Иван Ханджиев
Да се разпита вещото лице (21)

Белегът на характера

Няколко пъти ме питаха за името, за да разберат на кого съм момче, след като разбраха, че нямам родители.

* * *

Произхождам от бедно семейство. Като поотрасна дъщеря ми разбра и ме помоли: или да го сменим, или тя щяла да си смени фамилията.

* * *

На кръстопът съм: Да продължа ли земния си път, на който не виждам края, или да започна извънземния си, на който не виждам началото.

* * *

По две причини не почвам нов живот. Нямам пари за новия, а и в стария имам сметки за уреждане.

* * *

Извадих късмет: Докато пробвах новите си обувки, някой ми задигна старите.

* * *

Тръгнах от нула. Сега пак съм на нула. Но докарах и други, които бяха единици — на нула. Да видят, какво е да тръгнеш от нула.

* * *

Да не ставаш проводник, освен в изолиран случай, когато търсиш ток.

* * *

Придържам се строго към истината, ако съм решил твърдо да я заобикалям.

* * *

Задължително мисля, ако няма какво повече да покажа.

* * *

Всеки си търси правата, защото само задълженията му напомнят, къде са.

* * *

Ключов проблем: Държа връзка ключове, а не мога да намеря брава за тях.

* * *

Хванаха ме на два пъти да пия от бутилката. Веднъж даже съм заспал с нея в ръка: И оттогава, се пристрастих към чашката.

* * *

Тръгнах по твоя път, защото по моя имаше само насрещно движение.

* * *

Задължително питам, докъде мога да стигна, ако съм решил да отида до края.