Сандра Браун
Тайната (5)

ПЕТА ГЛАВА

Няколко секунди го гледа безмълвно. Всички аргументи, които бе измислила, й се сториха неубедителни. Накрая заекна:

— И… и Мат ли ще идва?

— Да, отивам най-вече заради него. Трябва да го заведа на контролен преглед при детския лекар и да го ваксинират. А и госпожа Лаани онзи ден се оплакваше, че той расте много бързо и вече няма никакви дрехи. Решила е да обиколи пазара.

В главата й настана пълен хаос. Щеше да се случи! Тя щеше да види сина си, да прекара цели дни с него. От месеци бе очаквала този момент, бе мечтала за него, бе си представяла как ще се чувства. Но не бе предвидила паниката, която я обзе — студена, сляпа паника. Сега, когато молбите й се сбъдваха, бе ужасена. Опита се да се измъкне:

— Това е семейно пътуване и не искам да ви преча. Той… Мат може да не ме хареса. Госпожа… ъъъ, Лаани ли беше? Може да не одобрява, че… че си ме взел.

— Наистина е семейно пътуване, ала аз случайно съм главата на семейството. Госпожа Лаани ме критикува за всичко, включително за липсата на хубава — подчертавам, хубава — жена в моя живот. Тя няма търпение да се запознае с теб. А Мат няма и две години и обича всеки, който го храни. — Обхвана лицето й с ръце. — Моля те, Ардън, ела. Ако не мислех, че идеята е добра, нямаше да те поканя. — Гласът му стана забележимо по-дълбок. — Не искам да се разделям с теб дори за няколко дни.

Господи, защо не скачаше от радост? Защо се колебаеше? Дали защото се чувстваше виновна? От това ли се свиваше сърцето й? Дрю я гледаше с откровен копнеж. Гледаше я като жена, в която се влюбва. Не като майка-заместничка, която са наели той и любимата му съпруга. Колко още можеше да го заблуждава?

— Дрю, не съм сигурна, че ще е добре да дойда с теб.

— Още ли ми се сърдиш за снощи?

— Не, но…

— Не те обвинявам, че си сърдита. Наговорих ти ужасни и обидни неща. — Погали я по бузата. — Не бях прав, ала всичко, което каза ти, беше вярно. Държах се като магаре. И наистина съм самовлюбен. Свикнал съм да става винаги на моето и се вбесявам, ако не се получи. Пропил съм се и съм пропаднал.

— Не! Не е вярно. Казах го нарочно, за да те засегна…

Той въздъхна.

— Бъдещето ще покаже дали е вярно или не. Сега знам само, че ме привлича една жена, когато мислех, че това никога повече няма да ми се случи. Уплашен съм до смърт, Ардън, от теб и от всичко, което чувствам. Не ме измъчвай така. Опитвам се отново да заживея като човешко същество, а не като ранено животно. Понякога се сривам. Снощи беше един от тези случаи.

— Не се преструвам на срамежлива, Дрю.

— Знам.

— И снощи не се преструвах.

Той я целуна нежно.

— И това знам.

— Има причина да не трябва да дойда.

— Не си ми дала никаква причина. Поне никаква убедителна причина. Ела, Ардън. Самолетът излита след един час.

— Какво?! — ахна тя, отблъсна го и погледна часовника на нощното шкафче. — Един час! О, Дрю… Не мога… Защо не каза… Няма да успея… — Изведнъж замълча, защото осъзна, че вече бе дала съгласието си.

Той се засмя, седна на леглото и посегна към телефона:

— Побързай, а аз ще се обадя да донесат кафе.

В момента, в който Ардън излезе изпод душа, Дрю почука на вратата на банята:

— Кафето, моля… — Тя едва открехна вратата и пое чашата. — Остават тридесет минути. Искаш ли да започна да ти приготвям куфара?

Мисълта той да се занимава с бельото й отприщи верижна реакция, крайният резултат от която беше гореща вълна, разливаща се по тялото й.

— Не, излизам веднага!

Ардън изгълта набързо кафето и с треперещи ръце се гримира. Каза си, че обтегнатите й нерви са заради безсънната нощ. Но сигурно напрежението й имаше нещо общо и с факта, че стоеше гола само на няколко метра и през една врата от Дрю. А най-вече с това, че след по-малко от час щеше да види сина си, който бе носила девет месеца в себе си, ала никога не бе зървала.

