Джудит Макнот
Двойна радост (3)

ТРЕТА ГЛАВА

Тържеството определено имаше огромен успех, както и снимките, които Кори бе направила на Спенсър Адисън и баба му. Кори бе толкова развълнувана, че поръча да уголемят най-сполучливите — по едно копие за госпожа Брадли и по едно за нея.

Когато ги получи, тя сложи най-хубавата снимка на Спенсър в рамка на нощното си шкафче, после се излегна на леглото, за да се увери, че може да я вижда. Кори вдигна глава и погледна Даяна, която седеше до краката й.

— Не е ли красавец? — въздъхна тя. — Той е едновременно Мат Дилън и Ричард Гиър — дори е по-красив и от двамата, взети заедно. Прилича на Том Круз и на онзи мъж Харисън еди-кой си…

— Форд — допълни Даяна, която винаги изучаваше всичко с подробности.

— Форд — съгласи се Кори, като взе снимката и я сложи пред лицето си. — Един ден ще се омъжа за него. Знам го със сигурност.

Въпреки че Даяна бе малко по-голяма от нея, както и определено по-зряла, по-мъдра и по-практична, тя не я спря.

— В такъв случай — Даяна стана и се пресегна за телефона на Кори — трябва да се уверим, че бъдещият ти съпруг си е вкъщи, преди да занесем снимките на госпожа Брадли. Може да отидем пеш, няма и три километра дотам.

Госпожа Брадли беше поразена от снимките.

— Какъв талант имаш само! — възкликна тя, а болната й от артрит ръка потрепери, когато докосна лицето на Спенсър върху снимката. — Ще я сложа на тоалетката. Не — рече тя и се изправи, — ще я сложа във всекидневната, за да може всеки да я види. Спенсър — извика тя внука си, който в този момент слезе по стълбите и се отправи към външната врата. Той се спря и влезе във всекидневната. Бе облечен в спортен екип в бяло и носеше тенис-ракета — според Кори така бе още по-привлекателен.

Без да обърне внимание на поруменелите страни на Кори, госпожа Брадли посочи момичетата.

— Познаваш Даяна, нали си спомняш Кори от празненството в събота?

Ако беше казал, че не си я спомня, Кори щеше да умре от унижение и разочарование — точно тук, върху персийския килим на госпожа Брадли, и сигурно щяха да я погребат с него.

Вместо това той я погледна, усмихна се и кимна.

— Дами, здравейте — каза той, а Кори се почувства двайсетгодишна.

— Момичетата току-що ми подариха нещо много специално. — Баба му подаде снимката в рамка. — Направена е, когато Кори ни накара да си припомним нещо много съкровено? Виж само, великолепна е, нали?

Той взе снимката и Кори изпита почти болезнена радост, когато на лицето му се изписа изненада.

— Прекрасна снимка, Кори — промълви той. Тя усети магнетичния му поглед върху себе си, кадифеният му глас погали сетивата й. — Наистина имаш невероятен талант. — Спенсър върна снимката на баба си, наведе се и я целуна. — Ще играя на тенис в клуба след половин час — добави той. После се обърна към момичетата: — Да ви закарам ли?

Да пътува до Спенсър Адисън в синята му спортна кола кабриолет и вятърът да развява косите й, бе едно от най-прекрасните изживявания, може би щеше да остане най-хубавото до края на живота й. През следващите години Кори се постара да създаде още много такива моменти. Всъщност бе истински гений да измисля разни причини, за да посети бабата на Спенсър, когато той си бе вкъщи. Без да подозира, госпожа Брадли бе сътрудничила на Кори, като изпращаше Спенсър у Фостърови да занесе сладкиши, рецепти, модели.

Месеците минаваха, а момичето използваше таланта си на фотограф като извинение да снима Спенсър. Търсейки идеалното място за снимки, тя посети Спенсър на тенискорта, когато яздеше, въобще на всички обичайни места, на които ходеше. С увеличаването на снимките в албума й тя започна да си води дневник, който държеше под леглото си. Изписа цялата тетрадка, после изписа още една и още една. Любимите й снимки на Спенсър, естествено, бяха пръснати из цялата й стая.

Когато баба й я попита защо всички снимки в спалнята й са на Спенсър Адисън, тя я излъга, като обясни надълго и широко, че той притежава уникална фотогеничност и че ако съсредоточи вниманието си върху „един обект“, има възможност да направи зашеметяваща кариера. Подкрепи се с термини от фотографията, говори за изкуствените пози и така нататък. Баба й излезе от стаята малко озадачена и напълно объркана. Естествено, нямаше намерение да повдига отново този въпрос.

Останалите членове от семейството се съмняваха в тези нейни думи, ала не я разпитваха. Кори живееше само заради посещенията си при него, за времето, когато той идваше, въпреки че го правеше по нареждане на баба си. Причините да идва в къщата й обаче не притесняваха Кори; натъжаваше се само когато на няколко пъти той побърза да си тръгне.

Ако имаше известие, че ще ги посети, Кори прекарваше часове наред в стаята си, като трескаво оправяше прическата си, сменяше дрехите си и се опитваше да измисли интересна тема на разговор. Ала независимо как изглеждаше Кори или какво говореше, Спенсър се отнасяше към нея с нежност и внимание, които прераснаха в нещо като братска обич, когато тя навърши петнайсет. Той твърдеше, че е невероятна красавица, и я наричаше „херцогиня“. Спенсър се възхищаваше от всяка нова снимка, после се шегуваше и обикновено говореше за колежа. Понякога дори оставаше за вечеря.

Майката на Кори бе споделила, че може би причината за честите посещения на Спенсър е, че той няма истинско семейство. Бащата на Кори си мислеше на свой ред, че Спенсър обожава да говори с него за петролния бизнес. Дядото на Кори бе напълно убеден, че младият мъж е привлечен от невероятните градини. Бабата на Кори бе непреклонна — Спенсър оценяваше изисканата и здравословна храна.

Кори се надяваше, че той се забавлява да говори с нея и желае да я вижда често, а Даяна бе приятелка до гроб и се съгласяваше с мнението на сестра си.