Метаданни
Данни
- Серия
- Оз (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Wonderful Wizard of Oz, 1900 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Анна Каменова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 36 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2009)
Издание:
Лиман Франк Баум. Вълшебникът от Оз. Страната на Оз
2006
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Вълшебникът от Оз. Страната на Оз. от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Тази статия е за книгата на Л. Ф. Баум. За Вълшебната страна вижте Страната на Оз.
Вълшебникът от Оз. Страната на Оз. | |
The Marvelous Land of Oz | |
Автор | Лиман Франк Баум |
---|---|
Първо издание | юли 1904 г. |
Оригинален език | английски език |
Жанр | детски роман |
Поредица | Вълшебникът от Оз |
Начало | IN the Country of the Gillikins, which is at the North of the Land of Oz, lived a youth called Tip. |
Вълшебникът от Оз. Страната на Оз. в Общомедия |
Страната на Оз е втората книга от поредицата за приключенията на Вълшебникът от Оз написана от Лиман Франк Баум. Тази и следващите 34 книги от поредицата са илюстрирани от Джон Нийл. Части от романа са екранизирани през 1985 във филма на Дисни Завръщане в Страната на Оз.
Сюжет
Главният герой във втория роман и момче на име Тип, което живее от както се помни при злата магьосница Момби. Тъй като злата магьосница иска да превърне момчето в мраморна статуя, той решава да избяга от нея, като ѝ открадва животворната пудра, с която Момби съживява Джак Тиквоглавия (плашилото, което Тип изработва). Двамата герои тръгват към Изумрудения град, а Тип използва животворната пудра, за да съживи Дървения кон и Джак да може да го язди. Скоро момчето се среща с Плашилото и компанията се насочва към замъка на Тенекиения дървар, когото да повикат на помощ срещу армията на генерал Джинджър и да освободят Изумрудения град. По пътя към тях се присъединява и високо-образованият бръмбар Клатуш-Бръмб. Следват безброй приключения и премеждия, а много скоро с помощта на добрата магьосница Глинда нашите приятели научават, че Тип е всъщност Принцеса Озма, която Момби превръща в момче, още докато е бебе. С помощта на добрата магьосница, Тип приема новата си съдба и повежда своите приятели към спасяването на Изумрудения град. След победата Тенекиеният дървар, Плашилото и Джак Тиквоглавия се завръщат в Царството на мигащите, Глинда се прибира у дома, Клатуш-Бръмб остава под наставничеството на Озма, а Дървеният кон става личен кон на принцесата.
На български език
На български език книгата е издавана от издателство „Пан“ (1998), „Отечество“ (1992), „Хермес“ (1999), и „Труд“ (2006).
Къде се намира Злата магьосница
Войникът със зелените мустаци ги поведе по улиците на Изумрудения град, докато стигнаха стаята, в която живееше пазачът на портите. Той отключи всички очила и пак ги прибра в големия сандък. Чак тогава много учтиво отвори портата пред нашите приятели.
— Кой път отвежда при Злата магьосница от Запад? — го попита Дороти.
— Няма път — отвърна пазачът на портите, — никой не желае да ходи там.
— Но тогава как ще я намерим? — обезпокои се Дороти.
— Няма да е трудно — обясни човекът, — защото, щом узнае, че се намирате в Страната на мигащите, тя сама ще ви открие и ще ви направи свои роби.
— Може би няма да може, тъй като ние възнамеряваме да я унищожим — възрази Плашилото.
— О, това е вече друго нещо — каза пазачът на портите. — Никой досега не е успял да я унищожи и, естествено, мислех, че тя ще зароби и вас както всички останали. Но внимавайте, тъй като е злобна и свирепа. Вървете все на запад, където залязва слънцето, и не може да не я намерите.
Те му благодариха, сбогуваха се и се отправиха на запад. Минаха през меки зелени ливади, изпъстрени тук-там с маргаритки и лютичета. Дороти все още бе с хубавата копринена рокля, която бе облякла в двореца, но за нейна изненада тя беше не зелена, а чисто бяла. Панделката на шията на Тото бе изгубила зеления си цвят и също така бе бяла, както роклята на Дороти.
Скоро Изумруденият град остана далеч зад тях. Колкото повече напредваха, толкова по-неравна и по-камениста ставаше почвата. Нямаше нито ферми, нито къщи в тази Западна страна и земята не бе обработена.