Дрю бе облечен в спортни панталони и свободен бял памучен пуловер с вдигнати до лактите ръкави. Ардън бе взела в банята копринени панталони и блуза с широки ръкави. Сви косата си отзад. Не че изглеждаше страхотно, но за толкова време това бе най-доброто, което можеше да постигне.

Когато тя излезе от банята, Дрю седеше на фотьойла до стъклената врата на терасата и прелистваше сутрешния вестник. Погледна я и подсвирна:

— Как успя да се справиш толкова бързо? Вземи си всекидневни дрехи, шорти, бански костюм и някакво вечерно облекло, но не много официално.

Ардън започна да подрежда нещата си в един сак, ала като стигна до бельото, се смути. Макар че Дрю все още държеше вестника пред очите си, погледът му не бе върху написаното. Тя усещаше как той следи всяко нейно движение, докато събираше дантелените си бикини и сутиени. Хвърли му един обвинителен поглед, ала Дрю й отговори с широка невинна усмивка.

— Готова съм — обяви накрая и закопча ципа на чантата, в която освен дрехите бе успяла да вмести тоалетните си принадлежности, кутийка с бижута и обувки.

— Невероятно! — Той се изправи и погледна часовника си. — Съвсем навреме. Госпожа Лаани и Мат ще ни чакат на летището. Мо, който се грижи за градината, ще ги закара дотам. А ние, ако нямаш нищо против, ще вземем микробуса на хотела. Не ми се искаше да оставям колата си за толкова дълго на летището.

— Добре… — Ардън си сложи широкопола сламена шапка и големи квадратни тъмни очила. — И не забравяй, че съм свикнала да пътувам с доста ограничени средства.

— Определено не ти личи — забеляза Дрю и понесе чантата й към асансьора. Докато го чакаха, я огледа. — Много добре изглеждаш.

— Благодаря — прошепна тя.

— Забравих нещо — обади се той вече в кабината.

— Остави нещо в стаята ли?

— Не, забравих това… — Приклекна, наведе глава под шапката й и притисна устните си към нейните.

Езикът му едва я докосна, ала по цялото й тяло се разля сладостна топлина. Когато Дрю се отдръпна, пулсираха и върховете на пръстите й, и гърдите й, и всички тайни места дълбоко в нея.

— Замъгли ми очилата — обвини го Ардън с пресекващ глас.

— Моля?

Тя поклати глава. Точно когато вратата на асансьора се отвори, той се гласеше отново да я целуне. Ардън смутено каза:

— Трябва да уредя стаята.

— Аз през това време ще отида да запазя места в микробуса.

Тя си проправи път към рецепцията. Естествено, по това време на деня бе пълно с хора, които се настаняваха, заминаваха или се записваха за различни екскурзии по суша, въздух и море до други части на острова. Докато й дойде редът, няколко пъти поглежда неспокойно през рамо към портала.

Припряно обясни, че иска да плати за дните, през които е била тук, че ще замине за три дни, но иска да запази стаята си. След като го повтори няколко пъти, най-после я разбраха през врявата. Администраторът намери регистрационния й картон, прекара кредитната й карта през машината си, усмихна й се широко, пожела й приятно пътуване и й благодари, че е била в техния хотел. Ардън се разтревожи да не е решил, че освобождава стаята, ала преди да успее отново да привлече вниманието му, Дрю я извика:

— Ардън, микробусът чака!

— Идвам… — Тя се провря през тълпата, той я хвана за ръка и я задърпа към микробуса.

— Някакви проблеми?

— Не.

— Добре. Едва ще успеем да стигнем.

Чак когато се понесоха към летището, Ардън осъзна, че само след няколко минути ще види сина си. Сърцето й се разтуптя.

— Да не те е страх от летенето? — попита Дрю, погрешно изтълкувал причината за очевидната й нервност.

— Не, нямам нищо против да летя, макар че предпочитам по-големи самолети.

— А аз обичам малките, защото мога да виждам повече. Пък и това летище е само на пет минути от вкъщи, а самолетната компания е добра за човек, който често пътува. Вече познавам почти всички летци.

Летище „Каанапали“, както й бе казал той, не можеше да се сравнява с големите аерогари. Сградата бе горе-долу с размерите на бензиностанция на самообслужване. Но пък гъмжеше от живот. В момента, в който някой самолет кацаше и сваляше своите девет пътника, друг излиташе.

