Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Merry Wives of Windsor, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

Четвърто действие

Първа сцена

Улица.

Влизат мистрис Пейдж, мистрис Скокли и Уилям.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Дали е вече при нея, как мислите?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Или е там, или сега пристига. Но да знаете само колко е нервенен и амбициозен, задето са го хвърлили в реката! Мистрис Форт ви моли да идете веднага у тях.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Сега отивам. Да заведа само този господинчо до училището. А, ето го и учителят му! Изглежда, няма да учат днес.

 

Влиза отец Евънс.

 

        Здравейте, отче Хю! Няма ли да има училище днес?

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Не. Мистър Хаплю ме помоли да изпусна децата да играят.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Да го поживи Господ!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Отче Хю, мъж ми казва, че нашият син нямал никаква полза от книгите. Моля ви се, задайте му няколко въпроса по граматика.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Приближи се, Уилям! Вдигни глава! Ела, ела насам!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Хайде, синко! Вдигни глава и отговаряй на отеца! Не се плаши, де!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Кажи, Уилям, от колко родове могат да пътад nomina appellativa[60]?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Каква на него капела отивала? Не разбирам!

 

УИЛЯМ

        От три рода.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Така… Недейте дрънкайте, жено!… А как е на латински „вече“, Уилям?

 

УИЛЯМ

        Jam.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Ям! Голяма наука! Това „ям“ всеки го знае и без латински!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Вие сте самичката sancta simplicitas[61], жено! Престанете да се намесвате… А какво означава „lapis“, Уилям?

 

УИЛЯМ

        Камък.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Много допре! Какво е камък, значи?

 

УИЛЯМ

        Ами… кремък.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Не. Lapis. Преди малко го каза! Запомни го в своите мозъци!

 

УИЛЯМ

        Lapis.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Превъзходно, Уилям! А коя частица в латинския замества члена?

 

УИЛЯМ

        Членът се замества от местоименията, които се скланят така: единствено число, именителен: hic, haec, hoc[62].

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Така, именителен: hic, haec, hoc. А как ще да е винителният?

 

УИЛЯМ

        Винителният? Hine.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Напрегни си паметта, дете мое! Винителният е?… Хайде, де… Hunc, hane, hoc.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Хък-мък-хок! Това ми било език! Само хокат!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Казах, стига сте пърпорила, жено!… А как ще бъде звателният, Уилям?

 

УИЛЯМ

        Звателният? „О…“

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Спомни си, Уилям! Звателният липсва. Vocativus caret.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Сега пък ги учат да се карат! Хубаво училище!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Млъкни, жено!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Тихо, мистрис Скокли!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        А как се скланят в родителен и дателен падеж — множествено число, Уилям?

 

УИЛЯМ

        В родителен падеж?

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Да.

 

УИЛЯМ

        Horum, haram, horum.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Знаем ги тези „хорум-харум“! Учат ги още от малки как да скланят момите. И то не по една, а множествено! Първо той да я кандърдисва по звателния; а тя като му отговори дателно и после родително, винителният падеж да е върху нея!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Засрамете се, жено!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Лошо правите, дето учите детето на такива неща! Още сега взел да му разказва за разните хунк-ханк, като че няма да му дойде време и за тях! Фу! Не ви е срам!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Пощурявала ли си, жено? Ти нямаш си понятие от числа, родове и падежи! Не съм виждал досега такава луда жена, ей Погу!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Моля ви, престанете!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Сега, да виждаме, Уилям, как скланяш другите место имения! Кои пяха те? Помниш ли?

 

УИЛЯМ

        Не.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Спомни си… Ако не помниш, ще опиташ пръчката!

        „Кой не знае qui, quae, quod[63],

        глупав ще е цял живот!“

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Че той знаел повече, отколкото си мислех!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Да, мноко допра памет! Довиждане, мистрис Пейдж!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Довиждане, отче Хю!

 

Отец Евънс излиза.

 

        Бягай вкъщи, момчето ми!… Да вървим, мистрис Скокли, че закъсняхме!

 

Излизат.

Втора сцена

Стая в дома на Форт.

Влизат Фалстаф и мистрис Форт.