Следобед слънцето печеше право в лицата им, тъй като нямаше дървета да им правят сянка. Така че още преди да се свечери, Дороти, Тото и Лъвът се умориха. Те легнаха на тревата и веднага заспаха, а Дърварят и Плашилото бдяха над тях.
Магьосницата от Запад имаше само едно око, но то беше силно като телескоп и виждаше навсякъде. Както си седеше пред вратата на своя дворец, тя случайно погледна натам и видя спящата Дороти и приятелите й край нея. Бяха много далеч, но Злата магьосница се ядоса, че са навлезли в нейната земя. Веднага свирна със сребърната свирка, която висеше на шията й. Незабавно от всички посоки нахлу глутница едри вълци. Те имаха дълги крака, свирепи очи и остри зъби.
— Идете при тези хора — каза магьосницата и ги разкъсайте на парчета.
— Няма ли да ги направите свои роби? — запита главатарят на вълците.
— Не — отвърна вещицата, — има един от тенекия, един от слама, едно момиче и един лъв. Нито един от тях не е годен за работа, така че може да ги разкъсате на парченца.
— Много добре — каза главатарят и се втурна със страшна скорост, следван от другите вълци.
За щастие Плашилото и Дърварят бяха будни и усетиха, когато вълците приближиха.
— Това е работа за мен — каза Дърварят, — ти стой отзад. Аз ще ги посрещна.
Грабна брадвата, която беше наточил добре, и щом главатарят на глутницата се появи, замахна и отсече главата на един вълк, който моментално издъхна. Едва Тенекиеният дървар бе вдигнал брадвата отново, когато се показа друг вълк и също падна под острието. Вълците бяха четирийсет и четирийсетте бяха посечени и струпани пред Дърваря.
Тогава той сложи брадвата си на земята и седна до Плашилото, което каза:
— Славна битка, приятелю!
Те останаха на пост, докато Дороти се събуди. Малкото момиче се изплаши, като видя огромния куп космати вълци. Плашилото й разказа всичко и тя благодари на Дърваря, задето ги бе спасил.
След като Дороти закуси, тръгнаха отново на път.
Същата утрин Злата магьосница излезе пред вратата на своя дворец и погледна с окото, което виждаше много надалеч. Тя видя, че всичките й вълци са мъртви и че чужденците продължават пътешествието си из нейната земя. Сега тя още повече се ядоса и наду два пъти сребърната си свирка.
Незабавно долетя голямо ято диви гарвани, което бе толкова голямо, че небето притъмня. А Злата магьосница каза на Царя гарван:
— Отлетете веднага при онези чужденци! Изкълвете им очите и ги разкъсайте на парчета.
Големият орляк диви гарвани отлетя към Дороти и другарите й. Когато видя, че гарваните ги приближават, Дороти се уплаши. Но Плашилото я успокои:
— Сега е мой ред да вляза в бой. Легнете край мен и нищо няма да ви се случи.
Всички други налягаха на земята, а Плашилото се изпъна и протегна ръце. Когато го видяха, гарваните се изплашиха — както винаги, тези птици се плашат от чучело — и не посмяха да се приближат. Но Царят гарван каза:
— Та това е сламен човек, ще му изкълва очите.
Царят гарван долетя до Плашилото, но то го улови за главата и почна да му извива врата, докато го умъртви. След това долетя друг гарван и Плашилото изви и неговия врат. Четирийсет бяха гарваните и четирийсет пъти Плашилото извиваше по един птичи врат, докато всичките гарвани паднаха мъртви. Тогава Плашилото извика на другарите си да станат и те продължиха пътуването си.
Когато видя, че всички нейни гарвани лежат накуп, Злата магьосница изпадна в страхотна ярост и наду три пъти сребърната свирка.
Въздухът веднага се изпълни с бръмчене и един рояк черни пчели долетя до нея.
— Идете при чужденците и ги нажилете до смърт! — заповяда им Злата магьосница.
И пчелите веднага отлетяха към мястото, където се намираха Дороти и спътниците й. Ала Дърварят ги забеляза, а Плашилото веднага съобрази как да се справи с тях.
— Извади сламата от мен и покрий с нея момичето, кучето и Лъва — заръча то на Дърваря, — за да не могат да ги ужилят пчелите.
