Хенри Райдър Хагард
Пръстенът на Савската царица (2)

Глава II
Съветът на сержант Куик

В този миг страшна тупурдия се чу отвън. Входната врата се трясна, един файтон отлетя бясно, полицейска свирка пропищя, тежки стъпки прозвучаха и после се чу подканата „В името на краля“, отговорено с „Да, и на кралицата, и на останалата кралска фамилия, а, ако желаете, получете това вие, тъпи, плоскокраки, шишкав полицай!“ Последва неописуема бъркотия, като че тежки мъже и предмети се търкаляха надолу по стълбата с викове на страх и възмущение.

— Какво по дяволите е това? — запита Хигс.

— Гласът беше като този на Самюел, искам да кажа сержант Куик — отговори капитан Орм с явно безпокойство. — Какво ли е могъл да нареди. О, зная, това е във връзка с онази ужасна мумия, която вие развихте днес следобед и го накарахте да я докара след вечеря.

Точно тогава вратата рязко се отвори и висока войнишка фигура замарширува вътре, като носеше в ръцете си един труп, обвит в платно, който положи върху масата между чашите с вино.

— Съжалявам, капитане — каза той, като се обърна към Орм, — но изгубих главата на покойника. Мисля, че е в началото на стълбите, заедно с полицая. Нямах с какво да се защитавам, сър, срещу техните неоправдани атаки, така, че взех тялото на нож и атакувах, като го мислех много яко, но, съжалявам, вратът на мъртвеца се счупи и главата му сега е под арест.

Докато сержант Куик завърши обяснението си, вратата отново се отвори и през нея се появиха двама много разтревожени и раздърпани полицаи, като единият от тях държеше колкото можеше по-далеч от тялото си посивялата глава на една мумия за дългата коса, която все още се крепеше на черепа.

— Какво искате да кажете с това нахлуване в моя дом по такъв начин? Къде е вашето разрешение за обиск? — запита възмутения Хигс със своя писклив глас.

— Ето! — отговори първият полицай, като посочи обвитото в платно тяло върху масата.

— И ето! — добави вторият, като издигна ужасяващата глава. — Като длъжностни лица искаме обяснение от този човек за тайното пренасяне на един труп през откритите улици, при което той ни нападна със същия, за което нападение, до разследване на трупа, аз ще го арестувам. Сега, господине — обърна се той към сержант Куик, — ще дойдете ли кротко и вие, или ще трябва да ви отведем насила?

Сержантът, който изглеждаше неспособен да говори от гняв, се нахвърли към обвития предмет върху масата с явното намерение още веднъж да го използва като нападателно оръжие и полицаите извадиха палките си.

— Стойте! — извика Орм, като се вмъкна между противниците. — Луди ли сте? Знаете ли, че тази жена е умряла преди четири хиляди години?

— О, боже! — каза полицаят, който държеше главата, и се обърна към колегата си. — Това трябва да е една от онези ужасни мумии, които изкопават в Британския музей. Изглежда много антична и благовонна, нали? — И той помириса главата, а после я положи върху масата.

Последваха обяснения и след като нараненото достойнство на двамата полицейски служители бе уталожено с няколко чаши портвайн и бе направен списък от имената на всички участвували, включително и мумията, те се оттеглиха.

— Приемете моя съвет, фантета — чух възмутеният сержант да хока зад вратата, — и не вярвайте, че нещата са винаги, каквито изглеждат. Един човек не е непременно пиян, ако се люшка и падне на улицата. Той може да е луд или гладен, или епилептик, а един труп не винаги е труп, само защото е мъртъв и студен, и вкочанен. Хора, ами че, както видяхте, това може да е мумия, което е съвсем друго нещо. Ако бих сложил тази ваша синя униформа, щеше ли това да ме направи полицай? Небеса! Надявам се, че не заради армията, на която още принадлежа, понеже съм в запас. На вас, фантета, е необходимо да изучавате човешката природа и да развивате наблюдателността си, което ще ви покаже каква е разликата между прясно положен труп и една мумия, а още и много други неща. Сега си сложете моите думи на сърце и вие двамата ще се издигнете до главни инспектори, вместо да прибирате ежедневно „пияни“, докато излезете в пенсия. Лека нощ.

Щом мирът бе възстановен и безглавата мумия бе преместена в спалнята на професоре, тъй като капитан Орм заяви, че не би могъл да разисква работата в присъствието на труп, колкото и античен да е той, ние продължихме обсъждането. Най-напред по предложение на Хигс аз съставих кратък меморандум на споразумение, което набеляза обектите на експедицията и определи еднакви дялове за нас от всякакви приходи, които могат да се получат. В случай на смъртта на един или повече от нас преживелите или преживелият щеше да вземе техния или неговия дял.