 

ФАЛСТАФ

        Мистрис Форт, вашето състрадание заличи спомена за мъките ми. Виждам, че чувството ви е искрено и ще ви заплатя за него не само със също тъй силна ответна любов, но и като ви окажа всички полагащи й се галантности, деликатности и церемонии! Само да не би пак нещо с мъжа ви, а?…

 

МИСТРИС ФОРТ

        Той е на лов, мили сър Джон!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ (отвън)

        Мистрис Форт, драга моя, отворете!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Минете оттатък, сър Джон!

 

Фалстаф се скрива в съседната стая.

Влиза мистрис Пейдж.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Здравейте, мила! Има ли тук някой друг освен вас?

 

МИСТРИС ФОРТ

        Не, защо? Само прислугата.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Наистина ли?

 

МИСТРИС ФОРТ

        Разбира се!

 

Тихо.

 

        Говорете по-високо!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        О, как се радвам, че няма никой!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Защо?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Защо ли, драга? Защото мъж ви пак са го прихванали неговите лудости! Иде насам и беснее пред мъжа ми, ругае цялото женско човечество, проклина всички Евини щерки без изключение, удря се по челото и крещи: „Пониквайте! Какво чакате?“ Просто не можете си представи! Виждала съм луди, но тяхното е просто самата кротост, истинско приличие пред неговия пристъп! Слава богу, че дебелият рицар го няма тук!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Защо? Нима говори за него?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Само за него! Кълне се, че предишния път, като го търсел, той бил измъкнат под носа му в коша за пране. Уверява всички, че рицарят и сега бил тук. Прекъснал е лова на мъжа ми и на цялата компания, за да проверят още веднъж подозренията му! Радвам се, че сте самичка — този път ще се убеди, че не е с ума си!

 

МИСТРИС ФОРТ

        А близко ли е?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Зад първия ъгъл! Сега ще пристигнат!

 

МИСТРИС ФОРТ

        О, боже мой, рицарят е тук!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Тогава вие сте опозорена, а той е труп! Но що за жена сте? Махайте го, махайте го веднага! Да бяга! По-добре позор, отколкото убийство!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Но как да го махна? Къде да го дяна? Пак в коша ли?

 

Влиза отново Фалстаф.

 

ФАЛСТАФ

        А, не! В коша — не! Втори път не влизам! Няма ли как да се измъкна, преди да е дошъл?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Уви, не! Трима братя на мистър Форт пазят на вратите с пистолети, да не се изплъзне никой! Защо стоите така?

 

ФАЛСТАФ

        А какво да правя? Да се изкатеря нагоре в камината?

 

МИСТРИС ФОРТ

        Те, след лов, си изпразват винаги пушките в нея!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Скрийте се в пещта!

 

ФАЛСТАФ

        Къде е тя?

 

МИСТРИС ФОРТ

        Той ще дири и в нея, сигурна съм!… Не можем да го скрием нито в шкаф, нито в долап, нито в скрин, ракла, килер, кладенец! Той държи списък на всички тези скривалища и ще върви по него. Няма спасение за вас тук!

 

ФАЛСТАФ

        Тогава ще изляза!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Ако излезете, ще умрете, сър Джон!… Освен ако излезете преоблечен!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Но как да го преоблечем?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Уви, това и аз не зная! Никоя женска дреха няма да го побере! Инак би могъл да си скрие лицето под някаква шапка, шал или забрадка и да се измъкне!

 

ФАЛСТАФ

        Ангелчета мои, измислете нещо! Каквото и да е, само да няма кръвопролития!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Лелята на моята слугиня, онази дебелана от Брейнфорд[64], си беше оставила една рокля горе!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Вярно! Сигур ще му стане! Тя е дебела колкото него. А ето й накъдрената шапка и шала й… Бягайте горе да се преоблечете!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Качвайте се, милички сър Джон! Мистрис Пейдж и аз ще ви подирим нещо, да се забулите!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Бързо, бързо! Ние ще дойдем веднага, да ви нагласим! Дотогава си нахлузете роклята!

 

Фалстаф излиза.

