Есхил
Агамемнон (7)

Втори стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

        Кой ли я нарече тъй —

        истинно за вечни дни?

        Не ли някой бог невидим, който

        виждал жребият ужасен,

        името й ни внуши?

        Нейният брак донесе спор,

        смърт означава тя, Елена^[1]:

        смърт за кораби, смърт за люде,

        смърт за крепости; тя остави

        брачно ложе и под попътен

        лъх отплава далеч на изток,

а безброй ловци със щитове се втурнаха

по чезнещите корабни следи,

па спряха на симоентския

разлистен бряг^[2], за да почнат

страхотна, кървава свада.

 

Първа антистрофа

 

        Неотстъпна, Яростта

        вмъкна в Троя с този брак

        враг — за да заплащат в бъдно време

за трапеза осквернена,

за закрилника й Зевс

тези, които пяха химн

в чест на невястата, онази

        песен сватбена, що ехтеше,

        пята буйно от всички близки.

        Да, но древният град Приамов

        много скоро и друга песен,

многосълзна занарежда, викна той,

че Парис бил улучил страшен брак,

защото с горки ридания

видя как всуе проливат

кръвта си толкова люде.

 

Втора строфа

 

        Някой някога взел дома си

        лъвче. Нямало майка то,

        още било невръстно.

        Кротко било то изпървен,

        мило и драго млади,

        радост голяма за стари.

        Па го вземали в ръце

        като мъничко дете.

        Махало бодро с опашка то,

        щом му подавали нещо.

 

Втора антистрофа

 

        Но пораснало, и тогава

        бащин нрав показало то.

        От благодарност избило

        Стадото, па на богат пир

        се нагостило незвано.

        В кърви плувнал цял домът,

        всички вдигнали ръце

        пред голямата беда,

        като че демон на злото бог

        пратил на тази къща.

 

Трета строфа

 

Така и тя, Елена, стигна в Илион.

Бих рекъл — образ беше тя

на морска шир безветрена,

украса на един имотен дом,

        нежно стрелящи очи,

        цвят любовен, сърцеяден.

Но измени се и положи

печален край на своя брак

тя, страшната, зловещата

в дома на Приамидите,

тя, пагубната фурия,

проводена от Зевса.

 

Трета антистрофа

 

Мълвят една старинна дума смъртните:

когато стигне своя връх

едно човешко щастие,

то ражда, не умира без чада.

        От благата съдба

        никнат теглила безкрайни.

Но аз не мисля като други —

те: знам, единствен грях плоди

и други грехове от себе си,

и те са като първия.

А пък в дома на Правдата

прекрасни рожби има.

 

Четвърта строфа

 

Но стара дързост ражда нови дързости,

и те се пръкват в людските беди,

когато дойде времето на новото

рождение, а с него —

един нечист, всесилен, необорен дух

и дързостта на черното злочестие,

прилика на своята майка.

 

Четвърта антистрофа

 

А Правдата блести и в задимената

къщурка и за праведен живот

възнаграждава. Тя извръща взора си

от златните чертози,

градени с кръв, и гледа благочестия;

не тачи тя властта, с позор белязана.

И всичко до край довежда.