Джоана Линдзи
Дивият рай (24)

Глава двадесет и четвърта

Джаред надигна бутилката с ром и отпи голяма глътка. След като остави Корин в стаята си, беше преполовил бутилката. Но това не му помогна да заглуши трополенето горе, което отчаяно се опитваше да не чува. Кога, по дяволите, щеше да се успокои?

Седна зад бюрото си, за да напише писмо до Леонака, в което да му обясни за жена си и че ще трябва да замине за няколко дни. Имаше толкова много за разказване, а точните думи не идваха.

Багажът на Корин от каретата седеше в ъгъла на стаята. Джаред непрекъснато хвърляше поглед натам. Голям куфар, един по-малък и кутия за шапки — това беше всичко. Но не изглеждаше достатъчно. Не можеше да си представи елегантната му съпруга да пътува с толкова малко принадлежности.

Отново отпи от рома и се върна към писмото. Сун Хо щеше да го пусне на сутринта. В края на краищата получи се кратка бележка, в която оставяше Леонака като свой заместник, докато го няма. Не спомена нищо за съпругата си.

След час бутилката беше вече празна, а Джаред обикаляше из стаята като побесняло животно. Трополенето горе беше престанало. Дали тя спеше?

Багажът й все още привличаше вниманието и любопитството му. Най-накрая се престраши и ги отвори. Остана още по-изненадан, когато откри само две рокли и някакво бельо в големия куфар, пудра, руж и парфюми в малкия и една шапка в кутията. Къде бяха бижутата, за които спомена по-рано? А роклята, която носеше вчера?

Но, разбира се, това бяха нещата й от хотела, затова ги носеше сега със себе си. Останалите й принадлежности сигурно се намираха в къщата на хълмовете Пънчбоул, където беше отседнал Драйтън. Очевидно там прекарваше поне че време. Необяснимо, но мисълта, че живее с мъж, когото е обичала, беше по-ужасна, от това, че всеки ден е сменяла любовниците си в хотела. Но защо, Джаред не можеше да обясни.

Той погледна към тавана, знаейки че тя е точно над него. За момент му се прииска да се качи горе и да я люби. Това нямаше да й се хареса. Беше показала на целия остров, че предпочита всеки друг мъж, но не и този, за когото е омъжена. Втурна се към стълбите, но внезапно се спря.

Какво му ставаше? Корин беше последната жена, която желаеше. Беше използвача тялото си, за да му отмъсти, умишлено се беше отдавала на други мъже, но не защото ги желае, а за да набере точки. Нямаше да я докосне, колкото и съблазнителна да изглеждаше. За него тя не означаваше нищо.

— Защо тогава просто не я пусна да си върви и всичко да приключи? — запита се той високо.

Върна се в гостната и грабна друга бутилка ром, после се изтегна на канапето. След като вяло отпи няколко глътки, погледът му отново се върна върху нещата на Корин. Щяха да й трябват повече дрехи. Трябваше да се отбие през къщата на Драйтън на път за провинцията. И без това не искаше да оставя нищо нейно при любовника й. Но това би създало проблем, защото Корин безспорно би започнала да крещи за помощ.

Е, този проблем поне можеше да си го спести. Беше все още рано, защо да не отиде още сега до къщата на Драйтън.

Джаред грабна сакото си и излезе. Минаваше десет и половина, когато спря пред едноетажния дом. През завесите на прозорците се процеждаше светлина, значи ненавистният Драйтън беше там.

Устните на Джаред се извиха в злобна усмивка. Досега не беше осъзнал колко приятна щеше да му бъде тази среща. Добра се до терасата с клатушкаща се походка. Дори в пияно състояние можеше да разкъса онзи. Надяваше се само да не е пил толкова, че да не си спомня тази вечер.

Преди да почука на вратата, Джаред чу отвътре бебешки плач. Отстъпи объркан крачка назад. Можеше ли да е толкова пиян, че да сбърка къщата? Върна се в двора и огледа сградата, след това и другите надолу по улицата. Не, по дяволите, не беше сгрешил. Отново се качи на терасата и заблъска по вратата.

