Уилям Шекспир
Както ви харесва ^[0] (3)

ВТОРА СЦЕНА

 

ЦЕЛИЯ

        Моля ти се, Розалинда, миличка ми братовчедке, бъди по-радостна!

 

РОЗАЛИНДА

        Мила Целия, аз и тъй се правя на по-радостна, отколкото съм, а ти искаш да бъда още по-радостна. Понеже не можеш да ме накараш да забравя баща си в изгнание, недей ме кара да си спомням забравени развлечения!

 

ЦЕЛИЯ

        Значи не ме обичаш толкова, колкото аз тебе! Ако всичко бе станало обратно и твоят баща беше пратил в изгнание моя, аз — стига ти да би останала близко до мен — бих се научила да обичам чичо си като свой родител. Така щеше да постъпиш и ти сега, ако обичта ти към мен беше от чиста сплав като моята към тебе.

 

РОЗАЛИНДА

        Добре, ще забравя своето положение, за да се радвам на твоето!

 

ЦЕЛИЯ

        Ти знаеш, баща ми няма и едва ли ще има друго дете освен мене; затова вярвай: след смъртта му ти ще бъдеш негова наследница, защото всичко, което той е отнел от баща ти с насилие, аз ще го върна на тебе с любов! Кълна се, че ще го направя, и ако наруша тази клетва, нека се превърна в чудовище! Затова, мила ми Розичке, скъпа моя, бъди по-весела!

 

РОЗАЛИНДА

        Добре, братовчедко, съгласна! Нека си измислим някаква шега за забава! Я да видим! Какво ще кажеш, ако се влюбим?

 

ЦЕЛИЯ

        Щом искаш, влюби се на шега, но внимавай да не се влюбиш наистина; а и в шегата гледай да не отидеш прекалено далече, за да можеш да се оттеглиш с чест под прикритието на едно леко поруменяване.

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава какво друго да измислим?

 

ЦЕЛИЯ

        Да поседнем и така да одумаме старата Фортуна^[4], че тя, като ни чуе, да слезе за малко от колелото си; тъй поне за известно време даровете й ще се разпределят по-справедливо между смъртните.

 

РОЗАЛИНДА

        Съгласна, защото наистина щастието, което сляпата съдба пръска по света, се пада съвсем безразборно и най-ощетени са винаги жените!

 

ЦЕЛИЯ

        Да, понеже на тези, които одари с хубост, рядко дава честност, а пък на онези, които направи честни, често забравя да даде хубост.

 

РОЗАЛИНДА

        Но ти минаваш от областта на Съдбата в областта на Природата. Съдбата разпределя земните блага, а чертите и способностите ги дава Природата.

 

ЦЕЛИЯ

        Да, но когато Природата е създала едно прекрасно творение, не може ли Съдбата да го хвърли като нищо в огъня? Или когато Природата е дала на нас двете остроумие, за да се надсмиваме над Съдбата, ето, не ни ли праща Съдбата този глупчо, за да прекъсне беседата ни?

 

РОЗАЛИНДА

        Да, този път Съдбата хитро надвива Природата, защото затваря устата на две природни дарби с помощта на едно природно недоразумение.

 

ЦЕЛИЯ

        А може би това не е работа на Съдбата, а на самата Природа: видяла е, че остроумието, което сме получили в дар от нея, е малко тъпичко, за да разисква отношенията на две богини, и ни праща това свое недоразумение за точило; защото тъпотата на шута винаги е служила за точило на острите умове.

        Хей, ум голям,

        къде насам?

 

ТОЧИЛКО

        Господарко, трябва да отидете при баща си!

 

ЦЕЛИЯ

        Да не са те назначили вестител?

 

ТОЧИЛКО

        Не, но казаха да ви повикам, кълна се в честта си!

 

ЦЕЛИЯ

        Я го виж ти! От кого си научил да се кълнеш тъй, шуте?

 

ТОЧИЛКО

        От един рицар, когото чух да се кълне в честта си, че баничките били отлични и — пак в честта си — че горчицата нищо не струвала. А вярвайте, че беше обратното: баничките нищо не струваха, пък горчицата беше отлична. И все пак този рицар не би могъл да бъде обвинен в лъжлива клетва.

 

ЦЕЛИЯ

        А защо? Какъв аргумент ще измъкнеш от склада на своята ученост?

