Джуд Деверо
Спомен (32)

Глава тридесет и втора

Две седмици, помисли си Кали. Може за другите това да са просто дни, но за нея бяха цял един живот. Къде е той? Какво прави?

Добре знаеше отговора. През последните седмици на няколко пъти се промъкна до къщата, за да види какво става. Всеки път го заварваше заобиколен с красиви жени, в чиито коси и по чиито дрехи блестяха украшения. Вятърът донасяше до ушите й глъчта от техния смях, от възторжените им изблици, докато се стараеха да научат Талис на нещо.

Когато за пръв път го видя сред тях, изсумтя подигравателно. Талис не обичаше хора да се навъртат наоколо; навремето не търпеше присъствието дори на Найджъл, който искаше да знае какво прави момчето. Освен това Талис и тя постоянно се състезаваха в учението — да видят кой по-добре ще си научи уроците.

Но онзи Талис, когото познаваше, и красивият млад мъж, седнал на каменната пейка в слънчевия ден, не бяха един и същи човек. Този Талис като че ли нищо не може да направи както трябва.

— Покажи ми пак как да го сторя — питаше той с широко отворени очи някакво едрогърдо момиче, сякаш никога не е виждал по-умна или по-красива от нея.

През няколкото минути, докато Кали го наблюдаваше, той не успя нито веднъж да вземе верните тонове на лютнята, не успя да изпее нищо (а тя знаеше колко хубав глас има) и изрази удивление от съвета на някакво трътлесто момиче как е редно да се облича.

Кали нямаше представа откъде се появиха всичките тези млади жени. Някои бяха негови сестри, други — почетни дами, но повечето й бяха непознати. Като че ли на всички хубави девойки от околността бе наредено да заобиколят Талис и да му говорят колко е прекрасен.

Кали не подозираше, че Талис я забеляза още в момента, когато се появи зад ъгъла, и нелепото му държане бе единствено заради нея. Истината е, че смяташе всички — е, почти всички — тези жени за ужасна напаст. Първата седмица бе поласкан, но сега, когато го следваха на всяка крачка и непрестанно го молеха да им помогне да се качат на коня, показваха му ръкоделията си, искаха да упражняват френския си с него или настояваха да им откъсне плод, от най-високите клони, понеже е толкова снажен, той се чувстваше отегчен.

Филип и Джеймс го бяха сръгали в ребрата и отначало Талис им се усмихваше, но през последните дни ги гледаше навъсено и това ги караше да го избягват от страх.

А и Кали, помисли си той. Кали.

След разговора с лейди Алида се опитваше да я избягва. По-добре е за двама ни, разсъждаваше той, а и трябваше да се научи да се оправя без нея. Нали е мъж? Пък и за нея ще бъде по-добре, ако се научи да бъде с други жени.

Да, мислеше той, ще е по-добре и за двамата да се научат да живеят, без да си правят компания всяка минута.

Но вместо да става по-лесна, с всеки изминат ден раздялата му с нея ставаше все по-трудна.

И когато видя, че го наблюдава, заобиколен от всичките тези бъбрещи идиотки, той като последен глупак се опита да предизвика ревността й. Може би се надяваше, че ще дойде при тях и с меч ще разгони момичетата.

Но тя не го стори. Просто се извърна, сякаш няма желание да го вижда повече.

По-късно му се прииска да отиде при нея, но баща му така бе подредил нещата, че му намираше работа всяка минута. За хиляден път този ден погледна към хълма зад къщата. Едит му каза, че Кали е помолила да й позволят да се грижи за някаква градина и сега прекарва дните си там горе сама.

Това се стори странно на Талис, защото знаеше, че Кали като него предпочита животните. Защо не е поискала да се грижи за птиците и пауните?

Самата мисъл, че Кали прави нещо, което не му е известно, му причиняваше болка от копнеж по нея. Но така е по-добре — помисли си той. Ако не я вижда, ще успее да спази клетвите си към лейди Алида и да не докосва Кали. Няма да види очите й, докато не бъде в състояние да й съобщи, че всеки ден работи, за да й осигури — на нея и на децата им — чудесно място за живот.

Щеше да му прости, че я е пренебрегвал, само да види имението Пениман и да разбере, че се е трудил да й го осигури.