Микробусът рязко спря, Дрю преметна чантата й през рамо, слезе пред нея и й подаде ръка.

— Трябва да са някъде тук… Аха, ето ги! — кимна напред.

Тя пое дълбоко въздух, стисна за миг очи и се обърна. Коленете й трепереха, ала Дрю не забеляза. Той се бе запътил към една малка горичка.

— Мат!

Ардън го видя и сърцето й се преобърна.

Бе облечен с бяла ризка и яркочервени къси панталонки с кръстосани на гърба презрамки. Пухкавите му крачета бяха обути с бели три-четвърти чорапи и бели обувки. Като чу гласа на баща си, той спря несигурно, обърна се, изписка и се втурна към него. Една жена с бяла униформа, широка колкото и висока, се затича подире му с изненадващо малки крачки като за размерите си.

Ардън не виждаше нищо, освен русото момченце, което едва не падна от вълнение, докато стигне до краката на баща си. Дрю го вдигна и го подхвърли над главата си. То се заля от смях.

— Хей, виелица такава, по-бавно, че пак ще си обелиш коленете.

— Хоп, хоп! — извика детето.

— После. Сега се запознай с дамата. Ардън — обърна се Дрю към пребледнялата жена до себе си, — това е Мат.

Тя се опитваше да го погълне целия с ненаситните си очи. Търсеше нещо познато, но не откри почти нищо. На цвят беше като баща си — руса коса, сини очи. Ъгловатата му брадичка смътно й напомни за баща й.

Не забеляза да прилича на нея, ала не можеше да е по-сигурна, че бе неин син. Усети го по напрягането на гърдите си, които сякаш се изпълниха с млякото, на което никога не бе позволено да излезе, по свиването на утробата си при спомена за всяко движение на малките юмручета и крачета. Усети го по копнежа да го докосне, да притисне сладкото му малко здраво телце към себе си.

— Здравей, Мат — успя да произнесе.

Детето я зяпна с интерес.

— Кажи „алоа“, Мат — напомни му Дрю.

— О-а — отзова се то, извъртя се и срамежливо скри лице във врата на баща си.

Дрю обви ръце около него, погали го по гърба и погледна към Ардън над русите му къдрици.

— Още работим върху възпитанието — усмихна се той извинително.

— Господин Макаслин, реших да го оставя да се натича, за да се умори, преди да излети самолетът — съобщи задъхано бавачката.

— Добра идея. Госпожо Лаани, запознайте се с госпожица Джентри. Тя ще е наша гостенка през следващите няколко дни.

— Алоа, госпожо Лаани — промълви Ардън и едва откъсна поглед от вратлето на сина си. На времето обичаше да целува там Джоуи. Както казваше, „за подслаждане“.

Възрастната полинезийка я оглеждаше с откровено любопитство. Изглежда, хареса онова, което видя, защото кръглото й лице разцъфна в широка усмивка:

— Алоа, госпожице Джентри. Радвам се, че идвате с нас. Понякога ми е трудно да се занимавам с двама мъже.

— Чудесно — съгласи се Дрю. — Вашата работа е да се занимавате с Мат. Оставете Ардън да се занимава с мен.

Ардън се изчерви под шапката си, но госпожа Лаани се разсмя от сърце. Ардън веднага я хареса. Въпреки размерите си, тя бе облечена спретнато. Бялата й униформа блестеше от чистота и беше безупречно изгладена. Косата й бе подстригана късо и трайно накъдрена, оформяйки около главата й тъмен ореол със сребърни нишки.

Един от служителите се показа на вратата:

— Господин Макаслин, готови сме да качим на борда вашите гости.

— Натоварихте ли всичкия багаж? — попита Дрю служителя, който провери имената им в списъка на пътниците.

— Да, господине, разбира се.

— Вземете и това — рече той и му подаде чантата на Ардън.

— Нямам нищо против да я взема със себе си в самолета — предложи тя.

— Не, госпожо — възрази чиновникът. — Седалките са много малки. Всичкия багаж се товари отзад.

Един мъж по риза, който според Ардън трябваше да е техният пилот, потупа Дрю по гърба:

— Кога ще изиграем още един мач? Най-после се възстанових от предишния.

Насочиха се към стълбата, като продължаваха да бъбрят. Дрю още носеше Мат на ръце. Ардън не можеше да откъсне очи от него. Беше благодарна, че суматохата около качването в самолета й даваше възможност да го гледа на спокойствие, без някой да забележи.

