

Джоана гледаше Фон Холден и се питаше как да постъпи; макар и безкрайно оскърбена от безмилостната манипулация, тя осъзнаваше, че Елтон Либаргер също е бил жертва, а неговото здраве все още дълбоко я вълнуваше.

Фон Холден протегна ръка. Косматото черно топче скочи на крака и близна пръстите му. Той на свой ред погали кученцето зад ушите и се усмихна с оная топла, любяща усмивка, която бе разтопила сърцето на Джоана още от първата среща. В този миг тя реши, че всичко казано е истина и че при дадените обстоятелства може да приеме молбата му.

— Ще дойда в Берлин — промълви тя с печална, боязлива усмивка.

Фон Холден се приведе напред, докосна челото й с устни и благодари за добрината.

— Джоана, сега трябва незабавно да се върна в Берлин за последните приготовления. Извинявай, но нямам избор. Ти ще пристигнеш утре с господин Либаргер и останалите.

Джоана се поколеба и за момент Фон Холден помисли, че ще промени решението си, но тя изведнъж омекна.

— Там ще се видим, нали?

— Естествено — широко се усмихна той.

Джоана неволно отвърна на усмивката. И за пръв път откакто бе видяла записа, усети че се отпуска. Фон Холден погали още веднъж кученцето зад ушите, после стана и помогна на Джоана да се изправи. Преди да тръгне към вратата, извади от джоба си плик и го остави на масата.

— От корпорацията с надежда, че така ще облекчат притеснението и душевните рани. Не особено деликатен жест, бих казал, но без съмнение твърде полезен. Ще се видим в Берлин — прошепна той и излезе.

Докато кученцето скимтеше край краката й, Джоана се загледа към масата. Накрая взе плика и го отвори. Когато видя какво има вътре, ахна от изненада. Беше чек на нейно име за петстотин хиляди долара.