Дороти се сви до Лъва с Тото в ръце и сламата ги покри целите.
Когато долетяха, пчелите нямаше кого да жилят освен Тенекиения дървар. Всички те го нападнаха, но жилото им се пречупваше в тенекията, без Дърварят ни най-малко да пострада от това. И тъй като не могат да живеят с пречупено жило, настъпи краят на черните пчели и те нападаха на земята около Дърваря като купчинки въглени.
Тогава Дороти и Лъвът излязоха изпод сламата. Момичето помогна на Дърваря да натъпче сламата в Плашилото и то стана същото както преди. И дружината наново потегли.
Злата магьосница толкова се ядоса, като видя, че черните й пчели лежат струпани накуп като въглени, че почна да тропа с крака, заскуба си косите и заскърца със зъби. И тогава повика десетина свои слуги — това бяха мигащите, — въоръжи ги с остри копия и им заповяда да отидат при чужденците и да ги унищожат.
Мигащите не бяха големи храбреци, но трябваше да изпълнят заповедта и тръгнаха. Когато приближиха Дороти, Лъвът нададе страшен рев и скочи срещу тях. Нещастните мигащи толкова се уплашиха, че се затичаха назад с всички сили.
Щом се върнаха в двореца, Злата магьосница здравата ги наби с един ремък и ги прати да си гледат работата. А тя седна да помисли какво да предприеме. Не можеше да се начуди как всичките й планове да унищожи чужденците пропаднаха. Но тя беше могъща и същевременно много зла магьосница и бързо реши как да действа.
В шкафа си бе прибрала една златна шапка с диаманти и рубини. Златната шапка беше вълшебна. Притежателят й можеше до три пъти да извиква крилатите маймуни, които изпълняваха всяка заповед. Но никой не можеше да заповядва на тези странни същества повече от три пъти. Вече два пъти Злата магьосница беше използвала вълшебната им сила. Веднъж, когато покори мигащите и стана владетел на страната им, крилатите маймуни й бяха помогнали да стори това. Втория път, когато се сражаваше с Великия Оз и го изгони от Западната страна, крилатите маймуни й бяха помогнали и тук. Тя можеше само още веднъж да си послужи със златната шапка и затова първо бе опитала всички други средства, с които разполагаше. Но щом като нейните свирепи вълци, диви гарвани и жилещи пчели бяха унищожени, а слугите й подплашени от Страхливия лъв, тя нямаше друг начин да срази Дороти и приятелите й.
И така, Злата магьосница извади златната шапка от шкафа и я сложи на главата си. Тогава се изправи на левия си крак и промълви бавно:
— Еп-пи, пеп-пи, как-ки!
След това стъпи на десния си крак и продължи:
— Хил-ли, хол-ло, хел-ло!
След това стъпи на двата крака и извика високо:
— Зиз-зи, зуз-зи, зик!
Магията почна да действа. Небето притъмня и във въздуха се понесе нисък тътнещ звук. Фучаха множество криле, чуха се смях и брътвеж. Слънцето се показа иззад облака от криле и освети Злата магьосница, заобиколена от цяла тълпа маймуни, всяка една от които имаше огромни криле на раменете.
Една от тях, много по-голяма от другите, навярно Царицата им, прелетя до магьосницата:
— Повикахте ни за трети и последен път. Какво ще заповядате?
— Идете при чужденците, които са стъпили на моята земя, унищожете ги всичките освен Лъва — заръча Злата магьосница — и ми доведете звяра. Намислила съм да го впрегна като кон и да го накарам да ми работи.
— Заповедите ви ще бъдат изпълнени — каза водачката.
И с много бърборене и крясъци крилатите маймуни отлетяха до мястото, където вървяха Дороти и спътниците й. Няколко маймуни грабнаха Тенекиения дървар, издигнаха го над една много островърха скалиста местност и тук, от голяма височина, пуснаха нещастния Дървар върху скалите. Той толкова се сплеска и изкриви, че не можеше нито да стане, нито дори да помръдне.
Други маймуни грабнаха Плашилото и с дългите си пръсти измъкнаха всичката слама от тялото и главата му. После свиха на вързоп шапката, дрехите и обущата му и ги метнаха на върха на едно високо дърво.