 

РОЗАЛИНДА

        Вярно, снеми намордника от муцуната на своята премъдрост!

 

ТОЧИЛКО

        Елате тогава двете насам, погладете си бузките и се закълнете в брадите си, че съм хитрец!

 

ЦЕЛИЯ

        Кълнем се в брадите си — само че ги нямаме! — че си хитрец.

 

ТОЧИЛКО

        Пък аз се кълна в хитростта си, че само ако я имах, щях да бъда хитрец! Но понеже и вие се заклехте в нещо, което нямате, вашето не се счита за лъжлииа клетва. И същото важи за рицаря, който се кълнеше в честта си; защото той никога не е имал чест; пък и да е имал някога мъничко, изпоклел го е за празни работи, много преди да стане дума за баничките и горчицата.

 

ЦЕЛИЯ

        Я ни кажи ти за кого намекваш?

 

ТОЧИЛКО

        За едного, който е обичан от баща ви, княз Фредерик.

 

ЦЕЛИЯ

        Обичта на баща ми му дава достатъчно чест. Престани да говориш срещу него! Някой хубав ден ще те накажат с камшик за езика ти.

 

ТОЧИЛКО

        Ах, тъжно е, когато на глупците се забранява да говорят умно за глупостите, които умниците вършат!

 

ЦЕЛИЯ

        Виж, тук си прав, защото откак зрънцето разум на веселите глупаци бе принудено да мълчи, зрънцето глупост на сериозните мъдреци набъбна неимоверно… Но ето че пристигна и месьо Льо Бо.

 

РОЗАЛИНДА

        Както винаги, претъпкан с новини.

 

ЦЕЛИЯ

        С които той ще ни нахрани, както гълъбите хранят малките си.

 

РОЗАЛИНДА

        Тъй че ще затлъстеем от сведения.

 

ЦЕЛИЯ

        Което ще ни повиши цената на клюкарския пазар.

 

        Bon jour, месьо Льо Бо! Какво ново?

 

ЛЬО БО

        Прекрасна мадам, пропуснахте едно неописуемо развлечение! Само вие двете липсвахте там!

 

ЦЕЛИЯ

        Защо? Нима ви се виждаме тъй развлечени?

 

ЛЬО БО

        Вие — развлечени? Как да ви отговоря?

 

РОЗАЛИНДА

        Тъй, както с острия си ум решите.

 

ТОЧИЛКО

        Или „тъй, както повелят ви съдбините“ — казано в стил-пестил.

 

ЦЕЛИЯ

        И то добре казано, шуте! Точно на място!

 

ТОЧИЛКО

        Ако аз не проявя добрия си вкус!…

 

РОЗАЛИНДА

        …Ще загубиш лошия си мирис!

 

ЛЬО БО

        Вие ме смутихте, красавици. Исках да ви разкажа за чудесните борби, които пропуснахте.

 

РОЗАЛИНДА

        Добре, говорете! Как се развиха те?

 

ЛЬО БО

        Ще ви разкажа началото, а ако ви се иска, можете да видите края сами. Защото най-интересното ще се развие тепърва. И точно тук, където сме.

 

ЦЕЛИЯ

        Добре, почнете с началото, макар то да е вече минало, отминало, споминало се и погребано.

 

ЛЬО БО

        Най-първо се появи един старец с тримата си синове…

 

ЦЕЛИЯ

        Съвсем като в приказките!

 

ЛЬО БО

        Трима младежи, здрави и снажни, настоящи хубавци…

 

РОЗАЛИНДА

        И с грамоти на врата: „С настоящото се удостоверява, че настоящите са хубавци!“

 

ЛЬО БО

        Най-големият от тримата излезе срещу Шарл, бореца на княза. Шарл веднага го просна на земята с три счупени ребра, тъй че едва ли ще има вече живот за него. И същото направи и с втория, а после и с третия. Сега тримата лежат там и старият им баща ги оплаква тъй горчиво, че всички наоколо пригласят на плача му.

 

РОЗАЛИНДА

        Бедният!

 

ТОЧИЛКО

        Но вие, месьо, споменахте, че дамите били пропуснали някакво развлечение?

 

ЛЬО БО

        Е, да. Нали за него им разказвам.

