Джоана Линдзи
Наследникът (51)

Глава 51

Невил „се възстанови“ изумително бързо от своето неразположение, след като бе информиран за краткото посещение на Мейвис Нюболт. Дори слезе лично на първия етаж, за да съобщи официално, че двамата млади решили в крайна сметка да не се женят и анулирали годежа си, този път приятелски, тъй като решението било взаимно.

Разбира се, след съобщението почти изтика останалите гости от дома си. Направи го обаче дипломатично, криейки умело огромното си задоволство. До вечерта Съмърс Глейд най-сетне беше отново празен, както се и полагаше. Е, с изключение на един неканен гост, но все още не можеше да се отърве от него и нямаше да може, преди Дънкан да си бе намерил съпруга.

Сега въпросният гост седеше срещу маркиза на масата в трапезарията. Двамата пиеха аперитив, докато очакваха внука им да се присъедини към тях за вечеря. След като дилемата около евентуалния брак с дъщерята на семейство Рийд бе разрешена, временното примирие, сключено покрай общото им несъгласие с него, бе прекратено.

След радостта, поздравленията и благодарността, че Мейвис Нюболт все пак се бе оказала почтено момиче, Невил и Арчибалд се върнаха на изходна позиция — с други думи не бяха единодушни за това как щеше да се ожени Дънкан.

— Ще трябва да замине за Лондон — обяви маркизът, който не виждаше друго решение.

— Боже — изпъшка неговият сват, — чувал съм, че самият дявол обитавал вашия Лондон.

— Пълна глупост. Нашият Лондон не е по-различен от вашия Единбург, сигурен съм.

Арчи изпръхтя.

— Не може да си сигурен, когато никога не си бил там.

— А ти ходил ли си в Лондон? Кога е било това?

Шотландецът настръхна — бяха го сложили на мястото му.

— Не, аз не съм съгласен нито за тук, нито за там. Големият град, независимо коя е страната, не може да ни даде отговор на въпроса. Какво лошо има да се направи още едно подобно събиране тук, а?

— Тази къща няма да преживее още едно нашествие — отговори непреклонно Невил. Нямаше да понесе друга тълпа непознати да си пъхат носовете във всяко ъгълче на дома му. — Светският сезон е все още в разгара си в Лондон. Лесно мога да осигуря покани за всички значими предстоящи събития, а ще завалят и нови, ако Дънкан се появи там.

— В един толкова голям град ще има прекалено много момичета — отбеляза Арчибалд. — Как ще може да си избере момчето…

— Арчибалд, нали вече го обсъждахме? Неоспорим факт е, че всички млади жени на възраст за женитба отиват в Лондон за всеки сезон. Брачният пазар е публична тайна. Ако англичаните вече години наред успяват да си намират съпруги там, в това число и аз самият, защо тогава Дънкан да не го направи? И никой не казва, че трябва да го придружаваш.

— Значи ти имаш намерение да го направиш?

Дори само мисълта за това накара маркиза да потръпне.

— Не, всъщност възнамерявах да помоля младия Лок, който изглежда се сприятели много с Дънкан, да го представи на подходящите хора.

Дънкан, който точно в този момент влезе в трапезарията, чу последните думи на дядо си и заяви:

— Ако мои приятели ще бъдат молени за нещо, тогава с това ще се заема аз. Крайно време е двамата да престанете да се отнасяте към мен като към дете, което още не може да направи нищо само. И макар да не съм сто процента съгласен с твърдението, че Рейф ми е приятел, какво възнамерявате да го молите да направи за мен?

— Да те представи в Лондон.

Младежът, който се готвеше да заеме стола между двамата си дядовци, спря и на лицето му се изписа отвращение.

— И защо? Арчи, сам си ми казвал, че мястото е дяволска бърлога и никой разумен човек не би искал да се озове там.

Възрастният шотландец се закашля смутено.

— Е, не знам дали е или не е дяволска дупка, но Невил е убеден, че точно това е мястото, където ще можеш да си намериш съпруга. И аз трябва да се съглася с него — отвърна той, без да обръща внимание на Невил, който повдигна вежди, тъй като Мактавиш току-що бе изразил несъгласието си с тази идея. — Преживяхме неприятно отклонение от целта, но е време да се върнем към нея, а именно — да ти намерим съпруга.

— В такъв случай бъди спокоен — отвърна неговият внук. — Вече съм направил своя избор, дано само тя да ме иска.

— Коя е тя? — извика изненадано Арчи.

Неговият сват, който се бе досетил за въпросната дама, макар да не се изненада, не остана доволен. Закри с длан очи и измънка най-незначителното си възражение.

— Тя няма титла. Можеш да избереш нещо по-добро.

— Коя е? — повтори шотландецът и впери поглед в Невил, тъй като той явно знаеше, но не го беше предупредил.

Той от своя страна не забеляза недоволния му поглед, но Дънкан отговори вместо него:

— Сабрина Ламбърт, разбира се.

