Лей Грийнууд
Дейзи (6)

Глава пета

— Тя иска да забие един куп гвоздеи в стената — обяви Зак без встъпление. — Изведнъж е станала свенлива.

Тайлър затвори вратата и остави дървата на пода, преди да се обърне към Дейзи. Тя изглеждаше разстроена. Не беше изненадващо, след като почти всяка дума, изречена от Зак, изглеждаше пресметната така, че да я потисне.

— Просто ми трябват два гвоздея — каза тя.

— За какво?

— Да закачи купища чаршафи — обясни Зак.

— Гледай си картите и ме остави да говоря с Дейзи — рече Тайлър с изчерпващо се търпение.

Зак сви рамене.

— Какво е това за чаршафите? — попита Тайлър.

Дейзи се изчерви. Тайлър не знаеше досега колко мило може да бъде едно изчервяване, когато жената е с лунички, пръснати по носа и бузите й. Дори и превръзката не намали ефекта му. Той почувства как раздразнението му се стопява и на негово място бликва симпатия. Най-близката до тази ситуация, в която някога бе изпадал, беше, когато Роуз дойде да живее при тях в ранчото в Тексас. Той все още си спомняше колко не на място се чувстваше, въпреки че Роуз и Джордж бяха направили всичко възможно да го накарат да почувства, че това бе и негов дом.

Сега трябва да е десет пъти по-тежко за Дейзи.

— Имам нужда от малко усамотение — успя да избъбри тя най-накрая. — Мислех си, че ако мога да окача някой чаршаф в този ъгъл…

Тайлър не знаеше защо не се е сетил сам за това. Беше глупаво да се очаква, че една жена ще се чувства удобно с двама непознати мъже, които през цялото време я гледат. Той си помисли, че сигурно щеше да се сети, ако някога бе имал сестра. Роуз си имаше цяла стая, където да се усамотява от семейството, което обичаше. За нея нямаше значение, че все някой нахлуваше вътре — знаеше, че може да затвори вратата всеки път, щом поиска.

Тайлър отиде до рафта, взе чук и два гвоздея:

— Ще опъна въже покрай едната стена на стаята. Мислиш ли, че това ще ти бъде достатъчно?

— Не ми трябва чак толкова. Просто колкото за един дюшек.

— Можем да пренесем леглото до задната стена — каза Тайлър. Той избута шкафа с чекмеджетата до рафтовете, после вдигна сандъка и го премести до шкафа.

— Помогни ми за леглото — рече той на Зак.

— Ще си отворя раната.

— Няма, ако приклякваш, вместо да се навеждаш в кръста.

— Аз мога да помогна — предложи Дейзи.

— Ти трябва да седиш, а не да стоиш права — каза Тайлър.

— А аз мога да влача разни мебели из хижата — оплака се Зак.

Тайлър се изкушаваше от мисълта да заключи Зак отвън. Почти всяка дума от устата на този глупак караше Дейзи да се чувства още по-неудобно от това, че е тук. И той не се беше справил по-добре, но поне се опитваше. Вдигна леглото и буквално повлече Зак с него.

— Ако знаех, че искаш да търчиш, щях да те впрегна вместо едно от мулетата — каза Зак, като куцукаше към стола си с ръка, драматично сложена на хълбока.

— Ти си инат като муле, тъй че май съм ви объркал.

— Ще се махна оттук веднага щом снегът се стопи.

— На това разчитам — каза Тайлър. Избра място зад вратата и заби гвоздей в дървената стена. Щеше да остане дупка, но по-късно можеше да я запълни. Заби още един гвоздей на същата височина в отсрещната стена.

— Колко чаршафа мислиш, че ще ти трябват?

— Мисля, че два ще стигнат.

Тайлър мислено измери разстоянието.

— Нека са три. — Той извади три чаршафа от една купчина от горните рафтове.

Дейзи се наведе да вдигне дюшека. Почти веднага Тайлър забеляза как се олюлява и протяга ръка да се облегне. Той я хвана, преди да падне. Това, което изпита, докато я прегръщаше, беше всичко, което се опитваше да избегне, като остана цяла сутрин навън.