Лично аз се противопоставих на това условие, защото не желаех нито богатство, нито антики, а само спасяването на моя син. Другите изтъкнаха обаче, че както повечето хора, можеше в бъдеще да пожелая нещо, с което да живея. Ако пък не желаех, в случай на освобождението му моят син щеше сигурно да поиска. Така че накрая се съгласих.

Тогава капитан Орм много разумно запита за определяне на нашите съответни длъжности. Беше решено, че аз трябваше да бъда водачът на експедицията, Хигс — археологът, преводачът и генералният съдник поради огромните му познания, а капитан Орм — инженер и военен командир’ при клаузата, че в случай на различие в мненията несъгласният трябва лоялно да приеме решението на мнозинството.

Този странен документ бе съответно преписан точно. Подписах го и го предадох на професора, който се поколеба леко, но след като се окуражи от повторен подробен преглед на пръстена на Саба, той също подписа и отбеляза, че е страшен глупак в старанието си и побутна хартията пред масата на Орм.

— Спрете за минута — каза капитанът. — Забелязах нещо. Бих желал моят стар служител, сержант Куик, да ни придружи. Той е много полезен човек при затруднения, особено щом разбрах, че ще трябва да боравим с експлозиви, с които той много се е занимавал в инженерните войски и другаде. Ако се съгласите, аз ще го повикам и запитам, дали би искал да дойде. Предполагам, че е някъде наоколо.

Аз кимнах, съдейки от епизода с мумията и полицаите, че сержантът щеше да е полезен човек. Понеже седях до вратата, я отворих за капитана, при което изправената фигура на сержант Куик, явно облегнал се на нея, буквално падна в стаята, напомняйки ми за прекатурен оловен войник.

— Ало! — каза Орм, докато без ни най-малката промяна на израза си, последователят му се задържа и застана мирно. — Какво по дяволите правите там?

— Стоя на пост, капитане. Помислих, че полицията може да промени решението си и да се върне. Някакви заповеди, капитане?

— Да. Аз отивам в Северна централна Африка. Кога ще бъдеш готов да тръгнеш?

— Пощенският кораб за Бриндизи заминава утре вечер, капитане, ако пътувате през Египет, но ако минете през Тунис — в деветнадесет и четвърт в събота от Черинг Крос. Само че разбра, че трябва да се набавят мощни експлозиви и оръжия. Това може да отнеме известно време за резервиране и опаковка, за да се измамят митническите власти.

— Разбра ли! — каза Орм. — А как разбра, моля?

— Вратите на тези стари къщи не пасват в рамките си, капитане, а джентълменът там — и той посочи към професора — има глас като сирена. О, без обида, сър. Един ясен глас е отлично нещо, тоест ако и вратите не пасват. — И въпреки че каменното лице на сержант Куик не трепна, видях как насмешливите му сиви очи блестяха под рошавите вежди.

Всички се засмяхме, включително и Хигс.

— Значи желаеш да дойдеш? — хаза Орм. — Но, надявам се, да разбираш ясно, че това е рискована работа и може да не се върнеш?

— Спион Коп бе доста рисковано, капитане, а също така и онази работа с донгата, когато всички бяха простреляни освен вие, аз и моряка, но ние се върнахме въпреки всичко. Моля за извинение, капитане, но няма такова нещо като риск. Човек идва на този свят, когато трябва, и умира, когато трябва, а какво прави помежду, няма значение за пукната пара.

— Чуйте, чуйте — казах аз. — Ние имаме почти същия начин на мислене.

— Имало е някои с такива възгледи, сър, откакто старият Соломон е дал на дамата това. — И той посочи пръстена на Саба, който лежеше на масата. — Но, извинете ме, капитане, какво е положението с възнагражденията? Понеже не съм женен, никой не зависи от мене, ала, както знаете, имам омъжени сестри, а една войнишка пенсия си отива с войника… Не ме мислете алчен, капитане — добави той бързо, — но, нали разбирате, господа, черно на бяло в началото спестява неприятности на края. — И той посочи към споразумението.

— Много правилно. Какво желаете, сержанте? — запита Орм.

— Нищо извън заплатата ми, ако не получим нищо, капитане. Но ако получим нещичко, пет процента ще бъдат ли твърде много?

— Би могло и десет — предложих аз. — Сержант Куик има живот за губене, както и ние останалите.

