Джуд Деверо
Принцесата (9)

ГЛАВА ДЕВЕТА

— Ставай! — каза Джей Ти. — Днес ще научим как се приготвя закуската.

Арайа неохотно отвори очи. Джей Ти беше застанал в другия край на стаята, вече облечен в своята униформа в цвят каки. Говореше толкова високо, като че ли ги делят километри.

Арайа се протегна.

— Колко е часът?

— Време е за закуска. Ставай, най-сетне!

— Сутрин винаги ли си толкова шумен? — Тя се облегна на възглавниците. — У дома сутрин една прислужница винаги ми носи в леглото кана чай. Като начало на деня това е чудесно.

Джей Ти замълча и я изгледа с такава неприязън, че цялото й лице пламна.

— Ставай! — повтори той, врътна се на токовете си и слезе по стълбите.

С усмивка Арайа си избра рокля от копринен шантунг — сигурно щеше да подхожда за сладкарницата. Джей Ти седеше в дневната и четеше вестник.

— Забави се прекалено дълго.

Той стана и отиде в кухнята.

— Това тука е тиган. Ето яйца и масло. Слагаш малко масло в тигана и след това прибавяш яйцата. По дяволите! Забравих шунката. Дай шунката от камерата!

— Камерата?

Той я избута настрани и отвори хладилника.

— Гледай тука! Това е шунка. Трябва да се научиш как се пържи, някой ден сама ще купуваш в супермаркета. Подай още един тиган, там долу под печката и сложи в него шунката!

Арайа дълго рови, докато намери тиган. Печката беше отрупана с кутията от яйцата, някакъв стар хляб, нечисти съдове от вечерта, яйчени черупки. Тя поиска да освободи малко място и пипна тигана с яйцата. Светкавично дръпна ръката си, без да издаде нито звук.

— Сложи ли шунката в тигана?

Арайа се опита да го стори, но болката в дясната й ръка стана непоносима.

— Е, да! Не можеш да пипаш храната с гола ръка, така ли? — попита Джей Ти свадливо. — Я хвани с две ръце!

Той хвана дясната и ръка и Арайа тихичко изскимтя. Джей Ти се стресна, погледна изпитателно пребледнялото й лице и обърна дланта й нагоре — бяха се надули вече мехури. Той моментално лепна отгоре парче масло.

— Какво стана? Ти изобщо не изпищя! Здраво си се изгорила!

Арайа не отвърна. Почувства само облекчение от хладното масло на дланта си.

— Дявол да те вземе! — изруга той. — Не мърдай и гледай само!

Докато приготвяше закуската, той непрекъснато ругаеше на глас. Но опържи и за нея шунка с яйца.

Най-после седнаха един срещу друг, сковани в ледено мълчание.

„Колко потискащо е тук! — помисли си Арайа. — Колко различно от закуските с дядо и сестра ми…“

Тя се усмихна, като си представи колко ли щеше да се забавлява дядо й, ако му разкаже за снощната вечер. Имаше да се смее на тези абсурдни американски нрави…

— Мога ли да се посмея и аз?

— Не ви разбрах?

— Смееш се и се питам защо. И аз се нуждая някой да ме поразвесели…

— О, само си представих как бих описала снощната вечер на моя дядо.

— И какво?

Арайа сведе очи към чинията си.

— Не вярвам да ти се види кой знае колко забавно. Все пак става дума за твоите приятели.

Джей Ти присви очи.

— Бих искал да зная как би описала приятелите ми на твоето височайше семейство.

Каза го толкова подигравателно, че Арайа кипна и вече пет пари не даваше какво би могъл да си помисли. Дядо й често казваше, че хората от гражданското съсловие нямат чувство за хумор, защото самите те се вземат много на сериозно.

Е, добре! Лицето на Арайа придоби съвсем различен израз, тя отвори смешно устичка, наведе глава настрани и започна с глас, който би подхождал на някакво безпомощно хлапе:

— Бони, къде е кетчупът? Бони, ще ми се едно доматче. Бони, къде е майонезката? Бони, за мен не донесе ли сладкиш? Нали знаеш колко обичам ябълков сладкиш? Бони…

Джей Ти я гледаше ококорен.