Дейзи така добре пасваше на ръцете му, сякаш бе създадена точно за него. Тя погледна нагоре със смутен поглед: малко страх, примесен с изненада, огорчение и малко от горещото вълнение, което го обля като буен порой. Той не можеше да помръдне.

Не се чувстваше нито неудобно, нито странно, докато я прегръщаше. Беше естествено, толкова естествено, колкото желанието му да я целуне. Досега не беше забелязвал устата й. Вероятно беше като много други уста, но на него му изглеждаше по-особена. Устните й бяха полуотворени, а на лицето й беше изписано напрегнато очакване. Очите й бяха широко отворени, техният тъмнокафяв цвят бе почти като на неговите.

Тайлър почувства как се навежда напред, а ръцете му притеглят Дейзи по-близо. Тя го гледаше с невярващ поглед. Той почувства как тялото й се стегна, когато устните им се доближиха.

— Ще я слагаш да легне или ще я изправиш? — попита Зак. Гласът му развали магията.

— Казах, че си твърде слаба да си на крак — каза Тайлър, докато помагаше на Дейзи да се изправи. Той се почувства леко разтърсен. Когато се опита да я насочи към леглото, тя се дръпна.

— Беше просто защото се наведох рязко — настоя тя. — Следващия път ще внимавам.

— Следващия път, когато имаш нужда от нещо, кажи на Зак или на мен.

Тайлър, който остро съзнаваше, че ръцете му все още държат Дейзи, я поведе към един стол до масата и я сложи да седне. Този път за разнообразие тя не спори с него.

— Съжалявам, че ви причинявам такова безпокойство.

— Не, не е това. Просто ние със Зак не сме свикнали да се грижим за жена. Нямаме нищо против да правим каквото и да е. Просто не знаем какво да правим.

И така си беше. В началото беше гледал на нея като на нещо, което пречи на работата му, но тя бе добавила едно ново измерение към неговото отношение към жените. Той си призна, че никога вече няма да бъде доволен от предишния начин, по който мислеше за тях. Вдигна дюшека и го сложи в ъгъла:

— Там ли искаш да е?

— Да.

Той погледна тънкия дюшек. Тя просто не можеше да се чувства удобно на него. Взе собствения си дюшек от леглото и го сложи под нейния.

Тя погледна към голите дъски, които представляваха всичко останало от леглото му:

— На какво ще спиш?

— Ще сгъна няколко одеяла.

— Ще ти бъде много твърдо.

— Не чак толкова, колкото ако спиш на земята. Как искаш да окача тези чаршафи?

Тайлър знаеше, че Дейзи не иска той да прави всичко вместо нея, така че я остави да му помогне. Тя бавно се изправи на крака. Тайлър внимателно я наблюдаваше, но замайването не се повтори. Тя вдигна най-горния чаршаф от купчината на масата и го разгърна. Той й помогна да го нагласи така, че краят му едва да докосва пода. Същото стори и с другите два чаршафа.

Тя си отдъхна с облекчение. С усмивка на недоволство пристъпи към чаршафите и плътно ги придърпа един към друг. Той знаеше, че тя се чувства по-добре. Усмивката й беше доказателство за това.

Почувства се изолиран.

— Това все още не е всичко — каза Зак. — Сега ще иска баня.

Тя очакваше, че Тайлър ще откаже, но той не каза нито дума. Просто отвори вратата на печката и сложи вътре още дърва. Щеше да топли вода за банята й!

— Потокът е замръзнал. Откъде ще вземеш толкова вода? — попита Зак.

— Има сняг. Помогни ми.

— Не аз искам баня.

— Хайде, ще ми помогнеш.

Той излезе навън и се върна с един метален съд, пълен със сняг. Сложи го на печката и излезе. След малко се върна с още един. Не спря, докато не станаха шест.

Дейзи би предпочела да се скрие зад завесата. Това щеше да й даде време да реши дали капитулацията на Тайлър имаше нещо общо с това, което се случи между тях, когато на нея й прилоша. Тя не можеше да го остави да й приготви банята, без да си помръдне пръста, не и след всичко, което беше го накарала да свърши.