 

МИСТРИС ФОРТ

        Как бих искала мъж ми да го срещне в нейната дреха! Той не може да търпи тази брейнфордска баба. Кълне се, че е вещица, и я заплаши, че ще я пребие от бой, ако я види вкъщи.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Дано Бог докара рицаря под тоягата на мъжа ви, а

        пък дяволът да подкара тоягата му по рицарската

        гърбина!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Но наистина ли мъж ми си иде?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Честна дума! И наистина говори за коша — кой знае откъде е узнал!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Ще разберем и това. Аз ще накарам слугите да го нарамят пак и да се срещнат с мъжа ми на входа, както миналия път.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Той ще бъде тук след миг. Да вървим да преоблечем рицаря!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Само да наредя на слугите за коша! Вие се качете! Аз ще донеса и кърпата.

 

Излиза.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Въже за такъв развратник! Заслужава и сто пъти повече! Но поне да докажем, че жените могат да бъдат весели и пак да си остават честни.

        Тез, дето със греха си правят смях,

        по-рядко хлътват във самия грях.

        Един съвет, любезни господа:

        пазете се от тихата вода!

 

Излиза.

 

 

Влиза отново мистрис Форт, следвана от двама Слуги.

 

МИСТРИС ФОРТ

        Бързо! Вдигайте коша на рамо! Господарят ви ей сега ще влезе! Ако ви каже да го свалите на земята, подчинете му се! Живо!

 

Излиза.

 

ПЪРВИ СЛУГА

        Хайде, какво го гледаш? Вдигай!

 

ВТОРИ СЛУГА

        Моли бога да не е пак пълен с рицари!

 

ПЪРВИ СЛУГА

        Дано не е! Предпочитам да е пълен с оловни гири.

 

Вдигат коша.

Влизат Форт, Пейдж, доктор Кайус, отец Евънс и Плиткоу.

 

ФОРТ

        Ами ако този път излезе истина, как ще си глътнете обратно подигравките?… Коша на земята, мерзавци! Някой да извика жена ми! Какво букетче в кошничка! Мръсни сводници! И всички срещу мен! Цяла шайка, цяла банда! Истински заговор! Съзаклятие зад гърба ми! Но сега вече истината ще блесне!… Жена, чуваш ли? Ела веднага! Слизай тук, да видим заедно какво непорочно бельо изпращаш за пране!

 

ПЕЙДЖ

        Това надхвърля всички граници, мистър Форт! Не бива вече да ви оставяме на свобода. Ще трябва да ви вържем.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Това е лудост! Той е попеснял като пясно куче!

 

ПЛИТКОУ

        Наистина, мистър Форт! Това не е добро!

 

ФОРТ

        И аз мисля, че не е добро, господин съдия!

 

Влиза мистрис Форт.

 

        Заповядайте, мистрис Форт!… Мистрис Форт, честната жена, скромната съпруга, непорочното създание, което има за мъж един безумен ревнивец! Значи съм ви подозирал безпричинно, нали така беше?

 

МИСТРИС ФОРТ

        Небето ми е свидетел, че е така, ако ме подозирате в нещо безчестно!

 

ФОРТ

        Добре казано, безочлива твар! Продължавай в същия дух!… Излизай, негоднико!

 

Рови се в прането.

 

ПЕЙДЖ

        Това не се търпи!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Как не ви е срам! Оставете бельото!

 

ФОРТ

        Сега ще те измъкна аз тебе!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Вие сте попъркан! Нима ще покажете долните дрехи на жена ви! Престанете!

 

ФОРТ

        Опразвайте коша, казах!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Но защо, мъжо? Как може?

 

ФОРТ

        Мистър Пейдж, да не съм човек, ако вчера един мъж не е бил изнесен оттук в този същи кош! Какво пречи да бъде и сега в него? Положителен съм, че е у дома ми. Сведенията ми са точни и ревността — основателна. Помогнете ми да измъкнем това бельо!

 

Форт и Пейдж вадят бельо от коша.

 

МИСТРИС ФОРТ

        Ако намерите мъж вътре, позволявам ви да го смачкате като бълха!

 

ПЕЙДЖ

        Няма никакъв мъж, разбира се!

