Джудит Макнот
Двойна радост (13)

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Кори инсталираше оборудването си за сватбените снимки на моравата в седем часа сутринта, когато получи бележка от Спенс да се качи незабавно в кабинета му. Убедена, че той е измислил някоя нова лъжа, тя реши да го изиграе, като вземе със себе си Майк и Кристин.

Бързо прекоси моравата. Беше ядосана. Още не можеше да повярва какво направи той. И то само за да получи безплатно професионалните й снимки за проклетата си книга. От друга страна пък, хонорарът за сватбата й бе доста висок, а Кори познаваше добре хората от висшето общество, за да знае, че те са невероятно стиснати. Стиснати не бе точната дума. Спенсър я бе измамил, бе я манипулирал, а това бе непростимо. Той я бе използвал: бе я докоснал, бе я целунал, а на всичкото отгоре й каза, че я обича. Това бе подло.

Щом влезе в кабинета му, Кори осъзна, че е сгрешила. Анджела седеше на стола, облечена в халат и стиснала носна кърпичка в ръката си; съпругът й стоеше до нея готов за атака. Спенс седеше на бюрото си и преглеждаше документи.

Спенс погледна Кори, когато тя влезе с асистентите си. Изглеждаше напълно спокоен, сякаш снощи нищо не се бе случило. Той кимна към столовете около бюрото и покани Кори, Майк и Кристин да седнат. Кори не можеше да понесе такова напрежение. Тя погледна Спенс, после Анджела и попита:

— Какво има?

— Тя си тръгна, какво друго! — извика Анджела. — Тази глупачка пристанала на… на келнерчето! Не трябваше да я кръщавам Джой^[1], а Опустошителната!

Кори се отпусна на стола. Зарадва се за Джой, ала с ужас осъзна, че тя бе предизвикала внезапното й изчезване. Беше твърде късно да намери друга сватба за списанието, прекалено късно. Времето им изтичаше.

— Уведомих семейството на младоженеца преди час — каза Спенс. — Също така съобщих на колкото се може повече гости, тези, които не успях, ще бъдат посрещнати от представител на семейството ни, който ще им обясни ситуацията.

— Това е истински кошмар! — изсъска Анджела.

— Тази ситуация представлява огромен проблем и за списанието на Кори. Те отделиха много време и инвестираха толкова средства в тази сватба. — Той направи пауза, за да могат всички да осъзнаят положението. — Аз успях да премисля възможностите и стигнах до приемливо решение. Предлагам на Кори да продължи започнатото и да заснеме сватбата.

— Но сватба не може да има! — избухна сестра му.

— Това, което предлагам, е Кори да заснеме всичко…

— Освен булката и младоженеца, които ще липсват — не можа да се сдържи Анджела.

— Кори ще използва заместници — обясни Спенсър.

Кори разбра точно какво предлагаше той и започна да обмисля как да направи привлекателни фотографии без лицата на булката и младоженеца.

— Госпожо Райхард, можем да заснемем друга двойка. Това, от което имам нужда, са гости за фона… Е, не много, но…

— Това е изключено! — отсече Анджела.

— Не! — избухна господин Райхард.

Гласът на Спенсър се извиси над останалите. Кори никога не го бе чувала да говори така.

— Не вие плащате за сватбата, а аз! — Той се обърна към сестра си и продължи: — Анджела, разбирам как се чувстваш, но тук става въпрос за моралните ни задължения, трябва да се погрижим Кори и списанието й да не пострадат от… импулсивната постъпка на Джой.

Кори слушаше внимателно и се опитваше да разбере накъде бие. Миналата вечер бе решила, че той е толкова стиснат, че е флиртувал с нея само и само да не плаща за снимките й. Тази сутрин Спенс изнасяше лекции за етика и морал, като дори не обсъди възможността да анулира сватбата и да изтегли част от вложените пари.

— Но какво ще кажем на гостите? — настоя Анджела. — Някои от тях са твои приятели, не забравяй това.

— Ще им кажем, че се радваме на решението на булката, че съжаляваме, че не е тук с нас… ала всички ние искаме да отпразнуваме събитието, все едно младоженците присъстват. — Спенс погледна Кори за одобрението й и тя се усмихна.

Кори се обърна към Анджела и добави:

— Малко е необичайно.

— Необичайни са и повечето от гостите ни — добави сухо Спенсър. — Най-вероятно ще се забавляват повече, отколкото на истинска сватба. Това поне е нещо ново за тях. Приключение за група преситени циници.

Анджела бе готова да го удари. Тя се изправи, хвана съпруга си под ръка и двамата напуснаха стаята.

Спенс изчака да се отдалечат и рече с делови тон:

— Сега да се захващаме за работа. Нуждаем се от булка, младоженец и свещеник.

Кори знаеше, че той очаква от нея да говори, ала тя все още бе объркана. Не знаеше как да се отнася с него — като към враг, партньор или приятел.

Той забеляза объркването й и тихо каза:

— Аз ще намеря свещеник.

— В такъв случай остават само булката и младоженецът. — Кори погледна към Кристин и Майк. — Вие какво ще кажете?

— Бъди сериозна, моля те — възпротиви се Майк. — Аз съм с наднормено тегло, а Кристин е по-висока от мен с двайсет сантиметра. Над снимката трябва да напишеш: „Господин Кроасан се жени за Извънземното“.

— Престани да говориш само за храна — рече бясна Кристин — и започни да мислиш!

Настъпи тишина. Спенс явно се забавляваше и най-накрая попита:

— А какво съм аз — свинска пържола?

