Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последствия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Once and Always, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 434 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2009)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Плеяда“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Глава двайсет и пета

Виктория решително се отправи към конюшните и изчака докато й оседлаят кон. Новият й костюм за езда подчертава ще съблазнителните й гърди и тънката й талия. Косата й бе ще прибрана на тила в елегантен кок. Тази прическа я караше да се чувства по-зряла, по-изискана и някак по-уверена.

Тя чакаше, потупвайки с дръжката на камшика за езда крака си, после сърдечно се усмихна на коняря, който изведе един буен жребец с лъскав като коприна абаносов косъм. Виктория с възхищение огледа животното:

— Прекрасен е, Джон! Как се казва?

— Името му е Матадор — отвърна конярят. — От Испания е. Господарят го избра за вас да го яздите, докато пристигне новият ви кон след няколко седмици.

Джейсън й беше купил кон, осъзна Виктория, докато конярят й помагаше да се качи на седлото. Не можеше да разбере защо е решил да купува друг кон специално за нея, след като притежаваше най-расовите коне в Англия. Все пак беше много щедро, както и напълно присъщо за него да не спомене нищо.

Тя накара коня да намали ход, завивайки по стръмната, извита алея, която водеше към къщата на капитан Фаръл, и си отдъхна с облекчение, когато капитанът излезе на площадката пред къщата и й помогна да слезе от седлото.

— Благодаря — каза му, когато стъпи на земята. — Надявах се, че си тук.

Капитан Фаръл й се усмихна:

— Възнамерявах да намина днес към Уейкфийлд, за да видя как вървят нещата между вас с Джейсън.

— В такъв случай — с тъжна усмивка отвърна Виктория — по-добре, че не си си направил труда.

— Никакво подобрение ли няма? — изненада се той, въвеждайки я в къщата. Напълни чайник с вода и го сложи на печката.

Виктория седна и съкрушено поклати глава.

— Във всеки случай нещата се влошиха. Всъщност не се влошиха. Поне остана вкъщи миналата нощ, вместо да ходи в Лондон при неговите… ами, нали знаеш какво имам предвид? — не смяташе да повдига толкова личен въпрос. Искаше само да обсъди настроенията на Джейсън, а не личните им взаимоотношения.

Капитан Фаръл взе две чаши от една полица и хвърли объркан поглед към Виктория:

— Не, не разбирам. Какво имаш предвид?

Тя го погледна смутено.

— Изплюй камъчето, дете. Аз ти се доверих. Знай, че и ти можеш да ми се довериш. С кого другиго можеш да говориш?

— С никого — нещастно отвърна младата жена.

— Ако това, което се опитваш да ми кажеш, е чак толкова трудно, мисли за мен като за твой баща — или пък баща на Джейсън.

— Но не си. Не съм сигурна, че мога да кажа и на собствения си баща това, за което питаш.

Той постави чашите за чай на масата и бавно се обърна, наблюдавайки Виктория.

— Знаеш ли кое е единственото нещо, което не ми харесва в морето?

Тя поклати глава и той отговори:

— Самотата на каютата ми. Понякога ми харесва. Но когато се тревожа за нещо, например, когато виждам, че се задава буря, няма с кого да споделя страховете си. Не мога да допусна хората ми да разберат, че се страхувам, защото ще изпаднат в паника. Затова трябва да тая всичко в себе си. По някога, когато съм бил в открито море, ме е обземало чувството, че жена ми е болна или в опасност, и това чувство не ми е давало мира, защото не е имало кой да ме увери, че е нелепо да си мисля такива неща. Ако не можеш да говориш с Джейсън и не искаш да говориш с мен, никога няма да намериш отговорите, които търсиш.

Виктория го погледна с любов и благодарност.

— Ти си един от най-добрите хора, които някога съм срещала, капитане.

— Тогава защо просто не си представиш, че съм ти като баща, и да споделиш с мен?

Виктория знаеше, че много хора, включително и жени, бяха споделяли какво ли не с доктор Сийтън, без да се срамуват и ако искаше да разбере Джейсън, трябваше да говори с капитан Фаръл.

— Добре — каза тя и се успокои малко, когато той предвидливо се обърна с гръб към нея и се зае с приготвянето на чая. Беше й по-лесно да говори, когато не я гледаше.

— Всъщност дойдох да попитам дали си ми казал всичко, което знаеш за Джейсън. Но за да отговоря на въпроса, снощи Джейсън остана у дома. Напоследък всяка вечер ходеше в Лондон, за да посещава, нали разбираш… — пое дълбоко въздух и твърдо изрече: — любовницата си.

