Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орестия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Αγαμέμνονας, 458 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (2009 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2013)
Източник
marfuzii.net

Издание:

Есхил. Трагедии

Старогръцка. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1982

Редактор: Георги Белев

Художник: Николай Александров

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Магдалена Костадинова

 

Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.

Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.

Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII

 

Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82

 

Дадена за набор: юни 1982 г.

Подписана за печат: октомври 1982 г.

Излязла от печат: януари 1983 г.

Формат 60×90/16.

Печатни коли 26. Издателски коли 26.

УИК 19,78.

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от Nomad

Трети епизод

Влиза Агамемнон на колесница, с него — Касандра.

 

ХОР

Царю, сине Атреев, ти, който разби

крепостта на Приам!

Как ли бих изразил почитта си към теб,

ала без да нахвърлям и без да смаля

тъй, което дължим?

А мнозина клонят към притворния вид

и погазват свещената правда.

Със злочестника всеки сред нас е готов

да поплаче, но няма зъбът на скръбта

да захапе и нему сърцето,

и се радва с честития, като криви

в лицемерна усмивка враждебни уста.

Ала който познава човешкия род,

той не ще се помами по хитрия взор,

откъдето прозира уж вярно сърце,

а пък в него — престорена дружба.

И когато провождаше нашата рат

по Елена, не крия, ти беше за мен

безразсъден човек, и си мислех, че ти

си негоден кормчия на свойта глава,

че подкара на смърт

пряко воля народна войската.

Но сега дружелюбно и с цяло сърце

поздравявам достойните войни аз.

А след време се взри, та ще видиш и кой

между нашите хора е бранил града,

и кой е нехаел за него.

 

АГАМЕМНОН

Привет на Аргос и на боговете му

най-първо! Те ме върнаха в родината

и с тях разбих Приамовата столнина

за право дело. Боговете не с език

решиха — те единодушно хвърлиха

във кървавата урна жребий гибелен:

за Троя смърт! А другата ръцете им

докосваха, поставяйки надеждата.

И днес се виждат в пушек съсипните й.

Беда е в Троя. С пепелта умираща

се носи тежък мирис на погинали

блага. Сега — да въздадем признателност

на боговете. Пълно беше нашето

възмездие, че заради една жена

цял град срази аргивското чудовище,

народът лекощитен, скрит в утробата

на коня. Че при залеза на Квачката

се втурна пряко крепостта и — лъв свиреп —

залочи той неудържимо царска кръв.

На боговете посветих началото.

А туй, което каза ти, споделям го,

твърдя го и самият аз, единни сме:

не всеки тачи своите приятели,

когато те успяват, без да чувства

и завист. Че отрова е в сърцето му,

и двойно страда от това завистникът:

измъчва се от собствените си бедствия,

и сетне пред сполуката на другите.

Изпитах го! Познавам огледалото

на дружбата — били са отражение

на сянка лицемерните приятели.

Едничък Одисей, дошъл във флотата

принуден[1], щом се впрегна, беше винаги

до мене. Жив ли е сега, умрял ли е —

не зная. Всичко друго — за държавата,

за боговете — дружно ще обсъждаме

в събранието. Нека всички гледаме

доброто да се закрепи за в бъдеще.

Където трябват средства изцелителни,

грижовно с нож и огън ще опитаме

да отстраним заразата и болката.

Сега — да вляза вътре, при огнището,

с привет към боговете — те ме пратиха

в далечен път и пак дома ме върнаха.

Победо, с мен пребъдвай както винаги!

 

Клитемнестра, следвана от прислужница, излиза от палатите.

 

КЛИТЕМНЕСТРА (към Хора)

Мъже! Вий, чест и слава на аргивците!

Не ме е срам да изрека пред всинца ви,

че любя своя мъж. Минава с времето

у хората свенът. И не по разкази

на друг сега ще кажа за живота си

злочест, догдето той стоя под Илион.

Най-първо, зло голямо за жената е

Самичка да остане, без съпруга си —

и радост да научи, пак е горестна.

Един ще дойде, втори… и един след друг

с по-страшни вести грачат над палатите.

Ако мъжът ми беше ранен на толкова

Места — тъй както слуховете донасяха, —

решето би била сега снагата му.

Да бе умирал толкоз пъти, колкото

Вестиха, той би рекъл, че е с три тела —

нов Герион[2], — че триж е взел мъртвешки плащ,

умирайки със всяко от телата си.

Та поради такива страшни слухове

от шията ми, неведнъж притягана

с въже, насила примката са сваляли.

