Дейвид Балдачи
Собствено правосъдие (77)

77

— Мистър Тайри, най-добре е да слезете долу, сър — каза в слушалката надзирателят.

— Какво има? — раздразнено излая Тайри, седнал зад голямото писалище с панорамна гледка към малкото му царство. — Зает съм!

Надзирателят се извърна с лице към групата.

— Казва, че е зает…

Алекс грабна слушалката от ръката му.

— Говори Алекс Форд от Сикрет Сървис! Господин директор, аз ръководя обединен отряд от федерални агенти, които имат въпроси към вас. Ако не се появите веднага тук, с вас ще разговаря федерален прокурор!

Тайри почти изпусна слушалката.

— Нямам никаква представа за…

— Чакаме ви!

Шейсет секунди по-късно Тайри се появи в приемната със скована походка.

— Алекс Форд! — Показа му картата си, след което махна към останалите. — А това са агентите Хънтър, Келсо, Райт и Таскър.

Рубън, Кейлъб и Хари Фин бяха облечени в мушамени якета с надпис ФБР, а на гърба на Анабел пишеше ФАБН.

— За какво става въпрос, по дяволите? — гневно попита директорът на затвора.

— Тук ли ще го обсъждаме? — изгледа го Алекс. — Нямате ли някое по-уединено местенце, или всички са в играта?

— Каква игра? — намръщено го изгледа Тайри.

— Не се прави на глупак, директоре! Разполагам с една дебела папка за теб, от която е видно, че си доста умно момче.

Тайри хвърли поглед към хората от охраната, които нервно пристъпваха от крак на крак, после посочи една малка стаичка в съседство.

Алекс пропусна колегите си напред, затвори вратата и въздъхна:

— Е, така вече е по-добре. Тук сме, за да те уведомим, че малката ти мрежа за разпространение на наркотици вече е разбита.

— Каква мрежа?

— Агент Хънтър? — извърна се Алекс.

Анабел пристъпи към дребничкия Тайри и заплашително се надвеси над него.

— Представях си те по-едър. За пръв път виждам скарида като теб да ръководи толкова мащабна операция.

— Аз съм директор на този затвор! Настоявам да се обръщате към мен с…

— Майната ти, Хауи! Имаш късмет, че още не съм ти щракнала белезниците! Разполагаме с доказателства, че доставките идват от юг. Или истински окси, или нелегално произведени таблетки. Официален получател е градският съд, който осигурява прикритието. Тук изниква фигурата на негова светлост съдията, който в момента се укрива. Но когато го спипаме, от него ще излезе отличен свидетел на обвинението. Бъди сигурен, че ще те натопи, и то надълбоко. Освен ако не убиеш и него, както уби Шърли и Уили Кумс. Да не забравяме Деби Рандолф и съучастника ти Рори Питърсън. Между другото, колко мангизи отмъкна Рори, преди да му видиш сметката?

— Ти си луда!

— Дори не съм загряла както трябва. Тепърва ще видиш на какво съм способна, когато се разгорещя. Особено след като съдебните заседатели изпишат тежката присъда на голия ти задник! Та докъде бях стигнала? А, до отклоняването на част от доставките, които идват тук, в затвора. Най-вероятно с помощта на хеликоптера, с който уж превозваш лишените от свобода. Стоката се прехвърля в изоставения хамбар на Аби Райкър с помощта на миньорите наркомани, които уж се редят на опашка пред метадоновата клиника. И потича реката от мангизи. — След тези думи Анабел се обърна и прехвърли топката на Кейлъб. — Агент Келсо?

— Идва ред на градския инвестиционен фонд, чрез който се изпират мръсните пари — направи крачка напред библиотекарят. — Основен играч в него е Рори Питърсън, който води счетоводството и издава чекове на почтените граждани на Дивайн. Но лъвският пай остава за теб и партньорите ти. Хората си мислят, че получават дивиденти от умели операции на борсата, но на практика това са пари от наркотици. Убеден съм, че следствието ще разкрие личното ти участие в техния бизнес, а също и на партньорите ти. По този начин имате възможност да прехвърляте изпраните пари в офшорни сметки. Убили сте Питърсън, защото краде. И Джош Кумс, защото е усетил какво се разиграва, а Шърли — от страх да не се обърне срещу теб след взривяването на сина й.

— А защо ми е трябвало да го взривявам, по дяволите?

Анабел придоби нова увереност, тъй като Тайри потвърди всички предположения на Стоун.

— Защото е бил близък с Деби — отговори тя. — Тя е видяла убийците на Питърсън от пекарната, която се намира точно срещу счетоводната кантора. Твоите хора я ликвидират, пренасят я в дома й и представят нещата като самоубийство. Но Уили не вярва на тази версия и започва да вдига шум. Ти се опасяваш, че преди да бъде убита, Деби му е позвънила и му е разказала всичко. Първият ти опит да го премахнеш търпи провал, но вторият е успешен.

Тайри безсилно рухна на близкия стол.

— Сега да видим колко убийства тежат на съвестта ти освен обвинението за контрабанда на наркотици — подхвърли Анабел и започна да брои, прегъвайки пръстите си: — Общо шест. Но това не е всичко. Според информацията, с която разполагаме, двама федерални агенти са задържани незаконно в твоя затвор.

— Какво?!

— Извинявай, забравих да те осветля по този въпрос. Имената им са Джо Нокс и Джон Кар. Къде са те?

Анабел внимателно го наблюдаваше. Човекът насреща й имаше безстрастното лице на комарджия, но тя забеляза това, което й даде сигурност: едва доловимо потрепване на клепачите и леко помръдване на пръстите му върху облегалката на стола.

— Това са абсурдни обвинения! Къде са ви доказателствата?

— Ще ги получим, след като претърсим това място и открием нашите агенти. А останалата част от пъзела се подрежда с видима лекота. В момента, в който пипнем съдията, ние ще разполагаме с ключовия свидетел срещу теб.

— Не можете да претърсите затвора без официална заповед!

— О, бъди спокоен, ще се снабдим с нея. Ще я имаме още утре сутринта. За всеки случай сме блокирали пътя, ако случайно решиш да отпътуваш нанякъде. Затова не те съветвам да се опитваш да ги измъкнеш. Не пипай и хеликоптера, защото две наши машини са в пълна готовност, ако случайно решиш да излетиш с него.

Анабел се наведе към изпотеното лице на мъжа срещу себе си.

— Между другото, ние сме добре запознати с репутацията ти на садист, който не пропуска да малтретира всеки, прекрачил този праг. Много обичаш да причиняваш болка, нали, дребосъко! Но след като получиш присъдата си, ние ще препоръчаме на властите да те изпратят да я изтърпяваш в ей такъв затвор. На общ режим, заедно с обикновените затворници. Това може би ще спести разходите на държавата по евентуалната ти екзекуция. Добре ли ме чу?

— Как смееш! — кресна Тайри и замахна да я удари, но една огромна лапа стисна китката му.

— Не те съветвам да го правиш — избоботи гигантът. — Защото тези момчета са готови да те гръмнат още сега!

Тайри замаяно се огледа. Алекс и Хари Фин бяха насочили пистолетите си в главата му.

— Ще се видим утре на разсъмване, Хауи — хладно се усмихна Анабел. — Рано-рано, на бистра глава. На твое място бих започнала да си подреждам нещата.