Александър Жеков
Още за сънищата

Понастоящем 44-годишният доктор Дейвид Брин е консултант в Калифорнийския космически институт в Сан Диего, преподава физика в Калифорнийския университет и обича да задава на студентите си провокативни въпроси за бъдещето на Вселената.

Преди десет години този амбициозен млад учен влезе във висшето общество на фантастите със спечелването едновременно на наградите „Хюго“ и „Небюла“. Отличеният роман „Звездна вълна се надига“ стана бестселър и бе преиздаден в двадесет страни на различни езици. Дейвид Брин попадна в специализираните енциклопедии и речници, а непоколебимите фенове изровиха от различни списания старите му разкази. Дебютният му роман „Съндайвър“ отново стана модерен, а новелата „Приливите на Китруп“, послужила за основа на „Звездна вълна се надига“, бе публикувана за втори път в авторитетното издание „Аналог“.

Специалистите твърдят, че едно от най-трудните неща във фантастиката е да успееш да създадеш нов свят, без да бъдеш упрекнат в повторяемост. От десетки години насам купища млади писатели стартират в жанра именно с изобретяването на паралелни светове или със създаването на картини, в които Земята е претърпяла невероятно развитие милиони години след нашето време. Не са чак толкова талантите, които успяват да пресъздадат мисленето и модела на поведение на нашите прапраправнуци. И дори никога вселенските закони да не позволят описаното в подобни романи развитие, удоволствието от досега с необятното човешко въображение си остава все така силно.

… Минали са милиони години. Човечеството е завладяло звездите и е изучило тайните на ъплифта, чрез който най-близки по разум раси биват извисявани до нивото на своите по-умни братя. На Земята човеци, делфини и шимпанзета живеят в унисон с природните закони. Множество колонии подчертават могъществото на земляните. На различни планети, говорейки на различни диалекти, споделяйки различни климатични условия, отново делфини, хора и шимпанзета преживяват нормално ден след ден. Хранят се, работят, правят любов и контактуват посредством основния англически език или древния и вечен делфински тринар…

Реверанс към живите същества, които ни заобикалят, смело отрицание на теорията на Дарвин или просто умело нарисувана картина на свят, в който хармонията е на една ръка разстояние? Дейвид Брин не се поддава нито на изкусителните обобщения, нито на пагубното опростяване. „Звездна вълна се надига“ не съдържа категорични оценки или подчертани истини. Освен една: дължим на бъдещето оцеляването на бозайниците около нас. Последното изречение на авторовия послепис е тази тънка, но здрава нишка, която свързва идеите в едно и придава особена сила на повествованието. Нима някой би се осмелил най-категорично да отрече възможността някой ден, милиони години напред в бъдещето, човеците да намерят истински разумни приятели сред безгласните сега видове? И нима някой би се осмелил най-категорично да заяви, че това, което вече сме научили за вселената, физиката и живота, е истината за познанието?

Носител на две награди „Хюго“ и една „Небюла“, Дейвид Брин е считан за един от представителите на тъй нареченото „хард“-течение в световната фантастика. След „Звездна вълна се надига“ той написва продължението му — „Войната на ъплифта“ (спечелил „Хюго“ през 1988 г.), както и романите „Практическият ефект“ и „Пощальонът“. През 1990 г. издава „Земя“, а в момента работи над нова книга. Пише я с помощта на „Епъл Макинтош“ и твърди, че компютрите понякога го отегчават.

На пръв поглед нормален, а иначе необикновен, Брин си остава първият човек, опитал се да разкаже сънищата на китовете…