— Покорно благодаря, сър — отговори той. — Но по мое мнение това би било твърде много. Пет процента бе, което предложих.

Така и бе записано, че сержант Самуел Куик трябваше да получи пет процента от общите печалби, ако има такива, при условие, че се държеше добре и се покоряваше на заповеди. Тогава той също подписа споразумението и получи чаша уиски и сода — да я изпие за свое здраве.

— Сега, господа — рече той, като отказа стола, който Хигс му предложи, явно защото от дългата практика предпочиташе своята вдървена войнишка стойка до стената, — като скромен петпроцентов редник в тази много приключенска компания бих поискал разрешение да кажа една дума.

Търпението му бе дадено съответно и сержантът пожела да запита каква бе тежестта на скалата, която се искаше да се отстрани. Казах му, че не зная, тъй като никога не бях виждал идола на Фунг, но че разбрах да е вероятно голям, колкото катедралата на Свети Павел.

— Което, ако камъкът е солиден, че бъде трудно за помръдване — забеляза сержантът. — Динамитът би могъл да го направи, но той е твърде обемист за пренасяне на камили през пустинята при такова количество. Капитане, какво ще кажете за този пикрат? Вие си спомняте тези нови бомби в бурската война, които пръснаха до вечността много от нас и изтровиха останалите?

— Да — отговори Орм, — спомням си. Но сега имат помощни вещества: азоимиди, мисля, че ги наричат — страшни нови компаунди на азота. Ще запитаме утре, сержанте.

— Да, капитане — отвърна той. — Но въпросът е кой да плати? Не можеш да купиш адски пламък в големи количества за нищо. Изчислявам, че за покупката на експлозивите и, да кажем, на петдесет военни карабини с амуницията и всички други необходимости, без да включваме камилите, обзавеждането на тази експедиция не може да възлезе по-малко от хиляда и петстотин фунта.

— Мисля, че имам такова количество в злато — отговорих аз. — Моята господарка на Абати ми даде, доколкото можех да го пренеса без затруднение.

— Ако не — намеси се Орм, — въпреки че съм беден човек сега, бих могъл да набавя незабавно петстотин фунта. Така че не се безпокойте за парите. Въпросът е: съгласни ли сме всички да предприемем тази експедиция и да я доведем да край, каквото и да стане?

Ние отговорихме, че сме.

— Тогава има ли някой да каже нещо още?

— Да — отговорих аз. — Забравих да ви обърна внимание, че ако въобще достигнем до Мур, никой от нас не трябва да се влюбва във Валда Нагаста. Тя е нещо като свещена личност, която може да се омъжи само в своята фамилия, а ако го сторим, ще означава, че гърлата ни ще бъдат прерязани.

— Чуваш ли, Оливър? — каза професорът. — Предполагам, че предупреждението на доктора се отнася за теб, тъй като ние, останалите, сме вече доста остарели за такава работа.

— Наистина — отвърна капитанът. И отново се изчерви по неговия маниер. — Е добре, да ви кажа истината. Аз се чувствувам също неспособен за това и, колкото се отнася до мен, не мисля, че трябва да взимаме под внимание прелестите на черната дама.

— Не се хвалете, капитане. Моля, не се хвалете — каза сержант Куик с глух шепот. — Жените са точно единственото нещо, за което никога не може човек да е сигурен. Днес тя е отрова, а утре мед — бог и климатът само знаят защо. Моля да не се хвалите, или можем да доживеем да ви видим да пълзите след тази на колене с господина с очилата отзад и Самюел Куик, който мрази целия им род, да завършва кортежа. Изкушавайте провидението, капитане, но не изкушавайте жена, за да не се обърне и да ви изкуши тя.

— Ще бъдеш ли така добър да спреш да говориш глупости и да повикаш файтон — каза капитан Орм студено. Обаче Хигс започна да се смее по неговия груб начин и като си спомних външността на Розовата Пъпка, когато си повдигна церемониалния воал, и нежната сериозност на гласа й, аз се замислих. „Черна дама“ наистина! Чудих се какво ще си помисли този млад джентълмен, ако някога доживее да спре погледа си на нейното мило и красиво лице?

Струваше ми се, че сержант Куик не беше толкова глупав, колкото господарят му предпочиташе да смята. Несъмнено капитан Орм бе във всяко отношение квалифициран партньор в нашето предприятие. Все пак бих желал да беше по-стар или дамата, за която доскоро бе сгоден, да не бе избрала точно този момент да развали годежа. При подготовката на трудни или опасни комбинации опитът показва, че винаги е добре, когато се елиминира възможността за любовна връзка, особено в Изтока.