Генадий Прашкевич
Шпионин в юрския период (10)

10

В залата нямаше никакви промени. Затова пък нещо неуловимо се беше променило в мен. Два пункта от шест: постът, купен от шефа, и постът, купен от Номън — в това ми беше надеждата… И като се усмихнах на момичето, попитах:

— Искаш ли да се срещнем?

Суеверното чувство ме спираше — не питай. „Не“ ще бъде лош знак! Но момичето се усмихна:

— Днес съм заета.

— Имам пред вид утре.

— Ще чакам — след кратко мълчание произнесе то. Не зная какво изразявах с лицето си, но момичето трепна. „Нима хората се плашат от мен?“ — помислих си аз…

Това сигурно не беше така, защото момичето повтори:

— Ще чакам.

Отново почувствувах надежда.