 

ПЛИТКОУ

        Уверявам ви най-настоятелно, мистър Форт, че не постъпвате добре. Сам си вредите.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Мистър Форт, вие тряпва да се молите Погу, наместо да следвате въопраженията на сърцето ви. Това са ревнивости!

 

ФОРТ

        Тук не е.

 

ПЕЙДЖ

        И никъде не е освен в мозъка ви.

 

ФОРТ

        Помогнете ми да претърсим къщата още веднъж! Ако и сега не намеря каквото диря, не ми прощавайте; нека цял живот ви служа за посмешище, нека хората да казват: „Ревнив като оня Форт, който дирел любовника на жена си в орехова черупка!“ Не ми отказвайте! Да потърсим още този път и няма вече!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Мистрис Пейдж, моля ви се, слезте с бабата долу! Мъж ми трябва да влезе за нещо в стаята.

 

ФОРТ

        Баба? Каква баба?

 

МИСТРИС ФОРТ

        Онази от Брейнфорд. Лелята на слугинята ми.

 

ФОРТ

        Тази вещица! Тази пачавра! Тази дърта измамница! Аз съм й казвал да не стъпва в дома ми! Дошла е с някаква тайна поръчка, сигурен съм! Ние сме наивници, нали? Ние дори и не подозираме с какво се занимават всички тези врачки и гадателки! Тези фокуси, заклинания, чародейства, магии с восък — къде ти нашата проста глава ще ги проумее такива сложни работи! Слизай, вещице! Слизай, магьоснице! Слизай, ти казвам!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Не! Добри ми, мили ми мъжо, недейте!… Господа, не го оставяйте да бие една стара жена!

 

Влизат Фалстаф в женски дрехи и мистрис Пейдж.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Ела, лельо Прат, дай ръка!

 

ФОРТ

        Аз тази леля Прат ще я пратя при лелята на дявола!

 

Бие Фалстаф.

 

        Вън, вещице! Марш от дома ми, своднице, мазна пачавро, свиньо дебела! Вън! Вън! Аз ще ти направя една магия, ще ти предскажа едно бъдеще!

 

Фалстаф побягва навън.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Как не ви досрамя, сър! За малко не я убихте, горката!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Той и до това ще стигне!… Голяма чест ви прави!

 

ФОРТ

        Ще я обеся, вещицата му недна!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Исус ми е свидетел, тази жена изглеждаше наистина вещица. Не обичам, когато една жена има прада. А тази леля Прат имаше под кърпата едно пратище!

 

ФОРТ

        След мен, господа! Умолявам ви, елате! Поне да видите дали ревността ми е имала основание! Ако моят нос ме лъже, не ми вярвайте вече никога, когато залая!

 

ПЕЙДЖ

        Да му угодим на хрумването още веднъж! Хайде, господа!

 

Форт, Пейдж, Плиткоу, доктор Кайус и отец Евънс излизат.

 

 

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Ама здрав пердах отнесе нашият рицар!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Пердаха беше здрав, но той ще легне болен!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Тази тояга ще я отнеса в черквата да я осветят и окачат на олтара. Допринесе много за добрите нрави.

 

МИСТРИС ФОРТ

        А как мислите, драга: дали бихме могли под защитата на женската скромност и на чистата съвест да му отмъстим с още нещо?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Мисля, че духът на сладострастието е вече изгонен от него. Не вярвам да посмее да ни мами отново към греха, освен ако лукавият има давност на владеене над душата му и е станал неин законен собственик.

 

МИСТРИС ФОРТ

        Да разкажем ли на мъжете си как сме го наредили?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Непременно! Ако не за друго, поне за да изгоним призраците от мозъка на вашия съпруг. А ако мъжете ни решат, че шишкавият рицар трябва да изтърпи допълнително наказание, пак ще се заемем с него.

 

МИСТРИС ФОРТ

        Сигурна съм, че те ще искат да го посрамят пред хората. Пък и аз мисля, че комедията ни няма да има завършек, ако не го изложим публично.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Тогава да вървим в ковачницата! Да бием сър Джон, докато е горещ!

 

Излизат.

Трета сцена

Стая в хана „При Жартиерата“.

Влизат Хазаинът и Бардолф.