Изминаха няколко минути. Плачът беше спрял и Джаред си помисли, че сигурно си е въобразил. Пак почука на вратата и тя се отвори съвсем малко, колкото позволяваше металната верига.

Джаред присви очи и видя ниска жена, която го гледаше през процепа на вратата. Беше не повече от метър и шейсет висока, със ситно къдрава кестенява коса и лешникови очи. Не беше много по-стара от него и определено не изглеждаше като икономка. Да не би Драйтън да има повече от една любовница?

— Къде е Драйтън?

От войнствения му тон очите й се разшириха, но явно се чувстваше достатъчно защитена зад вратата, защото смело отвърна:

— Няма го, нито пък Корин. Така че можете да си вървите, мистър Бъркет. Не сте добре дошъл тук.

Тя понечи да затвори вратата, но Джаред пъхна крака си в пролуката.

— Познавате ли ме?

— Разбира се. Бях в църквата в злощастния ден, когато се оженихте за моята Корин.

— Какво искате да кажете с това „моята Кори“? — настоя той.

— Грижа се за Корин от петгодишната й възраст. Аз съм нейната камериерка, Флоранс Мерил.

Джаред от сърце се засмя на глупавото си предположение по-рано, но една мисъл бързо премина през главата му.

— Какво, за бога, правите тук?

— Това не е ваша работа — остро отвърна тя.

— Отворете вратата, Флоранс Мерил — повиши той тон. — Искам да говоря с вас.

— Не — поклати тя глава упорито. — Корин не би искала да влизате в дома й, когато тя не е тук.

Мускулите на Джаред се обтегнаха, а веждите му заплашително се събраха.

— Мислех, че тази къща е на Драйтън. Искате да кажете, че жена ми го е издържана?

— Да, тя плати пътя му. Настояваше за това — бързо обясни Флоранс. — Корин не обича да се чувства задължена на никого.

— Да не би скъпата ми съпруга да е плащала и на другите 141 любовници? — презрително попита Джаред.

Знаете защо тя дойде тук, мистър Бъркет. Мислеше, че има основателна причина да…

— Не смейте да ми защитавате тази курва! — отряза я Джаред разярен. — Отворете тази проклета врата преди да съм я разбил.

— Не — отвърна Флоранс, макар и плахо. — Нямате право…

— По дяволите, ще видим нямам ли! — изръмжа той и ритна силно вратата.

Металната верига лесно се разкъса и вратата се трясна в стената. За щастие, Флоранс се беше отдръпнала. Изплашена, тя гледаше как Джаред влезе в къщата и започна да се оглежда.

— Значи това е любовното гнездо, а? — злъчно отбеляза той. — Не е толкова луксозно като в Кралския хотел. Всъщност е доста уютно.

Той обърна леденосивите си очи към изплашената жена.

— Нищо ли няма да кажете, Флоранс Мерил?

— Аз… аз ви казах, че съм сама, мистър Бъркет — запъна се тя. — Какво искате?

— Искам всичките неща на Корин. Започвайте да ги опаковате още сега.

— Аз не мога. Наистина не мога. Корин ще бъде бясна. Тя…

— … ще ви бъде благодарна — довърши той вместо нея. — Корин е при мен сега и ще остане при мен за неопределен период от време.

— Не! Не ви вярвам! — отвърна Флоранс. — Кори никога не би се съгласила.

Джаред подигравателно се изсмя.

— Права сте. Всъщност е доста против. Но какво иска тя, няма значение. Аз съм й съпруг и взех решението вместо нея.

Флоранс беше ужасена. Мъжът си беше в правото! Сега разбра защо Корин не се беше прибрала вкъщи.

— Къде е Корин сега?

— Тя е в дома ми в града.

— Сигурен ли сте, че още ще е там, когато се върнете? — попита Флоранс със съмнение.

— Добре я познавате, нали? — изхили се Джаред. — Уверих се, че ще бъде — заключена е в моята стая.

— Мистър Бъркет!

— Няма нужда да ми казвате, че съм жесток — каза студено той. — Налагаше се, а и е само за тази нощ. На сутринта ще я отведа в къщата си на брега, на другата страна на острова, където няма да ми създава повече главоболия.

Внезапно погледна Флоранс замислено.

