Джоана Линдзи
Диво сърце (36)

36.

Още като престъпи прага на стаята си. Къртни започна да усеща болки по цялото си тяло. Борбата с Калида не беше минала без последствия. Глезенът я болеше повече от всякога. Тя докуцука до малкото овално огледало над скрина и изохка, като се видя как изглежда. Господи. Чандос я беше заварил в този вид! О, небеса!

Косата й беше сплъстена на кичури. Полата й беше изцапана с тъмни петна от кафето. На няколко места дрехите й бяха разкъсани. На рамото имаше три малки, но дълбоки ранички със засъхнала кръв по тях. Кръв беше засъхнала и по шията й. До едното й око имаше дълбока рязка, още една зад ухото, а ръцете й бяха издрани целите.

Знаеше, че по-късно тялото й щеше да се нашари със синини. Проклетата Калида! Добре, че поне Чандос й повярва и видя бившата си любовница в нейната истинска светлина. Къртни не можеше да допусне, че той отново би легнал с мексиканското момиче, и мисълта за това я изпълни с радост и леко самодоволство.

Най-напред трябваше да се изкъпе и тя отново слезе долу, но там нямаше никой. Калида и Чандос бяха излезли. Докато топлеше водата на огъня, забърса разлятото на пода кафе. Беше тъкмо навреме, защото точно тогава Мама се върна от църквата и й помогна да качи водата горе. Къртни не й каза нищо за сцената, която се беше разиграла, а само спомена, че Чандос се е върнал.

След като вече се беше изкъпала и оставаше да свали долу водата, Чандос ненадейно влезе в стаята й, без да си направи труда да почука. Това не й направи особено впечатление, защото по време на пътуването беше свикнала да я вижда неглиже. Повече я стресна видът му. Беше почти толкова изцапан, колкото нея преди малко, и едва се държеше на краката си.

— Точно от това имах нужда — каза той, като погледна към водата в коритото.

— Но най-напред ще ми обясниш какво се случи — твърдо му каза тя.

— Няма нищо за разказване — отби нападението й той и въздъхна тежко. — Не го убих. Но не можех и да оставя нещата просто така. В момента, в който ти излезе, Калида изхвърча навън и по-добре, защото иначе щях да и удуша.

— Но, Чандос, Марио не е направил нищо!

— Той те е докоснал.

Беше смаяна. Той говореше така, сякаш тя беше негова собственост. Накани се да му го каже, но след това размисли.

— И кой победи?

— Би могло да се каже, че сме завършили наравно рече той с въздишка и седна на леглото. — Но мисля, че кучият му син ми счупи едно ребро.

Тя се разтревожи и посегна към копчетата на ризата му.

— Дай да погледна.

Той хвана ръцете й, преди да успее да го докосне, и тя се взря въпросително в очите му. В тези блестящи сини очи беше изписано всичко, но тя все още не можеше да го проумее. Не знаеше какво му причинява, когато се докосне до него.

Тя се отдръпна.

— Искаше да се изкъпеш — каза девойката. Беше объркана. — Ще изляза за малко.

— Можеш да останеш. Достатъчно е да се обърнеш с гръб.

— Не знам дали това е много редно.

— Остани, по дяволите!

— Добре.

Къртни се обърна и с наперена крачка се отправи към прозореца, придърпа един стол и седна. Седеше сковано, стиснала зъби в очакване, без да каже и дума.

— Как е глезенът ти? — попита и той.

— По-добре.

— Недей да се цупиш, котенце — смръщи вежди Чандос. — Просто не искам да се натъкнеш на Калида в мое отсъствие.

Тя чу шума от дрехите му, които се свличаха на по една след друга, и се опита да се съсредоточи в гледка която се откриваше от прозореца. Хората излизаха от църквата и се събираха на групички, а две малки момченца, облечени в най-хубавите си неделни дрехи, играеха на топка Момиченце тичаше след едно куче, което беше захапало шапката му.

Ботушите на Чандос изтропаха на пода и тя трепна от звука.

Беше чудесно, че той не искаше да се разделя с нея, за да я пази, но точно в този момент близостта им й се струваше малко прекалено. Не знаеше ли, че тя си представя всяко негово движение? Колко често го беше виждала без риза Знаеше как изглежда тялото му и в момента въображението й го рисуваше така живо, като че ли беше пред очите й. Пулсът й се ускори.

Водата се разплиска и тя чу пъшкането му — сигурно беше изстинала. Тя си представи настръхналата кожа по ръцете и гърдите му и се видя да го гали с ръката си.

Изправи се на крака. Как смееше да я подлага на всичко това? Чувстваше се така, сякаш отвътре й гореше огън, а той най-безгрижно се къпеше, без изобщо да му мине през ум какво й е! Безчувствено животно!