 

БАРДОЛФ

        Немците, сър, искат да им дадете три коня. Херцогът им пристигал утре в кралския замък и те трябвало да го посрещнат.

 

ХАЗАИНЪТ

        Какъв ще е този херцог, който пристига така тихомълком? Не съм чувал за него в двора. Я да поговоря с тези господа. Английски знаят ли?

 

БАРДОЛФ

        Да, сър. Отивам да ги извикам.

 

ХАЗАИНЪТ

        Ще им дам коне, но ще ми ги платят законно и незаконно, тоест за конете и не за конете; защото от цяла седмица се разполагат в хана ми и аз трябваше да се откажа от сума ти гости и от сумата, която тези гости щяха да ми пуснат в джоба. Ще ги оскубя аз тези немци! Отивам!

 

Излизат.

Четвърта сцена

Стая в дома на Форт.

Влизат Пейдж, Форт, мистрис

Пейдж, мистрис Форт и отец Евънс.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Това е най-съопразителната жена, която съм виждал досега!

 

ПЕЙДЖ

        И ви е пратил двете писма едновременно?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Във разстояние на четвърт час.

 

ФОРТ

        Прости ми, мила! Занапред върши

        каквото искаш — бих заподозрял,

        че слънцето излъхва хладина,

        но не и че жена ми ми изменя.

        В честта ти вярва като в бог тоз, който

        доскоро бе побъркан еретик!

 

ПЕЙДЖ

        Добре, добре! Недейте прекалява

        в смирението както във гнева си!

        Съгласен съм да продължим шегата.

        И мисля, че добре е туй, жените

        пак среща да дадат на дебелака,

        та вече да го пипнем и накажем!

 

ФОРТ

        И мястото избрано е добре.

 

ПЕЙДЖ

        Във Уиндзорския парк, и то сред нощ?

        Виж, туй не вярвам. Няма да се хване!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Вие казвате, че той е пил хвърлен в реката и че му е пил нанесен тежък попой. Мисля, че той е запълнен със страх и не ще та дойде. Неговата плът е наказана и вече няма да има въжделения.

 

ПЕЙДЖ

        И аз тъй мисля.

 

МИСТРИС ФОРТ

                        Вие помислете

        какво ще го направите, а ние

        ще знаем как да ви го доведем.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Легенда има, че Ловецът Хърн,

        пазач отколе в Уиндзорския лес,

        през зимата във полунощна доба

        на челото със клонести рога

        около дъб столетен обикалял,

        морил добитъка, сушел гората,

        магьосвал кравите да дават кръв

        наместо мляко и дрънчал с верига,

        от чийто звук настръхвали косите.

        За този призрак чували сте всички

        и знаете, че старците от Уиндзор

        и досега предават като правда

        поверието за Ловеца Хърн.

 

ПЕЙДЖ

        Така е и мнозина се страхуват

        да минат край дъба му в полунощ.

        Но връзката къде е?

 

МИСТРИС ФОРТ

                                Ето где:

        Ще съобщим на Фалстаф да ни чака

        под този дъб във образа на Хърн,

        накичен със еленови рога.

 

ПЕЙДЖ

        Добре, да предположим, че приеме,

        какво ще го направим подир туй?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Ще облечем — предлагаме ви — Ана

        и малкия ни Уил и неколцина

        от техните връстници в странни дрехи

        на духчета и феи, със свещички

        на шапките и хлопки във ръцете;

        и щом със Фалстаф ний се срещнем двете,

        от някоя землянка на дървари

        да наизскочат с тракане и писък.

        Ний двете ще побегнем, а пък те

        ще обкръжат дебелия любовник

        и ще го питат, щипейки го, как

        е дръзнал като дух да се промъкне

        на тяхното среднощно празненство!

 

МИСТРИС ФОРТ

        И ще го щипят здравата и парят

        със свещите си, докато признае

        защо дошъл е!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

                        И тогава ние

        духа ще обкръжим, обезрожим

        и с присмех чак до Уиндзор ще го гоним!

 

ФОРТ

        Децата могат да объркат всичко.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Аз ще да ги науча какво да правят и ще да се преоплеча като караконджо, за да му опърля пратата със свещ!

