Лиман Франк Баум
Вълшебникът от Оз (19)

Далеч на Юг

Дороти горчиво плака, когато пропадна надеждата й да се върне у дома, в Канзас. Но когато премисли, остана доволна, че не бе отпътувала с балона. И тя, и спътниците й много съжаляваха, че Оз не е с тях.

Тенекиеният дървар дойде при нея и й каза:

— Наистина бих бил много неблагодарен, ако не съжалявах за човека, който ми даде прекрасно сърце. Искам малко да си поплача за Оз, ако ще бъдеш толкова добра и избърсваш сълзите ми, за да не ръждясам.

— С удоволствие — каза Дороти и веднага донесе една голяма кърпа.

Тогава Тенекиеният дървар плака няколко минути, а момиченцето внимаваше къде капят сълзите, и веднага ги избърсваше. Когато престана да плаче, той сърдечно й благодари и грижливо се смаза с украсената със скъпоценни камъни масльонка.

Сега Плашилото бе господар на Изумрудения град и въпреки че не бе вълшебник, народът се гордееше с него. „Защото, казваха те, няма друг град в света, който да се управлява от чучело“. И доколкото им бе известно, бяха съвсем прави.

На другата утрин, след като Оз отлетя, четиримата пътници се събраха в тронната зала, за да поговорят. Плашилото седна на големия трон, а другите се наредиха почтително пред него.

— Няма от какво да се оплакваме — каза новият владетел, — тъй като този дворец и Изумруденият град са наши. Можем да правим каквото си искаме. Като си спомня, че до неотдавна стърчах на един кол в житната нива, а сега съм владетел на този прекрасен град, съм напълно доволен от съдбата си.

— И аз — добави Тенекиеният дървар — съм много доволен от новото си сърце. Всъщност това бе единственото нещо, което желаех.

— За себе си ще кажа, че съм доволен, като зная, че съм толкова смел, колкото кой да е друг звяр, ако не и по-смел от всички други — каза смирено Лъвът.

— Само Дороти да се съгласи да остане в Изумрудения град — продължи Плашилото, — и бихме били много щастливи всички заедно.

— Но аз не искам да живея тук — възрази тя, — искам да се върна в Канзас и да живея при леля Ем и чичо Хенри.

— Добре, но какво можем да направим? — попита Дърварят.

Плашилото се замисли и толкова се задълбочи в мислите си, че иглите и карфиците почнаха да избиват от главата му. Накрая заяви:

— Защо не повикаме крилатите маймуни и да им заповядаме да ви пренесат отвъд пустинята?

— Не ми е хрумнало — зарадва се Дороти. — Тъкмо това трябва да направим. Отивам веднага за златната шапка.

Тя донесе в тронната зала шапката и изрече магическите слова. Веднага отрядът крилати маймуни долетя през отворения прозорец и застана пред нея.

— За втори път ни викате — каза Царицата на маймуните и се поклони пред малкото момиче. — Какво желаете?

— Искам да ме отнесете в Канзас — заповяда им Дороти.

Но Царицата на маймуните поклати глава:

— Това е невъзможно. Ние принадлежим само на тази страна и не можем да я напускаме. Никога досега в Канзас не е имало крилата маймуна и предполагам, че не ще има. С радост бихме изпълнили всяко ваше желание, което е според нашите възможности. Но не можем да прелетим през пустинята. Сбогом.

След като отново се поклони, Царицата на маймуните разпери крила и отлетя през прозореца, последвана от своя отряд.

Разочарована, Дороти без малко щеше да се разплаче.

— Този път магическата сила на златната шапка отиде напразно, тъй като крилатите маймуни не могат да ми помогнат.

— Наистина много жалко — каза Дърварят с нежното сърце.

Плашилото наново се замисли и главата му така страшно се поду, че Дороти се уплаши да не би да се пръсне.

— Да повикаме войника със зелените мустаци — предложи Плашилото, — за да се посъветваме с него.

И така, повикаха войника. Той влезе боязливо в тронната зала, защото по времето на Оз никога не му позволяваха да прекрачва прага на тази стая.

— Това малко момиче — обърна се Плашилото към войника — иска да прекоси пустинята. Как да стори това?

— Не зная — отвърна войникът, — защото никога никой не е прекосявал пустинята освен може би Оз.

— Няма ли кой да ми помогне? — тъжно попита Дороти.

— Глинда може — посъветва ги войникът.

— Кой е Глинда? — заинтересува се Плашилото.

— Магьосницата от Юг. Тя е най-могъщата от всичките магьосници. Тя владее Страната на квадратните. Освен това дворецът й е до самата пустиня, така че тя може би знае как да я прекоси.

— Глинда е добра магьосница, нали? — попита момичето.

— Квадратните казват, че е добра — обясни войникът, — и тя наистина е добра с всички. Чувал съм, че е много красива и че знае тайната, как да остава млада въпреки дългия си живот.

— Как мога да отида до двореца й? — настояваше Дороти.

— Пътят е право на юг. Но казват, че пътниците срещали хора, които не обичали чужденци да прекосяват страната им. По тази причина никой от квадратните не е идвал никога в Изумрудения град.

След тези думи войникът си отиде и Плашилото каза:

— Струва ми се, че въпреки опасностите най-добре ще бъде Дороти да отиде в Южната страна и да помоли Глинда да й помогне. Защото, разбира се, ако остане тук, тя никога не ще се върне в Канзас.

— Навярно пак си се задълбочавал в мислите си — отбеляза Тенекиеният дървар.

— Вярно е — потвърди Плашилото.

— Аз ще отида с Дороти — заяви Лъвът. — Дотегна ми вашият град и зажадувах за горите и за простора. Всъщност, както знаете, аз съм див звяр. Освен това Дороти се нуждае от защита.

— Така е — съгласи се Дърварят. — Моята брадва може да й бъде полезна. Така че и аз ще отида с нея в Южната страна.

— Кога тръгваме? — попита Плашилото.

— И ти ли ще дойдеш? — учудиха се всички.

— Разбира се. Ако не беше Дороти, никога нямаше да получа мозък. Тя ме свали от кола сред житната нива и ме доведе в Изумрудения град. Така че на нея дължа щастието си. Никога няма да я изоставя, докато не се уверя, че е тръгнала за Канзас.

— Благодаря ви — каза признателната Дороти, — много добри сте с мен. Но аз бих искала да тръгна час по-скоро.

— Тръгваме утре заран — реши Плашилото. — Да отидем сега да се приготвим, защото ни предстои дълъг път.