Останалите маймуни хвърлиха здрави въжета върху Лъва и неколкократно ги омотаха около тялото, главата и краката му, така че той не можеше вече да хапе, да дращи или да се съпротивява по какъвто и да е начин. Тогава те го вдигнаха във въздуха, отлетяха с него до двореца на вещицата и го пуснаха в малък двор с висока желязна ограда, за да не може да избяга.
Ала на Дороти не направиха нищо. Тя стоеше с Тото в ръце, наблюдаваше тъжната съдба на своите другари и си мислеше, че скоро ще дойде и нейният ред. Царицата на крилатите маймуни дойде до нея и протегна дългите си космати ръце, а грозното й лице ужасно се изкриви. Но щом видя белега от целувката на Добрата магьосница върху челото й, се сепна и направи знак на другите маймуни да не я докосват.
— Не бива да закачаме момичето. Него го закриля Силата на доброто, която е по-мощна от Силата на злото. Единственото, което можем да направим, е да го отнесем до двореца и да го оставим там.
И те внимателно и нежно вдигнаха Дороти на ръце и бързо я понесоха по въздуха, докато стигнаха до двореца. Там я сложиха пред прага. Тогава Царицата каза на Злата магьосница:
— Изпълнихме заповедта ви, доколкото можахме. Тенекиеният дървар и Плашилото са унищожени, Лъвът е вързан в двора ви. На малкото момиче не посмяхме да напакостим, нито на кучето, което държи в ръце. Дойде краят на вашата власт над отряда ни. Вече никога не ще ни видите.
Всички крилати маймуни с много смях, бърборене и крясъци литнаха и скоро изчезнаха.
Злата магьосница беше изненадана и обезпокоена, като видя белега върху челото на Дороти, защото много добре знаеше, че нито крилатите маймуни, нито самата тя биха посмели да причинят каквото и да било зло на малкото момиче. Тя погледна към краката на Дороти и като видя сребърните обувки, се разтрепери от страх, защото знаеше за магическата им сила. В първия миг помисли да избяга. Но като погледна Дороти в очите и видя каква чиста душа се крие зад тях, разбра, че момиченцето не знае каква чудна сила му дават сребърните обувки. И Злата магьосница се надсмя над себе си и си каза: „Все пак мога да я направя моя робиня, защото тя не знае да си служи със силата си“.
Тя се обърна към Дороти грубо и строго:
— Ела с мен. И внимавай, ще изпълняваш всичко, което ти поръчам. Не го ли сториш, ще те унищожа както Тенекиения дървар и Плашилото.
Дороти я последва из многобройните прекрасни стаи в двореца, докато стигнаха до кухнята. Там магьосницата й заръча да измие гърнетата и котлите, да премете пода и да поддържа огъня с дърва.
Дороти кротко се подчини, решена да работи, колкото се може по-добре. Тя беше доволна, че Злата магьосница бе решила да не я убива.
Успокоена, че Дороти работи здравата, Злата магьосница реши да отиде в дворчето, за да впрегне Страхливия лъв като кон. Щеше много да се забавлява да го впрегне в колесницата и да го подкара, където й хрумнеше. Но щом отвори вратичката, Лъвът нададе силен рев и се хвърли към нея така свирепо, че тя се уплаши, избяга навън и пак затвори вратичката.
— Щом не мога да те впрегна — говореше му тя през решетката, — ще те уморя от глад. Нищо няма да ядеш, докато не изпълниш желанията ми.
Тя не даваше никаква храна на пленения Лъв и всеки ден по обед идваше до вратичката и го питаше:
— Съгласен ли си да бъдеш впрегнат като кон?
А Лъвът отговаряше:
— Не! Ако минеш от тази страна на решетката, ще те ухапя.
За него не беше трудно да се противопоставя на желанието на магьосницата, тъй като всяка вечер, щом тя заспеше, Дороти изваждаше от шкафа остатъци от храната и ги занасяше в дворчето. Лъвът се наяждаше и се изтягаше върху сламата, а Дороти се сгушваше до него. Тя слагаше глава на меката му космата грива и двамата разговаряха за злополуките си и обмисляха по какъв начин биха могли да избягат. Но не можеха да открият никаква възможност да излязат вън от двореца, тъй като жълтите мигащи стояха непрекъснато на пост. Те бяха заробени от Злата магьосница и много се бояха да нарушат заповедите й.
