Уилям Шекспир
Веселите уиндзорки ^[0] (4)

Първа сцена

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Кажи, драги служителю на мистър Хаплю, пратко мой на име Семпъл, по кои пътища си търсил този месьо Кайус, този самозван „доктор на медицина“?

 

СЕМПЪЛ

        Ами по всички, сър. По пътя към черквата, по пътя към парка; гледах и по оня към Стари-Уиндзор. Само по пътя, дето иде от града, по него не съм.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Горещо те умолявам да подириш и по него!

 

СЕМПЪЛ

        Отивам, сър.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        О, всевишни Поже, колко съм пълен с ярости и треперливости! Много ще се радвам, ако посмее само да не дойде!… Малко съм меланхоличен! Само да имам случайност, и ако Пог ми помогне, ще му строша всички пикалници в кратуната!

 

                „Покрай потока, който гали

                слуха ни с птичи мадригали,

                ела на цветния килим,

                със тепе двамца да поспим!“

        О, Господи помилуй, чувствам предразположение към разплакване…

                „Със тепе двамца да заспим…

                …покрай реките вавилонски…

                слуха ни с птичи мадригали…

                Покрай потока…“^[51]

 

СЕМПЪЛ

        Иде! По оня път!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Допре! Нека заповяда!

 

                „Покрай вотока павилонски…“

        Поже, опази праведника!… Какво оръжие носи?

 

СЕМПЪЛ

        Нямаше такова нещо, сър. Трима са: моят господар, съдията Плиткоу и още един господин. Идат откъм блатото. Ей ги, сега преминаха отсам оградата.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Подай ми расото, моля ти се!… Или не, по-допре, дръж го!

 

ПЛИТКОУ

        Добро утро, отче Хю! Как сте? И все същият — де се е видяло играч без зар и учен без книга!

 

ХАПЛЮ (настрани)

        О, сладка Ана Пейдж!

 

ПЕЙДЖ

        Здравейте, драги отче!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Господ да ви дава здраве на всички!

 

ПЛИТКОУ

Я! И дума блага, и остра шпага! И двете ли изучавате, отче?

 

ПЕЙДЖ

        Пък и младее се! Без расо в такъв ден само за ревматизми!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Имам своите опяснения за това.

 

ПЕЙДЖ

        А пък ние ви търсим за едно добро дело.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Много допре. Какво е то?

 

ПЕЙДЖ

        Срещнахме един достоен господин, който, изглежда, е бил така дълбоко обиден от някого, че е излязъл от кожата си и съвсем не може да се владее!…

 

ПЛИТКОУ

        Живея на този свят осемдесет години и отгоре, но не съм виждал досега човек солиден и образован като него да изпадне в такава ярост!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Но кой е този господин?

 

ПЕЙДЖ

        Трябва да го знаете — доктор Кайус, известният френски лекар.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        О, Господи Исусе Христе, помилуй нас! Все еднакво, че ми говорите за паница фасули!

 

ПЕЙДЖ

        Защо?

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Защото колкото паницата фасули знае за Хибократ^[52] и Гален, толкоз и вашият доктор! А освен това той е и подлец, най-страхливият подлец, който може да се намира на този свят!

 

ПЕЙДЖ

        Бас държа, че той е противникът на доктора.

 

ХАПЛЮ (настрани)

        О, сладка Ана Пейдж!

 

ПЛИТКОУ

        Да, по шпагата си личи!

 

        Ето го и него! Не ги пускайте един към друг!

 

ПЕЙДЖ

        Не, отче, не! Шпагата в ножницата!

 

ПЛИТКОУ

        И вие също, докторе!

 

ХАЗАИНЪТ

        Обезоръжете ги и нека се бият с думи! Да опазят кожите си цели и да кълцат само нашия роден език!

 

ДОКТОР КАЙУС

        Аз има да каже една дума на ваше ухо: защо вий не дошъл навреме?

 

ОТЕЦ ЕВЪНС (тихо)

        Пез нерви, моля ви се, не се ядосвайте!

 

        Аз дойдох навреме!

 

ДОКТОР КАЙУС

        Parbleu, вие — подлец, вие — кутше, вие — поп-маймуна!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС (тихо)

        Моля ви да не ставаме посмешилище за околните! Аз искам дружпа с вас и ще да ви се извиня по едни или други начини!

 

        Ще ви строша всички пикалници в глупавата кратуна, защото закъсняхте за дуела!

 

ДОКТОР КАЙУС

        Diable, Джек Рагби, кратшмар de la Jarretiere, кажи вие, аз не тшакал ли този поп, за да убие го? Аз не тшакал ли на уговорено място?

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Кълна се в спасението на душата си — тряпваше да се срещнем тук! Кръчмарят е свидетел!

 

ХАЗАИНЪТ

        Мир! Галия и Уелс, лечителю на душата и чистителю на червата, ти — с катехизмите, а пък той — със клизмите! Тихо!