Затуй сега не е до̀ма (тъй както е

Прилично) и на верността ни залогът —

Орест. Не се учудвай. Възпитава се

от верния съратник твой, от Строфия,

фокидиеца. Той казваше за двойната

опасност — и за тебе там, по Илион,

пък и за нас, ако народни смутове

сметат съвета, че обичат хората,

щом паднеш, да те тъпчат още повече.

Знай, няма хитрост в тези разсъждения.

А буйните потоци на сълзите ми

пресекнаха, в тях няма нито капчица.

С очи безсънни плачех аз, изплаках ги,

очаквах твойте упорити пламъци

да заговорят. А заспя ли, буди ме

комарът с тънко свирене, и виждам те

отново сред беди, а те са повече,

отколкото минутите на дрямката.

Но всичко претърпях и с облекчение

ще кажа: Ей, мъжа ми, ето кучето

на стадото, ей котвата спасителна,

и стожера, и рожбата единствена;

ей сушата, нечакана от воина,

и слънчевия светъл зрак след бурята,

и бистрия поток за жадни пътници.

Ах, радвам се на твоето спасение,

затуй те срещам с толкова приветствия!

Назад, о Завист! Толкова страдания

претеглихме до днес! Сега, любезни ми,

слезни, ала не стъпвай с крак по голата

земя, о разрушителю на Илион!

Слугини, ще се бавите? Заръчах ви

по пътя му килими да настелете!

Да се застели с пурпур, че нечакано

в палатите ни го доведе правдата!

А после, с будна мисъл, с помощ божия,

ще сторя както ориста е съдила.

 

АГАМЕМНОН

Дете на Леда[3], на дома ми стражнице,

речта ти съответствува на моето

отсъствие, бе дълга. Но похвалата

би трябвало да бъде дар от другиго.

И, после, приеми ме без изнеженост,

не съм жена: недей, като пред варварин,

надава този вик, простряна наземи,

недей събужда Завистта, постилайки

земята! Че за бог са тези почести.

Та смъртен съм, не мога безбоязнено да

тръгна върху тези пъстри тъкани!

Човек, не бог приветствувай в лицето ми!

И без килими, без одежди пурпурни

мъжът е славен. Разумът е най-велик

божествен дар. И нека облажваме

човек, завършил в щастие живота си!

Аз казах, че не съм без страх пред другото.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Недей престъпва моето Желание!

 

АГАМЕМНОН

Не ще престъпя своето решение!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

 

От страх ли си се врекъл на безсмъртните?

 

АГАМЕМНОН

Добре обмислих всичко и — изрекох го.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Приам на твое място как би действувал?

 

АГАМЕМНОН

Аз мисля, би вървял въз пъстри губери

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Тогава се не бой от людски укори.

 

АГАМЕМНОН

Могъщо е народното съждение!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Комуто не завиждат, е нищожество.

 

АГАМЕМНОН

Не е присъща на жената войнственост!

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Та срам ли е да победя честития?

 

АГАМЕМНОН

А държиш ли много на победата?

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Послушай ме, и сам ми дай надмощие.

 

АГАМЕМНОН

Да бъде тъй! Събуйте ми обувките,

послушните робини на нозете ми.

И никой бог дано не хвърли зло око

връз мене, като газя в тези пурпури!

Страхувам се, че ще повредя с моите

нозе такива скъпоценни тъкани.

Но стига по това! А тая странница[4]

любезно приеми. Че който властвува

с добро, към него бог отправя топъл взор.

Че никой сам не се запряга в робския

хомот, а тя, цветец между съкровища,

дарена от войската мен, със мен дойде.

Принудиха ме думите ти, слушам те,

отправям се дома по пътя пурпурен.

 

(Тръгва към двореца.)

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Морето — кой ще пресуши водите му? —

безспир създава пурпур, драгоценното

като сребро багрило за одеждите.

А в къщи с божа помощ, царю, имаме

от него, не познаваме оскъдица.

Земята бих застлала с много тъкани,

ако жреците бяха ми предсказали,

че те ще бъдат откуп за душата ти.

Щом има корен, стига чак над къщата

листакът и я пази в летни зноеве.

Ти пак дойде в огнището бащино,

и ти си лятна жега посред зимата.

Когато Зевс налива ягоридата

със вино, хлад и свежест е за къщата

да се завърне в своя дом стопанинът.

О Зевсе, Зевсе, чуй ме, извършителю!

Мисли за туй, което ще извършиш днес!

 

Излизат.

Бележки

[1] Одисей се престорил на луд, за да избегне участието в похода срещу Троя; срв. Софокъл, „Филоктет“, ст. 1025–1026.

[2] Герион — гигант с три тела и три живота, който, според легендите за Херакъл (Херкулес), трябвало да бъде убиван трикратно.

[3] Леда — майка на Клитемнестра и Елена.

[4] Тая странница е Касандра.