Джоана Линдзи
Бриджит (39)

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Бриджит се бе свила в каруцата до брат си. Не се движеха бързо, тъй като рицарите от Бери яздеха отзад, готови да отблъснат евентуалните преследвачи. Пътуването беше изнурително, но всеки час ги отдалечаваше все повече и повече от Монвил.

Бриджит уморено бе отпуснала глава назад, вперила поглед в тъмното небе, на което не се виждаше нито една звезда. Куинтин се бе унесъл в неспокоен сън. Гореше в треска и мълвеше несвързани слова. Бриджит не можеше да му помогне. Дори бе влошила състоянието му, тъй като двамата се бяха скарали жестоко, не по-малко жестоко, отколкото с Ролан.

Куинтин не искаше да потеглят. Беше побеснял и настояваше да останат. Искаше да нападне Монвил и да срине омразния замък. А това, за което най-много копнееше, бе главата на Ролан. Когато чу безумните му слова, Бриджит пребледня. Не знаеше как точно се случи, но се опита да защити Ролан.

— Та той пощади живота ти! Остави те жив, а можеше да те убие!

Думите й не укротиха гнева на Куинтин — тъкмо обратното, засилиха го.

— Той трябва да умре, заради всичко, което ти е сторил!

— Но Ролан не е виновен за онова, което се случи — настоя Бриджит. — Дрюода е виновна за всичко.

— Не, Бриджит! Този норман е убедил Дрюода да му позволи да те отведе от Луру.

Бриджит се замисли, но след миг горчиво се засмя.

— Това ли ти каза тя? О, Куинтин, нима не си разбрал колко изкусна в лъжите е тази жена? Ролан не ме искаше. Беше бесен, че се налага да ме вземе със себе си. Сега може и да ме иска, но не и тогава. Дрюода му е казала, че ще ме погуби, ако той не ме отведе. И заради онова, което си мислил, че ми е причинил, се е съгласил.

— Това е още една причина да умре!

— Но това не се случи в Луру!

— Ти… ти казваш, че той не те е изнасилил?

— Не. Той беше пиян, а аз — прекалено уплашена, за да говоря. И двамата помислихме, че се е случило. Ала истината е, че Ролан е заспал, а пък аз съм припаднала. На сутринта и двамата решихме, че се е случило непоправимото. Същото си е помислила и Дрюода. Но всички сме грешали.

— И все пак, той те е отвел, след като е знаел, че си моя сестра и че Дрюода няма никакво право да те дава на него!

— Това ли е следващата лъжа на Дрюода? Ролан ме смяташе за слугиня. Не ми повярва, когато му казах, че съм дама, защото Дрюода го бе убедила, че съм крепостна. Дори и днес, когато ти дойде, той те смяташе за мой господар. Не е знаел, че съм твоя сестра. Повярвал е, че Дрюода е твоя сестра.

— Защо Дрюода ще продължава да ме лъже, след като си призна всичко останало?

— Не можеш ли да се досетиш? Отговорът е съвсем очевиден за хора, които са живели с нея и я познават. С лъжите за Ролан тя е направила така, че собствените й действия да не изглеждат толкова ужасни. Тя получи ли си заслуженото?

— Не, изхвърлих я от имението.

— Ето, виждаш ли? Значи се е отървала, но ти дойде тук, за да убиеш Ролан. И все още продължаваш да искаш смъртта му, макар че той пощади живота ти. Но Ролан е знаел, че ти си жив, а не ми е казал — додаде девойката, по-скоро на себе си. — До днес мислех, че си мъртъв.

— За това вече не можеш да го защитиш, Бриджит, защото аз го изпратих в Луру, за да ти каже, че съм жив.

— Той е казал на Дрюода, като е помислил, че тя е твоя сестра. Направил е това, за което си го помолил, Куинтин.

— Ти постоянно намираш оправдания за всичко — обвини я брат й. — Защо го защитаваш толкова яростно?

Бриджит сведе поглед.

— Аз бях щастлива тук, Куинтин. В началото не, но после… Не искам да убиваш Ролан, както не искам и той да убие теб. А един от вас двамата със сигурност ще умре, ако не си тръгнем оттук. Искам да си отида у дома. Не е нужно да се пролива повече кръв. Не искам да бъда отмъстена, защото не съм била наранена.

— Нима искаш да кажеш, че той не те е докоснал през всичкото това време?! — невярващо попита брат й.

— Не, не е — твърдо отговори Бриджит, надявайки се, че лъжата й ще сложи край на всичко.

И наистина не се излъга. Куинтин се съгласи да потеглят. Не си размениха повече нито дума.

Тя никога повече нямаше да види Ролан. Трябваше да погребе дълбоко в себе си чувствата, които изпитваше, и никога да не си спомня за него. По някакъв начин ще трябва да забрави всичко, което се бе случило между нея и Ролан от Монвил.