— Господи, това е Лари! Същински Лари! Бони винаги казва, че ако не е тя, той ще пукне от глад!

Лицето на Арайа придоби съвсем друг израз. Очите й нервно примигваха.

— Ох, виждаш ли, направо се влюбих в тази червената рокля! Какво чудо! Ох, съкровище, никога не съм мислила, че червеното е мой цвят… Но съм носила много червено като дете. Не намираш ли, че косата ми е твърде тъмна, за да нося този цвят? Ох, не знам! Май че съм и твърде дебела, за да нося червено. Гледай тука, тука… От сватбата досега съм наддала няколко килограма… Искаш ли малко лучец, съкровище?

Джей Ти се разсмя.

— Разбрах веднага. Това е жената на Лари, Бони.

Арайа също се смееше и продължаваше да унищожава закуската си.

— А Пати? Можеш ли да го докараш като Пати?

Очите на Арайа светнаха. Тя остави вилицата и стана. Извърна се с гръб към Джей Ти и наподоби идеално странната походка на Пати: със силно приближени колене и ръце, разперени като кокоши крилца, без да престава да грачи монотонно:

— Чарлз, смятам, че ще трябва да си купя и аз същата лампа. Тази приглушена светлина е истински божи дар за всякакъв тен…

Арайа млъкна и погледна Джей Ти изненадана. Той се смееше от все сърце. Колко хубаво беше да има отново публика! Винаги беше обичала да имитира разни хора. Такива представления си правеха с дядо й и сестра й след всеки официален прием…

Пред Джей Ти тя не се смущаваше, също както пред собственото си семейство. Сега тя се впусна да имитира всичките снощни приятели, като завърши представлението със сцена, в която едновременно всички участвуват. Представи мъжете малко отпуснати, наивно глуповати като деца. Жените им сипваха в чиниите, обираха трохичките от дрехите им, изглаждаха споровете между тях, като че мъжете бяха пораснали малки момчета. Но през цялото това време жените пък говореха за дрехи, пари, фризури, пари, рецепти за готвене, пари и отново пари.

Арайа го правеше без злоба и подигравка, сама се забавляваше с всяка роля, към която се обръщаше. Когато свърши, Джей Ти започна да бърше сълзите си, все още развеселен.

„Кой би могъл да помисли — Арайа го гледаше изненадано — че един американец има чувство за хумор!“

— Толкова смешни ли сме наистина? — запита той засмян.

— М-м-мм… — бе единственият отговор. Джей Ти се изправи.

— Така. А сега ще те науча как се мият съдовете. Ще ти хареса.

За първи път в гласа му нямаше неприязън. Показа й как да напълни умивалника с вода, как се прибавя препарат за миене.

— А сега потопяваш ръцете си във водата и започваш да миеш.

Арайа послушно посегна да започне, когато Джей Ти я хвана за китката и тихичко каза:

— Прощавай, забравих, че си изгори ръката. — Той я подържа за ръката няколко секунди, като я гледаше право в очите. — Аз ще мия, а ти ще ги бършеш. Разкажи нещо за Ланкония?

Арайа се зае с удоволствие за работата, защото през това време можеше да поговори за Ланкония. Започна с планините и прохладните пощи…

— Трябва да е съвсем различно от Ки Уест.

— След всичко, което видях тук, и аз мисля така — отвърна тя откровено. — Но ми харесват цветята тук. Такива пищни цветове!

— Иска ли ти се да разгледаш околностите?

Самата дума „да разгледаш“ накара Арайа да потръпне. Нали това бяха правили във Вашингтон! Само слизаха и се качваха в колата, все да разглеждат. Как Джей Ти й се накара, че искала да изпие една кола.

Джей Ти забеляза, че тя потръпна от ужас и сведе очи към умивалника.

— Този път може да е по-забавно. Слушай сега! Веднага трябва да тръгна за базата. Имаш ли достатъчно за четене?