 

ФОРТ

        Чудесно! Тръгвам да им купя маски.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Пък аз ще облека във бяло Ана

        и тя ще се яви като царица

        на феите.

 

ПЕЙДЖ

                        Коприната от мен!…

 

Настрани.

 

        Във нея мистър Хаплю ще я грабне

        и отведе до черквицата в Итън!…[65]

        Канете своя рицар!

 

ФОРТ

                                А след вас

        аз пак ще стана Брод, за да узная

        дали ще дойде.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

                        Сигурни бъдете!

        Купувайте костюми и тракалки!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Оставете това на нас. Ще да пъде забавно и при това плагочестиво!

 

Пейдж, Форт и отец Евънс излизат.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        А вие, драга, изпратете бърже

        при рицаря добрата мистрис Скокли!

 

Мистрис Форт излиза.

 

        Пък аз — при доктора! Какъв късмет,

        един французин да ти стане зет!

        Тоз мистър Хаплю е голям глупак,

        макар богат и на мъжа ми драг;

        а докторът не само е с парички,

        но и със връзки, както казват всички!

        Да, Ана с него няма да се кае —

        решила съм го вече и това е,

        дори да ще небето да ни прати

        хиляда по-достойни кандидати!

 

Излиза.

Пета сцена

Стая в хана „При Жартиерата“.

Влизат Хазаинът и Семпъл.

 

ХАЗАИНЪТ

        Какво искаш, тъпако? Какво искаш, дръвнико? Казвай, думай, обяснявай! Бързо, точно, кратко, ясно!

 

СЕМПЪЛ

        Праща ме мистър Хаплю, сър. Да говоря със сър Джон Фалстаф.

 

ХАЗАИНЪТ

        Ето там е неговата стая, неговият дом, замък, шатър, ложе и палатка тоже. Изписана е по стените с притчата за блудния син, прясна-прясна. Похлопай и викай! Той ще ти ревне като канибалиянец, но ти не се бой! Хлопай, ти викам!

 

СЕМПЪЛ

        Ама една стара жена, такава дебела, преди малко се качи в стаята му. По-добре ще я почакам да слезе. То по-право аз, сър, за нея съм дошъл.

 

ХАЗАИНЪТ

        Какво? Дебела жена в стаята му? Брей, да не ми оберат рицаря!… Ей, веселяко Джон! Ей, сладуре тлъсти! Изригни нещо из войнишките си дробове! Тук ли си? Вика те твоят хазаин, твоят весел съкъркач!

 

ФАЛСТАФ (отгоре)

        Какво има, дърто пиянйще?

 

ХАЗАИНЪТ

        Един пернат тука чака твоята дебелана. Натири и, сладуре, натири я! Моите стаи са порядъчни етап, Тфу! Интимности ще ми правиш! Тфу!

 

Влиза Фалстаф.

 

ФАЛСТАФ

        Дебеланата беше за малко тук, кръчмарю, но си отиде.

 

СЕМПЪЛ

        Кажете, сър, не беше ли брейнфордската врачка?

 

ФАЛСТАФ

        Позна, зяпльо! Защо ти трябваше, мидо открехната?

 

СЕМПЪЛ

        Защото, сър, моят господар, мистър Хаплю, сър, я видял долу на улицата. И иска да я пита за един разбойник, сър. Ним му викат; той му е откраднал една златна верижка, та тя да му познае дали верижката е още у него, или не е.

 

ФАЛСТАФ

        Аз вече я питах за това.

 

СЕМПЪЛ

        И какво каза тя, сър?

 

ФАЛСТАФ

        Каза, че този, който е задигнал верижката на твоя мистър Хаплю, е същият, който му я е отпънал.

 

СЕМПЪЛ

        Да можех само да й поговоря! Имах и за друго да я питам.

 

ФАЛСТАФ

        За какво друго? Да чуем!

 

ХАЗАИНЪТ

        Хайде, изплюй камъчето!

 

СЕМПЪЛ

        Не мога! Това е откровена тайна!

 

ХАЗАИНЪТ

        Казвай я тази откровена тайна или си труп!

