Метаданни
Данни
- Серия
- Орестия (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Αγαμέμνονας, 458 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- NomaD (2009 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2013)
- Източник
- marfuzii.net
Издание:
Есхил. Трагедии
Старогръцка. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Георги Белев
Художник: Николай Александров
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Магдалена Костадинова
Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.
Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.
Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII
Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: октомври 1982 г.
Излязла от печат: януари 1983 г.
Формат 60×90/16.
Печатни коли 26. Издателски коли 26.
УИК 19,78.
История
- — Добавяне
- — Корекция от Nomad
Втори стазим
ХОР
Първа строфа
Кой ли я нарече тъй —
истинно за вечни дни?
Не ли някой бог невидим, който
виждал жребият ужасен,
името й ни внуши?
Нейният брак донесе спор,
смърт означава тя, Елена[1]:
смърт за кораби, смърт за люде,
смърт за крепости; тя остави
брачно ложе и под попътен
лъх отплава далеч на изток,
а безброй ловци със щитове се втурнаха
по чезнещите корабни следи,
па спряха на симоентския
разлистен бряг[2], за да почнат
страхотна, кървава свада.
Първа антистрофа
Неотстъпна, Яростта
вмъкна в Троя с този брак
враг — за да заплащат в бъдно време
за трапеза осквернена,
за закрилника й Зевс
тези, които пяха химн
в чест на невястата, онази
песен сватбена, що ехтеше,
пята буйно от всички близки.
Да, но древният град Приамов
много скоро и друга песен,
многосълзна занарежда, викна той,
че Парис бил улучил страшен брак,
защото с горки ридания
видя как всуе проливат
кръвта си толкова люде.
Втора строфа
Някой някога взел дома си
лъвче. Нямало майка то,
още било невръстно.
Кротко било то изпървен,
мило и драго млади,
радост голяма за стари.
Па го вземали в ръце
като мъничко дете.
Махало бодро с опашка то,
щом му подавали нещо.
Втора антистрофа
Но пораснало, и тогава
бащин нрав показало то.
От благодарност избило
Стадото, па на богат пир
се нагостило незвано.
В кърви плувнал цял домът,
всички вдигнали ръце
пред голямата беда,
като че демон на злото бог
пратил на тази къща.
Трета строфа
Така и тя, Елена, стигна в Илион.
Бих рекъл — образ беше тя
на морска шир безветрена,
украса на един имотен дом,
нежно стрелящи очи,
цвят любовен, сърцеяден.
Но измени се и положи
печален край на своя брак
тя, страшната, зловещата
в дома на Приамидите,
тя, пагубната фурия,
проводена от Зевса.
Трета антистрофа
Мълвят една старинна дума смъртните:
когато стигне своя връх
едно човешко щастие,
то ражда, не умира без чада.
От благата съдба
никнат теглила безкрайни.
Но аз не мисля като други —
те: знам, единствен грях плоди
и други грехове от себе си,
и те са като първия.
А пък в дома на Правдата
прекрасни рожби има.
Четвърта строфа
Но стара дързост ражда нови дързости,
и те се пръкват в людските беди,
когато дойде времето на новото
рождение, а с него —
един нечист, всесилен, необорен дух
и дързостта на черното злочестие,
прилика на своята майка.
Четвърта антистрофа
А Правдата блести и в задимената
къщурка и за праведен живот
възнаграждава. Тя извръща взора си
от златните чертози,
градени с кръв, и гледа благочестия;
не тачи тя властта, с позор белязана.
И всичко до край довежда.