— Разбира се. Учебниците.

— Да, разбира се. Може би… — заекна той.

— Доли каза, че ще ме вземе в единадесет без четвърт. Ще ходим на сладолед.

— Добре. Поне няма да си самичка. — Той източи водата и избърса ръцете си. — Трябва да вървя.

Той се качи на втория етаж и не след много се върна с някакви документи.

— Да си виждала чантата ми?

— Но ето я, съкровище! — отвърна тя с гласа на Бони.

Джей Ти прихна и пое чантата от ръцете й.

— Тогава до довечера, бейби! — Той се обърна закачливо и добави: — Пардон, Ваше кралско височество!

— Мисля, че „бейби“ ми харесва повече! — извика Арайа след него.

Тя се облегна на рамката на вратата, щастливо усмихната.

 

 

Доли пристигна точно на време.

— С такава елегантна рокля на сладолед! Господи! Винаги ли така скъпо се обличате? Същинска Мерл Оберон от последния й филм!

— Нямам друго. Неподходяща ли е?

— Ако отивахте на среща с някой велик херцог, щеше да подхожда, предполагам… — Доли дебнеше реакцията на Арайа. — Да вървим! Ще минем най-напред при Гейл. Тя може да има нещо подходящо в гардероба си. С удоволствие ще ви заеме нещо. Джей Ти тръгна ли?

— Да.

— Чудесно. Защото имам изненада за вас. Срещата ни всъщност е чак в три.

Арайа недоумяваше какво е замислила Доли, но тръгна покорно с нея.

 

 

Джей Ти погледна с ужас купчината документация на бюрото си и потърка очи. През последната нощ не можа да спи — след като Нейно кралско височество седна на леглото му и направо го подлуди с тази ефирна нощничка и екзотичните си ухания. Дълго не можа да откъсне очи от нея и тази сутрин, преди да я събуди.

„Това е само една задача, която са ми възложили, нищо повече!“ — повтаряше си той отново и отново. Трябва да я подготви да се държи като американка, а след като свърши всичко това, няма да я види повече. Разбира се, ако не се интересува нито от личността й, нито — пази Боже! — от тялото й. Той си спомняше твърде добре как се беше къпала на острова. За принцеса беше прекалено добре оформена… Ако тя пожелае, и за „мис Америка“ могат да я изберат… Точно така си бе помислил тогава.

Досега не беше трудно да спазва дистанция. Изглеждаше толкова надменна, толкова студена, като че не беше човек! Но днес… Сутринта беше толкова естествена! Още го напушваше смях като се сетеше за походката на Пати.

„Наистина странна жена! — помисли си той. — Толкова безпомощна и същевременно смела като лъв!“ Как така не изпищя, като се опари? Ами как изяде тия плувнали в мазнина яйца на очи, без да й мигне окото…

— Още ли не сте тръгнал, Джей Ти?

Джей Ти подскочи и отдаде стегнато чест, Дейвид му отвърна отпуснато.

— Тъй вярно, сър! Още съм тук.

— Научих, че сте младоженец?

— Тъй вярно, сър. От три дни.

— И какво се бавите тук още? Би трябвало да сте си в къщи, при жена си!

— Исках само да погледна още веднъж плановете за радара, а и…

Командирът му махна с ръка:

— Радва ме вашето чувство за отговорност, но в живота има и други неща освен работата, дори и във военно време! Сега ви заповядвам най-официално да си вървите у дома и да посветите останалата част от деня на съпругата си!

Джей Ти се усмихна.

— Тъй вярно, сър! На вашите заповеди!

 

 

Арайа наблюдаваше очарована отражението си в огледалото — младата хубава жена, която я гледаше оттам, й беше абсолютно непозната. Приглади косата си, отрязана на височината на раменете, гладка и блестяща, като прическа на средновековен паж. Вместо твърдата рокля от копринен шантунг беше облечена в пъстра плажна рокля от памук, която оставяше голи гърба, раменете и ръцете й.

