Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Secret Splendor, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 126 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. Тайната

Издателство „Коломбина“

Редактор: Людмила Харманджиева

История

  1. — Добавяне

ДЕВЕТА ГЛАВА

Леките завеси пред прозореца, гледащ към океана, се издуваха от вятъра. Ардън отвори замечтано очи и въздъхна от най-голямото удоволствие, което някога помнеше да е изпитвала. Стаята, окъпана в лавандуловия ефир на зората, я обгръщаше като чувствено гнездо на любовта. В нея тя бе научила смисъла на живота в най-великолепното му измерение.

Дишането на Дрю бе дълбоко и равномерно. Усещаше го върху голия си гръб. Ръката му лежеше върху бедрото й. Ардън бавно обърна глава, като внимаваше да не го събуди, и огледа спалнята, която в снощния си транс не бе забелязала.

Бе обзаведена с вкус, както и цялата къща. Стените бяха облепени със зелен плат, който контрастираше с агнешката кожа на леглото. Дебелият килим бе с цвят на слонова кост. Върху неутралния фон се открояваха като ярки оранжеви и шоколаденокафяви петна двата фотьойла край малката масичка до прозореца, многобройните възглавници, небрежно хвърлени от леглото на пода и изисканите картини, които висяха в месингови рамки по стените. Камината в ъгъла срещу прозореца бе истински лукс в тропическия климат. Харесваше й тази стая.

Обичаше този мъж.

Един слънчев лъч грееше върху килима. Тя трябваше да се върне в собствената си стая, преди да бяха станали и другите. Скоро Мат щеше да се събуди. А после никой нямаше да може да спи, помисли Ардън с усмивка.

Освободи се от ръката на Дрю и се промъкна към края на леглото. Спусна крака на пода, облече коприненото си кимоно и тръгна на пръсти по килима, който изкусително гъделичкаше босите й ходила. Бавно завъртя дръжката и в този момент ръцете на Дрю се опряха на вратата от двете й страни.

Тя извика тихо и се притисна към дървото.

— Къде отиваш? — попита той и я прикова между вратата и твърдото си тяло.

— В моята стая.

— Я помисли пак… — Целуна я по врата. — Никъде няма да ходиш, освен обратно в леглото. С мен.

Езикът му погъделичка ухото й и тя потрепери.

— Ах… Дрю… Недей… Аз… трябва да се върна в стаята си.

Ръцете му се плъзнаха по вратата към кръста й. Коланът на кимоното й падна.

— Кажи ми поне една причина…

— Ами… — Тялото му се притисна към нейното. Ардън знаеше, че бе дошъл при нея така, както бе спал — гол. И не й идваше наум никаква причина да си отиде точно в този момент.

Ръцете му се затвориха върху гърдите й.

— Харесва ми разликата от банския ти… — Прокара пръст по линията. — Разбира се, ако се печеш на моя плаж, няма да имаш никаква разлика. Ще те намажа с плажно масло и ще можеш да почерняваш равномерно навсякъде, докато аз те гледам.

Ръцете и думите му отново я пренасяха в онзи омайващ свят, който бе познала снощи. Тялото й несъзнателно повтори извивките на неговото.

— Обичам да усещам кожата ти с език. Имаш вкуса на всички майчински и на всички еротични неща. Твоят вкус въплъщава женствеността.

Загубила всякакви сили и желание да се съпротивлява, тя отпусна глава на рамото му и започна леко да се движи. Почувства как в нея се надига бясно желание.

Дъхът му звучеше като бурен вятър в ухото й, а ръцете му изследваха гладкия й корем и много скоро стигнаха до крайната си цел.

Дрю не бързаше. Внимателно и нежно я даряваше с неизказано удоволствие, без да иска нищо в замяна. Докара я до непоносима страст, докато накрая я обърна и я повдигна срещу себе си. Светът избухна. Бедрата й се обвиха около неговите, ръцете й се затвориха около врата му.

Когато отново се върна в съзнание, Ардън не смееше да го погледне. Усетил стеснението й, той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Усмихна й се и я погали по гърба.

