Лиман Франк Баум
Вълшебникът от Оз (24)

Глинда изпълнява желанието на Дороти

Преди да ги допуснат до Глинда, ги въведоха в една стая в двореца, където Дороти се изми и вчеса, Лъвът изтърси праха от гривата си, Плашилото се поотупа, за да получи най-добра форма, а Дърварят си лъсна тенекията и си смаза ставите. Когато добиха приличен вид, те последваха девойката войник в една голяма стая, където Глинда седеше на трон от рубини.

Тя им се стори красива и млада. Червените й коси падаха на къдрици върху раменете й. Роклята й бе бяла, а сините й очи гледаха момичето мило.

— Какво мога да направя за теб, дете мое? — попита Глинда.

Дороти разказа на магьосницата цялата си история: как циклонът я бе отнесъл в Страната на Оз, как намерила своите спътници и какви чудни приключения бяха преживели.

— Най-голямото ми желание сега е — добави тя — да се върна в Канзас, защото леля Ем сигурно мисли, че ми се е случило нещо много страшно, и затова ще си сложи жалейни дрехи. А пък ако жътвата тази година бъде по-добра от миналата, сигурна съм, че чичо Хенри няма да се справи сам.

Глинда се наведе и целуна сладкото личице на момичето.

— Бъди благословена, мила Дороти — каза тя, — сигурна съм, че ще мога да ти кажа как да се върнеш в Канзас. Но за това трябва да ми дадеш златната шапка.

— С удоволствие — извика Дороти, — тя и бездруго не може вече да ми служи, а щом вие я притежавате, ще поискате от крилатите маймуни да ви изпълнят три желания.

— И аз мисля, че ще искам точно три пъти тяхната услуга — отвърна Глинда, като се усмихваше.

Дороти й даде златната шапка, а магьосницата попита Плашилото:

— Какво ще правиш, когато Дороти ни напусне?

— Ще се върна в Изумрудения град. Оз ме обяви за негов владетел и народът ме обикна. Единственото нещо, което ме тревожи, е как ще премина хълма на плоскоглавите?

— С помощта на златната шапка. Ще заповядам на крилатите маймуни да те отнесат до портите на Изумрудения град — каза Глинда. — Срамота е да лишим хората от такъв прекрасен владетел.

— Наистина ли съм прекрасен? — почуди се Плашилото.

— Ти си необикновен — отговори Глинда и се обърна към Тенекиения дървар: — Ти какво ще правиш, когато Дороти ни напусне?

Той се облегна на брадвата и се замисли. После каза:

— Мигащите бяха много добри с мен и искат аз да ги управлявам, след като Злата магьосница умря. Много обикнах мигащите и ако можех да се върна в Западната страна, нищо друго не бих желал, освен да бъда техен владетел завинаги.

— Втората ми заповед за крилатите маймуни ще бъде да те отнесат благополучно в Страната на мигащите. Може мозъкът ти да не е толкова голям, колкото мозъкът на Плашилото, но ти си по-блестящ, когато си лъснат, и аз съм убедена, че ще управляваш мигащите мъдро и справедливо.

Тогава магьосницата погледна големия космат Лъв и го попита:

— Когато Дороти се върне у дома си, ти какво ще правиш?

— Отвъд хълма на плоскоглавите има една величествена стара гора и всички зверове, които живеят там, ме обявиха за свой Цар. Само да можех да се върна в тази гора, бих прекарал много щастливо живота си.

— Третата ми заповед за крилатите маймуни ще бъде да те отнесат в тази гора — заяви Глинда — и след като използвам мощта на златната шапка, ще я подаря на Царицата на маймуните, за да бъдат тя и нейният отряд завинаги свободни.

Плашилото, Тенекиеният дървар и Лъвът благодариха сърдечно на магьосницата за нейната доброта, а Дороти извика:

— Вие наистина сте толкова добра, колкото и хубава. Но не ми казахте как ще се върна в Канзас.

— През пустинята ще те пренесат сребърните ти обувки — отвърна Глинда. — Ако знаеше за вълшебната им сила, можеше да се върнеш при леля Ем още същия ден, когато стъпи на тази земя.

— Но тогава аз нямаше да получа моя чудесен мозък — извика Плашилото. — Щях да прекарам целия си живот на фермерската нива.

— А аз нямаше да се сдобия с прекрасното си сърце — добави Тенекиеният дървар. — Щях да ръждясвам в гората до края на света.

— А аз щях да си остана завинаги страхливец — заяви Лъвът — и никой звяр в цялата гора не би могъл да каже една добра дума за мен.

— Всичко това е вярно — каза Дороти — и съм щастлива, че бях полезна на тези добри приятели. Но сега, когато всеки един от тях получи онова, което най-много желаеше, а освен това — и по едно царство, което да управлява, бих искала да се върна в Канзас.

— Сребърните обувки — заяви Глинда — притежават чудна сила. И най-любопитното е това, че могат да ви пренесат на което и да е място на света с три крачки и всяка крачка трае само по един миг. Нужно е само да удариш токовете един о друг три пъти и да заповядаш на обувките да те пренесат там, където желаеш.

— Щом е така — извика радостно детето, — ще заповядам да ме пренесат в Канзас, и то веднага.

Тя обгърна шията на Лъва, целуна го и нежно го потупа по главата. След това целуна Тенекиения дървар, който плачеше, без да мисли за ставите си. Но вместо да целуне Плашилото по нарисуваното лице, тя притисна мекото му сламено тяло. И накрая се разплака, като се разделяше с обичните си другари.

Добрата Глинда слезе от своя рубинов трон, за да целуне за сбогом малкото момиче. Дороти й благодари за голямото внимание, което бе проявила спрямо нея и приятелите й.

Сега настъпи тържественият момент. Дороти прегърна Тото, удари токовете един о друг и каза:

— Заведете ме у дома, при леля Ем!

Тя моментално се понесе във въздуха толкова бързо, че не можеше да види или да чуе нищо друго освен свиренето на вятъра.

Сребърните обувки направиха само три крачки и се спряха така внезапно, че Дороти се търколи в тревата и се преобърна няколко пъти, преди да разбере къде се намира.

Най-после седна и се огледа.

— Боже мой! — извика тя.

Тя седеше сред обширната Канзаска прерия и точно пред нея беше новата къща на чичо Хенри, която той бе построил, след като циклонът бе отнесъл старата. Чичо Хенри доеше кравите в двора пред обора и Тото се отскубна от ръцете й и се затича към обора с радостен лай.

Дороти стана и видя, че е по чорапи. Защото сребърните обувки бяха паднали по време на летенето и завинаги бяха загубени в пустинята.