Шърли Бъзби
Циганката (19)

17

Първото пътешествие в живота на Катрин наближаваше своя край; вече от доста време насам не пътуваха през зелената хълмиста равнина с бели селски къщи. За разлика от Джейсън, Катрин не можа да заспи в друсащата се карета и чакаше с копнеж края на дългия път.

Спираха на пощенските станции само за да сменят конете и да хапнат набързо и най-често храната им се състоеше от кошница сандвичи, която им донасяха в каретата. Веднъж се наложи да спрат за няколко часа, за да се поправи счупеното колело. Едва тогава Катрин осъзна, че бързината, с която Джейсън препускаше към Париж, няма нищо общо с нея. През цялото време мъжът се разхождаше неспокойно напред-назад и обикаляше тясната стая за гости като звяр в клетка, без да я погледне нито веднъж. Опасенията й, че по време на пътуването ще трябва да се отбранява от нахалните му опити за близост, се оказаха неоснователни. Изглежда, той изобщо не забелязваше присъствието й в каретата и макар и с неохота, тя трябваше да признае, че това пренебрежение й е неприятно.

Сега имаше възможност да наблюдава необезпокоявана лицето му, което дори насън излъчваше енергия и жизненост; твърдите линии бяха изчезнали и той изглеждаше по-млад — изобщо не приличаше на мъж, който е в състояние да отвлече и изнасили жена. Катрин с боязън се запита как ли възнамеряваше да постъпи с нея, дали някой ден щеше да я върне обратно в Лондон. Знаеше твърде малко за него и не можеше дори да предполага какво се върти в главата му. Едно обаче беше ясно: моментът за решителен разговор помежду им, който да изясни всички недоразумения, беше безвъзвратно отминал. Нима можеше да го събуди и да му изкрещи, че е лейди Тримейн?

Потънала в мрачти мисли, Катрин обърна глава към прозореца. Когато след известно време погледна отново към Джейсън, тя се озова срещу две будни зелени очи. Той я гледаше с такава хладна пресметливост, че в продължение на един дълъг миг й стана страшно. Дали не бе разгадал мислите й? Ала беше твърдо решена никога повече да не му дава повод да й се присмива.

— Добре ли си починахте? — попита сковано тя. — Сигурно бяхте много уморен, щом спахте толкова дълго.

— Пак заговори като добре възпитана млада дама от пансион за благородни девици — отговори развеселено Джейсън. — Но ние и двамата знаем как стоят нещата в действителност, нали? — добави ухилено той.

Катрин пламна от възмущение, но се овладя и отговори:

— Мислете каквото си искате, но аз нямам намерение отново да загубя самообладание. Ако си въобразявате, че ще ви доставя удоволствието постоянно да се шегувате с мен, трябва да ви уведомя, че се лъжете.

— За какво мислеше току-що?

— Какво? Толкова ли е важно за вас? — попита уплашено тя.

— Обичайно не ме е грижа какво мислят жените. Но имам неприятното чувство, че прикриваш нещо важно.

— Откъде сте толкова сигурен?

— Имаш много изразително лице, малката ми. Мога да прочета и най-тайните ти мисли.

— Щом е толкова лесно да проникнете в душата ми, защо ме питате? Четете по лицето ми и толкоз.

— Исках просто да бъда сигурен, че съм прочел правилно — ухили се Джейсън.

Вече се здрачаваше, когато Джейсън я въведе във фоайето на хотел „Крийон“. Зад дългата, излъскана до блясък маса стоеше внушителен портиер с черно-бяла ливрея. Катрин застана настрана, докато Джейсън преговаряше за стаите. Роклята й беше измачкана, тя умираше от глад и копнееше за топла вана, затова й беше все едно какво мисли за нея персоналът на хотела. Остана като ударена от гръм, когато мъжът учтиво се обърна към нея:

— Ако господин и госпожа Севидж желаят да ме последват?

След като ги разведе из двете спални с отделни гардеробни и два салона, портиерът се поклони и проговори извинително:

— За съжаление не знаехме, че мадам Севидж ще ви придружи. Незабавно ще преустроим стаята до тази на слугата ви, за да настаним камериерката на мадам. Ако мадам или мосю желаят да се възползват от услугите на хотелския персонал, докато пристигне собствената им прислуга, аз моля само да ме уведомите. Веднага ще се погрижа да бъдете обслужени, както подобава. — Той се поклони отново и напусна с отмерени крачки стаята.

— Мадам… Севидж? — изсъска гневно Катрин веднага щом вратата се затвори зад гърба му.