— Ардън — прошепна, — толкова ли беше ужасно?

— Беше прекрасно…

— Защо тогава избягваш погледа ми? — Поднесе пръстите й към устните си.

Тя се усмихна нерешително:

— Смутена съм… — Думите бяха произнесени едва чуто.

— Не съм искал да те засрамвам.

— Не! — Ардън широко отвори очи. — Не си ти. Ти не ме караш да се срамувам от теб. Аз се срамувам от себе си. Аз… никога досега не съм била такава… — Спря поглед върху златистите косъмчета по мускулестите му гърди. Искаше й се да ги докосне, но още се плашеше от промените, които настъпваха в нейната личност. — Не мога да се позная, когато съм такава невъздържана. — Облегна глава на ръката му и продължи да произнася на глас мислите си: — Сякаш в мен е имало друга жена, която не съм познавала, преди да те срещна… Не, не е вярно. Не че е имало друга жена, пак съм си аз. Просто не съм знаела, че мога да бъда и такава… И сега ми е трудно да я опозная.

— С други думи — обади се Дрю тихо, — преди да ме срещнеш, ти не си знаела, че си една чувствена ненаситница. — Тя го погледна стреснато, ала като видя веселите пламъчета в очите му, се засмя облекчено. — Честно казано, поласкан съм. — Прегърна я и двамата се претърколиха на леглото. Сърцето му пееше, защото им беше толкова приятно заедно и можеха едновременно да се смеят и да се обичат. След смъртта на Ели за него не бе имало радост след секса, само трескаво отчаяние.

Сега не можеше да понесе мисълта колко празен е бил животът му. Не искаше дори да си представи живота си без Ардън. Целуна я, но не със страст, а с желание да й покаже колко жизненоважна бе станала за него.

— Ела да се изкъпем — прошепна той дрезгаво.

Банята бе обзаведена като за наслада. Вградената вана бе огромна и разположените през равни интервали тръби създаваха водовъртежи. Панорамният прозорец гледаше към океана. Големият душ бе отделен с прозрачна стъклена врата. Там Дрю заведе Ардън.

Каквато още скромност й бе останала, всичката изтече в канала, за да не се появи никога вече. Очите и ръцете му възвеличаваха всяка част на тялото й. Те се целуваха и облизваха капките вода от лицата си. Тя бавно и предизвикателно насапуниса ръцете си, плъзна ги по мускулестия му гръб и се запозна с всяка извивка на мъжествената му фигура. Гърлото му пресъхна.

— Ардън — простена той, — знаеш ли какво правиш с мен?

— Нещо лошо ли? — бързо се отдръпна тя.

— Не, не! — Хвана ръката й и я върна където беше. — Ти си съвършена и толкова невинна, въпреки че си била съпруга и майка.

— Едното няма нищо общо с другото… — Имаше предвид не само личния си живот с Рон, а и стерилната прецизност, с която бе заченала Мат.

— Сигурно съм ужасен егоист, но съм доволен.

Изплакнаха се и се върнаха в спалнята.

— Какво ще правим, ако Мат влезе?

— Няма да влезе. Заключил съм вратата… — Наведе се над гърба й и прошепна право в ухото й: — Не исках никой да ни безпокои, дори синът ми.

Ардън тихо простена, като усети лекото му захапване по кръста си. Безжизнена като парцалена кукла, остави ръцете му да я обърнат. Устните му продължиха пътешествието си по корема й, после по-надолу.

— Искам отново да те любя, Ардън… — Дъхът му се блъскаше на тласъци по кожата й.

— Тогава люби ме…

Тя обви ръка около врата му и привлече главата му към гърдите си.

— Целуни ме — прошепна задъхано.

Дрю простена тихо и пое зърното в устни. Леко го засмука, после продължи и от другата страна, докато и двете й зърна заблестяха на слънчевата светлина. Ардън се извиваше под него и го молеше да запълни пропастта, която бе създал в нея.

С едно сигурно движение той я облада. Потъна в нейната топлина и тя здраво го обгърна.

