Джоана Линдзи
Диво сърце (35)

35.

През цялата вечер Калида очакваше Марио да се върне в кръчмата. Когато стана вече късно и затвориха заведението, тя отиде да го чака в неговата стая. Той така и не се появи и към четири часа сутринта тя най-накрая заспа.

По същото време Къртни също чакаше Калида да се прибере вкъщи. Тя нервно крачеше из стаята и ядът й се усилваше. Чу, че Мама се прибра от гости в десет часа, но след това къщата остана тиха. Най-накрая се предаде. Можеше да отиде в кръчмата и да се изправи лице срещу лице с Калида, но никога не би го направила, така че й оставаше да чака до сутринта. Реши да поспи.

Независимо, че не си бяха доспали, и двете — Калида и Къртни, се събудиха рано в неделната утрин. Ще се отнасяше до Калида, за нея това беше истинско чудо, защото тя винаги спеше до късно. Но сега нямаше търпение да научи какъв е резултатът от номера. Марио така и не се прибра и тя предполагаше, че в края на краищата е успял да съблазни онази gringa и е прекарал при нея цялата нощ. Е, ако наистина беше станало така, то тя трябваше да напрегне мозъка си, за да намисли най-подходящия начин да съобщи новината на Чандос. И тя излезе от кръчмата с усмивка на уста.

Марио я наблюдаваше през прозореца как се приближава по улицата с наперената си походка. Обичаше тая puta и я мразеше в същото време. Беше му изиграла мръсен номер, но това щеше да й бъде за последно. Вече знаеше какво е крила неговата братовчедка. Беше му ясно, че тя ще остане да го чака, за да научи какво е станало, затова реши да не се прибира. Така тя щеше да си помисли, че всичко се е развило според плана й. Вместо това той беше отишъл при Берта и се беше напил. Не беше мигнал през цялата нощ.

Едва държеше очите си отворени. Още в зори беше застанал на прозореца в дома на Берта в очакване Калида да се появи. Къщата беше в края на града, така че той имаше поглед върху цялата улица.

Преди петнайсет минути беше видял, че прозорецът на стаята на gringa се отвори, и разбра, че тя вече е станала. А пет минути по-късно Мама беше излязла, за да отиде на църква.

Щеше му се да е там сега, за да види какво ще стане, но трябваше да се задоволи само с мисълта, че поне веднъж плановете на Калида се бяха объркали. Нека да види какво значи да се изправиш пред пистолета на една разярена жена! Най-после си позволи да прекъсне бдението си пред прозореца и заспа до проститутката, която похъркваше в леглото до него.

Къртни беше до кухненската печка и си наля една чаша от кафето, което Мама беше направила, преди да отиде на църква. Цялата кипеше отвътре. Само като си помислеше за това, което можеше да се случи миналата нощ, всичкият й гняв отново се надигаше.

Когато Калида влезе в кухнята, тя завари Къртни там. Беше учудена, че вече е станала, и това пролича в погледа й. Къртни беше сама.

Калида се приближи бавно, полюлявайки бедра. Ухили се, като забеляза изтощения вид на своята съперница.

— Как прекара нощта, puta — попита тя и се изкикоти. — Марио още ли е тук?

— Не, не поиска да остане — отвърна тихо Къртни. — Изплаши се, че ще го застрелям.

Смехът на мексиканката пресекна.

— Лъжеш. Къде е тогава, щом не е тук? Не се е прибирал цяла нощ.

— Вероятно е в леглото на някоя друга, тъй като тук не получи това, за което беше дошъл.

— Това ти го казваш, но аз се питам дали Чандос ще ти повярва — изрече злобно Калида.

Сега вече на Къртни й просветна. Значи всичко беше заради Чандос. Трябваше да се досети.

Обърна се и с всичка сила зашлеви Калида, която въобще не очакваше удара й изпусна чашата си. Мексиканката изръмжа през зъби и двете се вкопчиха една в друга и се събориха на земята. Калида имаше опит в такива свади и използваше мръсни номера, но Къртни нямаше представа как трябва да се бие. Това обаче беше отдушник за яростта й, а тя никога дотогава не беше изпитвала такова ожесточение. Беше изиграна по най-долен начин и обидена до дъното на душата си и сега се биеше бясно. Заши още два силни шамара на съперницата си, като с втория разкървави носа й. Калида не остана длъжна и заби коляното си в корема на Къртни, която я изпусна от ръцете си. Калида използва момента, скочи на крака и изтича до кухненския шкаф. Когато се обърна, държеше в ръката си нож, а изразът на лицето й излъчваше дива омраза.