— Какво да направя аз? — попита тя, когато той влезе, носейки сняг в едно одеяло.

— Помогни ми да го сложа в съдовете — отговори той.

Дейзи беше учудена от количеството сняг, което бе необходимо, за да събере достатъчно вода. Тя загребваше шепа след шепа и ги изсипваше в съдовете.

— Съжалявам, не знаех, че една баня може да създаде толкова много неприятности.

— Отвън има много сняг — отговори Тайлър и отново излезе.

Зак не беше чак толкова оживен:

— Надявам се, че не смяташ да правиш това всеки ден.

Тя никога не бе имала възможност да се къпе всеки ден, не дори и когато баща й ги беше водил двете с майка й на хотел, докато той изпиваше парите си.

Най-накрая съдовете бяха напълнени и в хижата беше горещо от топлината, нужна за стоплянето на толкова много вода. Тайлър внесе голяма вана:

— Тази е единствената, която имам.

Ваната беше двойно по-голяма от всички, които Дейзи някога беше виждала. Не беше чудно, че Тайлър топли толкова вода. Той дръпна пердето и остави ваната в ъгъла на Дейзи. Свали от полиците сапун и хавлия.

— Водата скоро ще е готова. Не сваляй превръзката — предупреди я той, като й подаваше нещата.

— Но косата ми е ужасна. — Това бе основната причина да поиска да се изкъпе.

— Може да отвориш раната.

— Ще бъда много внимателна.

— Ако се налага да я измиеш, аз ще го направя вместо теб.

Дейзи застина, както си вървеше. Странното усещане, което я беше обхванало преди, отново обзе всяка част от тялото й, обливайки я ту в горещи, ту в студени вълни. Езикът й трепваше в устата без звук, а мозъкът й сякаш се въртеше по-бързо от пумпал.

— Зак може да я измие, ако предпочиташ.

— Няма нужда да я мия днес — каза Дейзи и се оттегли зад пердето си.

Но едва беше придърпала чаршафите, когато Тайлър каза:

— Мисля, че водата ти е гореща.

Кълбета пара се стелеха по повърхността. Напомняха й за един термален извор, който баща й веднъж й беше показал. Тя топна пръст във водата. Беше малко по-топла, но тя знаеше, че бързо ще изстине. Тайлър я изсипа във ваната.

— Благодаря — каза тя. — И двамата можете да ползвате моето ъгълче, когато решите да се къпете.

— Аз смятам да чакам, докато раната ми не се пооправи — рече Зак.

— А аз с удоволствие ще приема предложението ти — каза Тайлър.

Погледът, който й отправи, беше невинен, но в нея още веднъж избухнаха фойерверки. Реши, че ще трябва да се държи на разстояние, докато разбере какво й става.

Дръпна чаршафите по въжето и ги прихлупи така, че да няма дупки. Започна да разкопчава роклята си. Тайлър твърде много командваше, но не беше толкова лош колкото баща й. Можеше даже да се пооправи, ако някоя жена се заемеше с него, но не тя щеше да бъде тази жена. След всичко, което понесе, беше решила да не се омъжва за властен мъж, особено такъв, който търси злато.

Дейзи изхлузи роклята и започна да разкопчава ризата.

Разбира се, сега, когато имаше белег на едната половина от главата и изгорена коса на другата, не можеше да очаква, че някой ще се ожени за нея.

Дейзи измъкна рамене от ризата и я остави да падне върху роклята. Хладният въздух в хижата я накара да потръпне. Тя стъпи във ваната.

Водата беше доста гореща. Отпусна единия си крак, после бавно потопи и тялото си. Водата достигна почти до горната част на гърдите й.

За пръв път от два дни насам тя можеше да се отпусне. Мъжете бяха добри с нея, въпреки че не бяха много любезни. Но тя имаше нужда от усамотението на своето малко убежище. Все пак Тайлър и Зак бяха непознати.