Както и преди, това не бе кулминация, а начало. Прераждане. Защото както животът на Дрю струеше в нея, така Ардън го изпълваше със своя аромат. Те лежаха заедно, чувствайки се изпълнени с нов живот и енергия.

— Ардън — подзе той тихо и я привлече към себе си, — тази незаконна история трябва да свърши.

Тя имаше чувството, че сърцето й се разбива на милион парчета.

— Да свърши ли?

— Да — отговори Дрю сериозно. — Ти трябва да се омъжиш за мен.

 

 

— Още не си отговорила на предложението ми.

Бяха минали часове, откак го направи, но Ардън продължаваше да няма никаква представа как да отговори. Бяха на плажа и си играеха с Мат. Тримата бяха като едно семейство и това я плашеше.

— Доколкото си спомням, то беше по-скоро заповед, а не предложение — пошегува се тя.

— Какво друго можеш да очакваш от един грубиян? — Тонът му бе весел, ала очите му бяха сериозни.

Когато за пръв път спомена за женитба, не поиска веднага отговор. Само я прегърна и заспа. Ардън обаче не можа да заспи. В ума й се въртяха мисли за отминалата нощ, за чувствените открития на новия ден и за неочакваното предложение на Дрю.

Тя да се омъжи за Дрю Макаслин, световноизвестния тенисист?! Дрю Макаслин да се ожени за никому неизвестната Ардън Джентри, жената, наета да роди детето му?!

Когато той се събуди, решиха, че достатъчно са се отдавали на удоволствия. Мат вече закусваше. Махна им весело и поръси таблата пред високото си столче с овесени ядки. Дрю бе облечен с екип за тенис, а тя с шорти. Той се бе опитал да я убеди да дойде с него на тренировката.

— Дрю, дрехите ми цяла седмица са били в куфара в онзи влажен килер. Трябва да ги прегледам и да ги сортирам за пране и химическо чистене.

— Мога да го направя вместо вас — предложи госпожа Лаани и сложи пред Ардън чиния с пресни плодове и чаша кафе.

— Благодаря — усмихна й се тя. — Но предпочитам сама да подредя нещата си, за да знам кое къде е.

Изглежда никой не се съмняваше, че Ардън ще остане тук неопределено време. Освен самата тя.

Дрю отиде сам на тренировка. След като дрехите й бяха изгладени и закачени в гардероба, Ардън помогна на госпожа Лаани да подреди новите дрехи, които бяха купени за Мат.

— О, колко е прелестно! — възкликна тя и вдигна костюмчето с избродирани на блузката две ракети за тенис.

Госпожа Лаани се засмя:

— Реших, че татко му ще го хареса.

Мат се въртеше в краката им. Ардън не му се ядоса, дори когато той разпиля опаковъчните хартии по пода на цялата баня. От време на време го прегръщаше, вглеждаше се в лицето му и му се радваше.

Как бе могло семето на Дрю, внесено без чувство в нейното тяло, да създаде такова съвършенство? Тя благодареше на Бога, че бе участвала в сътворяването на този нов живот.

Дрю се върна преди обед. Сияеше от радост.

— Трябваше да видиш каква тълпа се беше събрала да ни гледа, докато тренирахме с Гари! Когато излязох на корта, станаха на крака и ме посрещнаха с овации. ЮПИ и „Асошиейтид Прес“ са отразили вчерашния мач. Новината е обиколила целия свят. Хам е извън себе си. Докато бях там, той се обади в хотела и ми каза, че отвсякъде звънят телефони и ме канят на турнири и в Щатите, и в чужбина. Моите спонсори се обадиха да ме поздравят.

Говореше за фирмите, чиито дрехи и обувки носеше, с чиито ракети играеше, с чиито самолети летеше, с чиято паста за зъби се миеше. Договорите с тях носеха не по-малко, ако не и повече пари от наградите от турнири. Когато играта му се влоши, своевременно намаляха и предложенията от въпросните фирми.