— Е? — попита Доли. — Харесва ли ви?

— Много! Чудесно! — промълви Арайа. Тя се завъртя пред огледалото. — Чувствам се толкова леко, толкова…

— Американски! — добави Доли вместо нея.

— Точно така! Приличам ли наистина на американка? На момичетата от дрогериите?

— Момичетата от дрогериите? — прихна Гейл. — Вие сте толкова американска, колкото е и кока-колата!

— Мислите ли, че Мич ще е на същото мнение? — запита Арайа, докато все още се взираше запленена в огледалото.

— Мич? Все пак… Джей Ти…

Арайа бързо се поправи.

— Разбира се, имах предвид Джей Ти. Дойде ми просто на езика, защото Мич толкова много се смее. Но, разбира се, и Джей Ти се смее понякога. Тази сутрин, например. Иначе, общо взето… — Тя млъкна, защото усети, че четирите жени я гледаха като омагьосани.

Доли първа наруши мълчанието.

— Джей Ти има страшно чувство за хумор! Но в момента е страшно напрегнат, отговаря за толкова много неща! Но после пак ще си стане същия! Охо! Момичета! Стана три и четвърт! Тръгвайте! Мъжете ни чакат!

Бони, Гейл и Пати излязоха навън. Доли поспря за малко Арайа.

— Джей Ти е едно чудесно момче! Така е, повярвайте ми! Всички госпожички тук, а и половината от омъжените жени, тичаха след него!

Арайа я погледна недоверчиво:

— Наистина ли? Може би тук има твърде малко ергени?

— В една военноморска база и то във военно време, има купища чудесни мъже! — Доли изгледа Арайа изпитателно. — Той нещо не се е отнесъл добре с вас, така ли е?

— Той е мой съпруг — Арайа изведнъж осъзна, че тези американки все се опитваха да я предизвикат да им разкаже нещо. — Винаги е бил добър към мене.

— Когато Бил започне да се мъчи „да бъде добър към мене“, значи непременно кръшка някъде! Но хайде, трябва да тръгваме!

Мъжете бяха изгубили търпение. Погледът, с който Мич прониза Арайа, я накара да сведе очи. Как свободно я хвана за ръката и й подаде стола! А след това седна до нея и веднага преметна ръка зад гърба й…

— Изглеждате страхотно! Направо ме торпилирахте! — каза той неясно. — И преди това бяхте красива, но сега сте в състояние да объркате целия градски транспорт! Какво ще кажете за една разходчица на лунна светлина?

Арайа погледна ръцете си. Комплиментите на този мъж я вдигаха до облаците, чувстваше се желана.

— Но моят съпруг… — прошепна тя. Мич се приближи още по-плътно до нея.

— Очевидно е, че Джей Ти не умее да цени вашите достойнства, принцесо! Умирам за очите ви, за походката ви, за… всичко! Не съм срещал досега момиче като вас! Ами вие и Джей Ти, вие изобщо не се обичате истински! Сигурно сте се оженили по някакви други причини. Да не би бебето да е на път?

— Съвсем не — отвърна Арайа дружелюбно. Ръката на Мич докосна рамото й. Досега мъж не бе галил кожата й. Беше толкова приятно!

Очите му бяха толкова близко, носовете им почти се допираха.

— Елате да се махнем оттук — прошепна Мич.

Тя точно понечи да се съгласи, когато върху нея сякаш небето се раздра и се появи сам гръмовержецът в лицето на лейтенант Джей Ти Монтгомъри.

— По дяволите! — гръмна гласът му. — Какво си направила с проклетата си коса?

От секунда на секунда американската съпруга Арайа се превръщаше все повече в принцесата от кралски род. Арайа скочи:

— Как се осмеляваш да държиш такъв език в мое присъствие? — Тя царствено вдигна ръка. — Свободен си! Махай се! Веднага напусни помещението!

Хората от сладкарничката се смаяха. Доли първа се окопити. Джей Ти й се виждаше по-малко страшен от гордата и строга Арайа.