Тя се отпусна във ваната, докато коленете й се показаха и водата достигна брадичка й. Поне веднъж почувства благодарност към голямата уста на Зак. Съмняваше се, че би могла да събере смелост и да помоли Тайлър да й разреши да се изкъпе. Но сега, след като разбра, че той няма нищо против, възнамеряваше да се къпе всеки път, когато беше възможно.

— Псст!

Скърцането на стола на Зак прекъсна мислите на Тайлър.

— Стой тихо! — каза той, без да поглежда нагоре. — Не мога да се съсредоточа, когато правиш така.

— Псст!

— Я си гледай картите.

Зак стана и прекоси стаята на пръсти. Тайлър отвори уста да каже нещо, но Зак сложи пръст върху устните му, за да замълчи. С другата си ръка Зак възбудено посочи към кътчето на Дейзи.

Слънцето беше изгряло и златните му лъчи се изливаха в прозореца. Дейзи стоеше изправена във ваната, а тялото й очертаваше съвършен силует. Тайлър не претендираше, че е познавач на женските прелести, но никога не беше виждал жена с такива привлекателни форми като Дейзи.

Сякаш някой го удари с юмрук в слънчевия сплит. Той си пое трудно въздух и издиша с дълъг, треперлив стон.

Извивката на гърдите на Дейзи, чупката на нежното й кръстче, меката линия на закръгленото й задниче бяха толкова ясни, сякаш са изрисувани с въглен на ослепително бял фон. Той сякаш виждаше цвета на устните й и чувстваше мекотата на кожата й. Можеше да види триъгълника, където краката й се съединяваха с тялото. Дори зърната на гърдите й се очертаваха ясно. Той се чувстваше така, сякаш може да протегне ръка и да ги докосне.

Тялото му болезнено се стегна.

Нито една жена досега не му беше въздействала така, както Дейзи. Напомни си, че никога не е имало жена в тази хижа, поне не такава, която да се къпе и чиято невинност да е защитена само от три чаршафа, висящи на въже.

Той можеше да ги отметне с едно движение на ръката.

Едновременно с тази мисъл бе обзет от чувство на дълбоко огорчение, че дори само си е помислил подобно нещо, и от силна възбуда, като си представи как ли изглежда Дейзи във ваната. Беше безпомощен. Твърде дълго бе стоял в планината.

Трябваше да си намери жена веднага след като заведе Дейзи при Хен.

Пое си дълбоко дъх няколко пъти, но и това не помогна. Дейзи се обърна в светлината зад завесата, като докосваше тялото си с хавлията, за да попие капчиците вода. Тя сякаш умишлено изтезаваше Тайлър. Цялото му тяло гореше. Мускулите му се свиха в знак на протест.

Тайлър рязко скочи от мястото си и даде знак на Зак да отклони поглед, но момчето продължаваше да зяпа. Тайлър го сграбчи за ръката и го завъртя.

— Копеле! — възкликна Зак.

Тайлър застана между него и Дейзи, но брат му просто се отмести на една страна. Побеснял, Тайлър сграбчи Зак за яката на ризата и го вдигна. Прекоси стаята, отвори вратата и го изхвърли навън в снега.

— Ти, проклето смахнато копеле! — изкрещя Зак. — Какво ти става?

Тайлър също излезе и затвори вратата след себе си. Леденият въздух не охлади нито тялото му, нито гнева му.

— Кой те е учил да шпионираш порядъчните жени, когато се къпят?

— Не шпионирах! Тя беше застанала точно пред мен.

— Предполагам, че нищо не те спираше да извърнеш глава.

— Забелязах, че и ти си изплакна окото.

Тайлър не можеше да обясни, че е бил като парализиран, неспособен да се помръдне. Зак не би го разбрал. Не беше сигурен, че и той самият се разбира.

— Ти, проклето, смахнато копеле! — изкрещя Зак. — Какво ти става? — Зак се изправи целият овалян в сняг.

Изтупа се и се опита да мине край Тайлър.

— Ще стоиш отвън, докато тя се изкъпе.

— Ти луд ли си? Ще умра от студ.

— Не и когато кръвта ти е така сгорещена. — Тайлър бутна Зак по-далеч от вратата.