Кори поклати глава:

— Ти не може да си младоженецът.

Това очевидно го засегна.

— Доколкото си спомням, преди ми бе казала, че съм изключително фотогеничен. Сега се страхуваш да не напукам обективите ли?

— По-скоро да ги стопиш — иронично отвърна тя, като си представи високото му мускулесто тяло в черен смокинг и снежнобяла риза в контраст с мургавата му кожа.

— Тогава какъв е проблемът?

— Ти ще си зает с гостите, ще трябва да им обясниш какво се е случило и да ги забавлявана. Спенс, най-важното е тези хора да са засмени на моите снимки. Настроението им е по-важно от моя професионализъм.

— Мога да се справя с тази задача и като младоженец. Ще наредя на персонала да отвори и шестте бара на моравата и да сервира напитки, докато не си тръгне и последният гост или не свърши алкохолът. Ако е необходимо, ще се обадя на някоя компания и ще поръчам двеста таксита за всеки случай.

— В такъв случай — въздъхна Кори от облекчение — ти си младоженецът. Кристин, ти ще си булката. Спенс е по-висок от теб.

Спенс отвори уста да протестира, ала Кристин го изпревари:

— Трябва да отслабна с десет килограма, за да облека булчинската рокля. Дори и да успея за един ден, пак ще ми е до коленете.

— Кори, има само едно разрешение и то е очевидно — рече Спенс. — Ти трябва да си булката.

— Не мога да съм булката; аз съм фотографът, забрави ли? Трябва да помолим някой друг.

— Дори и аз не мога да потъпча моралните закони, като помоля някоя от гостенките да облече роклята на Джой и да се преструва на булка. Докато ти можеш да нагласиш камерата и да се снимаш след това като булка. Майк и Кристин могат да натиснат копчето вместо теб. Много е просто.

Тя прехапа устни, обмисляйки предложението. Нуждаеше се от няколко снимки на булката и младоженеца — една в градината, другите в къщата. Можеше да се справи:

— Добре.

— Някой да желае чаша шампанско — предложи Спенс, напълно доволен от развоя на събитията. — Традицията повелява да вдигнете тост за мен и за Кори.

— Не се шегувай е това — предупреди го тя и напрежението в гласа й изненада всички, включително и нея.

— Предсватбена треска — заключи Спенс и Майк се ухили.

Всички се изправиха, а Спенс хвана ръката на Кори.

— Искам да те помоля за услуга — каза той, когато помощниците й излязоха. — Разбирам как се чувстваш заради снощи, но до края на деня искам да се преструваш, че това не се е случило.

Кори го погледна мълчаливо. Той се усмихна и добави:

— Без услуга няма сватба. Ще я анулирам и сделката се проваля.

Той бе напълно непредсказуем, загадъчен и неустоим с тези прекрасни очи.

— Ти си толкова безскрупулен — изрече тя без никакъв упрек.

— Госпожице, аз съм най-добрият приятел, който някога си имала — отвърна й, а когато тя се изненада от арогантността му, Спенс добави: — В мен е прощалното писмо на Джой. В него тя съвсем точно и ясно отбелязва как разговорът, който е провела е теб вчера, я е убедил, че ще съжалява до края на живота си, ако не бъде с мъжа, когото обича. Ти си предизвикала внезапното й решение и, слава Богу, че сестра ми не знае това. Сега ще ми направиш ли тази услуга, или да анулирам сватбата?

— Печелиш — съгласи се Кори и се засмя. Не бе сигурна дали си отдъхна облекчено, или остана разочарована, че той не заговори за снощи.

— Никакви лоши мисли по мой адрес до края на деня — съгласна ли си? — Когато тя кимна, Спенс заяви: — Добре. И така, има ли нещо, с което бих могъл да ти помогна за сватбата.

Кори поклати глава:

— Вече ми помогна достатъчно. Много съм ти благодарна. Също така съм впечатлена — призна неохотно и му се ухили.

Спенс следеше грациозните й движения и обмисляше думите й. Ако Кори бе „впечатлена“ от това, което знаеше, че той е направил, щеше да остане поразена от останалото. На горния етаж роклята на Джой вече бе преправена по размера на една от роклите на Кори. В Хюстън адвокатът на Спенс бе изпратил писмо на наемателите на къщата на баба му, с което ги уведомяваше, че договорът им се прекратява и ще получат добро обезщетение. В Нюпорт Лорънс Латимър говореше по телефона със сънения адвокат от съда с молба да се издаде разрешително за брак.

Всичко това накара Спенс да реши, че тази сутрин не е чак толкова лоша.

Въпреки това нещо го безпокоеше. Имаше чувството, че забравя нещо изключително важно, което няма нищо общо с факта, че не е казал на Кори, че ще бъде истинска булка. Той се молеше на Господ да не го е излъгала, че обожава спонтанните неща и винаги действа инстинктивно; молеше се да не е излъгала Джой, че винаги го е обичала и е искала да има деца от него.

Кори го обичаше, той знаеше това. Това, което не харесваше особено, бе сватбата, която й предстоеше.

Разбира се, като се има предвид миналото им, тя мечтаеше двамата да застанат пред олтара.

Той се усмихна, представяйки си как ще разказва на децата им за този ден. Усмивката му угасна, когато излезе от кабинета си, застана на терасата и се загледа в лодките в океана. Ако грешеше, Кори щеше да е бясна, а ако не грешеше, щеше ли да се развълнува?

Спенс се върна в кабинета си, за да проведе още няколко разговора. В най-лошия случай Кори щеше да анулира брака и никой нямаше да разбере, че са били женени.