— Страхувах се, че няма да ми подновят договорите. Сега говорят все по-големи и по-хубави неща. Все още са предпазливи, разбира се. Това е само един мач, а и аз всъщност не го спечелих, но поне не са ме отписали заради загубата. Трябва да спечеля поне веднъж. Сега знам, че мога. — Със светнали очи стисна ръката й през масата за обед. — Трябва ми само едно нещо, за да бъда напълно щастлив.

Ардън знаеше кое е това нещо. То я преследваше цяла сутрин. Сърцето й щеше да се пръсне от радост, че Дрю я обича достатъчно, за да се ожени за нея. Защо тогава се колебаеше? Защо не обви ръце около него в момента, в който чу предложението му? Защо още тогава не прие?

Защото веднага си спомни причината, която я бе довела при него.

Мат.

Какво повече би могла да иска? Щеше да има сина си, да живее с него, да бъде негова майка в истинския смисъл на думата, да го гледа как расте, става момче, младеж, мъж. Щеше да го обича, да му помага в трудни моменти. Защо не можеше да каже на Дрю, че повече от всичко на света иска да се омъжи за него?

Защото той бе честен с нея, а тя не бе честна с него. Не можеше да встъпи в този брак с лъжа помежду им. Вече бе имала такъв брак и той бе родил омраза. Рон се бе оженил за нея заради своята лична изгода и Ардън никога не му го прости. Дори го намрази. А той бе започнал да я презира заради неизменното й покорство.

Какво би станало, ако Дрю откриеше коя е тя и каква роля бе изиграла в миналото му? Щеше да реши, че се бе омъжила за него единствено защото е искала да бъде със своя син. Щеше ли някога да повярва, че сега Ардън го обичаше също толкова… не, повече, отколкото сина, когото бе заченала от неговото семе? Като познаваше гордостта му, много се съмняваше.

„Затова трябва да му го кажеш сега“, заповяда си тя. „Не рискувай той да разбере сам по-късно. Не можеш да пазиш тази тайна между вас, затова му го кажи сега. Още днес.“

Потръпна от страх. Независимо коя беше майката на Мат, Дрю не би бил щастлив да се запознае с нея. Всеки път, когато споменеше колко трудно той и Ели се бяха „сдобили“ с Мат, очите му издаваха безпокойство. Не, Дрю не би се зарадвал на срещата с майката. Определено не би бил доволен, ако научеше, че Ардън бе жената, на която той се бе доверил, влюбил се бе в нея, я тя вече толкова дълго бе пазила тайната си от него.

Когато след обеда слязоха на плажа, всички тия мисли все още се въртяха в главата й.

Сега Дрю я притискаше да му даде отговор. Но Мат избра точно този момент, за да скочи на гърдите й и да я събори.

— Ах, ти! — извика Ардън и го хвана през кръста. — Струва ми се, че трябва да минеш на диета. — Сложи го на плажната кърпа до себе си и го погъделичка по дебелото коремче. Мат се разкиска, отскубна се от нея и се затича към брега. — Внимавай! — извика тя след него.

Момчето спря, обърна се и спонтанно се втурна обратно. Обви ръце около врата й и положи една мокра и възторжена целувка върху бузата й.

Очите й се замъглиха от сълзи.

— И той те обича — обади се тихо Дрю. — Ти също го обичаш, нали?

Не можеше да отрича очевидното.

— Да.

— А мен? Или ми се струва, че виждам нещо, което всъщност го няма?

Сълзите се затъркаляха по страните й. Ардън протегна ръка и докосна разпилените му от вятъра кичури.

— И теб обичам… — Прокара пръст по долната му устна. — Обичам те толкова много, че ме боли.

Той хвана ръката й и я притисна към устните си.

— Тогава кажи, че ще се омъжиш за мен. Хам иска да замина за две седмици на турнир. Искам ти и Мат да дойдете с мен. Искам да дойдеш като моя съпруга. — Идеята да замине без нея бе прекалено мрачна, за да я обмисля. От друга страна, знаеше, че не може да не замине. Сега беше моментът.

— Две седмици — повтори тя печално.

— Знам, че не ти оставям много време. Ала защо да чакаме? Ако ме обичаш…

— Обичам те.