 

СЕМПЪЛ

        То е само за мистрис Ана Пейдж, сър. Да разбера дали на господаря му е писано да се ожени за нея, или му е писано да не се ожени.

 

ФАЛСТАФ

        Писано му е, разбира се.

 

СЕМПЪЛ

        Ама какво му е писано, сър?

 

ФАЛСТАФ

        Че или ще се ожени за нея, или няма да се ожени. Бягай!

 

СЕМПЪЛ

        А аз мога ли да му го съобщя така?

 

ФАЛСТАФ

        Ти ли, умнико? Ти като нищо можеш!

 

СЕМПЪЛ

        Много ви благодаря, сър! Как ли ще се зарадва господарят ми!

 

Излиза.

 

ХАЗАИНЪТ

        Мъдрец си, сър Джон, мъдрец! А тази жена наистина ли беше гадалка!

 

ФАЛСТАФ

        И то каква! През целия си живот не съм събрал толкоз ум и разум, колкото получих наведнъж от нея. И при това не аз платих, а на мен богато платиха.

 

Влиза Бардолф.

 

БАРДОЛФ

        Офейкаха, сър! Измама! Жива измама!

 

ХАЗАИНЪТ

        А конете? Къде са ми конете? Говори, негоднико!

 

БАРДОЛФ

        Измамниците ги отмъкнаха! Аз яздех зад един от тях и тъкмо отминахме Итън, те ме блъснаха в една локва, пришпориха конете и да ги няма! Като три германски дявола, трима фаустовци[66]!

 

ХАЗАИНЪТ

        Бързали са да посрещнат херцога си, простако! Защо казваш, че са офейкали? Германците са честно племе!

 

Влиза отец Евънс.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Къде е хазаинът?

 

ХАЗАИНЪТ

        Какво има, отче?

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Пазете си имуществото! Един мой приятел, вчера пристигнал тук, ми каза, че трима германеца били дошли в градът ни, за да крадат ни! Били задигнали коне и пари от всички ханове на Рединг, Мейтънхед и Колбрук[67]. Казвам ви го за ваше допро. Отваряйте си очите! Понеже опичате да правите шеги с другите, няма да ви прилича, ако вас пошегуват лошо. Спогом!

 

Излиза.

Влиза доктор Кайус.

 

ДОКТОР КАЙУС

        Къде хазаина de la Jarretiere?

 

ХАЗАИНЪТ

        Тук съм, докторе, в смут и загадъчност!

 

ДОКТОР КАЙУС

        Аз не знае за какво касае, но мен казали, тше вие в голяма preparation за херцог от Allemagne[68]. В двор не тшували нищо за някакав херцог, тшестна дума! Казва го за вашето доброто! Adieu!

 

Излиза.

 

ХАЗАИНЪТ (към Бардолф)

        Тичай, викай, дръвнико!… Разбойници!

 

Към Фалстаф.

 

        Помогни, рицарю! Заклаха ме!

 

Отново към Бардолф.

 

        Бягай, гони ги, викай, глупако! Убиха ме!

 

Излиза, следван от Бардолф.

 

ФАЛСТАФ

        Бих искал целият свят да бъде измамен, защото аз самият бях измамен и набъхтан отгоре. Ако в двора узнаят как се преобразявах и как едното ми преображение беше шопнато в реката, а другото — наложено с тояга, ще ми стопят от шеги сланината капка по капка, за смазка на рибарски ботуши! Ще ме превърнат в сушена круша от подигравки! Ей, никак не ми върви, откакто оня път на тарок се заклех, че нямам пики! Ако задухът не ми пречеше да си кажа молитвите, щях да се покая, ей Богу!

 

Влиза мистрис Скокли.

 

        Ти пък отде идваш, жено?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        От двете ви симпатии, сър!

 

ФАЛСТАФ

        От тези симпатии едната да я вземе дяволът, а другата — баба му, та и двете да си получат заслуженото! Заради тях си изпатих повече, отколкото може да издържи крехката човешка плът!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Ами те не пострадаха ли? И още как! В частичност една от двете! Мистрис Форт е цялата синя и морава, бяло петънце не остана по нея!