— Предполагам, че и вие ще трябва да дойдете с нас заради Корин. Сигурно ще й е приятно да има близък човек до себе си. Там има и други жени, но се съмнявам, че ще се спогодят със сприхавата ми съпруга.

Сега Флоранс се оказа в затруднено положение. Ако тръгнеше с него, трябваше да вземе и Майкъл. В момента бебето спеше и оставаше незабелязано. Дали Корин щеше да й прости, ако поеме риска и покаже бебето на съпруга й? Можеше да използва историята, която бяха съчинили заедно.

Когато тя не отговори веднага, Джаред каза.

— Ако предпочитате да не идвате с Корин, ще платя билета ви за кораба.

— Може би така ще е по-добре — каза неохотно Флоранс, молейки се да е взела правилното решение.

Джаред сви рамене.

— Щом така искате, мис Мерил.

— Мисис Мерил — излъга тя за всеки случай, ако се наложеше да използва тяхната история. — Ако седнете и изчакате, веднага ще приготвя нещата на Корин.

Тя отиде до спалнята на Корин. За бога, защо това решение лежеше на раменете й? Ако можеше първо да поговори с Корин… Не й се понрави идеята да остави Корин сама с мъжа, който тя мразеше най-много. Но тя беше толкова непреклонна в решението си Джаред никога да не узнае за гина си.

Флоранс извади пътните чанти и започна да изпразва тоалетката на Корин. Не беше обмислила обаче едно нещо. Дали Корин щеше да понесе раздялата с Майкъл за дълго? Дали вместо това не би поела риска? Колко ли дълго възнамеряваше Джаред да държи съпругата си?

Той се появи на вратата.

— Трябва да побързате, мисис Мерил — каза нетърпеливо. — Пътят до Сънсет Бийч е дяволски дълъг, а аз искам и малко да поспя.

— Събирането на багажа иска време — отвърна възмутено Флоранс. — Корин има доста принадлежности.

— Да, виждам — каза той рязко и се заоглежда из стаята. Приближи се до отворения гардероб и погледът му попадна на хавайските туники. Извади една от тях и се засмя от сърце.

— Не мога да си представя елегантната си съпруга в това. Наистина ли ги носи?

Очите на Флоранс се разшириха от тревога.

— Кори ги купи съвсем спонтанно, защото изглеждат толкова удобни — само за това можа да се сети. — Но никога не ги е обличала.

Знаеше, че в случая не беше необходимо да лъже, но почувства, че трябва да пази в тайна всичко, свързано с Майкъл. Започваше да се паникьосва.

— Жена ми обича да харчи пари, нали? За дрехи… за любовниците си — презрително каза Джаред. — Ще отнеме сума ти време, за да се сгънат тези рокли.

Той отстъпи крачка назад, намръщен.

— Но има и по-лесен начин — сграбчи всички закачалки в ръце и излезе от стаята.

— Мистър Бъркет! — извика Флоранс и се затича след него. — Така ще съсипете роклите, а те струват цяло състояние.

— Няколко гънки не съсипват една рокля, мисис Мерил — измърмори той през рамо. — Казах ви, че бързам. Сложете останалите неща на жена ми в чантите.

Флоранс се обърна с раздразнение и се върна в спалнята. Този мъж беше непоносим. Как щеше Кори да живее с такъв арогантен съпруг? Непрекъснато щеше да е ядосана, а Флоранс знаеше много добре, че когато е раздразнена, Корин прави дивотии.

Въобще не трябваше да идват тук. Флоранс хиляди пъти я беше предупреждавала, че нищо добро няма да излезе от налудничавия й план.

Джаред отново застана на прага на стаята.

— Още ли не сте готова?

От раздразнение и безпокойство тя изкрещя.

— Елате вие да се оправяте и ще ви видим тогава. И каква ли ще е реакцията на Кори, когато види как са разхвърляни нещата й?

Високият й тон събуди Майкъл в съседната стая. Флоранс пребледня. Сега се започваше с лъжите.

Джаред беше слисан, когато тя му хвърли укорителен поглед.

— Видяхте ли какво направихте — смъмри го тя и изтича към детската стая.

