Есхил
Агамемнон (5)

Първи стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

Ще кажат, че от Зевс е този удар.

Това е твърдо лесно да се види.

От Зевс е тяхната съдба. И никой

не ще рече — нехаят боговете,

че се потъпква светостта

от смъртните. Греховна реч!

Бедата е дете

на дръзките дела

на люде прекомерно горделиви,

на люде с прекомерно пълни къщи.

Че мярката е най-добро. Аз искам

        щастие безбурно.

        Доста е то за мъдреца.

 

        Няма закрила от онзи,

        който, опит от богатство,

        дръзко погазва закона.

Правдата. Той ще погине!

 

Първа антистрофа

 

Влече го бясно дръзката съблазън,

омразна рожба на беда безкрайна.

И всеки цяр е всуе. Че не чезне

грехът, той свети със злокобен блясък.

И както лошата пара,

изтрита от безброй ръце,

чернее, тъй и той

разкрива своя лик.

Като дете той гони бърза птица

и струпва връз града безкрайни скърби.

Молитвите му никой бог не чува.

        Бог поваля онзи,

        който погазва закона.

 

        Ето, и Парис пристига

        в славния дом на Атрида^[1]

        и осквернява трапезата,

като отвлича жена му.

 

Втора строфа

 

На гражданите тя^[2] остави копия

да острят, щитове да блъскат,

да стягат кораби за поход,

а смърт занесе, вместо зестра, Илион.

Премина леко тя

през портите с безумна смелост. Викнаха

с горък стон пророците в двореца:

„Уви, палат, палат, и вие, вожди!

Ах, брачен одър, ах, любовни стъпки!“

Застана мълком поразен,

без хулна реч на устни,

съпругът й бленува,

че призракът на тая, що побягна

отвъд море, владее пак дома му.

 

        Нему са вече противни

        статуи, ваяни дивно.

        Те са лишени от поглед.

        Няма у тях Афродита.

 

Втора антистрофа

 

На сън му се явяват скръбни образи,

видения, които носят

напразна радост. Да, напразна,

защото сякаш вижда свойто щастие,

и само подир миг,

изплъзнал се от жадните обятия,

полита след съня лъжовний образ.

Такива са нещастията в къщи,

такива — даже още по-жестоки.

А ето, че във всеки дом,

от който тръгнаха бойци

за краища далечни,

сега царува нетърпима болка

и тя ранява право във сърцето.

 

        Който проводи близък,

        помни лика му. Но вместо

        воини в къщи се връщат

        урни студени и пепел.

 

Трета строфа

 

Атрей приема люде, връща трупове.

С везни ръце, той мери в битки кървави.

От Илион изпраща

на близки и роднини

        вместо воина сърцат

        само хладния му прах

        в хубаво напълнен съд.

Оплакват едного, че бил юначен мъж,

а другиго — че славно паднал в битките

заради чужда жена.

        Тъй със сподавен глас мълвят.

        Болка и мисъл зла пълзи

        срещу двамината вождове.

 

        Други пък там, край стените

        на илионската крепост,

        легнаха в гроб. И враждебна,

        скри ги навеки земята.

 

Трета антистрофа

 

А тежка е речта на гневни граждани,

отплата иска тя за страшни бедствия.

Боя се да не чуя,

че зло в нощта се крие.

        Който много кръв е лял,

        в него взори вперва бог.

        А щастливият злодей

след време свъргват черните еринии,

унищожават неговото щастие.

        Този, когото те сразят,

        пада безсилен. Бляскав дял

        в тоя живот е зло — че Зевс

        стреля с очите си мълнии.

 

        Тихото щастие вземам.

        Че не желая да бъда

        ни градоборец прославен,

        нито пък роб на други.

 

Епод

 

От този доброчестен плам

се пръсна вредом из града

мълва. Но вярна ли е тя,

или е божия лъжа — кой знае?

Та кой е толкова дете и толкова

безумен, че от тая вест на огъня

да се възпламени, а после,

когато се чуе другата вест, да страда?

Присъщо е при женска власт

да се въздава слава предивременно.

Жената лесно вярва, и разнася се

крилат слухът. Но с бърза смърт

умира възвестеното от женски глас.