 

— Защо не спиш? — обърна се Филип към Талис. Бе раздразнен, че брат му се върти и мята в леглото. През деня ясно се виждаха черните кръгове под очите на Талис. Всеки ден той като че ли тренираше все по-зле. Джеймс забеляза, че животът сякаш се изцежда от Талис.

— Тя плаче и сълзите й нараняват сърцето ми — тихо промълви Талис.

Филип никога не бе чувал някой да казва подобно нещо. Но той като всеки неопитен младеж проявяваше любопитство спрямо другия пол.

— Ти… Ти бил ли си в леглото с нея?

— Не! — отвърна Талис рязко и спокойно продължи: — Не е това.

— Значи ти липсва. Знам. На мен самият ми липсва Джеймс, когато го няма.

— Не — отново възрази Талис, като търсеше думи да обясни какво изпитва към Кали. — Обичал съм много хора през живота си: Мег и Уил, сега — теб и Джеймс, баща ни. Много хора. И те ми липсват, когато не сме заедно. Мег и Уил например ми липсват всеки ден. Но с Кали… — Той направи пауза. — С Кали е различно. Не мога да кажа, че я обичам или че ми липсва. Чувството е по-дълбоко. Когато я няма, сякаш част от мен е откъсната. Като че ли съм разделен на две и когато тя не е тук, тази половина е отворена и болезнена. Всичката ми кръв, дори мозъкът ми изтича през тази отворена рана. Разбираш ли ме?

Филип нито можеше, нито искаше да схване подобно чувство. Ако това е любовта, не желае да я опознава. В тъмното погледна профила на Талис: очите му се взираха в нещо, но сякаш не виждаха. За пореден път се зачуди дали наистина им е брат. Обърна се и заспа. Утрешният ден пак щеше да е запълнен с безкрайните тренировки с баща им и сега, когато Талис е така разсеян, Филип не получаваше никакъв отдих от гнева на баща си. Ако зависи от него, щеше да даде това момиче Кали на Талис и всичко да приключи. Талис е далеч-далеч по-приятен, когато тя седи в сянката и го наблюдава.

Точно преди да се унесе, Филип отново се помоли никога да не се влюбва.

 

— Може би да ти направя нещо топло за пиене? — мило попита Кали изтегнатия под дървото млад мъж, който я наблюдаваше.

— Мм. И какво ще сложиш в него?

— Всичко, което градината ми може да предложи — отвърна тя, като премигна насреща му.

Смехът на Алейн Фробишър красноречиво показа, че не взима нито една нейна дума на сериозно. Ако му направи нещо от нейната градина, непременно ще е отровно. А тя, разбира се, не може да иска да го направи. Тя го харесва; всички жени го харесват. Как да устоят на русите му къдрици, на сините му очи, на високия му елегантен силует? Въпреки това понякога си мисли, че това момиче — това обикновено на вид момиче — някак не го харесва. Което, естествено, е невъзможно. Даже нелепо.

— Няма ли къде да отидеш? — попита тя с мотичка в ръка, като отсичаше плевелите около храстите с лилави цветове. — Няма ли някоя богата девойка, която да се опиташ да склониш да се ожени за теб?

За миг Алейн се намръщи. Понякога тя се държи така, сякаш й досажда. Ако лейди Алида не му плаща толкова щедро, отдавна да я зареже.

— Кали, скъпа, толкова си простодушна — понякога си мисля, че не си даваш сметка кой съм.

Кали си отвори устата, готова да отвърне нещо в смисъл, че е пройдоха, негодник, но изведнъж се изправи, направи си сянка с ръка и се загледа към хоризонта, за да проследи как един мъж се придвижва към тях.

Алейн улови погледа й; интересуваше се единствено дали не е онова високо момче Тали. Преди два дни мина насам на кон и Кали, която дотогава изобщо не забелязваше Алейн, се превърна в най-закачливото същество, което някога е виждал. Изпод плътно прилепналото боне тя освободи буйните си руси коси и покри и двамата като под златна пелерина. После започна с меден глас да му разказва някаква история за дракони и девици. Никога Алейн не е бил така запленен от жена, както тогава. Само за секунди Кали се превърна от обикновено момиче в изкусителка.