Флоранс бързо вдигна Майкъл и го притисна към гърдите си. Джаред я последва. Няколко минути стоя като вцепенен преди да проговори.

— Чие е това бебе?

Флоранс го погледна с безпокойство. Гласът му беше заплашително нисък. Очите му бяха свити и потъмнели. Гледаше към Майкъл. А той продължаваше да плаче, без да обръща внимание на драмата, която се разиграваше около него.

— Мое, разбира се — отговори тя бързо, като криеше лицето на Майкъл от Джаред. — На кого другиго?

Изражението му не се промени. За бога, какво си мислеше?

— Искате да кажете, че жена ми ви е довела дотук с новородено бебе?

— Майкъл е по-голям, отколкото изглежда, мистър Бъркет — промълви в защита Флоранс. — Беше достатъчно голям, за да пътува, когато тръгнахме за насам. В противен случай нямаше да го взема.

— И съпругът ви не възрази? — недоверчиво настоя той.

— Аз… аз съм вдовица — обясни тя, но лъжата трудно излезе от устата й. — Нямам и семейство. Корин не искаше да ни взима със себе си, но аз настоях. Не исках да я пускам сама чак дотук. А и тя е всичко, което имам — освен Майкъл.

— Доста ми е трудно да го повярвам, мисис Мерил — каза Джаред студено. — Нима Корин е толкова глупава, че да вземе едно новородено на такова дълго пътуване. Той трябва да е бил току-що роден. А и вие не сте били в състояние да[ пътувате. Как е могла да бъде толкова безразсъдна?

— Казах ви, че Майкъл изглежда дребен за възрастта си. Той е на пет месеца. Беше… беше на два месеца, когато напуснахме Бостън. Достатъчно голям, за да пътува.

Флоранс знаеше, че не звучи убедително. Не беше добра в лъжите. Тихо се молеше той да й повярва.

— Добре, сменете му пелените, нахранете го или нещо друго — грубо каза Джаред, когато писъците на Майкъл продължиха. — Не понасям бебешкия плач.

Той излезе от стаята и Флоранс можа да си отдъхне с облекчение. Постави Майкъл в кошчето му и се зае с пелените. Сигурно беше гладен. По-рано му даде някакви зеленчуци и насила го накара да пие от кравето мляко, което той не понасяше много добре. Имаше нужда от майка си. Сега, когато Джаред вече знаеше за него и привидно беше повярвал на историята й, нямаше причина тя и Майкъл да заминават за Бостън без Корин.

След като успокои Майкъл, тя се върна в спалнята на Корин. Там откри Джаред, който безразборно прибираше нещата на Корин, изпразваше чекмеджетата в куфарите.

Когато видя Флоранс на вратата, изръмжа:

— Толкова много проклети чанти, че ще трябва да взема и една каруца с нас.

— И без това сигурно ще се наложи, мистър Бъркет — отвърна Флоранс. — Защото промених решението си — няма да се върна сама в Бостън. След като видях колко сте сприхав и опак, не искам да оставям Кори сама с вас.

— Сприхав ли съм? — намръщи се Джаред.

— Определено да — увери го тя, решена да държи на своето, Джаред най-накрая се усмихна.

— Добре, не стой така, жено. Приготвяй се, ако ти и малкото ще идвате с мен.

След по-малко от час откритата карета беше пълна с дрехи, сандъци и чанти. Нямаше място за Флоранс, така че Джаред й помогна да се качи до него на капрата. Държеше бебето в скута си.

Докато се приготвяше багажа, Майкъл спеше, но сега беше буден и шаваше, очарован от осеяното със звезди небе. Джаред се наведе, за да го разгледа, но не можа да го види добре в тъмнината.

— Все още не мога да повярвам, че Корин би пътувала с бебе — поклати той глава и потегли надолу по хълма. — Те изискват търпение, а това е качество, което жена ми не притежава.

— Ще бъдете изненадан, мистър Бъркет — отвърна Флоранс, като се мъчеше да скрие усмивката си. — Относно Майкъл Корин понякога има дори повече търпение от мен. Тя е доста привързана към него. После предвидливо добави, за да скрие всяко по-нататъшно подозрение. — Даже може да си помислите, че тя му е майка, а не аз.