 

ДОКТОР КАЙУС

        Това остроумно! Мене харесва.

 

ХАЗАИНЪТ

        Тихо, казах! Слушайте хазаина на „Жартиерата“. Не е ли той дипломат? Не е ли политик? Макиавели^[53] ли е той или е от петел гребен? Как си я представяте тая; биваше ли ние да загубим нашия проповедник и изповедник, който ни учи с морали и хорали? Не, нали? А биваше ли да загубим нашия лекар и аптекар, който ни трови, додето ни зарови? Не, нали? Я ми дай ръката си, ти, небесният! Ха, така! Дай ми своята и ти, телесният! Ха, така! Учени глави, излъгах ви и двамата, разпратих ви по различни места! И двамата сте прави, кожите ви са здрави и чашка херес всичко ще оправи! Вземам за залог шпагите ви. След мен, помирени петли! Хайде, хайде!

 

ПЛИТКОУ

        Честна дума, този хазаин е голям веселяк! Да вървим, господа!

 

ХАПЛЮ (настрани)

        О, сладка Ана Пейдж!

 

ДОКТОР КАЙУС

        Ако аз добре разбира, този хазаин нас направил смешни, imbeciles^[54]!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Да. На бесило такива! Да си подадем ръка и да напрегнем мозъци как достойно да отмъстим на този мръсен, подъл, пезопрасен измамник!

 

ДОКТОР КАЙУС

        Parbleu, на драго сартсето! Той мене обещал да заведе при Ана Пейдж на празник и измамил! Parbleu!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Аз ще му спукам кратуната! Прости, Поже! Да вървим, докторе!

Втора сцена

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Не, не се спирай, кавалерчето ми! Досега си припкало след господаря си, но сега ще крачиш пред една дама^[55]. Наистина какво предпочиташ — да водиш моите очи или да гледаш неговите пети?

 

РОБИН

        Предпочитам да вървя пред вас като мъж, а не зад него като кученце.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Я го виж ти, малкия ласкател! Ще стане придворен от тебе!

 

ФОРТ

        Добра среща, мистрис Пейдж! Къде отивате?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        У вас, сър. Жена ви вкъщи ли си е?

 

ФОРТ

        И без вас умира от скука! Почвам да си мисля, че ако ние, съпрузите ви, хвърлим топа, вие двете ще образувате едно щастливо семейство.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Защо едно? Две — с новите си мъже!

 

ФОРТ

        Ха-ха! А от коя камбанария сте смъкнали това пъстро петле?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Мъж ми го получи от един рицар… не помня името му… Как се казваше господарят ти, малкия?

 

РОБИН

        Сър Джон Фалстаф.

 

ФОРТ

        Сър Джон Фалстаф?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Да, от него. Никак не мога да помня имена! А пък той и мъж ми са толкоз близки напоследък. Та, значи, жена ви си е вкъщи?

 

ФОРТ

        Да, да.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Тогава прощавайте, сър. Просто съм жадна да я видя!

 

ФОРТ

        А бе къде му е умът на Пейдж? Сляп ли е? Уши няма ли, да чува? Явно всичките му сетива са заспали и за нищо не му служат! Това хлапе може да отнесе една любовна записка на разстояние двайсет мили така бързо и точно, както топовен снаряд поразява мишена от двеста крачки! Ами че той просто сам насърчава склонностите на жена си, сам я тласка към разврата! И сега тая отива при жена ми, и то с пажа на оня сладострастник! Не е трудно да усети човек, че се готви буря. И пажчето му с нея! Хитра мрежа, няма що! Явно съпругите ни са решили да погубят душите си! Но ще я видим ние тази работа! Аз ще пипна съблазнителя вкъщи, ще дам добър урок на жена си, ще смъкна скромната маска на тази преструвана — мистрис Пейдж, и ще докажа пред обществото, че мъж й е рогоносец, и то по своя вина! И знам: колкото и голям да е скандалът, всички съседи ще кажат: „Добре е постъпил Форт! Браво на него!“

 

        Часовникът ми дава знак да бързам, сигурността ме тласка към дома! Сега ще го пипна вкъщи! И никой няма да ме подиграва, всички ще ми стиснат ръката! Този мръсен мехур Фалстаф е там, това е тъй положително, както че земята стои неподвижна! Отивам!

 

ВСИЧКИ

        Мистър Форт!… Здравейте, мистър Форт!… Как сте, мистър Форт?

 

ФОРТ

        Ха, каква отлична компания! Господа, вкъщ и съм приготвил чудесна трапеза! Заповядайте, моля! Каня ви всички!

 

ПЛИТКОУ

        Съжалявам, сър, аз няма да мога.

 

ХАПЛЮ

        И аз също. Обещахме да обядваме с мистрис Ана Пейдж и аз не бих отсъствал там за нищо на света!

 

ПЛИТКОУ

        Сватосваме моя племенник мистър Хаплю за мистрис Ана и точно днес очакваме отговора.