— Джей Ти, сядай! Седни, моля ти се и престани да гледаш толкова страшно. Келнер! Моля! Донесете на господина една студена бира! — Доли се обърна към Арайа и автоматично понижи гласа си. — Ваше кралско… Исках да кажа, принцесо, седнете, моля ви!

Арайа се овладя. Беше й мъчително неприятно, че привлече вниманието върху себе си. Държа се направо глупаво! Усети как Мич хвана ръката й и я стисна. Тя седна, докато Джей Ти продължи да стои прав, като мяташе зли погледи.

— Седни най-после, Джей Ти! — изкомандва Доли решително. — Младоженци! — вдигна тя извинително рамене към останалите посетители, които с интерес наблюдаваха сцената.

Един войник от съседната маса подхвърли:

— Кой за кого е женен? — И той погледна многозначително към Арайа и Мич.

След дълго колебание Джей Ти се отпусна най-сетне на един стол и впери сърдит поглед в бирата си. Гейл потупа Арайа по ръката:

— Имате право, принцесо! Мъжът не бива да ругае. Започне ли веднъж, спиране няма!

Арайа не вдигаше очи от ягодовия си шейк. Искаше й се земята да се отвори под нея, да я погълне. Ръката на Мич все още бе на облегалката на стола й, но се беше поотместила по-далечко от нея. Пак направи гаф! Също както тогава в магазина… Всички й се бяха надсмивали и всичко, което направеше, ги караше да се превиват още повече от смях! А Джей Ти Монтгомъри, единственият човек, когото познаваше в Америка, се отнасяше толкова лошо с нея! Толкова се стараеше да му се хареса…

— Ела да идем на плажа! — предложи Доли весело. — Ще си вземем банските и ще поплуваме при залез слънце. Джей Ти ще ни хване няколко омара и ще си ги изпечем!

— Аз имам работа — отвърна Джей Ти. Доли се наведе към него.

— Тогава ще бъдеш така любезен да докараш жена си — и тя натърти на това „жена си“ — до нас, за да й заема някой бански костюм.

— Разбира се — каза Джей Ти и затърси ключовете си от колата. — Веднага ли искаш да тръгнеш?

Доли стана.

— Може би ще е по-добре ние да тръгнем сами. Ще се срещнем след половин час у Лари и Воин. А ти се грижи за нашата принцеса! — нареди тя на Бил, хвана Джей Ти под ръка и го насочи към вратата.

— Копеле такова! — изсъска Доли, щом седнаха в джипа, предоставен на Джей Ти. — Бил всичко ми разказа. Намирам, че се държиш като негодник!

 

 

— Само не започвай и ти! За днес ми стигат ядовете с жени!

— Но все някой трябва да ти го каже! Държиш се наистина скандално към това чаровно момиче!

— Чаровно?! Чаровните момичета не се оставят да ги опипват чужди мъже!

— Слава тебе Господи! Поне това си забелязал! — каза Доли саркастично. — Мич страшно я харесва, всички ние я харесваме, всички освен теб, разбира се. — Тя изведнъж снижи глас: — Джей Ти, с очите си видях как ти успяваш с чара си да накараш дори ония кльощави стари моми в управлението, пред които и командирът ви трепери, да ядат направо от ръката ти! Не можеш ли да проявиш малко от този чар и пред жена си?

Джей Ти взе остро един завой.

— Бедата може би е в това, че тя ме мрази… Или може би защото е толкова арогантна. За нея аз съм човек от простолюдието. А и нищо свястно не може да направи. На мене ми е възложено да я науча да се държи като американка. Това и правя.

Нещо в тона му накара Доли да промени тактиката.

— Много е хубава, нали?

— Изглежда много сладка, при положение, разбира се, че харесваш такива префинени мадами.

— Аха. Ясно — кимна Доли.

— Какво ти е ясно? — изръмжа той.

— Страхуваш се от нея.

— Какво-о?! — изрева той и закова на червения светофар.

