Аманда Куик
Любов по неволя (24)

23

— Естествено, че имах сериозна причина да изляза в градината, без да ви изчакам, за да ви съобщя къде отивам, Лавиния — повтори изтощено Джоан. — Получих съобщение, в което се твърдеше, че животът на дъщеря ми е в опасност и трябва веднага да се срещна с автора на тази ужасна вест пред монумента в градината, за да ми съобщи подробности. Боя се, че изпаднах в паника.

— Нима не си помислихте, че съобщението е примамка, за да ви измъкне от сигурната бална зала? — попита Тобиас.

Лавиния, която седеше на кадифени възглавници насреща му, го удостои с остър поглед, ала той го пренебрегна. Много добре знаеше, че гласът му е прозвучал остро, ала не го беше грижа, че може да обиди Джоан.

Настроението му беше ужасно. Когато пристигна в балната зала на семейство Колчестър заедно с Антъни и установи, че и Джоан, и Лавиния са изчезнали, изпита желание да обърне цялата къща с главата надолу. Емелин едва успя да го спре. Иначе щеше да устрои невиждана — и незабравима — сцена. Умната девойка се бе качила на един балкон и бе видяла Лавиния и Джоан да се връщат подръка по алеята.

Без да се церемони, Тобиас повика елегантната карета на Джоан, натовари всички вътре и изкрещя на кочияша да тръгва веднага. Джоан не се възпротиви, че си отиват, без да се сбогуват, нито че всички се настаниха в каретата й.

Едва когато се отдалечиха достатъчно от дома на лейди Колчестър, Лавиния описа набързо какво се бе случило в балната зала, а после и в градината. Докато я слушаше, Тобиас забрави задоволството си, че бе намерил писмо, изобличаващо Невил.

Всичко, за което можеше да мисли в този момент, беше, че Джоан е изложила на опасност не само себе си, но и Лавиния. Как не е помислила, че рискува живота си, повтаряше си той и гневът му растеше.

Докато разтриваше с отсъстващ вид лявото си бедро, той се опитваше да пренебрегне тъпата болка в ранения крак. Елегантната, удобна карета на Джоан беше много по-комфортна от наемната карета, с която Антъни го прибра от улицата, но меките възглавници не допринесоха за подобряване на настроението му.

— Реакцията ви е напълно разбираема — заяви бързо Лавиния. — Всяка майка би постъпила така. И не само всяка майка, бих допълнила. — Тя хвърли многозначителен поглед към Тобиас. — Ти какво би направил, сър, ако беше получил съобщение, че Антъни е в голяма опасност?

Момъкът издаде странен звук. Вероятно се опитваше да потисне смеха си.

Тобиас потисна едно проклятие. Отговорът на въпроса й беше очевиден за всички. А какво би направил, ако получи съобщение, в което пише, че Лавиния е в опасност? И този отговор беше ясен.

Няма смисъл да си разменяме аргументи, каза си примирено той. Лавиния е твърдо на страната на клиентката си.

— Според мен за всички е ясно — заговори Лавиния с очевидното намерение да смени темата, — че Невил е подготвил много грижливо тазвечерните събития. Не бих се изненадала, ако именно той е накарал Помфри да се извини на Емелин, за да отклони вниманието му.

Девойката вдигна вежди и я изгледа недоверчиво.

— Мислиш ли, че е изпратил съобщение и на себе си, не само на мисис Доув?

— Защо не? Това е много вероятно. Така е имал убедително извинение да напусне балната зала. Ако някой тръгне да разследва случая, без съмнение ще се намерят достатъчно хора, които да потвърдят, че Невил е получил съобщение и е бил принуден да си тръгне.

— Но той излезе от къщата през главния вход — възрази Антъни.

— Това означава, че един от неговите лакей му е донесъл палтото и шапката — обясни уверено Лавиния. — Спокойно е отишъл до каретата си, за да вземе машата или каквото и да е оръжието, което използва.

Емелин кимна.