 

ХАПЛЮ

        Надявам се, че вие сте съгласен, татко Пейдж.

 

ПЕЙДЖ

        Да, мистър Хаплю. Аз съм на ваша страна… Но жена ми, драги докторе, държи на вас.

 

ДОКТОР КАЙУС

        Parbleu, аз знае това! И demoiselle обитша мен! Мой готватшка Скокли мене каза!

 

ХАЗАИНЪТ

        Само не забравяйте младия мистър Фентън! Той знае да флиртува и да танцува, има огън в очите, пише сонети, праща букети, говори с изискани думи, ухае на майски парфюми! Той ще ви я грабне! Тя му е в кърпа вързана. Ще ви я отмъкне под носа!

 

ПЕЙДЖ

        Но не и с моето съгласие, можете да бъдете сигурни! Този момък няма спукан грош и е дружил с лудия принц и компанията му от разбойници като оня Пойнс^[56]. При това рангът му е по-висок от нашия и много се надува. Няма да я бъде да си кърпи плаща с мои конци! Щом толкоз я иска, да я вземе без нищо! Зестрата върви заедно с моето съгласие, а моето съгласие гледа другаде!

 

ФОРТ

        Много ви моля, господа! Поне някой от вас нека почете трапезата ми! Освен добрите ястия имам за вас и особена забава. Ще ви покажа едно чудо на природата! Вие, докторе, непременно трябва да дойдете! Вие също, мистър Пейдж! И вие, отче, няма да ми откажете!

 

ПЛИТКОУ

        Довиждане тогава!

 

        Тъкмо ще можеш да я ухажваш по-свободно!

 

 

 

ДОКТОР КАЙУС

        Ти върви вкъщи, Джон Рагби! Аз няма бави много.

 

 

 

ХАЗАИНЪТ

        Прощавайте, сладури! Отивам при моя дебел рицар, да се чукнем и повеселим.

 

ФОРТ (настрани)

        Първо аз ще се чукна с него, само че няма да му е весело!… Тръгнахме ли, господа?

 

ВСИЧКИ

        Тръгваме! Да го видим това ваше чудо!

Трета сцена

 

МИСТРИС ФОРТ

        Джон! Роберт!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Бърже, бърже! Кошът къде е?

 

МИСТРИС ФОРТ

        Всичко е готово! А Робин?

        Слуги внасят кош за пране.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Тук, тук! По насам!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Оставете го! Така!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Кажете им какво да правят! Само че бързо!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Джон, Роберт, както ви казах, вие чакате долу в пивоварната; като ви извикам, идвате веднага и без да се маете, вдигате на рамо този кош и го отнасяте на ливадата в Дачет при перачките! Там ще го изсипете в тинестия ров край Темза!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Разбрахте ли всичко?

 

МИСТРИС ФОРТ

        Сто пъти съм им го казвала. Знаят го наизуст… Сега вървете и като викна, бегом тук!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Ей го и Робин!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Е, соколчето ми, какво стана?

 

РОБИН

        Моят господар, сър Джон, влезе откъм задния вход

        и ви моли да го приемете!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Чувай, кукличко, да не си ни издал?

 

РОБИН

        Не, честна дума! Сър Джон не знае, че сте тук и дори ме заплаши, че ако съобщя на вас, че е идвал в този дом, щял да ме осъди на доживотен простор, тоест да ме прогони завинаги!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Добро момче си. Мълчанието ще ти стане крояч и ще ти ушие ново костюмче… Скривам се!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Да!… А ти върви и кажи на господаря си, че съм самичка!… Мистрис Пейдж, не забравяйте ролята си!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Бъдете спокойна! Ако не я изиграя добре, освиркайте ме!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Тогава да почваме! Сега ще го наредим, този надут мех, тази валчеста диня! Ще го научим да прави разлика между свраки и гълъбици!

 

ФАЛСТАФ

        „Спечелих ли те, мой небесен бисер?“^[57]… Щом доживях този час, значи мога да издъхна спокойно! Това е апогеят на моите мечти! О, райски миг!

 

МИСТРИС ФОРТ

        О, сладки ми сър Джон!

 

ФАЛСТАФ

        Мистрис Форт, мила, не умея да любезнича и да се кривя! Ще ти призная направо греховната си мисъл: искам мъжът ти да пукне! Да, повтарям го пред Всевишния, искам го, за да те направя своя лейди!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Мен ли, сър Джон? Аз ще бъда твърде жалка лейди!

 

ФАЛСТАФ

        Нека френският двор ми представи друга, равна на теб, ако може! Твоят взор съперничи на диаманта! Гладкото ти чело и великолепните дъги на веждите ти са създадени за една от тези нови венециански фризури във форма на крепостна кула или на тримачтов кораб^[58]!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Не, сър Джон, на мен една забрадка ми стига! То и тя да ми стоеше поне, ами…

 

ФАЛСТАФ

        О, колко си несправедлива към себе си! От теб ще стане чудесна придворна дама! Масивничкият акцент на твоята нога ще придаде плавност на дивната ти походка сред талазите на кринолина! Представям си как би изглеждала, ако и съдбата беше тъй щедра към теб, както е била природата! Не! Ти не можеш укри естествените си чарове!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Вярвайте, няма такива неща в мен.