Алейн така се очарова от възхитителната промяна почти не забеляза как високото момче, седнало сковано на седлото, ги гледа намръщено. Бе чул за появилия се мислен за отдавна изчезнал син на Джон Хадли, но този никак не му приличаше на другите от семейството. Беше висок и седеше на буйния кон с вид на човек, който всеки момент ще го ритне с огромно удоволствие. Талис наистина така гледаше Алейн, че онзи преглътна от страх. Ако точно тогава косата на Кали не го бе погалила по бузата, най-вероятно щеше да хукне надолу по хълма. Но в следващия миг Талис, без да каже думичка, погледна Кали, обърна коня и изчезна.

Щом останаха насаме, Алейн реши да насърчи разпуснатото й поведение, но когато посегна да я докосне, тя му удари шамар. Докато той разтъркваше бузата си (бе изключително силно момиче), тя прибра косата си под бонето, лицето й загуби лъчезарното си излъчване и тя отново се превърна в познатото момиче.

Никога през живота си Алейн не бе така заинтригуван от жена. Сякаш имаше две Кали: едната — тази пред него сега — целомъдрена, дръпната, скучна, и другата, която зърна за миг преди два дни — с грейнало лице, пламенна, излъчваща чувственост.

От два дни Алейн чакаше да се появи другото момиче, но всуе и той започна да се отегчава. Нямаше никаква представа как успя първия път да събуди страстта й. Вече се умори да опитва да я спечели отново. Бе прекалено суетен, за да му мине през ум, че чувствеността й бе предизвикана от Талис, а не от него.

Мъжът беше достатъчно близо и Алейн установи, че е прост фермер. Загуби всякакъв интерес. Не прояви и никакво любопитство, когато Кали хвърли мотичката и хукна с широко разтворени ръце. Лейди Алида му подсказа, че не е съвсем дама, нищо, че се предполагаше, че е дъщеря на Гилбърт Рашър. Прегръдката й със стария селянин само доказваше обикновения й произход.

Кали се върна, хванала стареца под ръка. Алейн се засегна от това, с който мъжът му нареди да ги остави, но все пак се подчини. Независимо от грубите му дрехи, нещо в поведението на Уил Уоткинс караше хората да му се подчиняват. С маниерност, за да покаже, че и без това се е готвил да тръгва, Алейн възседна коня и се спусна по хълма.

— Е — започна Уил, щом той и Кали се настаниха удобно в сянката на дървото, — искам да чуя всичко. Всичко!

Не се изненада, когато Кали обви врата му с ръце й се разплака. Никога не я бе виждал така разстроена. А само едно нещо на света можеше да направи Кали нещастна: отсъствието на Талис.

— Къде е той? — попита Уил. Не се налагаше да обяснява кой е „той“.

— С жени! — изплю камъчето Кали, като бършеше сълзите си. — Талис прекарва по цял ден с красиви жени; жени с тела, които… които… — Тя погледна надолу към почти несъществуващия си бюст. — Само им говори сладки приказки и им пее. Те по цял ден са край него. Той се интересува от тях, води ги на езда, докосва ги, целува ги. По цял ден и по цяла нощ ги люби. Не се спира. Той…

Тук Уил й се усмихна.

— По цял ден и по цяла нощ? Талис? А кога спи необходимите му дванадесет часа на денонощие?

Кали не се усмихна.

— Това не е онзи Талис, когото познавахме. Той е… животно. Вече не е човек. Ако го срещнеш сега, ще го намразиш.

— Да, сигурен съм, че си права. Кажи ми: кой беше този млад мъж, който лежеше под дървото и те наблюдаваше? И какво правиш тук? — той посочи към Отровната градина. Неодобрението му към всякакви отровни билки бе очевидно.

— Никой не е. Алейн Фробишър — Кали махна с ръка, сякаш е изчерпала темата. — Талис лъже жените. Твърди пред тях, че не може да пее, а ти знаеш, че умее. Иска да са постоянно около него и да му показват разни неща. Знаеш как може да направи всичко, но когато те са наоколо, се преструва, че не може. Повдига ми се от него. Готов е…

— Кой е Алейн Фробишър? — настоя Уил.

