Иван Ханджиев
Да се разпита вещото лице (19)

(Не)състоятелност

Нямах намерение да почивам, но се наложи. Като починах, разбрах, че нямам намерение и да работя, ако не се наложи.

* * *

С моето куче не само сме добри приятели, а направо братя. Живее при моите условия, а аз се храня като куче.

* * *

Отчитайки сравнително нисък ръст на теглото си, забравих за килограмите, които трябваше да кача, за да го постигна.

* * *

Подтискайки жаждата си за живот, слушам приятелите, които ме съветват да не се наливам всеки ден.

* * *

Затворен в себе си, често се питам, какво ли ще стане, ако реша да се заключа в стаята с друг като мен.

* * *

Преценявайки оценката, която ми дадоха разбрах, че нямам много време за самооценка.

* * *

Грешките, които допуснах, можеха да се увеличат с още една, ако бях пропуснал възможността да ги проверявам една по една.

* * *

Пораснах само за един ден, като разбрах, колко съм малък на ръст за годините си.

* * *

Понеже меря времето в пари, половин час вече търся в една пачка, къде се губи един лев.

* * *

За да опозная себе си по-пълно, се запознах и с материалите, писани навремето за мен самия, от мен лично.

* * *

Изкупувайки чужди грехове, много внимавах за тези, които ми приписваха.

* * *

Трупайки знания в големи количества, загубих памет, къде точно съм съхранил любовта си към тях.

* * *

Нищо не ми остана, освен да се преборя и със себе си. Не исках да ми тежи на съвестта, че не съм опитал.

* * *

Има събития, в които ставаш център на внимание. По простата причина, че си бил само страничен наблюдател.

* * *

Събирам кураж да пиша за себе си. Но още не съм подбрал изразни средства, с които искам да се охарактеризирам.

* * *

Не чувам вече вътрешния си глас. Защото не си запушвам ушите, когато някой вземе да ми крещи.

* * *

Гледам на себе не само като на човек, който може да си прави сметката. Но и като на човек, който може да я попълва, ако му я изпразнят.

* * *

Правя две грешки: Като пиша, се опитвам да чета. Като спра да чета, не мога да продължа да пиша.

* * *

Повтарям си на глас старите грешки. Понеже не чух последната, се наложи да повторя всичките.

* * *

Не ми трябваше време да оценя това, което щеше да се случи с мен, ако тихо на ухо, не чух това, което щях да кажа.