— Ама какво ти става? — настоя Зак. Опита се да мине покрай Тайлър и отново бе изблъскан. — Държиш се, сякаш ти е жена, а изобщо не я познаваш.

— Дори и да беше напълно непозната, тя има право да се къпе, без някой да я зяпа. Може и да си израснал в дивия Южен Тексас, но поне това знаеш.

— Добре — рече Зак, като отново се опита безуспешно да заобиколи Тайлър. — Ще си седя с лице към стената и няма да погледна друго, освен краката си, докато тя не свърши.

— Ще останеш навън — каза Тайлър. — Не ти вярвам.

— Върви по дяволите! Няма да оставя задникът ми да измръзне само за да угодя на пуританската ти душа!

— Можеш да се завиеш в някой чул.

— Ти си ненормален, ако си мислиш, че ще се завия в нещо, до което се е докосвало муле!

Тайлър продължи да препречва пътя на Зак и той се метна към него. Тайлър се отмести. Готовността на Зак за бой се дължеше на факта, че и той, както останалите от братята Рандолф, беше силен и физически добре сложен. След секунди те вече се въргаляха в снега, вкопчени в разгорещена борба, която продължи няколко минути и накрая Тайлър победи.

— Нямаше да ме притиснеш, ако не беше много по-тежък — успя да изрече Зак задъхано. Той рязко се дръпна и двамата с Тайлър отново се завъргаляха в снега.

— Какво, за бога, правите вие двамата?

Никой от тях не спря, докато Тайлър не успя отново да повали Зак и след това погледна към Дейзи, която стоеше на вратата на хижата и ги гледаше недоверчиво.

— И двамата ще умрете от пневмония.

Тайлър се почувства като идиот. Разгорещеността, подхранвана от страстта и яда му, се изпари и той се почувства празен и глупав.

— Просто приятелско боричкане — каза той. — Човек може да полудее от седене в тая хижа ден след ден.

— Проклет да съм, ако е вярно — рече Зак. — Всичко това е, защото тоя набожен глупак не искаше…

Тайлър блъсна главата на Зак в снега:

— Ще се съгласяваш с всичко, което кажа, или ще направя главата ти на пихтия — прошепна му той.

— Не си чак толкова силен — изсумтя Зак, като се опитваше да се отскубне от ръцете на Тайлър.

— Обещай — каза Тайлър шепнешком, защото знаеше, че ако Зак даде дума, няма да я пристъпи.

— Добре, добре, обещавам! Само ме пусни да стана, преди да си ми счупил ребрата. Вече ми потече кръв.

— Вината си е твоя — прошепна Тайлър.

— Лицемерно копеле! — измърмори ядно Зак. — И моят ред ще дойде, помни ми думата.

— Ризата ти е в кръв — каза Дейзи, когато Зак влезе в хижата.

— Благодарение на моя грижовен брат — каза Зак, хвърляйки яростен поглед към Тайлър.

— Сядай — нареди му Тайлър. — Ще те оправя.

— Да, по дяволите! — озъби се Зак. — Аз сам ще се оправя.

— Аз ще ти помогна, ако ми позволиш — рече Дейзи. — Никога няма да стигнеш сам раната си.

Тайлър видя как Зак понечи да откаже, после размисли и каза:

— Ще ти бъда много благодарен, ако ми помогнеш. — Гласът му беше по-сладък и от мед и Тайлър знаеше, че може да очаква подлост. — Тайлър е толкова груб.

— Хайде, седни и си свали ризата.

— Не мисля, че трябва — каза Тайлър.

— Защо? — попита Дейзи.

— Тайлър си мисли, че благоприличието ще бъде застрашено, ако ме видиш без риза — каза Зак. — Съжалявам, но не се сетих за това.

Ръката на Тайлър го сърбеше да докопа гърлото на брат си. Никой на света не можеше така добре да замазва очите на хората като Зак, когато го поискаше. Тези големи тъмнокафяви очи, това красиво младежко лице, тази невероятна усмивка биха очаровали и самия дявол.

Горката Дейзи просто нямаше шанс да се предпази.