Къртни замръзна на мястото си и косата й настръхна.

— Какво се чудиш? — подигра я Калида. — Нали искаше кръвта ми, ела и си я вземи.

Къртни гледаше като хипнотизирана ножа който мексиканката размахваше пред лицето й. Понечи да отстъпи, но това щеше да означава да се признае за победена.

Мексиканката взе колебанието й за капитулация. По-мисли си, че я е надвила. Последното нещо, което очакваше обаче, беше, че Къртни ще се хвърли към нея, впивайки пръсти в китката й. Мозъкът на Калида заработи бързо. Нямаше намерение да убие тая gringa, независимо че тя я беше нападнала първа. Щяха да я обесят, защото е мексиканка. Но gringa можеше да убие нея — блясъкът в очите на Къртни ясно показваше, че тя би използвала ножа, стига само да успее да се добере до него.

Калида се изплаши не на шега. Това момиче не беше с всичкия си.

Къртни стисна ръката й още по-здраво и направи стъпка към съперницата си.

— Хвърли го!

Стреснати, те отскочиха една от друга. Чандос стоеше в рамката на вратата и ги гледаше настръхнал като буреносен облак.

— Казах да хвърлиш проклетия нож!

Ножът издрънча на пода и момичетата отстъпиха още крачка назад. Калида започна да оправя дрехите си и да бърше кръвта от лицето си. Като не знаеше какво друго да направи, Къртни се наведе да вдигне изпуснатата чаша. Не можеше да погледне към него. Чувстваше се унизително, че я е заварил да се бие.

— Чакам — каза Чандос.

Къртни погледна Калида, но тя отметна глава назад и извърна очи. Досега мексиканката беше успявала да се измъкне с ловки лъжи от всяка ситуация.

— Тая gringa, която доведе тук, ме нападна първа — каза разпалено тя.

— Вярно ли е това, Къртни?

Девойката се обърна към него с разширени от удивление очи.

— Къртни? — повтори тя невярващо. — Сега вече ме наричаш Къртни? Защо? Защо точно сега?

Той въздъхна, пусна кожената торба на пода и пристъпи към пея.

— Какво те е накарало да се разгорещиш така, по дяволите?

— Ти ревнува, querido^[1] — обади се с мъркащ глас Калида.

— Това е лъжа — задъха се Къртни. — Ако ти, кучка такава, смяташ пак да започнеш с долните си лъжи, аз ще трябва да му кажа истината!

— Кажи му тогава как ме изрита от стаята си веднага след като се бяхме видели — бързо заговори Калида и продължи още повече да украсява фактите. — Тя се държа ужасно с мене, Чандос. Аз само я попитах защо е тук, а тя ми се развика, че това не е моя работа.

— Доколкото си спомням, ти беше тази, която крещеше тогава — наежи се Къртни.

— Аз ли? — Очите на мексиканката бяха широко отворени от почуда. — Дойдох да те поздравя с добре дошла, а ти…

— Млъкни, Калида — изръмжа Чандос; търпението му беше на изчерпване. Той хвана Къртни за ръцете и я приближи към себе си. — По-добре ще е, ако си развържеш езика по-бързо, лейди, и говори направо. Цяла нощ съм яздил, за да успея да се върна навреме. Страшно съм изморен и нямам намерение да слушам десет лъжи, за да чуя една дума истина.

Притисната до стената, Къртни започна настъпателно:

— Искаш да знаеш какво стана? Ами, добре. Тази нощ се събудих и заварих в леглото си един гол мъж, изпратен от твоята, твоята любовница.

Ръцете му я стиснаха още по-силно, но гласът му остана спокоен.

— Той стори ли ти нещо?

Беше успял да превъзмогне яла си. Тя знаеше, че в този момент той е бесен, и това, че беше в състояние да й зададе този въпрос, я накара да се почувства по-добре.

— Не.

— И докъде стигна…

— Чандос!

Не можеше да понесе да говори за това пред Калида, но Чандос явно вече трудно се контролираше.

— Трябва да си била заспала като умряла, след като е успял да те съблече, без да се събудиш — рече той. — И псе пак докъде…

— За Бога — рязко го пресече тя. — Съблякох се, преди да си легна. Бях затворила прозореца заради шума от улицата и в стаята беше гореща. Спяла съм, когато той се е промъкнал в стаята ми. Предполагам, че е бил облечен и се е съблякъл, преди да се нахвърли върху мене.