— Не знам. Идва тук. Мисля, че лейди Алида го изпраща. Не ми харесва тази жена. Май има планове за Талис, а Талис не би се усетил дори ако самият дявол реши да го използва. И ако дяволът е в образа на жена, Талис веднага ще му повярва. Би си продал душата, за да има жена до себе си. Би…

— Кали! — прекъсна я Уил. — Моля те опитай се да мислиш не само за Талис и ми кажи…

— Много. Хиляди жени! Светът е тесен за неговите жени. Искаше да е рицар, а сега се обкръжава само с жени. Кучетата имат повече морал от него. Той е…

— Виждал ли те е с този Алейн Фробишър?

— Талис е долна змия, най-мръсният… — когато най-после чу въпроса на Уил, тя се усмихна. — Да. Видя ни. — Усмивката й стана коварна. — Алейн хареса косите ми. Допадна му историята, която разказвах.

При тези думи Уил прокара ръка през челото си.

— Кали — започна той нежно, — не забелязваш ли че този Алейн Фробишър е извънредно привлекателен?

Кали погледна Уил, сякаш не е на себе си.

— Той е с бяла коса — каза тя, сякаш Уил е слепец. — И очите му са сини. А кожата му е с цвят на недопечен хляб. Краката му са тънки като на кокошка. — Вече говореше съвсем близо до лицето на Уил, като изричаше всяка дума бавно и натъртено, сякаш Уил не разбираше най-простите неща. — Алън Фробишър е нисък.

— Искаш да кажеш, че не прилича на Талис. Не е толкова висок, колкото Талис и следователно не може да бъде привлекателен.

— Не съм казала такова нещо — възрази Кали гордо. — Сигурна съм, че на света има много привлекателни мъже.

В очите на Уил се появиха игриви пламъчета.

— През тези месеци вероятно си срещнала доста мъже. Кои от тях е привлекателен?

— Мнозина — каза тя сковано и неубедително. — Мнозина.

— Искам да чуя едно име. Само едно име на човек, когото смяташ поне наполовина толкова привлекателен, колкото твоя обичан божествен Талис.

— Не е божествен и не е мой — възрази тя, но избегна да погледне Уил в очите. В следващия миг се обърна към него, метна се на широките му гърди и заплака. — Никой друг на света не е толкова привлекателен, колкото Талис. Никой. Той е по-красив от слънцето и луната заедно, но ме забрави. Не се нуждае от мен и не ме иска. Мисли само за други жени.

— Спи ли нощем?

— Не — отвърна тя, подсмърчайки. — Плача и това му пречи да спи. Много съм доволна. Дано никога не му дам покой. Искам да страда.

Уил милваше гърба на Кали, но не проговори. Тя и Талис израснаха толкова изолирано, че не си даваха сметка как странно думите им звучат за другите хора. Кали нямаше представа, че останалите хора не знаят като нея „с мислите си“ къде е даден човек или какво прави.

Когато децата бяха още малки, няколко пъти Талис не се върна вкъщи до тъмно. Мег бе отчаяна, но тя и Уил скоро установиха, че само ако Кали се тревожи, има причина за безпокойство. Първия път, когато Талис се „загуби“, Уил помоли Кали да му помогне да го потърсят.

— Той ще си дойде — увери го тя спокойно. — Знам с мисълта си, че всичко е наред.

После стана нещо обичайно да питат някое от децата какво знае „в мислите си“ за другото. Сега, щом Кали казваше, че Талис не спи през нощта заради сълзите й, Уил й вярваше.

Но онова, което Кали очевидно не разбираше, бе, че щом връзката между тях е толкова силна, та продължава да го държи буден цяла нощ със сълзите си, няма никаква опасност Талис да е увлечен по друга жена.

— Хайде, Кали, престани да плачеш — подкани я Уил, като я отдалечи от себе си. — Чакам да ми разкажеш всичко, което се е случило. А и не искаш ли да разбереш какво става с Мег? Забрави ли Мег? Изпраща сушени кайсии за теб и за Талис.

— Той не ги заслужава. Би трябвало да му направя сладкиш с тези — Кали посочи към отровните билки наоколо.

Като го подсети за това, Уил се намръщи.

— Искам да знам какво правиш тук. Защо са пратили момиче да се грижи за такава градина? Защо си тук сама с този млад мъж? Онзи старец, дето само спи, няма да бъде от никаква полза, ако стане нещо — заяви той преди още Кали да посочи отец Керис. — Всичко трябва да ми разкажеш!

