Генадий Прашкевич
Шпионин в юрския период (3)

3

— Ел! — каза шефът, като изтриваше ръката си със салфетка. — Ужасно мирише, но това е газ.

Шефът беше се състарил. Лицето му е подпухнало, но очите му светят от ентусиазъм. Кимна ми към бюрото:

— Нещо ново! Виж!

Едва удържах в ръката си бодливата топчица.

— Залепва се дори за пластмаса — гордо отбеляза шефът. — Това дребосъче може да се приеме на разстояние километър и половина с всякакъв радиоприемник, работещ в диапазон от осемдесет до деветдесет мегахерца. Авторът? — Той се усмихна: — Наши приятели!…

Запалих цигара, обърнах се и погледнах през прозореца.

Беше още рано, но в каменното дефиле на града вече боботеха хиляди коли, притискайки се една о друга. Сивкавият облак от мъгла и пушек размазваше очертанията на сградите, дори цветните реклами изглеждаха оттук мъгляви.

— Бериман не се завърна, Ел!

Без да се обръщам (това нямаше да промени нищо), попитах:

— Някои подробности? — и като стиснах юмрук, включих микрофона, вграден в сребърния ми пръстен.

— Бериман отиде във фирмата „Травъл“.

— Да — добавих. — Надземният комплекс и двойно по-големият под земята. Състезателните мотори. Обезопасяване от категория „лукс“. Джек не искаше да се захваща с тази работа.

— Благодаря ти за откровеността, Ел. Подписах заповед за отпуск на Джек.

— Провал?

— Да.

— Електронен пост — припомних си на глас. — С четири ключа. Телеапаратура. Свободна охрана… Кой пост не е успял да премине Джек?

— Не знаем.

— Печално — заключих… Това не беше точната дума. Но и формулировката „отпуск“ също не отразяваше същността на въпроса. „Безсрочен отпуск“ бе по-точно.

— Подробности?

— Всичко, което знаем, е, че Джек е преминал някои от постовете. След това следите се губят. Може би се спънал пред сейфа… Купихме изгубените от него записки. Луди пари, Ел, но все още се надявам, че ще си възстановим загубите.

— В записките има ли ключ?

— Ще се наложи това да изясниш ти, Ел!

— Настоявате за нова операция?

— Да. Има сведения, че машината, над която работят конструкторите на „Травъл“, ще ликвидира целия транспорт на колела. Не забравяй, че автомобилните и железопътните компании по-често прибягват до услугите ни. Доста сме им задължени.

— Но нали фирмата „Травъл“ има изпитателен полигон. Защо трябва да се започва от сейфа?

— Полигонът е блъф! Машините на полигона са за отвличане на вниманието. Истинският модел е в сейфа. Възможно е дори да се изпробва там, вътре, в стоманената камера.

— Кога започваме операцията?

— Утре!… Засега проучи това. — Шефът ми подаде, записките на Бериман и аз веднага ги познах. — Прегледай много внимателно всяка страница. Възможно е Джек да ги е загубил нарочно. Обърни внимание на всеки знак, на всяко задраскване. Ти познаваш Бериман и системата му. Можеш да забележиш онова, което ще се изплъзне от окото и на най-внимателния специалист. Чакам те утре сутринта, Ел.

Когато тръгнах към изхода, шефът се усмихна:

— Изтрий пред мен записа, който успя да навъртиш…