Капитан Фаръл се стресна, но не се обърна.

— Какво те кара да мислиш така?

— Сигурна съм. Пишеше го във вчерашните вестници. Джейсън не се прибра цяла нощ, но когато се върна, аз закусвах и тъкмо бях прочела вестника. Бях разстроена…

— Представям си.

— И едва успях да запазя спокойствие, но се опитах да бъда разумно. Казах му, че разбирам, че грижовните съпрузи си имат любовници, но би трябвало да бъдат по-дискретни и…

Капитан Фаръл се обърна внезапно със захарницата в една ръка и каничка с мляко в другата:

— Казала си му, че е проява на загриженост от негова страна да си има любовница, но трябва да бъде по-дискретен?

— Да. Не трябваше ли?

— По-важното е защо си го казала, защо изобщо ти е минало през ума?

Тя усети укора му и леко се стресна.

— Госпожица Флоси — Флоси Уилсън ми обясни, че в Англия е съвсем обичайно грижовните съпрузи да си имат…

— Флоси Уилсън ли? — смая се той. — Флоси Уилсън! — повтори, сякаш не можеше да повярва на ушите си. — Та тя е стара мома, да не говорим, че е пълна глупачка! Джейсън я държеше в Уейкфийлд, за да помага за Джейми, та когато той отсъства от къщи, детето да има любяща и грижовна жена до себе си. Вярно, че Флоси беше такава, но веднъж беше забравила къде е оставила бебето. И ти си искала съвет от такава жена как да се държиш със съпруга си?

— Не съм я питала, тя сама ми предложи съвет — оправда се Виктория, изчервявайки се.

— Извинявай, че ти се развиках, дете — каза той, разтривайки тила си с ръка. — В Ирландия съпругата ще халоса мъжа си с тенджера по главата, ако ходи при други жени. Много по-простичко, по-директно и по-ефективно е, сигурен съм. Моля те, продължавай нататък с това, което се опитваше да ми кажеш. Спомена, че си се спречкала с Джейсън.

— Наистина предпочитам да не го разказвам — предпазливо каза Виктория. — Мисля, че не трябваше да идвам. Всъщност идеята беше ужасна. Просто се надявах, че можеш да ми обясниш защо той се държи толкова студено с мен, откакто се оженихме.

— Как така студено? — напрегнато попита капитан Фаръл.

— Не знам как да го обясня.

Той наля чай в две чаши и ги вдигна.

— Виктория, да не би да се опитваш да ми кажеш, че не идва достатъчно често в леглото ти? — намръщено попита, като се обърна.

Младата жена се изчерви и наведе очи.

— Всъщност не е идвал от първата ни брачна нощ, макар че много се боях да не го направи, когато на следващата сутрин разби вратата, след като аз я заключих…

Капитан Фаръл се обърна към шкафа, остави чая и наля две чаши с уиски. Отиде до Виктория и й подаде едната.

— Изпий го — строго й нареди, — ще ти бъде по-лесно да говориш, а аз наистина възнамерявам да чуя останалата част от историята.

— Преди да дойда в Англия, никога не бях опитвала какъвто и да е алкохол, с изключение на вино, когато починаха родителите ми — каза тя. — Но откакто дойдох тук, хората все ми предлагат вино, бренди и шампанско и ми казват да го изпия, защото ще се почувствам по-добре. Изобщо не ме кара да се чувствам по-добре.

— Опитай го — нареди той.

— Вече съм го опитвала. Бях толкова напрегната в деня на сватбата ни, че се опитах да се отскубна от Джейсън пред олтара. И когато пристигнахме в Уейкфийлд, си помислих, че малко вино ще ми помогне да се справя през останалата част от вечерта. Изпих пет чаши вино на сватбеното ни тържество, но от него се почувствах още по-зле, когато си… когато си легнах.

— Да разбирам ли, че за малко не си оставила Джейсън пред олтара в църквата, пълна с негови познати?

— Да, но никой не разбра, с изключение на Джейсън.

— Мили Боже! — прошепна той.

— И през първата ни брачна нощ едва не повърнах.

— Мили Боже! — отново прошепна той. — И на другата сутрин си заключила вратата на стаята си?

Виктория кимна нещастно.

— И вчера си му казала, че според теб е разумно от негова страна да ходи при любовницата си?

Тя отново кимна и капитанът смаяно се вторачи в нея.

— Снощи наистина се опитах да компенсирам.