— Страхуваш се от това, че ако си мъничко по-любезен с нея, може да откриеш, че е много мила и смела. Бил ми разказа, че дори не можела да се облича без чужда помощ, когато пристигнала в Америка. А сега ти приготвя закуската!

— Когато реши да ми прави закуска, си изгори ръката!

— Но поне се е опитала! Помислял ли си някога за това, колко самотна се чувства? В чужда страна, омъжена за човек, който я презира… И пак прави възможно най-доброто! Справя се въпреки противното ти държане.

— Въпреки моето държане?! Та аз и спасих живота!

Настъпи мълчание. След време Джей Ти каза тихо:

— Не ми се иска да се занимавам много с нея. Щом нашите военни изтеглят двойничката й, тя ще заеме полагащото й се място. Ще ми подаде да й целуна ръка и ще ми каже: „Сбогом, глупако!“ Може да ми даде и някой орден, да си го окача на шията!

— Ама не те измъчваха такива мисли, като се любеше с Хедър Адисън, с Деби Лонгли, Карин Файлсън и другите там…

Джей Ти се засмя.

— Точно така. С Арайа е съвсем различно, сама си го забелязала. Човек не може да „походи“ с една принцеса! Тя не мечтае да си има къщичка с боядисана в бяло оградка! Тя мечтае за дворци, за политическа мощ и за вечна всеотдайност! Кралете нямат нито личен живот, нито някакви свободи.

— Та поради това предпочиташ да се държиш долнопробно с нея!

— Не се държа долнопробно. Просто се държа на разстояние. И този проклет Мич би трябвало да внимава, че дяволите ще го вземат… Ох, извинявай!

По личицето на Доли трепна усмивчица. Нейно кралско височество бе постигнала известен успех, той вече не ругаеше наляво и надясно.

— Мисля, че тя може да се влюби в Мич.

— Какво? — Джей Ти по-скоро ритна, а не натисна спирачката, като рязко промъкна джипа в тясното място за паркиране пред хотела.

— Не бих обвинявала никой от тях. Тя има нужда от някой, който да се държи мило с нея, да й казва колко е хубава. Днес тя изглеждаше фамозно, не смяташ ли?

Джей Ти изглеждаше изцяло погълнат от мислите си, когато слезе от колата и се упъти към хотела.

Доли го последва, доволно усмихната. Все пак успя да го накара да се позамисли.

Преди години хотелът е бил средище на богаташите, но сега, през войната, тук бяха настанени семейните офицери. Но луксозното фоайе си оставаше също толкова впечатляващо, както и на времето, дори магазинчето под колоните все още работеше.

— Почакай! — каза Джей Ти, когато минаха край щандовете. — Смяташ ли, че този ще й хареса? — Той посочи един семпъл бански костюм, толкова дълбоко изрязан на гърба, че направо дъхът ти да спре.

— Положително — каза Доли и влезе след него в магазина. Помогна му при избора на плажна рокля и една сламена шапка. „Кожата й е толкова нежна!“ — обясни Джей Ти. Купиха и голяма плажна чанта.

— Какво ще й е нужно още?

„Любов“ — едва не отвърна Доли, но замълча, не искаше да го притиска много силно.

— Нещо, което да я отклони от Мич — каза тя само.

Усмивката на Джей Ти моментално угасна.

— Бижута имате ли? — обърна се той към продавачката. — Диаманти някакви? Или смарагди?

Жената хлъцна.

— Не… Не, нямаме, сър. Но получихме голям асортимент френски парфюми…

— Добре. Ще взема по едно шишенце от всеки вид. Или, чакайте! По-добре по едно голямо шише от всеки вид.

Той видимо изгуби търпение, докато опаковаха всичко.

— Можем ли вече да тръгваме?

— Веднага — отвърна Доли. — Искам само да се кача да си взема банския.

Джей Ти й се усмихна.

— А дали не ти трябва нов костюм?

„Никога не отблъсквай подарък от един хубав мъж и никога не мисли след това за цената!“ — обичаше да казва майката на Доли.

— Нов костюм? Да, страшно бих искала.