Уилям Шекспир
Както ви харесва ^[0] (14)

ТРЕТА СЦЕНА

 

ТОЧИЛКО

        Бързо, мила Одри! Аз ще ти събера козите, Одри! Е, Одри, ставам ли вече за тебе? Ще изтърпиш ли физиономията ми?

 

ОДРИ

        Физиономия? Опазил ме господ! Вие сте хванали физиономия?

 

ТОЧИЛКО

        О, боже! Избягах от козните на двора, за да попадна сред козлите на кошарата! Чувствам се тук като плътоничния Овидий на заточение сред варварите^[28].

 

ЖАК (настрани)

        О, класическо образование, къде си попаднало! Дори Зевс под сламения покрив на Филемон^[29] е бил по-добре настанен!

 

ТОЧИЛКО

        Когато стиховете ти не могат да бъдат разбрани от околните, когато духовитост и схватливост не вървят заедно като майка, подкрепяна от будно чедо, това убива човека по-сигурно от уреждане на голяма сметка в малка кръчма^[30]! Знаеш, мила, нямаше да бъде лошо, ако боговете те бяха направили малко по-поетична.

 

ОДРИ

        Какво е това „пуетична“? Добро или не? Честно и истинско нещо ли е?

 

ТОЧИЛКО

        Тъкмо това не е. Как да ти кажа, поезията е най-истинска, когато е най-измислена. За влюбените например, които най-често се занимават с поезия, човек може да е сигурен, че всички техни клетви в мерена реч са чиста проба измислици.

 

ОДРИ

        И вие искате боговете да са ме направили пуетична?

 

ТОЧИЛКО

        Естествено. Защото ти ми се закле, че си честна. Ако те знаех за поетична, щях да се надявам, че си посъкратила истината.

 

ОДРИ

        Ама вие не ме ли искате честна?

 

ТОЧИЛКО

        Не, разбира се! Освен ако беше грозна. Защото хубост и честност заедно са като захар, подсладена с мед.

 

ЖАК (настрани)

        Този безумец никак не е луд!

 

ОДРИ

        Добре, аз не съм хубава и затова ще моля боговете да си бъда честна.

 

ТОЧИЛКО

        Но пък и да се дава честност на някаква грозна повлекана, е като да сипваш вкусна гозба в немита паница.

 

ОДРИ

        Аз не съм повлекана, макар, слава богу, да съм грозна!

 

ТОЧИЛКО

        Добре, да се задоволим сега с това, че си грозна. Повлекана ще станеш допълнително. Аз ще се оженя за тебе и за тази цел говорих вече със свещеника от близкото село, отец Оливер Кривовер, който ми обеща да дойде тук, в гората, и да ни свърже.

 

ЖАК (настрани)

        Много бих искал да присъствам на този обред!

 

ОДРИ

        Да ни даде бог щастие!

 

ТОЧИЛКО

        Амин! Някой друг с по-плашливо сърце би могъл да се стъписа пред такова начинание. Защото тук ни е черква гората, а свидетели — тези с рогата. Но какво от това? Смелост! Рогата са неизбежно зло. Право има такава дума: „Той не си знае цената.“ Малко ли са тези, дето не знаят какви ценни рога носят на главата си. Е, голяма работа! Най-после не са си ги те изработили я — жените са им ги донесли в зестра! Така де! Рога — какво толкоз! Да не би да никнат само на простолюдието? Как не! И най-благородният елен си ги носи, и то много по-големи, отколкото на някой шугав селски пръч. Значи ли това, че трябва да кажем: „Блазе на неженения!“ Не съм съгласен! Както добре укрепеният град е много по-горд от бедното село, така и темето на съпруга се издига къде-къде по-величествено от жалкото чело на неженения. И както крепостният зид е по-ценен от пълната беззащитност, тъй и едни яки рога, колкото и да ги обругават, са по-ценни от липсата на същите… Но ето го и отец Оливер!

 

        Здравейте, отче Кривовере! Добре дошли! Ще ни претупате ли тук, под дървото, или ще трябва да идваме до параклиса?

 

ОТЕЦ ОЛИВЕР

        А къде е този, който ще ви даде булката?

 

ТОЧИЛКО

        Не искам друг да ми я дава!

 

ОТЕЦ ОЛИВЕР

        Трябва някой да ви я даде, инак бракът ви ще бъде незаконен.

 

ЖАК (излиза напред)

        Продължавайте! Аз ще му я дам.

 

ТОЧИЛКО

        Добър вечер, драги господин „Кой бяхте“! Заповядайте. Много се радвам да ви видя след последнатани среща. Тук нещо трябва, знаете, да свършимедна дреболия. Моля, моля, сложете си шапката!

 

ЖАК

        Значи ще се жениш, а, смешнико?

 

ТОЧИЛКО

        Ами волът си има ярем, конят — юзда, соколът — звънче^[31], а мъжът — страсти! И както гълъбчетата се целуват, така и хората са прави също да им се прави същото.

 

ЖАК

        И ти с твоето образование искаш да се венчаеш тъй, под глога, като просяк? Иди в черква при свестен свещеник, който ще ви обясни какво е бракът! Този мошеник ще ви съчетае на бърза ръка, както се сковава дъсчен под, а после ще излезе, че едната дъска била сурова и, току-виж, хоп, изметнала се и кривнала встрани.

 

ТОЧИЛКО

        Не знам дали не е по-добре тъкмо такъв да ме венчае. Сигурно няма да го направи, както трябва, и ще имам повод някой ден да зарежа жена си.

 

ЖАК

        Я ела, ела с мене да те посъветвам!

 

ТОЧИЛКО

        Да вървим, мила Одри! Така, изглежда, не може: или ще бъдем в брак признат, или ще бъде пак разврат!… Много ви здраве, отче Оливере, песничката вече няма да се пее:

                „Ах, Оливере мой,

                ах, кавалере, стой

                да се полюбим двама!…“

        а ще бъде така:

                „Ах, Оливере, наш,

                ах, Кривовере, марш!

                За теб тук място няма!“

 

ОТЕЦ ОЛИВЕР

        Няма значение! Подигравките на тези негодници не могат да ме отклонят от светото ми призвание!