Госпожа Лаани едва се пъхна през тясната врата на самолета и се разположи на едно от последните места, за да не трябва да се провира през пътеката.

— Искаш ли да седнеш на мястото на втория пилот? — предложи летецът на Дрю.

Той се усмихна по момчешки палаво:

— Знаеш, че това е любимото ми място! — Обърна се към Ардън: — Имаш ли нещо против да седиш до Мат?

Тя само поклати глава, защото нямаше доверие на гласа си.

Седна до прозореца, за да не се чувства Мат затворен. Дрю го закопча на седалката до нея и точно зад себе си.

— Потегляме, немирнико. Ти ще си навигаторът, искаш ли?

Мат се усмихна и показа осемте си бели зъбчета. Но когато пилотът включи мощните двигатели, въодушевлението му угасна, очите му се разшириха, а долната му устна започна да трепери. Ардън сложи ръка на коляното му и когато детето я погледна уплашено, му се усмихна. Дрю се обърна, намигна му и го потупа по главата.

Мат седя тихо, докато самолетът набра височина и той се успокои, че в момента нищо не го заплашва. На борда имаше само един непознат, който веднага заспа.

Както и госпожа Лаани. Мат загуби търпение и започна да се дърпа. Ардън поиска разрешение от Дрю и от пилота и разкопча колана му.

— Само не го оставяй да пълзи много наоколо — предупреди я Дрю. — Ако стане много палав, подай го насам.

— Не, ще се оправя.

Дрю продължи разговора си с пилота, а тя насочи цялото си внимание към Мат. Както бе копняла. Като всяко момченце, той не можеше да седи на едно място — въртеше се на седалката си, опитваше се да стане, залиташе несигурно и пак сядаше. Изучаваше всичко около себе си.

Ардън наблюдаваше всяко негово движение, обожаваше го и го скътваше в паметта си за времето, когато ще трябва отново да се раздели с него. Не бе правила планове за след момента, в който ще види сина си. Но знаеше, че не може да го изтръгне от живота, който има. Не можеше да причини това на баща му и знаеше, че няма да е добре и за самия Мат. Защото в момента тя искаше само да обича Мат, тайно и мълчаливо, ала да го обича така, както само една майка може.

Потупа по скута си и той се поколеба само за миг, преди да припълзи. Огледа я внимателно, посегна към джоба й и пипна с влажния си пръст стъклата на очилата й.

— Благодаря — пошегува се тя и извади очилата да ги почисти. — Между теб и татко ти изобщо няма да мога да виждам с тях.

Мат се усмихна широко и посочи към Дрю:

— Та-ко!

— Да — засмя се Ардън.

Докосна бузата му и се възхити колко е мека. Косата му също. Сега бе почти сребриста, но с възрастта щеше да стане пшениченоруса като на Дрю. Протегна му показалеца си и той го обхвана с мокрите си пръстчета.

— Баба Мравка лазила, лазила и питала: „Къде има едно малко краченце?“ — изрецитира тя и го започна да го гъделичка по коляното, докато той прихна.

После го привлече в прегръдките си и Мат не се дръпна. Стисна го толкова силно, колкото мислеше, че би й позволил. Миришеше на бебешки сапун, на чисти дрехи и на слънце. Госпожа Лаани се грижеше добре за него. Ардън се радваше на жилавото му тяло. Джоуи бе толкова мъчително крехък. Когато се разделеше с Мат, щеше да си тръгне със съзнанието, че момченцето е здраво и нормално.

И като всяко нормално и здраво малко момче той въстана срещу толкова много внимание. Отскубна се, като по пътя отмъкна и шапката й. Тя на игра я нахлупи на главата му, но шапката почти го скри. Вдъхновена, сложи очилата на носа му. Детето трябваше да държи неподвижно главата си, за да не паднат и иззад тъмните стъкла с любопитство гледаше как Ардън рови в чантата си. Когато тя извади огледало и му го показа, Мат извика от радост.

— Та-ко, та-ко! — Изправи се на коленете й и удари Дрю по главата. Шапката и очилата се килнаха, ала той не забеляза. Дрю се обърна и избухна в смях. Мат заподскача и скоро трябваше да бъде укротяван.

След време, когато шапката и очилата му омръзнаха, Ардън ги свали, остави ги на седалката му и отново го привлече в скута си.