— А аз знам, че и аз те обичам. Омъжи се за мен още сега, Ардън… — Погледна към детето, което си играеше в плитчините. — Никога не съм мислил, че ще изнудвам една жена да се омъжи за мен, но съм принуден да изиграя всичките си козове. — Въздъхна тъжно и добави: — Мат има нужда от майка.

— Той има госпожа Лаани… — Това бе слаб аргумент. Сърцето й сякаш се бе закотвило в нещо в дъното на душата й и я дърпаше надолу, надолу, надолу, откъдето нямаше връщане назад. „Моля те, не използвай сина ми, за да ме убедиш да направя нещо, което знам, че не трябва да правя.“

— Не знам какво бих правил без нея — отговори Дрю. — Тя изтърпя пиянството ми и мрачните ми настроения, когато друга, по-малко благородна жена щеше да си събере багажа и да си замине. Много е добра с Мат. Чувствам я повече като член на семейството, отколкото като икономка, ала тя никога няма да му бъде майка. Като начало е твърде възрастна. — Хвана ръката на Ардън и я стисна. — След няколко години ще трябва да замина оттук. Когато Мат порасне, а аз вече съм стар за професионалния тенис, няма да можем да живеем далеч от света. Когато тръгне на училище и види, че всички други деца имат майки, Мат също ще има нужда от майка. От теб. — Все още виждаше колебание в очите й. Имаше още един коз. Не беше честно, но го направи от отчаяние:

— Бъди за моя син това, което не можа да бъдеш за Джоуи.

Тя рязко издърпа ръката си.

— Не трябваше да го казваш, Дрю.

— Знам, по дяволите, обаче виждам, че може да те загубя, а не мога да допусна това да се случи. Аз се боря за живота си и смятам да използвам всички оръжия, които имам на разположение. — Очите му пламтяха. — Казах ти вече, ти не си просто заместител на Ели, и се кълна в Бога, че е така. Мат също не може да ти замести сина, когото си загубила, но ти каза, че си го заобичала. Дай му онова, което не си имала шанса да дадеш на Джоуи. — Докосна устните й със своите. — Можем дори да имаме и наше дете.

— О, Господи! — извика Ардън и закри лицето си с ръце.

Той я скри в прегръдките си и я погали по главата.

— Знам, че отново те измъчвам, ала те искам в живота си. Повече от тениса. Повече от всичко друго. И въпреки това не бих те молил, ако не мислех, че и ти също толкова имаш нужда от Мат и от мен.

Тя усети една мокра ръка на рамото си и вдигна глава. До нея стоеше Мат. Долната му устна трепереше, а в очите му, както и в нейните, блестяха сребърни сълзи.

— А-дън — изхлипа той, готов да заплаче. — А-дън!

— О, съкровище, не плачи! — Ардън избърса сълзите си и се насили да се усмихне лъчезарно. — Виж, всичко е наред. — Спомняше си, че Джоуи никога не се разстройваше толкова, както когато я видеше да плаче. — Аз съм добре, виж.

Мат погледна със съмнение към баща си, но очите на Дрю бяха приковани върху нея. Тя прегърна момченцето и го притисна към себе си, смутена, че му бе причинила момент на несигурност и болка.

— Ето, виж, аз съм щастлива. Къде ти е пъпчето? Виждам го, виждам го! — Закачливо го натисна. Мат се разкиска и сълзите му започнаха да пресъхват.

Госпожа Лаани извика към тях откъм оградата, разделяща плажа от ливадата:

— Как не ви е срам да оставяте момчето да тича голо! — сгълча ги тя. — Ще стане безбожник.

— Бог така го е създал, госпожо Лаани — възрази й Дрю и хвърли заговорнически поглед към Ардън.

— Срамота! — измърмори възрастната жена, грабна Мат и се опита да навлече бански гащета на ритащите му и покрити с пясък крака. Той се извиваше и дърпаше, докато накрая тя се отказа. — Виждате ли? Вече е половин дивак.

Заизкачва се с мъка по хълма, носейки момчето, което повтаряше „Няма спя“, докато се скриха от погледа им.