 

ФАЛСТАФ

        Тогава какво ме е накарало да те залюбя? Вече това само би трябвало да те увери, че в теб има нещо извънредно. Аз не умея да си чупя езика, да ти разправям, че си такава или онакава, като тези изконтени пикльовци, които приличат на жени в мъжки дрехи и миришат като улицата на билкарите, когато се сушат тревите! Не, аз това не го умея! Но аз те любя! Теб единствена и ти го заслужаваш!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Недейте ме лъга, сър! Боя се, че вие обичате мистрис Пейдж.

 

ФАЛСТАФ

        Все едно да кажеш, че обичам Кънтергейтската тюрма за длъжници, която пък ми е приятна като зловонието на триста варници!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Добре тогава. Небето знае колко ви обичам. Ще дойде ден да го почувствате и вие!

 

ФАЛСТАФ

        О, не се отказвай от взетото решение — аз ще го заслужа!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Вие вече сте го заслужили — иначе не бих го взела!

 

РОБИН

        Мистрис Форт! Мистрис Форт! Мистрис Пейдж е вън на вратата! Цяла е в пот и едва диша! Много е изплашена! Иска да говори с вас веднага!

 

ФАЛСТАФ

        Тя не бива да ме вижда тук! Ще се скрия зад гоблена!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Най-добре! Тя е ужасна клюкарка!

 

        Здравейте, мила. Какво се е случило?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Ах, какво сте направили, мистрис Форт! Вие сте опетнена, опозорена, погубена завинаги!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Какво е станало, мистрис Пейдж?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Хубава работа, мистрис Форт, какво е станало! Да имате един тъй верен съпруг и да му давате поводи за подозрения!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Какви поводи за подозрения?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        „Какви поводи“! Пфу! Колко съм се лъгала във вас!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Но кажете за бога: какво има?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Съпругът ви иде насам, госпожо, придружен от всички длъжностни лица на град Уиндзор, за да дири в къщата си някакъв мъж, който според него се намирал сега тук — и то с ваше съгласие, — за да се възползва от неговото отсъствие! Вие сте загубена!

 

МИСТРИС ФОРТ (тихо)

        По-високо!

 

        Надявам се, че се лъжете!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Дай Боже да се лъжа, че в къщата ви има чужд мъж; но колкото до вашия мъж, мога да ви уверя, че той иде и половин Уиндзор върви след него! Избързах да ви предупредя. Ако сте невинна, толкоз по-добре, но ако сте приели някого тук, веднага, веднага гоизвеждайте! Да си върви!… Не стойте така втрещена! Съвземете се и действайте! Спасявайте името си, защото иначе бял ден няма да видите!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Ах, какво да правя? Вярно е, на гости ми е един благородник — той е мой близък приятел и аз се боя повече за неговия живот, отколкото за своята чест! Бих дала хиляда фунта, да мога да го изведа навън!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        О, какъв позор! „Бих дала“, „бих дала“! Мъжът й пред вратата, а тя!… Измислете нещо! Вкъщи не можете го скри!… О, колко грешна представа съм имала за вас!… Кошът! В този кош! Ако вашият гост има естествени размери, ще се побере в него! И ще хвърлим нечисто бельо отгоре му, уж готово за перачката. Или — тъкмо е време за белене — ще го дадем на слугите ви да го отнесат на ливадата в Дачет!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Уви, той е много пълен — няма да влезе! Какво да направим?

 

ФАЛСТАФ (излиза иззад гоблена)

        Да опитам! Да опитам! Ще вляза! Като нищо ще вляза! Послушайте съвета на приятелката си! Ще се натъпча!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Как? Сър Джон?

 

        А вашите писма, рицарю?

 

ФАЛСТАФ (настрани, към мистрис Пейдж)

        Само теб любя! Помогни ми да се измъкна, тоест да се вмъкна! Никога вече!…

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ (към Робин)

        Момче, помагай, покривай господаря си!… Мистрис Форт, викайте слугите!

 

        Рицар-двуличник!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Хей, Джон, Роберт! Джон!

 

        Вдигайте тук това пране! Бързо! Къде е прътът? Какво се мотаете? Носете го право на пералните в Дачет! Бързо, хайде!

 

ФОРТ

        Моля ви, Влизайте! Ако подозренията ми се окажат напразни, тогава подигравайте ми се, колкото щете! Нека стана за смях пред целия град! Ще съм го заслужил!… Ей, вие там, къде с този кош?

 

СЛУГИТЕ

        На пералнята, сър, къде!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Вас какво ви интересува къде го носят? Започвате да се бъркате и в мръсното бельо!