— Слава Богу!

— Да, предложих му да направим каквото поиска.

— Това трябва значително да е помогнало — предположи той с лека усмивка.

— За момент така ми се стори. Но когато му предложих да поиграем карти или шах, той стана…

— Предложила си му да играете шах? За Бога, защо шах?

Виктория го погледна леко засегната.

— Опитах се да си припомня нещата, които родителите ми правеха заедно. Щях да му предложа да се поразходим, но беше малко студено.

Капитан Фаръл едва сдържа смеха си:

— Горкият Джейсън! — После погледна младата жена и добави:

— Уверявам те, че родителите ти са правили… и… други неща.

— Например? — Виктория се замисли за вечерите, когато те седяха пред огъня и четяха. Майка й готвеше любимите гозби на баща й, грижеше се за къщата, кърпеше дрехите му, но Джейсън имаше цяла армия от слуги, които изпълняваха тези домакински задължения. Тя хвърли поглед към капитан Фаръл, който неловко мълчеше.

— Какви неща имаш предвид?

— Имам предвид интимните неща, които са правили, докато си била в леглото си, а те в тяхното.

Далечен спомен изплува в съзнанието й: родителите й, застанали пред вратата на спалнята на майка й и баща й, който се опитва да прегърне жена си и я умолява: „Не ме отблъсквай отново, Катрин. За Бога, недей!“

Майка й беше отблъсквала баща й от леглото си, осъзна Виктория. После си спомни колко наранен и отчаян изглеждаше баща й и колко ядосана беше на майка си за това, че му е причинила болка. Родителите й наистина бяха приятели, но майка й не обичаше баща й. Катрин беше обичала Чарлз Филдинг и затова не допускаше баща й в леглото си след раждането на Дороти.

Прехапа устни, спомняйки си колко самотен изглеждаше баща й. Тя се питаше дали всички мъже се чувстват самотни — или може би отхвърлени, ако жените им не ги допускат в леглото си.

Знаеше, че майка й не беше обичала баща й, но те наистина бяха приятели. Приятели… Изведнъж осъзна, че се опитва да направи Джейсън свой приятел, също както майка й беше постъпвала с баща й.

— Ти си любяща жена, Виктория, пълна с живот и кураж. Забрави за браковете във висшето общество — те са формални. Помисли за брака на родителите си. Те бяха щастливи, нали?

Дългото й мълчание накара капитан Фаръл да смръщи вежди и рязко да изрече:

— Всъщност да оставим брака на родителите ти. Познавам мъжете, познавам и Джейсън, затова искам да запомниш едно нещо. Ако една жена заключи вратата на спалнята си за мъжа си, той ще заключи сърцето си за нея. Разбира се, ще го направи, ако има гордост. А Джейсън е много горд човек. Той няма да пълзи в краката ти или да моли за ласките ти. Ти си се отдръпнала от него. Сега зависи само от теб да го накараш да разбере, че не искаш да го правиш повече.

— Как да го направя?

— Като не му предлагаш да играете шах — отвърна той. — И не си мислиш, че е много разумно от негова страна да ходи при друга жена. — Никога не съм си представял колко е трудно за един баща да отгледа дъщеря. Има някои неща, които много трудно се обсъждат с другия пол.

Виктория неспокойно се изправи.

— Ще помисля за всичко, което ми каза — обеща тя, като се опита да прикрие смущението си.

— Мога ли да те попитам нещо? — колебливо се обърна към нея капитанът.

— Предполагам, че имаш право — усмихна се мило младата жена, прикривайки безпокойството си. — В края на краищата аз самата ти зададох достатъчно въпроси.

— Никой ли не е разговарял с теб за любовта в брака?

— Такива неща не бих могла да обсъждам с друг освен с майка си — отвърна Виктория и отново се изчерви. — Разбира се, човек не може да не е чул нищо за семейните задължения, но някак не можеш да ги разбереш съвсем добре.

— Задължения! — отвратено изрече той. — В моята страна девойката чака с нетърпение първата си брачна нощ. Иди си вкъщи и се опитай да приласкаеш съпруга си, момиче, а той ще се погрижи за останалото. След това няма да гледаш на това като на задължение. Познавам Джейсън достатъчно добре, за да те уверя в това!

— И ако го направя, ще бъде ли той щастлив с мен?

— Да. — Капитанът й се усмихна. — И ще направи и теб щастлива.

Виктория сложи на масата недокоснатата чаша с уиски.