Бръмченето на моторите и майчинското й галене по главата го унесоха и след малко главата му тежко се отпусна върху гърдите й. Тя не можеше да повярва, че е благословена да преживее този момент. То бе повече, отколкото се бе надявала. Той я хареса и инстинктивно й повярва, достатъчно, за да заспи на коленете й.

Чувстваше бързите удари на сърчицето му срещу своето и мислеше за неотменната и вечна връзка между тях. В цялата вселена нямаше друга такава връзка като между майка и дете. Тялото й го бе хранило, дишало и за него, защитавало. В гърдите й се надигнаха чувства, които никога не бе познавала.

Дрю ги погледна и се изненада, като забеляза какво внимание отделя Ардън на сина му. Беше изцяло погълната от малката ръчичка, която държеше и леко галеше по пръстите. Сякаш усетила погледа му, вдигна глава и той бе още по-изненадан, че видя в очите й сълзи. Тя му се усмихна нерешително и отново наведе глава към спящото дете.

Пилотът приземи безупречно самолета и рулира към терминала. Веднага щом изключи моторите, се извини и се забърза към задния край, за да помогне на госпожа Лаани да се измъкне. Другият пътник слезе още щом си намери куфара.

Дрю се отпусна на седалката до Ардън. Преди да заговори, я огледа изпитателно.

— Виждам, че вие двамата се харесахте.

— Надявам се. Той е толкова сладък! Чудесно момченце.

— И аз така мисля.

Тя разроши леко русите му къдрици.

— Беше ли добро бебе?

— Ние с Ели нямаше с какво да го сравняваме, но мислехме, че да. Много дълго го чакахме. Не бихме имали нищо против, дори да плачеше през цялото време.

Следващият въпрос бе като стъпка по тънък лед.

— Ели трудно ли го роди?

Последва многозначителна пауза. Ардън продължаваше да гледа спящото дете.

— Не точно — отговори Дрю бавно. — Трудно забременя.

— Аха… — Съвестта й малко се успокои от мисълта, че и той лъже. Колко още можеше да го разпитва, преди да е станал подозрителен? — Прилича ли на майка си?

— Ели беше руса — отвърна Дрю уклончиво. — Ала ми се струва, че повече прилича на мен.

Ардън го погледна и му се усмихна, макар и още през сълзи:

— Като горд баща сигурно си предубеден.

— Сигурно има и такъв момент — съгласи се той шеговито. — Не мога да кажа колко точно прилича на… майка си.

Ардън отвърна очи, за да не се види колко я заболя. Но Дрю забеляза как по бузата й се изтърколи една сълза, вдигна главата й и внимателно я изтри с върха на пръста си.

— Заради сина, който си загубила ли? — Въпросът бе зададен с такава нежност и съчувствие, че в гърдите й разцъфна нова, непозната емоция. Беше направо потресена от нея. Потресена и изплашена.

„Сега, сега!“, каза си. Той й бе дал прекрасната възможност да му разкрие, че точно сега всъщност бе намерила своя втори син, че тя бе родила това момченце, чийто живот Дрю толкова ценеше. Ала думите не искаха да излязат. Той можеше да отскубне сина й от нея и да не й разреши никога вече да го види. Можеше да помисли, че през цялото време го е използвала, за да се добере до него.

А не беше ли точно така?

Не, не! Сега се вълнуваше не само от сина, а и от бащата. Не можеше да нарани Дрю, не и когато току-що отново бе въвел ред в живота си и бе възвърнал самочувствието си. Не. Още не можеше да му признае истината. Когато моментът бе подходящ, Ардън щеше да усети.

— Да — отвърна тихо. — Заради сина, който загубих.

Той кимна с разбиране. Мат дишаше с отворена уста срещу блузата й.

— Намокрил те е — прошепна Дрю в напрегнатата тишина. Не би могъл честно да каже кое му изглеждаше по-очарователно — сладките устни на сина му или сладкото място, където бяха се опрели. Гърдите й бяха бухнали от тежестта на главата на Мат и той копнееше да ги докосне, да усети мекотата им.

— Няма значение… — Наистина нямаше. Тя не би имала нищо против, дори ако детето съсипеше непоправимо всичките й дрехи, стига да продължаваше да го държи в ръцете си.

Като хипнотизирана проследи пръста на Дрю, който посегна към бузата на сина си, погали я и нежно избърса устните му. Очарована и от любовта, която виждаше, и от любовта, която напираше в нея, гледаше как пръстът му бавно продължи към гръдта й. Докосна я, но ако не бе гледала, можеше и да не разбере — толкова леко бе докосването. След това мъчително бавно ръцете му обхванаха главичката на сина му и се опряха на гърдите й.

