Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- As You like It, 1600 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (2009)
Издание:
Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998
Художник: Петър Добрев
ISBN 954-9559-36-Х
История
- — Добавяне
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
В гората.
Влизат Розалинда и Целия.
РОЗАЛИНДА
Мълчи, моля ти се! Искам да плача!
ЦЕЛИЯ
Добре, плачи! Но не забравяй, че сълзите не подобават на мъж.
РОЗАЛИНДА
А нямам ли причина да плача?
ЦЕЛИЯ
Най-добрата, която човек може да си пожелае. Затова, казвам ти, плачи!
РОЗАЛИНДА
Дори косата му има цвета на предателството!
ЦЕЛИЯ
Да, червена е почти като на Юда[32]. И целувките му са юдински.
РОЗАЛИНДА
Не, цветът на косата му си е хубав!
ЦЕЛИЯ
Дори чудесен. Няма друг цвят като кестенявия!
РОЗАЛИНДА
А целувките му са невинни като осветен хляб!
ЦЕЛИЯ
Трябва да е купил от Диана[33] чифт непорочни устни на вехто. Монахините от зимното братство не целуват тъй набожно. Просто самият лед на целомъдрието!
РОЗАЛИНДА
Но защо ми обеща, че ще дойде тази сутрин, а още го няма!
ЦЕЛИЯ
Вярно, в него няма капка честност!
РОЗАЛИНДА
Мислиш ли?
ЦЕЛИЯ
Не вярвам да е чак джебчия или конекрадец, но ми се струва, че в любовта му има толкоз искреност, колкото вино в обърната чаша или ядка в червив орех.
РОЗАЛИНДА
Любовта му — неискрена?
ЦЕЛИЯ
Може да е искрена, когато е хлътнал, но ми се струва, че случаят не е такъв.
РОЗАЛИНДА
Как? Не го ли чу, като се кълнеше, че бил влюбен в мене!
ЦЕЛИЯ
Има разлика между „бил“ и „е“. А пък клетвата на влюбения е като на кръчмаря. И двамата се кълнат, че сметките им са точни… Той живее в гората, към свитата на княза, твоя баща.
РОЗАЛИНДА
Аз срещнах княза вчера и той надълго разговаря с мене. Попита ме от какъв род съм и аз му казах, че родът ми не е по-низш от неговия. Той се засмя и ме отпрати… Но защо говорим за бащи, когато съществува такъв мъж като Орландо!
ЦЕЛИЯ
Наистина той е прекрасен мъж! Пише прекрасни стихове, говори прекрасни думи, дава прекрасни клетви и прекрасно ги нарушава. Чупи ги о сърцето на възлюбената си, и то все някак си накриво, като неопитен участник в турнир, който пришпорва коня си само в единия хълбок и скършва копието си като последен гъсок. Но все пак всичко си остава прекрасно, щом младостта е на седлото, а лудостта държи юздите… Но кой иде?
Влиза Корин.
КОРИН
Простете, господарко, господарю —
вий питахте за младия овчар,
с когото тук ме сварихте в беседа;
май бяхте го дочули да възнася
надменната пастирка, по която
изгаря от любов?
ЦЕЛИЯ
Е, и какво?
КОРИН
Представя той сега една пиеска,
в която най-естествено играят
на истинската обич бледостта
и руменият цвят на гордостта —
елате с мене недалеч оттук
и зрители ще бъдете безплатни!
РОЗАЛИНДА
Какво ще кажеш? Да вървим, сестрице!
Тоз, който от любов е мъчен сам,
с любовни гледки храни своя плам,
а в тоз театър, от света по-стар,
и аз ще проявя актьорски дар.
Излизат.