 

ФОРТ

        В бельото? Не, в белята! В мръсната беля, която сте ми приготвили! В мръсотията, с която сте се покрили и която никоя перачка няма да изпере! Но която аз сега ще простра на показ пред всички!

 

        Приятели, тази нощ сънувах сън! Ще ви го разкажа! Дръжте! Ето ви ключовете! Качвайте се горе! Дирете из стаите, търсете, ровете навсякъде! Казвам ви, ще измъкнем пора от дупката му!… Първом да затворим тази врата!

 

                Сега, наслука!

 

ПЕЙДЖ

        Драги мистър Форт, успокойте се! Така сам си вредите!

 

ФОРТ

        Сигурно сте прав, мистър Пейдж! Сигурно! Хайде, господа! Забавата сега започва! След мен!

 

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Какъв чуден припадък от ревнивост!

 

ДОКТОР КАЙУС

        Parbleu, във France не прави така! Във France мъже не ревнува!

 

ПЕЙДЖ

        Да го последваме, господа! Да видим какво ще излезе от този обиск!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Чудесно! Шегата ни се получи двойна!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Не знам на кое повече да се радвам: че изиграхме сър Джон или че ще накажем мъжа ми?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Какъв ли страх е набрал рицарят, когато мъж ви попита какво има в коша?

 

МИСТРИС ФОРТ

        Сега навярно има нужда от голямо пране. Като го хвърлят във водата, ще му бъде от полза!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Дано се обеси, разбойникът му с разбойник! Да могат всички от неговата пасмина да си изпатят така!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Но мъж ми, изглежда, имаше причини да подозира, че Фалстаф е тук. За пръв път го виждам тъй побеснял от ревност.

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Аз ще намисля как да разберем това; хем ще си устроим още една шега с Фалстаф! Не вярвам, че днешният хап може да излекува изведнъж старата му болест.

 

МИСТРИС ФОРТ

        Ще му пратим оназ кирлива фуста, мистрис Скокли! Нека му предаде нашите извинения за днешната баня и да му вдъхне нова надежда… за ново наказание!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Отлично! Като възнаграждение за днешната несполука да го поканим да дойде още утре в осем!

 

ФОРТ

        Не можах да го намеря! Може би негодникът само се е хвалил?

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ (тихо, към мистрис Форт)

        Чухте ли?

 

МИСТРИС ФОРТ (тихо)

        Да, да, тихо!

 

        Добре се отнасяте с жена си, мистър Форт!

 

ФОРТ

        Да, добре се отнасям!

 

МИСТРИС ФОРТ

        Дано небето ви излекува от мислите, които ви хрумват понякога!

 

ФОРТ

        Амин!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Сам си вредите, мистър Форт, и то много!

 

ФОРТ

        Така е. И си нося последиците.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Ако има в дома ви скрит человек, мистър Форт — където и да пъде: в сандъци, скринове, долапове, нека ми прости Пог греховете на страшния съд!

 

ДОКТОР КАЙУС

        Parbleu, и аз не намерил жив тшовек!

 

ПЕЙДЖ

        Пфу! И не ви ли е срам сега, мистър Форт! Кой дух, кой дявол ви надъха с тези фантазии! Не бих приел да страдам от вашите пристъпи дори да ми дават съкровището на Уиндзорския замък!

 

ФОРТ

        Слабост, мистър Пейдж! Сам си патя, виждате!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Вие страдате от сопствена нечиста съвест. Вашата съпруга е най-честната жена от всички пет хиляди, таже пет хиляди и петстотин жени, които пих пожелал!

 

ДОКТОР КАЙУС

        Parbleu, тя тшестна жена!

 

ФОРТ

        Добре, аз ви бях поканил на обяд. Да се поразходим в градината. Моля ви да ме извините! После ще ви обясня как се получи всичко… Жено, ела!… Елате, мистрис Пейдж! Моля ви за извинение! От сърце ви моля!

 

ПЕЙДЖ

        Е, какво? Да идем, господа! Но, честна дума, това няма да го спаси от подигравки! Аз пък ви каня утре сутрин у нас на закуска. След това ще идем на лов със соколи. Имам един чудесен младичък, за в шубраци. Съгласни?

 

ФОРТ

        Аз съм съгласен на всичко.

 

ОТЕЦ ЕВЪНС

        Щом има един готов, аз ще пъда втори!

 

ДОКТОР КАЙУС

        А ако има двамата, аз — трети!

 

ФОРТ

        Моля, мистър Пейдж!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС (настрани, към доктор Кайус)

        Моля ви, не заправяйте за онзи въшлив разпойник, хазаина!

 

ДОКТОР КАЙУС (настрани, към отец Евънс)

        Аз отмасти непременно, parbleu! От всичко сърце!

 

ОТЕЦ ЕВЪНС (настрани, към доктор Кайус)

        Въшлив разпойник, който си позволява подигравки с духовно лице!