От треперещите й устни се отрони тих стон. Очите й се замъглиха от напиращите сълзи. Дрю вдигна глава и се вгледа в нея.

— Ардън, не плачи повече… — Допря устни до нейните. Тази целувка не бе предпазлива както сутринта в асансьора, а бе натежала от чувства, достатъчни да сломят цялата им съпротива.

Езикът му се гмурна дълбоко в топлината на устата й. Без да се замисля, тя вдигна ръка и притисна главата на Мат към гърдите си, заключвайки ръката на Дрю между тях. Сега ги прегръщаше и двамата — сина и бащата. Толкова дълго бе копняла за това, толкова дълго си го бе представяла… Сега плътта й чувстваше и двамата. Всичките й сетива се наслаждаваха на техния вид, звуци, аромати. Телата им за нея бяха най-красивите в света. С едното бе създала другото.

Дрю изохка тихо и устните му се затвориха върху нейните. Погали главичката на сина си и съвсем не бе случайно, че едновременно с това пръстите му се раздвижиха върху гърдите й в същия ритъм, в който езикът му се движеше в устата й. Страстта му премина и в нея, спусна се надолу и запулсира в тялото й. В този момент Ардън разбра какво би било, ако бяха създали Мат по обичайния начин и се почувства ограбена, измамена, че не бе познала цялото чудо на неговото сътворение.

— Господи — изпъшка Дрю, когато най-после се отдръпна и вдигна Мат на ръце, — ако продължиш да ме целуваш така, и аз ще се разплача. Макар и по съвсем друга причина.

Излязоха от самолета и се запътиха към терминала. Мат спеше, облегнат на рамото му. Със свободната си ръка Дрю държеше нейната.

 

 

Апартаментът в „Шератън“ бе просторен и гледаше към океана. Имаше хол, който разделяше спалнята на Дрю от стаята, в която щяха да спят госпожа Лаани и Мат. Стаята на Ардън бе срещу неговата от другата страна на коридора.

— Ето ключ от апартамента — каза й Дрю в асансьора. — Чувствай се у дома си по всяко време. — Пъхна ключа в ръката й с вид, който не оставяше никакви съмнения какво има предвид. Когато се осмели да вдигне поглед към госпожа Лаани, Ардън видя, че жената се усмихва. Знаеше, че и двамата ще са разочаровани, ако очакват тя да използва ключа.

Решиха първо да свършат с най-неприятното. Наобядваха се, Мат поспа малко, после Дрю и госпожа Лаани тръгнаха с него към детския лекар.

Докато се качваха в наетата от Дрю кола, той потупа ръката на Ардън:

— Ще се върнем след около час. Ще се оправиш ли сама?

— Да, но не бих имала нищо против да дойда с вас…

Всъщност страшно й се искаше да отиде с тях, ала разбираше, че ще прозвучи неестествено, ако настоява.

— Много благородно от твоя страна, но не бих искал това от никого — засмя се Дрю. — Мат не е най-послушния пациент. Пазарувай, разхождай се и ще се срещнем към пет часа в апартамента.

— Добре — предаде се тя. Той я целуна бързо по бузата и потеглиха.

Когато се върнаха, Мат очевидно бе сърдит и на баща си, и на госпожа Лаани. Държеше се с тях като с врагове, които са го подложили на най-ужасни мъчения. Не искаше да има нищо общо с двамата и по време на ранната вечеря, която изядоха в една от закусвалните на хотелския комплекс. Само на Ардън позволяваше да се доближи до него.

— Не си права — обади се Дрю, докато тя хранеше Мат със сладолед след вечерята. — Така ще реши, че ти си добрата фея, а ние сме лошите.

Ардън едва не изпусна лъжицата, но бързо се съвзе и погледна умолително към госпожа Лаани и Дрю:

— Нека да го поглезя малко. Днес е имал тежък ден.

След вечеря детето бе кисело и Дрю твърдо заяви, че трябва да го сложат рано да легне.

— Щом Мат заспи — обади се госпожа Лаани, — бих искала да изляза за малко. Сестра ми ме покани да й отида на гости и да се запозная с годеника на племенницата ми.

— Нямам нищо против — отговори Дрю.