Арчи изгледа изненадано внука си.

— Но тя ти е само приятелка! — възкликна той. — Човек не се жени за приятелите си и не е нужно да се жениш за това момиче, за да запазиш приятелството му.

— Колкото и да ми се иска да се ожениш по-скоро — намеси се маркизът, — не бих желал отново да сгрешиш.

Младежът не се обиди. Усмихна се и отговори:

— И двамата ли смятате, че не може да изпитвам към нея нещо повече от приятелство?

— Разбира се, че не — изсумтя шотландецът. — Ти сам ни увери в това, доколкото си спомням. И тя не е даже хубава. Няма нищо лошо в това да цениш приятелите си, но не бива да се увличаш.

— Арчи, тя притежава повече вътрешна красота от който и да било друг, когото познавам. Освен това ти беше заслепен от Офелия и сега всяка друга жена бледнее в сравнение с нея. Аз обаче не бях впечатлен от Офелия, но Сабрина ми се струва повече от прелестна. Всъщност струва ми се съвършена.

— Тя има своите добри качества — съгласи се Невил. — Но е обременена със скандал, от който никога няма да се отърве.

— Глупав и напълно безпочвен скандал — отбеляза Дънкан и додаде: — Да не би да се страхуваш от някакъв си скандал, Невил?

— Ни най-малко. Даже съм съгласен, че е глупав. Въпреки това не бихме искали семейството да бъде замесено в нещо подобно, ако има възможност да се избегне. Но щом смяташ, че си влюбен в момичето, тогава се ожени за него.

— Върви по дяволите, Невил! — избухна Арчибалд. — Не виждаш ли, че момчето се заблуждава? Не насърчавай тази глупост.

Младежът остана изумен за пореден път, че английският му дядо го подкрепяше, макар и да не беше напълно съгласен с него. Затова пък становището на Арчи не го изненада ни най-малко.

— Арчи, нека моите чувства бъдат мой проблем — заяви Дънкан и се изправи. — Ти ми се довери да управлявам голяма част от твоя бизнес. Довери ми се и за друго — аз знам какво и защо го искам. И мисля да посетя Сабрина още сега.

Възрастният шотландец стовари глава върху масата в мига, в който внукът му излезе от трапезарията, и я заблъска в безсилието си. Сватът му, без да се впечатли от това театралничене, отпрати с жест прислугата, която бе избрала точно този момент, за да се появи с вечерята. В така създалата се ситуация алкохолът щеше да свърши по-добра работа, поне за неговия гост.

— Прекалено тежко го приемаш — рече той, когато останаха отново сами.

Арчи го изгледа намръщено.

— Така ли? Ти значи не виждаш каква грешка ще бъде това?

— Не и ако обича момичето.

— Та точно там е проблемът! Той наистина я обича. Не се съмнявам в това. Но не с любовта, която мъжът изпитва към своята съпруга.

— Любовта си е любов…

— Не, има огромна разлика — прекъсна го натъртено шотландецът. — Тя му е много скъпа приятелка и той я обича като такава. Но тъй като е момиче, той е решил, че това, което чувства към нея, е същата любов, която изпитват мъжът и жената един към друг, макар да не е така. Оох, виж какво става, когато мъжете се сприятеляват с момичета.

— Ами ако грешиш?

— Не греша. Познавам момчето. През целия му живот му липсваха близки приятели и сега, когато най-сетне си намери добър приятел, не може да понесе мисълта да го загуби. Смята, че чрез брака ще я задържи завинаги до себе си. И точно така и ще стане, но той няма да бъде щастлив. Ще го открие още щом се опита да легне с нея и разбере, че би предпочел вместо това да изиграе един вист.

Невил не успя да се сдържи и избухна в смях.

— Кълна се, Арчибалд, имаш много особен начин на мислене, който понякога ми е напълно непонятен. Никога ли не ти е минавало през ума, че това, което започва като приятелство, впоследствие може да премине в нещо много по-дълбоко? Любовта невинаги е от пръв поглед. Понякога тя просто покълва у нас.

Шотландецът изсумтя.

— Любовта — да, но желанието или го има, или го няма, и той не изпитва нищо подобно към това момиче. Е, каква надежда има за брак, който започва без хубаво, здравословно сладострастие? Дори тази любов, която покълва постепенно у човека, започва със сладострастие. Без него няма върху какво да се гради, чувствата няма върху какво да израстат.

Маркизът завъртя очи към тавана.

— Мисля, че когато Офелия Рийд дамгоса Дънкан като варварин, щеше да бъде съвсем права, ако го бе изрекла за теб вместо за него. Чувствата могат да се променят, Арчибалд. Приятелите могат да станат любовници. Враговете могат да станат приятели и обратното. Ако всичко беше черно или бяло, както изглежда го виждаш ти, светът щеше да бъде крайно безинтересен.