— Може би предпочиташ да те представя за своя любовница? — попита сухо Джейсън. — „Крийон“ е консервативен хотел, освен това чичо ми не знаеше, че ще пристигна придружен от дама, иначе щеше да уреди нещата с обичайната си дискретност.

Катрин го изгледа пренебрежително.

— Нима се тревожите от хорските приказки? — попита невинно тя. — Или чичо ви не одобрява такива действия като отвличането и изнасилването?

Джейсън сви равнодушно рамене.

— Възгледите на чичо ми по отношение на морала изненадващо често се покриват с моите.

Той тръгна към тежката, ръчно резбована врата, която водеше към покрития с килими коридор.

— Ще помоля да ти приготвят ваната. Едно от момичетата ще разопакова багажа ти. Изглеждаш твърде уморена, затова смятам, че е най-добре да вечеряш в стаята си и да си легнеш веднага. — После изчезна, без да й остави време да отговори.

Катрин изгледа невярващо затворената врата. Нима щеше да я остави без надзирател? Минутите минаваха и тя се убеди, че Джейсън беше направил точно това. Изтощението бе забравено; тя се втурна към вратата и широко я разтвори. Огледа дългия коридор, който беше празен. Не се мяркаше никой от персонала. Неспособна да вземе решение, тя спря на прага. След малко се върна в стаята и бавно затвори вратата. Нямаше нито стотинка и не знаеше при кого би могла да отиде. Не й оставаше нищо друго, освен да се подчини на съдбата си. Не беше спала дни наред, а къркоренето на стомаха й напомни, че гладният обикновено не стига далеч. Щеше да изчака — поне докато се окъпе и вечеря. После щеше да измисли нещо.

Тихо чукане на вратата прекъсна нерадостните й мисли. В стаята се вмъкна дребно, тъмнокосо момиче с живи кафяви очи. То се усмихна плахо, направи реверанс и прошепна, че са го изпратили да бъде в услуга на мадам; името й било Жана. Катрин остави камериерката да разопакова багажа й и заброди безцелно из помещенията.

На улицата вече бяха запалили фенерите и жълтеникавата им светлина хвърляше топли отблясъци върху сивия паваж. Елегантни карети, теглени от благородни коне, трополяха покрай хотела, отвеждайки пътниците си към нощните забавления на Париж.

Срещу прозореца на Катрин се простираше обширният „Place de la Concorde“, където само десетилетие преди това нещастният крал Людвик XVI беше загубил трона и главата си под ножа на гилотината. Зад площада Сена влачеше мирно водите си през блещукащия с хиляди светлинки град.

Катрин усети нов прилив на умора и не можа да се наслади на възхитителната гледка. Когато Жана й съобщи, че банята е готова, тя съблече бързо замърсената рокля, потопи се в горещата, ухаеща на рози вода и доволно се отпусна назад. Изтърка се от глава до пети с ароматния сапун, докато Жана непрекъснато доливаше топла вода. Накрая ваната започна да прелива.

След като се нахрани с апетит, Катрин се излегна уморено на синия диван в дневната и само след минута заспа.

Джейсън се върна късно. Беше изпратил бележка на американския специален пратеник Ливингстън, в която го молеше за незабавна среща по нетърпящи отлагане държавни дела. На разговора трябваше да присъства и американският посредник Монро. Джейсън се бе погрижил присъствието му в Париж да изглежда като частно посещение и беше изпратил писма до френските си роднини с молба да го посетят в хотел „Крийон“. Едва успя да се нахрани в отделно сепаре на ресторанта, когато пристигна един от братовчедите му.

Мишел Бове, строен, красив младеж, се беше приготвил да посети някой от многобройните игрални салони, когато му предадоха писмото на Джейсън. Без да се замисля, той се запъти право към хотел „Крийон“, за да поздрави американския си братовчед. Двамата се харесаха от пръв поглед и Джейсън прие с удоволствие предложението на Мишел да го разведе из нощния Париж.

Джейсън се върна в хотела в изключително добро настроение. Влезе в стаите, които Катрин беше разгледала преди няколко часа. Избра по-голямата от двете спални, хвърли вратовръзката си на едно кресло и побърза да се освободи от ботушите. После тръгна към другата спалня да търси Тамара. Намери я заспала на дивана и прекрасната гледка, която се разкри пред очите му, предизвика странна усмивка на устните му, едновременно мека и подигравателна. Остана известно време неподвижен, без да може да откъсне очи от стройното й тяло. Постара се да потисне внезапно надигналата се в сърцето му нежност, вдигна я и я отнесе в спалнята й.