— Според мен обясненията ти са убедителни. За него няма проблеми да се промъкне незабелязано в градината на Колчестър. Тя е много просторна, както видях. Вероятно има няколко места, където човек може да се прехвърли през зида.

— Сигурно щяха да открият трупа ми чак на сутринта и тогава никой не би могъл да свърже Невил с убийството — допълни тихо Джоан.

Тобиас видя как по тялото на Лавиния пробягаха тръпки и се ядоса още повече.

— Всичко се подрежда — обобщи Антъни. — Тази вечер Невил се опита да ви убие. Може би е имал намерение да хвърли и вашето тяло в реката. Нищо не би му струвало да го отнесе дотам с каретата си.

Джоан го погледна с лек укор.

— Вие имате развихрено въображение, сър.

Антъни се усмихна смутено.

— Извинявам се.

Дамата подигравателно изкриви уста.

— Питам се дали е имал намерение да помоли тайнствения художник да снеме восъчна маска от мъртвото ми лице. Представям си как лицето и фигурата ми се превръщат в еротична статуя в музея на Хугет…

В каретата се възцари мълчание. След малко Джоан се обърна към Тобиас. Очите й гледаха мрачно и сериозно.

— Вече съм убедена, че вие и Лавиния оценявате правилно ситуацията, сър. Принудена съм да приема, че Невил е убиец, а вероятно е и член на Блу Чеймбър, както твърдите. Трудно ми е да повярвам, че съпругът ми е бил глава на криминална организация, но очевидно няма друго логично обяснение. Невил е убеден, че знам някои от тайните му, и иска да ми затвори устата.

Скоро след това Лавиния седна зад малкото си писалище, а Антъни клекна пред камината, за да разпали огъня. Емелин се настани в едно от креслата за четене, Тобиас отвори шкафа с шерито.

Лавиния го проследи как налива две чашки. Нещо в начина, по който се движеше, й издаде, че тази вечер болката в крака му е особено силна. Нищо чудно след преживяното напрежение. За пореден път го бе пресилил.

— Мислиш ли, че Джоан Доув казва истината, като твърди, че не е знаела нищо за криминалната дейност на мъжа си? — попита с интерес Антъни.

— Кой знае… — Тобиас остави едната чаша на писалището пред Лавиния и веднага отпи глътка от другата. — Джентълмените от висшето общество рядко обсъждат делови въпроси със съпругите си, финансите са тема табу. Както каза Лавиния, вдовиците обикновено са последните, които научават подробности за състоянието на семейството. Според мен е напълно възможно Доув да е мълчал пред жена си за тъмната страна на живота си.

— А според мен тя е знаела — възрази тихо Лавиния.

В стаята надвисна шокирано мълчание. Всички се обърнаха към нея.

Тя вдигна рамене.

— Джоан е много интелигентна жена. Обичала го е с цялото си сърце, двамата са били много близки. Затова смятам, че е знаела — или поне е предполагала, — че Филдинг е Азур.

Емелин кимна.

— Съгласна съм с теб.

— Дори да е знаела, никога няма да признае — каза Тобиас.

— Не мога да я укорявам за това — усмихна се Лавиния. — На нейно място и аз бих направила всичко, за да скрия истината.

— Защото те е страх от клюките ли? — попита заинтересовано Тобиас.

— Не — отговори спокойно тя. — Мисис Доув е достатъчно богата и независима, за да издържи на щурм от слухове и клюки.

— Напълно си права — съгласи се Тобиас.

— Причините жената да направи всичко по силите си, за да защити доброто име на мъжа си, са съвсем други — продължи Лавиния.

Тобиас вдигна вежди.

— И какви са, според теб?

— Любов. Привързаност. — Лавиния разклати шерито в чашата си. — Такива неща.

Тобиас се загледа в пламъците.

— Да, разбира се. Такива неща.

Отново се възцари мълчание и този път продължи по-дълго. Накрая заговори Емелин.

— Още не сте ни разказали какво намерихте в къщата на Невил, мистър Марч.