 

ФАЛСТАФ

        Какво ми говориш за синьо и мораво? Мене ме нашариха във всички цветове на дъгата! И за един бройка да ме хакнат в дранголника като вещица! Само благодарение на моето невероятно присъствие на духа и на съвършенството, с което се престорих на невинна старица, избягнах дървените гамаши. Иначе за едната правда оня подлец — приставът, щеше да ме стегне в тях насред площада!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Да поговорим в стаята ви, сър! Като разберете как стоят работите, нервозността ви ще мине, гарантирам ви. Това писмо ще ви инфурнира за някои неща. Ах, пиленцата ми, колко труд, докато ви сбере човек! Някой от вас трябва да е съгрешил пред Бога, та все ви върви така накриво!

 

ФАЛСТАФ

        Добре, качвай се в стаята!

 

Излизат.

Шеста сцена

Пак там.

Влизат Хазаинът и Фентън.

 

ХАЗАИНЪТ

        Не ми говорете, мистър Фентън! Тъй ми е докривяло, че ми се ще всичко да захвърля!

 

ФЕНТЪН

        Не, чувай, чувай: ако ми помогнеш,

        в прибавка ще ти дам сто златни фунта

        над стойността на твоите коне.

 

ХАЗАИНЪТ

        Тогава слушам, мистър Фентън, и във всеки случай няма да ви издам.

 

ФЕНТЪН

        Хазаино, разказвал съм ти често

        за своята любов към Ана Пейдж

        и за това, че тя ми отговаря —

        доколкото от нея туй зависи —

        със искрена взаимност. Туй писмо,

        което днес ми прати тя, навярно

        ще те учуди, но шегата странна,

        описана във него, толкоз тясно

        преплетена е с нашия въпрос,

        че невъзможно е да се изложат

        едно без друго тези две неща.

        Шегата се върти около Фалстаф

 

Изважда писмо.

 

        и ето я в подробности: Таз нощ

        между дванайсет и един часа

        се готви тайно весела забава

        край Хърновия дъб. А мойта Ана

        ще бъде също там като царица

        на феите. И във такъв костюм,

        сред суматохата и тъмнината,

        баща й нагласил е мистър Хаплю

        да я открадне и откара в Итън,

        със цел набързо там да се венчаят.

        Тя дала е съгласие. Обаче

        и майка й си има свой кроеж —

        противница на брака с Хаплю, тя

        е нагласила оня френски доктор

        да отвлече във мрака дъщеря й

        и с нея брак да сключи във дома

        на местния викарий. Ана скромно

        е обещала и на доктор Кайус.

        При туй, съгласно плана на бащата,

        тя трябва да е в бяло, за да може

        по туй да я узнае мистър Хаплю

        и тайно да я вземе за ръка;

        а майка й е казала да бъде

        в зелена рокля с ленти във косите,

        та докторът по тях да я познае

        и леко по ръката да я щипне.

 

ХАЗАИНЪТ

        Хитруша! И кого от тези двама,

        баща си или майка си залъгва?

 

ФЕНТЪН

        И двамата. Затуй стори така, че

        подир дванайсет в черквата да чака

        свещеник, който тайно да обвърже

        във свят съюз две любещи сърца.

 

ХАЗАИНЪТ

        Съгласен! Вие давайте момата —

        свещеника го имате от мен!

 

ФЕНТЪН

        А ти вземи това сега в предплата,

        остатъкът ще звънне подир ден!

 

Излизат.

Бележки

[60] Nomina appellativa (лат.) — съществителни нарицателни.

[61] Sancta simp1icitas (лат.) — свещена простота.

[62] Hic, haec, hoc (лат.) — този, тази, това.

[63] Qui, quae, quod (лат.) — който, която, което.

[64] „…дебелана от Брейнфорд…“ — известна кръчмарка, чието име се споменава често в литературата на времето.

[65] Итън — градче в Уиндзор, на левия бряг на Темза.

[66] „…трима фаустовци…“ — нов намек за драмата „Доктор Фауст“ от Марлоу.

[67] Рединг, Мейдънхед, Колбрук — селища в околностите на Уиндзор.

[68] „…preparation… Allemagne…“ (фр.) — подготовка… Германия.