Момичето работеше непрекъснато по цял ден и често Злата магьосница го заплашваше, че ще го набие с чадъра, който винаги носеше със себе си. Но всъщност само го заплашваше, а не смееше да го удари, тъй като Дороти имаше белег на челото си. Детето не знаеше това и трепереше от страх за себе си и за Тото. Веднъж магьосницата цапна с чадъра си Тото и храброто кученце се хвърли върху нея и я ухапа за крака. Но от раната не протече кръв. Магьосницата беше толкова зла, че кръвта й още преди много години беше застинала.
Животът на Дороти ставаше все по-тъжен. Тя разбра, че много трудно ще може да се върне в Канзас при леля Ем. Понякога по цели часове плачеше горчиво. Тото седеше в краката й, гледаше я в очите и тъжно скимтеше. Така той изразяваше мъката си за малката си господарка. Всъщност на него му беше все едно дали е в Канзас или в Страната на Оз, стига да бе с Дороти. Но той знаеше, че малкото момиче е нещастно, и затова и той беше нещастен.
Злата магьосница страшно жадуваше да притежава сребърните обувки, които момичето винаги носеше. Нейните пчели, гарвани и вълци бяха сразени и труповете им лежаха на купища, а беше използвала вече магическата сила на златната шапка. Ала ако можеше да заграби сребърните обувки, щеше да добие повече сила, отколкото беше загубила. И тя внимателно следеше Дороти, за да види кога ще свали обувките, и да й ги открадне. А Дороти толкова обичаше тези хубавички обувки, че ги сваляше само когато се миеше и когато си лягаше. Магьосницата много се боеше от тъмнината и не смееше да влезе вечер в стаята й, за да вземе обувките. А пък страхът й от вода беше още по-голям, отколкото от тъмното, и тя никога не идваше при Дороти, когато тя се миеше или се къпеше. Всъщност магьосницата никога не беше докосвала вода, нито пък водата по някакъв начин беше докосвала магьосницата. Но старата вещица беше много хитра и накрая измисли как с измама да постигне това, което искаше. Тя сложи една желязна пръчка на пода в кухнята и чрез магическата си сила направи пръчката невидима за човешко око. Така че, когато прекоси стаята, Дороти се препъна в пръчката, тъй като не я видя, и се просна по цялата си дължина. Не се нарани много, но при падането едната сребърна обувка се изхлузи и преди тя да може да си я вземе, магьосницата я грабна и я сложи на мършавия си крак.
Злата жена бе много доволна от хитростта си, защото с едната обувка вече притежаваше и половината магическа сила. А Дороти не можеше да си послужи с другата половина, тъй като не знаеше как да стори това.
Като видя, че е загубило хубавата си обувка, момичето се ядоса и каза на вещицата:
— Върнете ми обувката!
— Няма — възрази магьосницата, — сега обувката е моя, не е твоя.
— Вие сте зла жена — извика Дороти. — Нямате право да ми вземате обувката.
— И все пак ще я задържа — присмя й се магьосницата — и някой ден ще ти взема и другата.
Тези думи така ядосаха Дороти, че тя грабна кофата с вода, която беше наблизо, и я лисна върху магьосницата, като я измокри от главата до петите.
Злата жена изпищя от страх. Дороти учудено я загледа — магьосницата беше почнала да се свива и да се смалява.
— Видя ли какво направи! — изписка тя. — След миг ще се стопя цялата.
— Много съжалявам, наистина — Дороти действително се уплаши, като видя как магьосницата се топи пред очите й като захар.
— Не знаеше ли, че водата ще ме убие? — попита магьосницата с плачещ, отчаян глас.
— Разбира се, че не знаех. Откъде да знам?
— Ето, след няколко минути цялата ще се стопя. Целият дворец ще остане на теб. Наистина бях много зла, но никога не съм си представяла, че малко момиче, като теб, ще ме стопи и ще сложи край на лошите ми дела. Виж! Отивам си.
При тези думи вещицата се превърна в кафява безформена маса, която се разля по чистите дъски на кухненския под. Като видя, че тя наистина се е стопила, Дороти изля още една кофа вода върху неприятната каша. След това я измете навън. После взе сребърната обувка — единственото нещо, което бе останало от магьосницата, изчисти я, изсуши я с кърпа и пак си я обу.
Най-после беше свободна. Дороти изтича на двора да каже на Лъва, че Злата магьосница от Запад вече я няма и че те не са затворници в чужда земя.