Тобиас се облегна на перваза на камината.

— Намерих писмо, което свързва Невил със смъртта на Бенет Ракланд. От писмото личи, че е платил голяма сума на Карлайл, за да се погрижи за убийството на Ракланд в Рим.

Антъни изсвири тихо през зъби.

— Най-сетне истината излезе наяве. Всичко свърши.

— Почти. — Тобиас отпи голяма глътка бренди.

Лавиния смръщи чело.

— Какво искаш да кажеш? Какво всъщност става?

Тобиас се обърна бавно към нея.

— Време е да ти разкажа още нещо за скритите пружини на историята.

Тя събра вежди и го подкани остро:

— Започвайте, сър.

— Бенет Ракланд беше учен. Въодушевен изследовател на античността. През войната прекара доста време в Испания и Италия. Професията му позволяваше да се сдобива с информация, полезна за короната.

— Каква информация?

Тобиас разклати шерито в чашата си.

— Докато работеше, научаваше някои подробности за пътя на френските кораби, чуваше разни слухове за преместването на войски и припаси. Такива неща.

Емелин слушаше с любопитство.

— С други думи, Ракланд е бил шпионин.

— Точно така. — Тобиас помълча малко и продължи: — Свръзката му в Англия, човекът, на когото предаваше информацията, беше лорд Невил.

Лавиния го погледна втрещено.

— Мале мила!

— Сведенията, които Ракланд предаваше на Невил чрез верига от куриери, трябваше да стигнат до съответните отдели на министерството. Трябва да кажа, че повечето отиваха по предназначение.

— Но не всички, така ли?

— Точно така. Не всички. За съжаление Ракланд разбра истината едва след войната. Преди около година замина отново за Италия, за да продължи научните си изследвания. Там някой от старите му информатори му разказал слухове за съдбата на един специален транспорт с ценни товари, изпратени от французите в Испания към края на войната. Крайната цел била Париж. На времето Ракланд узнал всичко за тайния маршрут и предал информацията на Невил.

— Вероятно товарът е съдържал оръжия? — предположи Емелин.

Тобиас поклати глава.

— Не. Антики. Може би знаете, че Наполеон беше луд по антиките. Когато влезе в Египет, водеше със себе си десетки учени, за да проучат храмовете, да съберат ценни предмети и да ги откарат във Франция.

— Да, това е известно на всички. Между тези ценни предмети беше Розетският камък и сега го имаме цял-целеничък — усмихна се Антъни.

— Продължавай — помоли Лавиния. — Какви антики е имало в товара, за който говориш?

— Много ценни неща. Например колекция древни накити, намерена от хората на Наполеон в един испански манастир.

— И какво се е случило после?

— Товарът с ценни вещи изчезнал по пътя за Париж — обясни Тобиас. — Ракланд предполагаше, че Невил е уредил да бъде прихванат и докаран в Англия. Оказа се, че е станало точно така.

Лавиния смръщи чело.

— Какво имаш предвид?

— Антиките са изчезнали по план — продължи с обясненията Тобиас. — След като разговарял със старите си информатори в Италия, Ракланд предположи, че Невил си е присвоил ценните неща, и се зае да разследва случая. Един въпрос пораждаше следващия.

Лавиния издиша шумно.

— Ракланд е стигнал до истината за Блу Чеймбър, нали?

— Да. Не забравяй, че той имаше голям опит като шпионин. Знаеше как да работи скрито. Без да се набива на очи. Имаше широка мрежа от информатори още от времето на войната. Обърна няколко камъка и намери под тях змии.

Лавиния отпи глътка шери.

— И една от змиите носи името лорд Невил?

— Ракланд откри, че през войната Невил е откраднал още няколко ценни товара. Но не само това. При различни случаи е действал в ущърб на страната си, като е продал британски военни тайни на Франция.

— Невил е предател?