Четвърта сцена

 

ФЕНТЪН

        Не съм любимец на баща ти, Ана,

        недей ме праща повече при него!

 

АНА

        Тогаз какво да правим? Вий решете!

 

ФЕНТЪН

        Той казва, че за теб съм твърде знатен

        и че — прахосал своето наследство —

        око на твойта зестра бил съм хвърлил;

        и сума други пречки ми измъква:

        предишни буйства, недобри другари.

        Изобщо той не ще и да допусне,

        че те обичам за самата теб!

 

АНА

        И може би е прав?

 

ФЕНТЪН

                        О, не! Кълна се!

        Признавам, че богатството му беше

        за мене подтик пръв да те ухажвам,

        но при ухажването след това

        разбрах, че струваш повече от злато

        и теб единствена сега желая,

        безценна моя!

 

АНА

                        Мили мистър Фентън,

        опитайте все пак да го склоните,

        опитайте! И ако не помогнат

        ни сгоден случай, ни упорство кротко,

        тогава… Слушайте!…

 

ПЛИТКОУ

        Прекъснете разговора им, мистрис Скокли! Моят племенник иска да се обясни на госпожицата.

 

ХАПЛЮ

        Ами ще пусна една-две стрели, така, на слука. Пък ако не стане — здраве!

 

ПЛИТКОУ

        Не се смущавай!

 

ХАПЛЮ

        Аз не се смущавам! Пет пари не давам даже! Само дето малко ме е страх!

 

МИСТРИС СКОКЛИ (към Ана)

        Ей, мистрис Ана! Мистър Хаплю искал да ви каже две думи.

 

АНА

        Сега!

 

                Това е татковият избор!

        Изчезват глупостта и грозотата,

        когато имаш триста фунта доход!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Как сте със здравословието, мистър Фентън? Имам да ви кажа две-три думички.

 

ПЛИТКОУ

        Иде насам! Смело, момко! Като си спомня какъв баща имаше!

 

ХАПЛЮ

        Какъв баща имах, мистрис Ана!… Вуйчо ми знае много смешни истории за него… Вуйчо, разкажете на мистрис Ана онази, дето тате задигнал двете гъски от съседа! Хайде, вуйчо, моля ви се!

 

ПЛИТКОУ

        Мистрис Ана, моят племенник ви обича.

 

ХАПЛЮ

        Да, честна дума, не по-малко отколкото другите жени в графството!

 

ПЛИТКОУ

        Той ще ви издържа като дама.

 

ХАПЛЮ

        Да, да, честна дума, като коя да е фуста, стига да не е дворянска!

 

ПЛИТКОУ

        Ще ви припише сто и петдесет фунта.

 

АНА

        Любезни мистър Плиткоу, нека ми направи предложението си сам!

 

ПЛИТКОУ

        О, благодаря ви, драга! Благодаря ви, олекна ми! Племеннико, госпожицата те вика!… Оставям ви.

 

АНА

        И тъй, мистър Хаплю?

 

ХАПЛЮ

        И тъй, мистрис Ана?

 

АНА

        Не чух какви бяха последните ви думи.

 

ХАПЛЮ

        Последните ми думи! И таз хубава! Дявол да го вземе, до тях още не съм стигнал, слава богу!

 

АНА

        Питам ви, мистър Хаплю: какво искахте от мен?

 

ХАПЛЮ

        Честно казано, щом питате, нищо не искам. Баща ви и вуйчо са се спогодили. Ако стане с мен — добре, ако стане с друг — здраве! Те по ги разбират тези работи. Ето, питайте баща си, тъкмо иде!

 

ПЕЙДЖ

        О, мистър Хаплю! Дъще, обласкай го!…

        А, кой бил тук! Пак този мистър Фентън!

        Досаждате ми, сър! Аз май ви казах,

        че Ана обещана е на друг!

 

ФЕНТЪН

        Не се гневете, драги мистър Пейдж!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        А вие оставете дъщеря ни,

        предраги мистър Фентън!

 

ПЕЙДЖ

                                Нещо друго

        си подирете! Тя не е за вас!

 

ФЕНТЪН

        Изслушайте ме, сър!

 

ПЕЙДЖ

                                Не, мистър Фентън!…

        Да влезем, мистър Плиткоу! Влизай, зетко!…

        Известна ви е волята ми, сър,

        и вашето упорство ми дотяга!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Поговорете, поговорете на мистрис Пейдж!

 

ФЕНТЪН

        О, мистрис Пейдж, аз любя дъщеря ви,

        тъй искрено и силно, че съм длъжен

        срещу обиди, упреци, заплахи,

        над шлема си високо да развея

        емблемата на своята любов!

        Госпожо, подкрепете ме във боя!

 

АНА

        На онзи шут недей ме дава, мамо!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        За тебе имам нещо по-добро.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Това, да знаете, е за моя господар, доктора!