— Докъде успя да стигне…

— Чандос, той само успя да ме целуне — отново го прекъсна Къртни — Щом усетих мустаците му, разбрах, че това не си… — тя млъкна за момент и добави шепнешком — ти.

— А после — попита той след минута тягостно мълчание.

— Естествено… съвсем ясно му дадох да разбере, че нападението му ми е неприятно. Той не очакваше. Стана да запали лампата и в момента, в който се отмести от мене, грабнах пистолета си. Мъжът беше толкова уплашен, че ми призна цялата истина.

И двамата се обърнаха и погледнаха към Калида.

— Много хубава история, gringa — рече мексиканката, — но Марио не се прибра къщи цялата нощ. Ако не я е прекарал с тебе, тогава къде се е дявал?

Чандос се отдръпна от Къртни, обърна се към другото момиче и й хвърли пронизващ поглед. Калида никога не го беше виждала такъв. Тя стисна юмруци; за първи път и мина мисълта, че Чандос може и да не й повярва така лесно.

— Марио? — гневно попита той. — Изпратила си й Марио?

— Да съм го изпращала ли? Не, не съм — бързо отрече тя. — Само му казах, че е тук. Предложих му да дойде да я вили и да я поободри малко, понеже се чувства самотна. Ако тя го е поканила в леглото си, вината не е моя.

— Лъжеш, кучко! — извика Къртни задъхана от възмущение.

Чандос също не й повярва. Ръката му се стрелна и пръстите му стиснаха гърлото на Калида.

— Заслужаваш да ти откъсна главата за това, кучко! — процеди той толкова близо до лицето й, че усети дъха му. Мексиканката беше изплашена до смърт. — Жената, на която си искала да направиш зло, е под моя закрила. Мислех, че тук е единственото сигурно място, където бих могъл да я оставя. Но ти си я забъркала в мръсната си игра и сега ще трябва да убия един човек, който нищо не ми е сторил, само защото се е хванал на твоята въдица.

— Да го убиеш? — извика Калида пребледняла. — За какво? Та той не е направил нищо лошо! Тя каза, че той нищо не й е направил!

Чандос я отблъсна от себе си.

— Влязъл е в стаята й и я е и заплашил. Докосвал я е с ръцете си. Това е напълно достатъчно.

Той се запъти към вратата и Къртни се затича след него, като го хвана за ръката, за да го спре. Чувстваше се изплашена и в същото време беше развълнувана и ядосана.

— Чандос, понякога приемаш нещата прекалено навътре. Не че не одобрявам това, но за Бога, ако исках този човек да умре, можех и сама да го застрелям.

— Едва ли би могла да го направиш, котенце — измърмори той малко насмешливо.

— На твое място не бих била толкова сигурна — рязко му отвърна тя — Но ти не можеш да убиеш Марио. Грешката не е негова. Тя го е излъгала, че съм дошла тук, за да работя при Берта. — Къртни предполагаше, че той знаеше за заведението на Берта. Казала му, че съм проститутка и че имам нужда от мъж и че… — гневът й се възпламени отново — не мога да издържам повече!

Чандос едва не се задави.

— Не се смей! — викна му девойката.

— Не съм си го и помислял!

Тя го изгледа подозрително. Е, ако не друго, то поне от погледа му беше изчезнала предишната готовност да убива.

— Това му е наприказвала. Така че всъщност той си е мислел, че ми прави нещо като услуга.

— О, да, сигурен съм, че така си го приела.

— Иронията ти е неуместна. Чандос. Можеше да бъде и много по-лошо. Дори и след като беше разбрал, че не го искам, той можеше да ме насили. Но не го направи.

— Добре — въздъхна Чандос. — Няма да го убивам. Но трябва да се погрижа за още нещо. Изчакай ме в стаята си — каза й той.

Тя се поколеба и се напрегна цялата, но той нежно докосна ръката й.

— Няма да направя нищо, което не би ти харесало, котенце. А сега върви. Оправи си тоалета или пък поспи малко. Видът ти показва, че имаш нужда от това. Аз няма да се бавя.

Гласът му я успокои, а нежната му ласка я накара да почувства, че няма от какво да се безпокои. Тя излезе от кухнята, като го остави насаме с Калида.