— Знам малко за брака, още по-малко за това какво е да си съпруга и абсолютно нищо за приласкаването.

Капитан Фаръл погледна екзотичната красавица, застанала пред него, и се засмя:

— Не мисля, че ще ти се наложи да полагаш големи усилия, за да прелъстиш Джейсън, мила моя. Сигурен съм, че щом разбере, че е желан в леглото ти, ще бъде щастлив да се отзове.

Виктория се изчерви, усмихна се и се насочи към вратата.

Докато яздеше Матадор на път за дома, тя беше толкова погълната от мислите си, че не осъзнаваше колко път са изминали. А щом спряха пред Уейкфийлд Парк, вече беше сигурна поне в едно: не искаше Джейсън да се чувства самотен, както се беше чувствал баща й.

Да се отдаде на Джейсън нямаше да бъде чак толкова ужасно, особено ако и тогава я целуне по онзи дързък, интимен начин, когато притискаше устни в нейните и правеше онези невероятни неща с езика си, които разпалваха страстта й. Вместо да мисли за нови рокли, както й беше предложила госпожица Флоси, когато беше в леглото със съпруга си, щеше да си мисли за целувките му. Жалко, че мъжете не целуваха жените си в леглото, помисли си тя. Всичко щеше да е далеч по-хубаво. Очевидно целувките не се предвиждаха; в леглото мъжете правеха това, за което са си мислели през цялото време.

— Не ме интересува! — твърдо каза Виктория, когато един коняр изтича да й помогне да слезе от коня. Беше готова на всичко, за да направи Джейсън щастлив и да възстанови предишната им близост. Според капитан Фаръл сега тя трябваше да даде знак на съпруга си, че иска да сподели леглото си с него.

Влезе в къщата и попита Нортръп:

— Тук ли е лорд Филдинг?

— Да, милейди — отвърна той с поклон. — В кабинета си е.

— Сам ли е?

— Да, милейди — отново се поклони икономът. Виктория му благодари и тръгна по коридора. Отвори вратата на кабинета и тихо се вмъкна. Джейсън седеше зад бюрото си и четеше някакви документи. Виктория го погледна и отново видя в него момчето с изстрадано детство, превърнало се в красив, богат и силен мъж. Беше натрупал състояние и купил имения, беше простил на баща си и беше приютил едно осиротяло момиче от Америка. И пак беше сам. Пак работеше, пак полагаше усилия.

„Обичам те“ — помисли си тя и от тази внезапна мисъл едва не й се подкосиха краката. Толкова много беше обичала Андрю. Но защо никога не беше изпитвала желание да го направи щастлив? Тя обичаше Джейсън въпреки предупреждението на баща й, въпреки предупреждението на самия Джейсън, че не иска любовта й, а единствено тялото й. Колко странно, че можеше да има точно това, което не желаеше, а не това, което искаше. Толкова силно желаеше да го накара да поиска и двете.

Безшумно прекоси стаята и застана зад Джейсън.

— Защо работиш толкова усилено? — тихо го попита. Той подскочи, но не се обърна.

— Обичам да работя — отвърна. — Искаш ли нещо конкретно? Много съм зает.

Началото не беше окуражаващо и за миг Виктория си помисли дали да не му каже направо, че иска да я заведе в леглото си. Но истината беше, че не й достигаше смелост, а и не беше чак толкова нетърпелива да се качат горе, особено след като се държеше по-студено и от първата им брачна нощ. За да го накара да се отпусне, тя нежно каза:

— Сигурно имаш ужасни болки в гърба от това, че по цял ден седиш така. — Събра кураж и сложи ръце на широките му плещи, за да ги поразтрие.

В мига, в който го докосна, тяло му се напрегна.

— Какво правиш? — строго попита той.

— Помислих си, че бих могла да разтрия раменете ти.

— Раменете ми не се нуждаят от нежните ти грижи, Виктория.

— Защо се държиш толкова грубо с мен? — попита тя, заобиколи бюрото и застана пред него, наблюдавайки го как пише. И когато Джейсън не й обърна внимание, седна на бюрото му.

Джейсън ядосано хвърли перото, облегна се назад и се загледа в нея. Кракът й беше до ръката му и леко се поклащаше, докато тя четеше какво пишеше. Погледът му неволно се спря на гърдите й, а после се прикова на устните й. Имаше уста, която умоляваше да бъде целувана, а миглите й бяха толкова дълги, че хвърляха сянка върху страните й.

— Слез от бюрото ми и се махни оттук — рязко изрече той.