 

АНА

        Не, по-добре като в игра на кегли

        вкопайте ме до кръста във земята

        и с репи ме замервайте до смърт!

 

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Не бойте се, любезни мистър Фентън,

        не съм ви ни приятелка, ни враг —

        подробно ще разпитам дъщеря си

        и после ще реша. Сега простете —

        баща й ще се сърди. Сбогом, сър!

 

ФЕНТЪН

        Довиждане, госпожо! Сбогом, Ана!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Ами кой да я опече работата? „Как? — казвам й. — Ще хвърлите детето си в ръцете на един глупак или на един лекар? Помислете за мистър Фентън, помислете!“ Това е! Пак аз!

 

ФЕНТЪН

        Благодаря ти! На, предай тоз пръстен

        на милата ми Ана! Дръж за теб!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Да ви поживи господ!

 

        Добро сърце има! За мъж с такова сърце една жена през огън и вода ще мине!… Ама добре ще е все пак господарят да вземе мистрис Ана!… Или по-добре мистър Хаплю!… Не, май съм най-много симпатична за мистър Фентън!… Е, ще направя за всеки, каквото мога. Дала съм им дума и на тримата, а аз на думата си държа. Само че най-максимално ще помогна на мистър Фентън!… Ах, какво съм седнала!… Имам още една заръка от моите господарки до сър Джон Фалстаф, а пък се потривам тук! Само забравям, ей! Постоянно ми се получават апокалипси в главата!

Пета сцена

 

ФАЛСТАФ

        Хей, Бардолф!

 

БАРДОЛФ

        Ето ме, сър!

 

ФАЛСТАФ

        Бърже половинка херес с препечени залъчета!

 

        И това доживях! Да бъда мъкнат в кош и хвърлен в Темза като куп вътрешности от кланицата! Ако се хвана още веднъж на такава игра, да ми изчегъртат мозъка, да го опържат в масло и да го дадат на кучетата за Нова година! Тези негодници ме хвърлиха в реката без капка угризение на съвестта, сякаш бях сляпо пале, от тези, дето се раждат по петнайсет наведнъж! А както си личи от размерите ми, аз имам такава склонност към потъване, че бих тигнал дъното, даже и да беше по-дълбоко от ада! Слава Богу, че брегът излезе плитък и полегат, иначе щях като нищо да се удавя, а такава смърт ми е отвратителна, защото трупът се подува от водата, а на какво ще приличам аз, ако отгоре се и подуя! Цяла планина от мърша!

 

БАРДОЛФ

        Вън чака оная мистрис Скокли. Иска да ви говори.

 

ФАЛСТАФ

        Първо да кръстим водата на Темза с малко херес, защото търбухът ми е студен, сякаш съм нагълтал снежни топки вместо хапчетата си за бъбреци!… Викай я!

 

БАРДОЛФ

        Влизай, жено!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        С позволение, сър! Много се извинявам. Желая ви добро утро, ваша милост!

 

ФАЛСТАФ

        Махай ги тези чаши!… И ми подгрей едно канче, ама хубаво!

 

БАРДОЛФ

        С яйце ли, сър?

 

ФАЛСТАФ

        Чисто! Без примеси! Не ща да пия петльово семе!

 

        Какво има?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Ида от мистрис Форт, ваша милост… Тя много съжалява и ви оплаква.

 

ФАЛСТАФ

        Оплакна ме тя — не, ами оттатък! Карантията ми плава в потоп речна вода!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Ах, Божичко, сър, ама тя не е виновна! Да бяхте я чули само как нахока слугите! Те объркали конструкциите й!

 

ФАЛСТАФ

        А моята конструкция едва издържа! Повярвах на една глупачка!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        О, сър, тя тъй горко се вайка! Да я зърнете само, сърце ще ви заболи! Мъж й тази сутрин отива на лов за птици. Тя ви моли да й дойдете пак на гости от осем до девет. Ама трябва бързо да й отнеса отговора ви. Ще ви ощети богато за неприятността, ще видите!

 

ФАЛСТАФ

        Добре. Ще я посетя. Така й кажи! Но нека се замисли над това, колко крехка е човешката плът, та дано оцени заслугата ми.

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Ще й кажа.

 

ФАЛСТАФ

        От девет до десет, значи?

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        От осем до девет, сър.

 

ФАЛСТАФ

        Добре, върви! Кажи й, че ще дойда!

 

МИСТРИС СКОКЛИ

        Прощавайте, сър! Желая ви добро здраве, сър!

 

ФАЛСТАФ

        Чудно, че този мистър Брод го няма никакъв! Пък заръчал да го чакам. Паричките му много ми допадат… Ха, ето го и него!

 

ФОРТ

        Здравейте, сър!

 

ФАЛСТАФ

        Здравейте, мистър Брод! Идете сигур да чуете как е минала срещата ми със жената на Форт?

 

ФОРТ

        Познахте, сър Джон.