— Защо не отидете още сега? — предложи бързо Ардън. — Мога и аз да го сложа да спи. Всъщност ще ми бъде много приятно. Няма смисъл да чакате.

— Сигурна ли си, че знаеш на какво се подлагаш? — недоверчиво вдигна вежди Дрю.

— Разбира се! — Тя се обърна към госпожа Лаани: — Вървете. Ние с Мат чудесно ще се разберем.

След малко госпожа Лаани излезе. Дрю и Ардън успяха да изкъпят сърдитото момченце и да му сложат пижамата. Ардън почти съжаляваше, че е толкова сънлив, та не може да си поиграе още малко с него.

Тя го сложи в преносимото кошче, осигурено от хотела, и го гали, докато заспа. Дрю вече се бе оттеглил в другата стая. Отиде при него чак когато я повика.

Той седеше на дивана, опънал крака пред себе си. Бе се преоблякъл с шорти и тениска. Ардън се възхити от изпъкналите мускули по ръцете и краката му, от златистите косъмчета по бронзовата му кожа.

— Ела, седни тук — протегна ръка Дрю. — Щях да стана да те повикам, но нямам сили.

Тя се засмя и се отпусна до него на дивана.

— Как може такова голямо и силно момче като теб да се умори от едно двегодишно дете?

— Мат може да ме изтощи по-бързо и от най-тежкия мач — изръмжа той. — Между другото, докато съм тук, трябва да тренирам. Искаш ли утре сутринта да ме гледаш?

— Разбира се!

— Ще се измъкнем, преди Мат да е усетил, че ни няма. Госпожа Лаани може да го заведе на разходка в парка. Вече започвам да те ревнувам от сина си, че отнема толкова много от твоето внимание. — Обърна се да огледа приятно небрежния й вид. Както бе очаквал, на нея дори домашните дрехи й стояха елегантно.

— Не бива да ревнуваш — отговори Ардън. Искаше й се да има смелостта да отметне немирните кичури от челото му. — Причината да го харесвам толкова е, че е свързан с теб.

Очите му светнаха от удоволствие.

— Наистина ли?

— Наистина…

Беше вярно. Обичаше Мат не само защото бе неин син, а и защото бе син на Дрю. Оставаше само да реши, че обича и Дрю. Но с каква любов? Дали само защото беше баща на Мат? Не. Просто бе влюбена в него и това нямаше нищо общо с Мат.

Той я гледаше също толкова напрегнато, както и тя него.

— Вече за втори път днес синът ми те е намокрил… — Пръстът му проследи влажните петна, които мокрото телце на Мат бе оставило след банята върху блузата й.

Ръката му се спря върху гърдите й и очите му срещнаха нейните.

— От самото начало за мен ти не си мимолетно преживяване. Кажи ми, че го знаеш.

Ардън за миг затвори очи и отговори:

— Да, знам го… — Осмели се отново да срещне погледа му и разбра, че прави грешка. Съвестта й крещеше, ала тя реши да не й обръща внимание, защото толкова го желаеше. — Снощи се страхувах.

— От мен ли?

— От… това.

— А сега?

Ардън поклати глава и лицето му се изопна от напиращите чувства. Ръката му се плъзна към гърдите й. Дрю я проследи с поглед и от това тя изпита не по-малко удоволствие, отколкото от ласката. Той вдигна замъглените си от страст очи към нея и Ардън потъна във водовъртежа на този ад.

Устните му се спуснаха към нейните в същото време, когато дланите му я обхванаха. Тя обви ръце около врата му и разтвори устни.

— Господи, колко е сладко — прошепна Дрю, зарови се във врата й и леко го захапа, вкусвайки я с върха на езика си.

Обхвана гърдите й в длани и потърси с палци зърната. Дори и през дрехите ласката я подлуди и Ардън се облегна назад на възглавниците. Чувстваше желанието му в слабините си. Тя плъзна ръце под тениската му и започна да я вдига нагоре, а той в това време разкопчаваше блузата й. Устните му се върнаха върху нейните.

— Искам да те любя. Сега, Ели, сега!

Ардън замръзна.

Дрю рязко се изправи, щом чу думите, които се изплъзнаха от устата му. Какво бе казал?! Само един поглед към пребледнялото като тебешир лице на Ардън му бе достатъчен, за да разбере.

Изправи се и притисна юмруци към слепоочията си. Когато вече не можеше да я сдържа, от него се изтръгна яростна ругатня.