Елин Пелин
Циганин и брат му

Един циганин се крил, за да не плаща данък. Има съседи добри, има — лоши. Нашият циганин има лош късмет и лош съсед. Той го обадил на селския кмет. Тръгнал кметът да го търси, като поп кога ръси.

Тук циганин, там циганин — няма ни чер, ни бял циганин.

Намерил брат му.

— Как те викат?

— Майсе.

— Ами брат ти?

— Тайсе.

— Де е Тайсе?

— На дърва е.

— Кога ще се върне?…

— Кой го знае… Много ще се мае… Доде ги сече, доде ги влече, доде ги деля, доде ги желя, ще мине неделя.

Тръгнал кметът, повел брата да търси страхливия циганин по гората.

— Викай брат си да ни чуе.

И циганинът се надуе:

— Тайсе!… Де си бе, Тайсе?… Кмет те търси и брат Майсе… Тайсе!…

Викнал еднъж, викнал още еднъж, никой се не обажда. Кметът се не догажда. Заплакал манго отведнъж и заронил сълзи като дъжд…

— Защо плачеш, манго?… Не те е срам! И ти си мъж!…

— Жал ми е за брата, кмете. Не се обажда. Трябва мечка стръвница да го е изяла. Ох, де го да си дойде! Два пъти данък да даде, но мечка да го не яде…