 

ТОЧИЛКО

        Ей, човек наистина се учел, додето е жив! За пръв път чувам, че чупенето на ребра било развлечение за дами!

 

ЦЕЛИЯ

        И аз също, вярвай ми!

 

РОЗАЛИНДА

        А има ли още някой, който да предлага ребрата си за изпълнение на такава музика? Още някой, който да се натиска да му натиснат гръдния кош? И ние, братовчедке, ще гледаме ли всичко това?

 

ЛЬО БО

        Ще трябва да го гледате, ако останете тук. Защото това място е определено за втората част на борбите. А те след малко ще започнат.

 

ЦЕЛИЯ

        Ето всички идат. Да останем все пак да погледаме!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Да почнат! Щом младежът не се вслушва в увещанията, нека дързостта му отговаря за последствията.

 

РОЗАЛИНДА

        Кой младеж? Този там ли?

 

ЛЬО БО

        Точно той, мадам.

 

ЦЕЛИЯ

        Но той е съвсем млад!… И все пак не изглежда осъден на поражение.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Я виж ти! Дъщеря ми и племенницата ми!… Промъкнали сте се да гледате и вие борбите, а?

 

РОЗАЛИНДА

        Да, господарю, ако ни разрешите да останем.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Вярвайте ми, едва ли ще изпитате голямо удоволствие. Моят борец има всички предимства. Опитах се да разубедя неговия противник от жалост към младостта му, но той не иска и да чуе. Поговорете му вие, госпожици! Може би ще успеете да му въздействате.

 

ЦЕЛИЯ

        Повикайте го, месьо Льо Бо!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Ще ви оставя да разговаряте сами.

 

ЛЬО БО

        Господине, принцесата иска да ви говори.

 

ОРЛАНДО

        На разположение на дамите съм!

 

РОЗАЛИНДА

        Млади господине, вие ли предизвикахте дворцовия борец?

 

ОРЛАНДО

        Не, прекрасна принцесо. Той сам извика на борба всички, които биха посмели да му излязат насреща; и аз като мнозина други рещих да премеря силите си с него.

 

ЦЕЛИЯ

        Прекомерно смел сте за възрастта си, младежо! Вашият противник е дал вече жестоки доказателства за своята сила. Ако можехте да се видите с очите си и прецените с разума си, опасността, на която се излагате, би ви посъветвала да дирите подвизи при по-равни условия. Молим ви за ваше добро помислете за себе си и се откажете от борбата!

 

РОЗАЛИНДА

        Да, млади господине, сторете го! Вашето име не ще пострада от това — ние сами ще помолим княза да прекрати борбите.

 

ОРЛАНДО

        Моля ви, не ми се сърдете: вярвайте, наистина се чувствам виновен, че трябва да откажа нещо на две тъй прекрасни и благородни дами. Нека сияйните ви очи и нежните ви мисли ме съпътстват в изпитанието. Ако противникът ми ме простре на земята, ще бъде опозорен един, който никога не е бил уважаван; ако ме убие, ще бъде мъртъв един, който винаги е желаел смъртта. Нещастие на приятели няма да донеса, тъй като нямам никого, който да затъжи за мене; нито ще причиня загуба на обществото, защото не притежавам нищо в него; аз заемам само едно място в природата, което ще бъде запълнено от друг, по-достоен, когато аз го опразня.

 

РОЗАЛИНДА

        Да можех да ви дам и своята сила, колкото и малка да е тя!

 

ЦЕЛИЯ

        И аз моята в добавка!

 

РОЗАЛИНДА

        На добър час! Дано съм подценила възможностите ви!

 

ЦЕЛИЯ

        И дано се сбъднат желанията ви!

 

ШАРЛ

        Хайде! Къде е този храбрец, който толкоз мечтае да легне до майка си, Земята?

 

ОРЛАНДО

        Той е готов, господине. Но мечтите му не са тъй порочни.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Ще се борите само до първото сваляне.

 

ШАРЛ

        Бъдете спокоен, ваша светлост: вие дълго го убеждавахте да не започва, но след първото сваляне не ще има нужда да го убеждавате да продължи.

 

ОРЛАНДО

        Щом сте тъй уверен, че ще ми се подигравате след борбата, защо го правите преди нея? Да почваме!

 

РОЗАЛИНДА

        Херкулес^[5] да ти е на помощ, момко!