— Не знаех, че ме е видял да плача. Не биваше да го разстройвам.

— Ако аз се разплача, ще се съгласиш ли да се омъжиш за мен? — Изражението на Дрю бе толкова момчешки победоносно, а очите му толкова тъжни, че Ардън избухна в смях.

— О, Дрю! — Наведе се да го целуне. — Обичам те, но има причини, поради които не трябва да се омъжа за теб.

— И толкова повече причини, поради които трябва.

Тя облегна глава на гърдите му. Обичаше соления, мускусен аромат на кожата му.

— Има една много голяма причина, поради която не трябва да се омъжа за теб. Нещо, свързано с мен, с моето минало. Нещо, което съм направила…

Той повдигна главата й, за да се вгледа в очите й.

— Ардън, не е възможно в миналото ти да има нещо, от което да се срамуваш. И дори да имаше, в сравнение с мен ти си живяла като светица. Не ме интересува нищо в твоето минало. Единственото, което ме интересува, е нашето бъдеще. — Погали я по бузата. — Ако става дума за това, има нещо, за което аз се колебая дали да ти кажа. Ала, честно казано, не мисля, че има значение. То не засяга любовта ми към теб. — Целуна я по ъгълчето на устата. — Има ли твоята тайна нещо общо с мен? С чувствата, които изпитваш към мен? Обичаш ли ме по-малко заради нея?

На това поне можеше да му отговори честно.

— Не. Тя не намалява с нищо любовта ми към теб.

— Тогава забрави я. И моят, и твоят живот започнаха тогава, когато се срещнахме. Нека нашето минало остане свещено и лично. Ще затворим книгата и ще започнем да събираме нашите собствени свещени и лични спомени. — Целуна я. Това бе една дълбока целувка, сякаш искаше с устните си да изтрие възраженията й. — Омъжи се за мен, Ардън.

— Дрю, Дрю… — Тя посрещна отново устните му и всичко, освен любовта й към него, започна да й изглежда незначително.

Той обви собственически ръце около нея и символично отдели двамата от останалия свят.

— Свали си банския — прошепна в устните й. Ардън се отскубна от него с престорено възмущение:

— Това ли е единствената причина да искаш да се ожениш за мен? За да се възползваш неограничено от тялото ми?

— Една от причините — отговори Дрю и одобрително огледа извивките, които банският много малко скриваше.

Ако той не признаваше пред нея произхода на Мат, беше ли нейната тайна толкова по-лоша? Изведнъж се почувства свободна. Искаше й се да отпразнува тяхната любов, да бъде щастлива, да се измъкне от блатото на тревогите и вината.

— Ами ако някой мине?

— Мо и госпожа Лаани са единствените, които имат достъп до имението без моето специално разрешение. А те и двамата знаят, че когато съм сам на моя плаж с жена, не трябва да се появяват.

— Така ли? И колко пъти си бил сам на твоя плаж с жена?

— Днес е първият път. Тази сутрин проверих в бележника си.

Тя прехапа устни, за да не се засмее.

— Ами ако мине някоя лодка? Ако някой плува наблизо и ни види… мен… без никакви дрехи?

— Ние първи ще видим лодката и ще се облечем.

— Виждам, че си помислил за всичко.

— За всичко! Между другото, ти съгласи ли се с моето предложение? Или от целувките ти трябва да разбирам, че отговорът е да? — Ръцете му се плъзнаха около тялото й.

— Не съм казала да… — Горнището на банския беше отвяно от вятъра. — Но тъй като съм тръгнала да лудувам… — Дрю се изправи и смъкна гащетата си. Бе съвременна версия на Адам — съвършен, загорял и силен, въплъщение на мъжката красота. — Тъй като съм тръгнала да лудувам по плажа с теб… — Пред погледа на горящите му очи тя свали бикините си — …гола… — Той се спусна до нея на одеялото. — … предполагам, че ще трябва да стана твоя жена.

Целувките му бяха горещи, почти толкова горещи, колкото пясъка, вятъра и слънцето, и също толкова първични.