Едва часове по-късно Уил доби пълна представа за положението. Макар Кали да бе отличен разказвач, когато ставаше въпрос за Талис, тя започваше да говори почти неразбираемо. Успяваше да продума само по няколко изречения за живота им в имението Хадли, преди отново да се впусне в истории за коварството на Талис, как тича след всяка жена в околността и как напълно я е забравил.

През цялото време Уил чуваше самотността в глас й, пустотата на живота й. Ако Кали имаше Талис, тя се интересуваше от историите си, от другите хора, от животните, но без Талис тя не се интересуваше от нищо. Без него нямаше на кого да разказва историите си, нямаше кого да разсмива, на кого да дава всичко.

— А как се чувства Талис?

С това Уил предизвика поредната тирада на Кали срещу него, но все пак успя да продължи:

— Щастлив ли е тук?

Двамата си поделиха говеждото, което Кали получи за вечеря. Това, че не се хранеше в къщата с другите, бе поредният знак за Уил, че нещата не са никак наред.

— Не — отвърна Кали, без да се замисли. — Талис не е щастлив.

— Нима? Въпреки всички жени около себе си? Ако бях на неговите години, това щеше да ме направи щастлив.

— Не е щастлив — почти изкрещя Кали. — Той не ги харесва. Той иска мен. Знам, че е така. — Зарови лице в ръцете си и отново заплака. — Защо? О, защо не дойде да ме види? Аз съм тук по цял ден и онзи мъж, който той мисли, че му е баща, би му разрешил всичко. Защо не дойде при мен? Каза, че ако не можем да сме заедно тук, ще се върнем във фермата. Но излъга. Защо?

— Не знам, скъпа — опита се да я утеши Уил, като я взе в прегръдките си, защото не искаше да види изненадата му, когато чу, че Талис е излъгал. — Но ще се опитам да разбера. — Погали я по косата и направи опит да я разведри: — Какво би искала от Талис? Може би да ти купи такава хубава къща като онази там? — попита той и посочи към имението Хадли.

Кали не долови нотките на завист в гласа на Уил. Завист, че друг човек има възможност да даде на децата нещо, което той не може. Ако не беше Мег, те нямаше да се научат дори на четмо и писмо.

— Не, не искам къща. Искам… — тя избърса очи е опакото на ръката си, преди да продължи: — Искам да не се срамува от мен.

— Да се срамува? Кали, как можеш да говориш така за Талис? Той никога не е искал да остане без теб.

— Да, така беше, когато ги нямаше другите. Сега може да избира измежду всичките тези красиви жени и не желае да ме види. Баща му е този богат Джон Хадли, а аз съм дъщеря на някакъв отвратителен човек Гилбърт Рашър. Ужасни неща чувам за него! Явно Талис не иска да го виждат с такива като мен. Аз съм Отровното момиче.

Уил не съобразяваше как да я успокои. Той много добре знаеше, че Талис не се срамува от нея, но разбираше, че нещо лошо става, щом децата не са заедно. Или може би такова бе поведението в богатите къщи; с това не беше наясно.

— Хайде сега — продължи той нежно. — Какво би искала от Талис?

— Нищо. Нищо не искам от него.

— Не ми показвай гордостта си. Знам какво изпитваш към него. Разкажи ми като една история какво искаш от него.

Когато го погледна, очите й бяха сериозни.

— Талис мисли, че му принадлежа. Мисли, че аз съм негова, обаче не е направил нищо, за да ме спечели. Разбираш ли? Той не се е бил за мен!

— Да! — увери я Уил, който знаеше, че ухажването е важно за жената. Наистина Талис никога не бе ухажвал Кали. Понякога изглеждаше като че ли двамата са родени женени един за друг.

— Искам Талис да заяви пред всички, че ме обича повече от всичко — промълви Кали тихо. — Искам да… Да крещи от покривите, че съм негова и че не иска никоя друга.

Уил се засмя. Трудно му бе да си представи гордия Талис, кацнал на покрива като петел и оттам да крещи, че обича Кали. Не, според Талис да изрази обичта си към Кали бе да й разреши да му поднася сладкиши с касис, докато той седи на сянка под дървото.

И досега това сякаш стигаше и на Кали.

— Много искаш — констатира Уил, — но ще видя какво мога да сторя.

В гласа му нямаше голяма надежда.