 

ЦЕЛИЯ

        Да бях невидима, бих го пипнала този силач за глезена!

 

РОЗАЛИНДА

        Ах, този младеж е чудесен!

 

ЦЕЛИЯ

        Ако имах мълния в очите, знам кого бих поразила!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Достатъчно! Да спрат!

 

ОРЛАНДО

        Моля ви, ваша светлост! Още не съм се разгрял!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Как си, Шарл?

 

ЛЬО БО

        Не може да говори, ваша светлост.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Отнесете го! Как е името ти, момко?

 

ОРЛАНДО

        Орландо, княже. Аз съм третият син на благородния Роланд дьо Боа.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Бих предпочел да бъдеш син на друг!

        Баща ти беше вредом уважаван,

        но чувствал съм го винаги свой враг.

        Ти с подвига си по ме би зарадвал,

        ако не беше негова издънка.

        Отивай си със здраве! Явно, смел си,

        но друг родител трябваше да имаш!

 

ЦЕЛИЯ

        Как мислиш, мила, бих ли се отнесла

        така към него, ако бях баща си?

 

ОРЛАНДО

        Гордея се, че съм Роландов син,

        макар и трети! Бащиното име

        не бих сменил дори ако на княза

        би хрумнало да ме осинови!

 

РОЗАЛИНДА

        Баща ми хранеше към граф Роланд

        дълбока обич. Както всички, впрочем.

        Да знаех, че тоз момък му е син,

        прибавила бих сълзи към молбите,

        преди да го оставя да се хвърли

        в такъв опасен бой!

 

ЦЕЛИЯ

                        Тогава нека

        да го приветстваме и ободрим —

        суровото държане на баща ми

        гнети душата ми!… Безстрашни момко,

        ако в полето нежно на сърцето

        направите вий същото, което

        направите в борбата, облажавам

        избраницата ви!

 

РОЗАЛИНДА (сваля верижката си и му я дава)

                        Вземете туй,

        любезни господине, от една,

        която би ви дала, честна дума,

        и повече, ако сама не беше

        беднячка!… Да вървим ли, братовчедке?

 

ЦЕЛИЯ

        Да… Сбогом, благородни господине!

 

ОРЛАНДО

        Глупак! Дори не й благодарих!

        Какво ми стана? Най-доброто в мене

        ме изостави и сега стърча

        като бездушие чучело край пътя!

 

РОЗАЛИНДА

        Той май ни вика! Боже, как загубих

        в нещастието прежната си гордост!

        Да го запитам ли какво желае?…

        Извикахте ли ни? Ах, млади момко,

        в борбата победихте вий не само

        противника си!

 

ЦЕЛИЯ

                        Ще вървим ли, мила?

 

РОЗАЛИНДА

        Да, братовчедко… Да ви пази бог!

 

ОРЛАНДО

        Какво тъй здраво ми скова езика?

        Не казах нито дума, а пък явно

        тя диреше беседа! Ах, Орландо,

        не Шарл, а същество далеч по-слабо

        простря те на земята!

 

ЛЬО БО

                        Господине,

        съветвам ви приятелски: недейте

        остава тук! Заслужихте си вие

        похвала, възхищение и обич,

        но князът е сега така настроен,

        че зле посреща вашата победа;

        а той по нрав… Но по-добре ще бъде

        вий сам да си представите какъв е,

        отколкото да ви го казвам аз!

 

ОРЛАНДО

        Благодаря ви. Но тогаз кажете:

        от дамите, които бяха тука,

        коя е всъщност дъщеря на княза?

 

ЛЬО БО

        По нрав бих казал никоя; но инак

        по-дребничката му е дъщеря,

        а другата е дъщеря на брат му,

        изгнаника; държи я той в двореца,

        защото двете се обичат просто

        съвсем като сестри. Но напоследък

        намразил е нещастната девойка,

        понеже сред народа я обичат,

        затуй, че е добра, и й съчувстват

        зарад баща й; и усещам, скоро

        омразата му ще избухне в гняв.

        Вървете! Бих желал да станем близки

        във бъден свят, по-радостен от тоз.

 

ОРЛАНДО

        Довиждане! Благодаря ви много.

 

        От трън на глог! Запътвам се назад

        от княз-потисник към потисник-брат!…

        Но тази безподобна Розалинда!