Джудит Макнот
Двойна радост (10)

ДЕСЕТА ГЛАВА

Кори бе в задната градина и наблюдаваше Майк Макнийл и Кристин Нордстрьом, които инсталираха камерите за външните снимки. Едва ли можеха да направят повече от това за днес, тъй като цветята щяха да се сложат утре, масите да се подредят в стил „Фостър“ отново на следващия ден. В този момент имаше малка армия от градинари, дърводелци и декоратори и всички те пречеха на сервитьорите, които трябваше да сервират на терасата — нещо като репетиция за сватбата.

Според Кори всичко се нареждаше отлично. Тя видя как Джой говори с един от сервитьорите. Младият мъж се усмихна на другите от групата. Всички сервитьори бяха роднини. Кори си помисли, че освен че са много добри, те се наслаждаваха и да работят заедно. Джой зърна Кори и й помаха. Тя също й помаха. После се отдалечи и тръгна към Майк и Кристин, които бяха пристигнали тази сутрин с каравана.

— Как върви, Майк?

— Всичко е под контрол. Няма проблеми. — Той бе около метър и шейсет и пет, с наднормено тегло и като че ли всеки момент щеше да падне върху камерите.

— Как ти се струва новата ти асистентка?

Майк погледна през рамо към Кристин, която с лекота нагласяваше камерите.

— Не можа ли да намериш някоя по-висока и енергична от нея? — попита иронично.

Тъй като Кори бе свършила със задълженията си, постоя още няколко минути там и се върна в къщата. При Спенс.

Бе спала, прегърнала възглавницата си, мислейки за него, а и днес не бе по-различно. Той също не й помагаше особено. Тази сутрин Спенс нахлу в стаята, където закусваха, и пред майка й и баба й и изумената му племенница я погали по косата и я целуна по бузата. На обяд го видя как влезе в оживеното фоайе с документите в ръце и като че ли четеше нещо. Без да вдига поглед, кимна към един от гостите и мина покрай трима прислужници. Подмина Кори, очевидно не я забеляза, след което рязко се обърна и тръгна право към нея, дръпна я в един гардероб и го затвори. Докато тя все още си поемаше дъх, Спенс пусна документите, придърпа я към себе си и я целуна страстно.

— Липсваше ми — каза, преди да я пусне. — А и не прави планове за довечера. Ще вечеряме само двамата на твоята тераса. Моята има изглед към задната градина и всички ще ни гледат.

Кори трябваше да откаже, ала не искаше. Тя си тръгваше в неделя, което означаваше, че разполага само с две вечери, за да бъде с него.

— Само ако обещаеш да се държиш прилично — предупреди го.

— О, разбира се — тържествено обеща той, прегърна я отново и я целуна, докато тя не започна да го удря по гърба… — както сега. Изчезвай оттук, докато не съм решил да те задържа и да те задуша. В този гардероб няма достатъчно въздух за двама ни.

Продължиха да се целуват, Кори тръсна глава и рече:

— Не, ти си пръв и кажи дали е чисто.

— Кори — започна той, — не мога да тръгна сега. Не съм в състояние да поздравя гостите, повярвай ми.

Притеснена и доволна, тя опря ухо на вратата, после предпазливо я отвори.

— Трябва да те заключа вътре — каза му.

— Опитай. Ще започна да удрям по вратата и да крещя, че си откраднала семейното сребро.

Кори още се усмихваше, когато видя как Джой бавно се отдалечава към задната градина. Тя изглеждаше толкова нещастна, че Кори се поколеба за миг и тръгна след нея.

— Джой… наред ли е всичко? — попита.

— По-добре е да не говоря за това — отвърна тя и нервно потри лицето си, преди да се обърне и усмихне вяло.

— Ако не искаш да ми разкажеш, защо плачеш тогава. Може би ще кажеш на майка си? Не бива да си толкова нещастна ден преди сватбата. Ричард ще бъде тук вечерта. Той не би искал да те види разстроена.

— Ричард не е много чувствителен. Особено когато става дума за мен. Ще ми каже, че се държа глупаво. Както и всички останали. — Джой сви рамене и тръгна към къщата. — Защо не говорим за нещо друго. Разкажи ми какво става между теб и чичо Спенс. — Тя се поколеба, после прошепна отчаяно: — Наистина ли го обичаше, когато бе на моите години?

Ако този въпрос бе зададен от чисто любопитство, Кори би излъгала, ала имаше чувството, че е по-сериозно. Джой се обръщаше към нея за помощ. И ако не кажеше истината, щеше да й навреди още повече.

— Ще бъда откровена. Трудно ми е да говоря за чувствата си. Бях безпомощна. Спенс не отвърна на любовта ми.

— Щеше ли да му пристанеш?

Въпросът бе толкова неочакван, че Кори се засмя и кимна:

— Ако ме беше помолил.

— Ами, ако не беше от богато семейство?

— Аз исках само него, нищо друго нямаше значение.

— Значи го обичаше?

— Аз… — Кори се поколеба. — Аз вярвах в него. Възхищавах му се, уважавах го. Всичко бе истинско. Чувствата ми бяха истински. Не ме интересуваше, че е футболен герой в колежа или пък каква кола кара. Исках да го направя щастлив и тъй като той винаги се забавляваше, когато бяхме заедно, вярвах, че бих могла да го постигна. — Кори печално се усмихна и добави: — Аз си представях, че съм бременна с неговото дете, а той спи до мен, прегърнал ме е и е щастлив, че ще става баща. Това бе една от най-големите ми мечти — една от хилядите, които имах. Ако те означават любов, да, аз го обичах. И ще ти кажа още една тайна. Никога не съм изпитвала подобно нещо към друг мъж.

— Значи затова не си се омъжила?

— Да, може и така да се каже. От една страна, не исках да рискувам с друг — аз бях напълно обсебена от Спенс. От друга — все пак искам да се омъжа.

Те стигнаха до къщата и за изненада на Кори Джой я прегърна.

— Благодаря ти — прошепна й тя.

Кори я проследи как прекосява градината и се приближава към сервитьорите, после се отдалечи към трапезарията, където остана целия следобед да прави Снимки, ала нещо я тревожеше. Реши да говори със Спенс. Нещо не беше наред.