— Седни, коте. Или още по-добре легни да си починеш.

Гласът му беше леко удебелен и сякаш я галеше. Тя седна.

Мисли за нещо друго, Къртни… за каквото и да е!

— Свърши ли си работата в Париж? — попита тя едва чуто.

— Не. Ще трябва да отида до Сан Антонио.

— Преди да ме оставиш в Уако или след това?

— След това — отвърна той. — Трябва да побързам, така че ще се наложи да яздим здравата. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?

— А имам ли друг избор?

Тя се сви на стола си и усети, че гласът й прозвуча леко обидено, но нищо не можеше да направи. Беше сигурна, че използваше тази въображаема работа в Сан Антонио за претекст да се отърве от нея при първа възможност.

— Какво има, Котешки очи?

— Нищо — рече тя студено. — Още днес ли тръгваме?

— Не, имам нужда от малко почивка. А и не мисля, че ти си успяла да се наспиш тази нощ.

— Не съм.

Настъпи тишина. Най-накрая той се обади:

— Мислиш ли, че ще можеш да ми намериш нещо, което да пристегна около гърдите си?

— Какво например?

— Една фуста ще свърши работа.

— Не и от моите обаче — сопна се тя. — Останали са ми само две. Ще отида да попитам…

— Няма значение — прекъсна я Чандос. — Сигурно реброто не е счупено, а само е натъртено.

За Бога, не можеше ли поне за малко да излезе от стаята?

— Толкова ли е опасно изложението, че трябва непременно да стоя тук при тебе?

— Какво ти стана, котенце? Мислех, че си свикнала с моето присъствие?

— Ами не е прилично да стоя тук, докато ти се къпеш! — избухна тя.

— Ако това е всичко, което те притеснява, аз вече свърших.

Къртни се огледа. Коритото беше празно и Чандос седеше в края на леглото само с една кърпа около кръста. Тя веднага извърна очи към прозореца.

— За бога няма ли да си облечеш нещо?

— Боя се, че си забравих дрехите долу в кухнята.

— Но аз качих торбата ти горе — каза му тя хладно — Ето я там, до скрина.

— Добре де, имай малко милост към мене, не мога да се помръдна повече — капнал съм.

Хрумна й мисълта, че той се опитва да флиртува с нея, но веднага я прогони от главата си. Мръщейки се, тя отиде и взе двойната му торба и я сложи до него на леглото, като се пазеше да не го поглежда.

— Ако толкова си се уморил — каза му тя, — можеш да спиш на моето легло. Аз ще си намеря друга стая за нощуване.

— Не става — тонът му не остави никакво място за спор. — Това легло е достатъчно и за двама ни.

— Това не е смешно? — пое си дълбоко въздух тя.

— Зная.

Тя се обърна към него и го погледна.

— Защо правиш това? Как си представяш, че мога да заспя, когато лежиш до мене?

— Все още не си правила любов в легло, нали, коте? — Той й се усмихна толкова предразполагащо, че дъхът й спря.

Коленете й се подкосиха и тя посегна да се хване таблата на леглото.

Той се изправи. Рязко свали кърпата от кръста си за нея не останаха никакви съмнения, че неговите намерения са съвсем сериозни. Тялото му беше гладко и леко влажно и о, Господи, искаше й се да се хвърли в обятията му.

Но не го направи. Нищо в този момент не желаеше така силно както да се люби с него, но не можеше да понесе, че след това той отново да се държи безразлично към нея.

— Ела тук, котенце — той приближи лицето й към своето. — Цяла сутрин съскаш като гърмяща змия. Сега ми помъркай малко.

— Недей — прошепна тя миг преди устните му да докоснат нейните.

Той се отмести малко назад, но не я пусна. Пръсти му галеха нейните устни и отмалялото й тяло като че ли само се отмести към него.

— Съжалявам, коте — Чандос се усмихна разбиращо. Не исках да стане така. Знаеш го.

— Недей да го правиш тогава — помоли тя.

— Не мога. Ако поне малко умееше да прикриваш чувствата си, нямаше да ми е толкова трудно. Но като знам че ме желаеш, направо полудявам.

— Но това не е честно!

— Мислиш ли, че много ми харесва да изпадам в положение като сега да не мога да се владея?

— Чандос, моля те…

— Имам нужда от тебе, но това не е всичко. — Чандос я привлече към себе си и устните му сякаш обгориха бузата й. — Той те е докоснал. Искам да изтрия това от тебе. Длъжен съм да го направя.

Как би могла да го отблъсне след тези думи? Той можеше и да не й го признае никога, но това, което й каза, показваше колко много държи на нея.