— Точно така. Да не забравяме тесните му връзки с престъпниците от Блу Чеймбър. Освен тях е разполагал и със собствена информационна мрежа. Преди няколко месеца узнал, че Ракланд разследва деянията му през войната и е стигнал съвсем близо до истината. Тогава се свързал с другия оцелял водач на Блу Чеймбър — Карлайл — и му възложил да го отърве от Ракланд. — Тобиас помълча малко и добави през стиснати зъби: — Операцията е струвала на Невил десет хиляди фунта.

Лавиния зяпна смаяно.

— Десет хиляди фунта? За убийството на един-единствен човек? Но това е цяло състояние! Много добре знаеш, че има стотици, хиляди улични разбойници, които обикалят улиците на всеки голям град в Европа, включително на Рим, и са готови да извършат убийство за шепа монети.

— Десетте хиляди не са разходи за самото убийство — обясни безизразно Тобиас. — Това е премията, която Карлайл е поискал. Като познавал Невил и позицията му в обществото, предположил съвсем правилно, че е готов да плати всяка цена за мълчанието му.

— Да, естествено — прошепна Лавиния. — Един престъпник шантажира другия. Каква ирония на съдбата.

— Може би — кимна замислено Тобиас. — Във всеки случай Невил бил безкрайно облекчен, когато историята приключила. След смъртта на Ракланд можел спокойно да се посвети на грандиозния си план да поеме контрола над остатъците от организацията Блу Чеймбър в Англия.

Антъни се обърна към Лавиния.

— Само дето Невил не знаел, че Ракланд вече е споделил предположенията си с някои високопоставени мъже в Англия. Когато бил убит в Рим, тук веднага разбрали, че това не е случайна смърт.

— Аха. — Лавиния удари с длани по плота на писалището си и изгледа гневно Тобиас. — Знаех си. Знаех, че зад тази история се крие много повече, отколкото ми разказа. Значи Невил изобщо не ти е бил клиент?

Тобиас се усмихна предпазливо.

— Е, зависи от коя страна гледаме на нещата.

Тя го посочи с пръст.

— Не се опитвай да криеш истината. Кой те е наел да разследваш смъртта на Ракланд?

— Казва се Крекбърн.

— Казах ли ти, че мистър Марч си играе игрички с мен, казах ли ти? — попита възбудено Лавиния.

Емелин се усмихна с лека подигравка.

— Да, лельо Лавиния. Много добре си спомням.

Лавиния отново насочи вниманието си към Тобиас.

— Каква беше връзката ти с Невил?

— Малко след смъртта на Карлайл започнаха да се носят слухове за дневника на камериера. За мен това беше шанс да изплета мрежата си около Невил. Отидох при него в качеството си на частен детектив и му разказах за опасните клюки. Предложих му услугите си и обещах да намеря дневника.

— Невил гореше от желание да намери дневника — обясни Антъни. — Нямаше представа какво точно пише в него, но ужасно го беше страх, че ще бъде изобличен.

— Предполагам, че малко след като ме е наел, Невил е получил едно от прекрасните изнудвачески писъмца на Холтън Феликс — продължи Тобиас. — Последвал е Феликс до жилището му, както направихме ти и аз, но е стигнал там преди нас. Убил го е и е прибрал дневника.

— И тъй като е нямало как да признае пред теб какво е извършил, ти е позволил необезпокоявано да продължиш разследванията си, а когато е сметнал, че е дошъл подходящият момент, е уредил да намериш изгорения дневник — заключи Лавиния.

— Точно така.

Тя го погледна в очите.

— Тобиас, тази вечер лорд Невил ще се върне вкъщи и слугите ще му кажат, че в дома му е проникнал крадец. Пазачът, който те е преследвал, със сигурност ще му каже.

— Без съмнение.

— Той ще предположи, че си ти. Сигурно ще стигне до заключението, че знаеш твърде много. Трябва да сложиш край на тази история. Веднага, Тобиас.

— Колко странно, че го споменаваш. — Тобиас изпи шерито си и се изправи. — Имам намерение да направя точно това.