— Както желаеш — отвърна развеселено съпругата му и стана. — Дойдох само да те поздравя. Какво искаш за вечеря?

— Няма значение — отвърна той.

— А нещо специално за десерт?

„Същото, което бих искал и за вечеря“ — помисли си.

— Не — отсече, потискайки настойчивия порив на тялото си.

— Колко лесно може да те удовлетвори човек — подразни го тя и се пресегна да проследи с пръст извивката на веждите му.

Джейсън сграбчи ръката й и я отблъсна.

— Какво си мислиш, че правиш?

Виктория се разтрепери, но повдигна рамене.

— Между нас винаги има врати. Помислих си, че мога да отворя вратата на кабинета ти и да видя какво правиш.

— Дели ни нещо повече от врати — рязко отвърна той и пусна ръката й.

— Знам — тихо се съгласи тя и го погледна с прекрасните си сини очи.

Джейсън бързо отмести поглед, взе документите и промърмори:

— Много съм зает.

— Виждам. Нямаш време за мен — гласът й прозвуча с особена нежност и тя тихо си тръгна.

На вечеря Виктория влезе в салона, облечена в рокля от шифон с цвят на праскова, която подчертаваше всяка извивка на тялото й и беше почти прозрачна. Джейсън присви очи, като я видя:

— Аз ли съм плащал за това?

Тя забеляза как погледът му се прикова върху предизвикателното деколте и се усмихна:

— Разбира се. Аз нямам пари.

— Не я носи извън къщи. Неприлична е.

— Знаех си, че ще ти хареса! — тихичко се изсмя младата жена, усещайки инстинктивно, че много му харесва.

Джейсън я погледна така, сякаш не можеше да повярва на ушите си, после се обърна към кристалните гарафи на масата:

— Искаш ли шери?

— За Бога, не! — засмя се тя. — Както вече със сигурност си се досетил, виното не ми понася особено. Кара ме да се чувствам зле. Винаги ми е прилошавало от него. Видя какво се случи, когато пих от него на сватбата ни.

Без да осъзнава важността на това, което току-що бе казала, тя се обърна и се загледа в една безценна ваза от династията Минг, поставена на позлатена масичка, инкрустирана с мрамор, обмисляйки нещо. Най-сетне се реши:

— Бих искала да отида до Лондон утре.

— Защо?

Тя се приближи към креслото, в което Джейсън току-що се беше разположил, и седна на страничната облегалка.

— За да похарча парите ти, разбира се.

— Не знаех, че съм ти дал — промърмори той, разсеян от близостта й. На светлината на свещите тънкият шифон изглеждаше прозрачен.

— Все още разполагам с повечето от парите, които си ми отпускал през тези няколко седмици. Ще дойдеш ли с мен в Лондон? След като напазарувам, можем да отидем на театър и да останем в градската къща.

— Имам среща тук вдругиден сутринта.

— Още по-добре — без да се замисли, каза тя. — Сами за няколко часа в каретата ще имаме достатъчно време да си побъбрим. — Ще се приберем заедно утре вечер.

— Не мога да отделя толкова време.

— Джейсън — нежно изрече тя и се протегна да докосне къдравата му черна коса.

Той скочи от стола, надвеси се над нея и презрително каза:

— Ако имаш нужда от пари за Лондон, направо си кажи! Но престани да се държиш като евтина проститутка или ще се намериш на дивана с вдигнати поли.

Унизена и разярена, Виктория се втренчи в него:

— За твое сведение предпочитам да съм евтина проститутка вместо глупак като теб, който не може да прецени правилно нито един жест и непрекъснато си прави погрешни заключения!

Джейсън я погледна ядосано:

— Това пък какво трябва да означава?

Съпругата му едва не се спъна от гняв:

— Сам се сети! Много те бива в преценките по отношение на мен, само дето винаги са погрешни! Но ще ти кажа следното — ако бях проститутка, щях да умра от глад, ако нещата ми зависеха от теб! Освен това можеш да си вечеряш сам и да вгорчаваш живота на слугите вместо моя. Утре заминавам за Лондон.

С тези думи тя избяга от стаята и остави Джейсън да гледа учудено след нея, смръщил вежди.

Виктория бързо се качи в стаята си, хвърли тънката рокля и си облече сатенен халат. Седна пред огледалото и когато гневът й се поуталожи, се усмихна. Изумлението, което се изписа на лицето на Джейсън, когато му каза, че ще умре от глад, ако беше проститутка и се остави изцяло на него, беше почти смешно.