 

ФАЛСТАФ

        Мистър Брод, няма да ви лъжа: бях при нея в уречения час.

 

ФОРТ

        И как завърши срещата?

 

ФАЛСТАФ

        Зле, мистър Брод.

 

ФОРТ

        Как така, сър? Нима дамата си беше променила решението?

 

ФАЛСТАФ

        Не, мистър Брод. Но този мизерен рогоносец, мъжът й, който държи своя Форт в непрекъсната бойна тревога, довтаса тъкмо когато се бяхме прегърнали, цункали и признали в любов един на друг, тоест, когато бяхме изпълнили пролога на комедията. И с него нахълта цяла шайка от негови приятели, които, насъскани от яростта му, се впуснаха да тършуват из къщата, за да хванат любовника на жена му.

 

ФОРТ

        И вие бяхте там през цялото време?

 

ФАЛСТАФ

        През цялото!

 

ФОРТ

        И той ви търси и не ви намери?

 

ФАЛСТАФ

        Всичко ще узнаете. За щастие пристигна някоя си мистрис Пейдж, която успя да ни предупреди навреме. И благодарение на нейната изобретателност и уплахата на мистрис Форт аз се оказах в коша с пране.

 

ФОРТ

        В коша с пране?

 

ФАЛСТАФ

        Бога ми, в коша с пране! Затиснат от мръсни ризи и фусти, кирливи чорапи, мазни салфетки. Това беше, мистър Брод, най-тежката смес от смрадни миризми, която човешката ноздра е подушвала!

 

ФОРТ

        И колко време прекарахте в него?

 

ФАЛСТАФ

        Търпение! Трябва да узнаете подробно що мъки преживях, за да тласна тази жена към злото за ваше добро! Като ме натикаха в коша, мистрис Форт извика двама негодници, нейни слуги, да ме отнесат като мръсно пране на Дачетската ливада. Те ме вдигнаха и ме понесоха, но, не щеш ли, оня ревнив негодник, господарят им, ги срещна на вратата и ги пита какво носят в коша. Аз се разтреперах като лист, да не би този луд да седне да рови в него, но Съдбата, която вече беше решила да му посади чифт рога, възпря ръката му. И той влезе навътре като буря, а аз излязох навън като пране. Но това не е всичко. Чуйте нататък, мистър Брод, как изтърпях мъките на три различни смърти: първата — от ужаса, че ще бъда измъкнат на бял свят от един виторог овен с хлопка на врата; втората — от мъчението да седя изгънат в обръч като рапира за фехтовка, с палци на краката, заврени в носа; и третата — от задушаване, както ме бяха затапили като препечена ракия с тези вонещи дрипи, които се пържеха в собствената си мас. Представете си само: един човек от моя вид — представяте ли си? — който е чувствителен към топлината като краве масло! Един човек в непрекъснато състояние натопене и втечняване! Казвам ви, само по чудо избягнах задушаването! И в разгара на тази парна баня, когато вече цвърчах в собствената си мас като холандско задушено, изведнъж: ш-ш-ш! — хвърлят ме в реката, на име Темза, да се охладя в миг като зачервена подкова! Само това „ш-ш-ш“ си представете, мистър Брод! Шиленето, само него!

 

ФОРТ

        Вярвайте ми, сър, много съжалявам, че така сте пострадали заради мен. Значи, моите надежди са били напразни? Вие едва ли ще направите нов опит.

 

ФАЛСТАФ

        Мистър Брод, аз ще се дам да бъда хвърлен в Етна^[59], както бях хвърлен в Темза, но няма да оставя работата така! Съпругът й е тази сутрин на лов и аз получих от нея втора покана. За осем часа, мистър Брод!

 

ФОРТ

        Но осем вече минава, сър!

 

ФАЛСТАФ

        Наистина ли? Тръгвам! Наминете насам, когато ви е удобно, да ви разкажа за победата си! След това вие пък ще увенчаете всичко. Сбогом! Аз като кажа! Мистър Брод, вие този Форт ще го окичите с такива едни, до небето!…

 

 

ФОРТ

        А-а-а-а! Какво е това? Сън? Видение? Спя ли? Сънувам ли? Хей, Форт, събуди се! Отвори очи, Форт! Имаш ей такава огромна дупка в празничната си дреха! Това е да си женен! Това е да притежаваш дом, чаршафи, кошове!… Добре! Аз ще разкрия позора си пред всички, но ще го пипна този развратник! Сега е вече вкъщи! Вече няма да ми убегне! Този път няма да успее! Не е от тези, дето могат да се скрият в кутийка за игли или в солница, но за да не би сатаната, на когото служи, пак да му помогне, ще претърся и най-невероятните кътчета Какъвто съм станал — станал съм, но макар и вече да съм станал, какъвто не исках да стана, няма да се успокоя. Щом имам рога, ще го набода! Ще го набуча този дебелак, ще разпоря шкембето му-у-у!